Бих разговаряла с него на български, без значение дали разбира или не. Бих се правила, че не разбирам какво ми говори, защото приемам като неуважение и незачитане нежеланието на въпросния да говори на чужд език в родината ми. В Англия или САЩ никой не би ми говорил на български, защото съм велика например.
- Публикувана: 4 ноем. 2008, 12:44 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 11:36 ч.
Чужденец да не ви говори езика
Аз не се интересувам особено дълбоко от чужденците в България, че чак да ме боли учат ли езика, или не.
Не мисля, че някой германец би се разплакал, ако гастарбайтерите не владеят немски. Просто оп-трудно би им дал работа - и аз така. Бих си помислила дали да наема такъв човек, в други ситуации също бих го избягвала - не щото се е отнесъл неуважително към езика ми, а щото очевидно му липсва елементарна социална сръчност.
За пет дена да ида в някоя страна, все се опитвам да науча десетина местни думи, в Румъния, в Хърватска, където и да е.
Не мисля, че някой германец би се разплакал, ако гастарбайтерите не владеят немски. Просто оп-трудно би им дал работа - и аз така. Бих си помислила дали да наема такъв човек, в други ситуации също бих го избягвала - не щото се е отнесъл неуважително към езика ми, а щото очевидно му липсва елементарна социална сръчност.
За пет дена да ида в някоя страна, все се опитвам да науча десетина местни думи, в Румъния, в Хърватска, където и да е.
Е, не мога и такива неща да примам лично и да се обиждам.
Ако все пак трябва да влизаме в няккави взаимоотношения-работни или други - леко ще се поизнервя или според ситуацията, но в крайна сметка е важно да стане комуникацията, все някак ще се разберем. Иначе - да се оправя, не мога да го мисля.
Ако все пак трябва да влизаме в няккави взаимоотношения-работни или други - леко ще се поизнервя или според ситуацията, но в крайна сметка е важно да стане комуникацията, все някак ще се разберем. Иначе - да се оправя, не мога да го мисля.
Ако някой 7 г. живее в чужда държава без да говори езика и още не е умрял значи добре се справя и без да знае езика. Какъв е проблема тогава.
Залагам, че Лиска, ако има предвид конкретен човек, говори за ингилиз.
Японските пенсионери в Шипка за 1 г научиха български.
Едно франсе в Разград дойде в училището да му преподават руски, защото след 3 месеца заминаваше на работа там. Единствената му странност бе, че искаше да учи в обсановка максимално близка до ученическата. Та учителката му преподаваше след часовете в класна стая, пишейки на дъската, а той - по средата на стаята на чин.
Здрасти Жан, където и да си!
Мързелив и надменен. И бих използвала всяка възможност да говоря на български. Ако е успял да научи родния си език, значи може да научи всеки човешки език. Щом българите в чужбина успяват да научат местния език и ако не го знаят има проблеми от трудово и административно естество, значи и чужденецът в България може да научи български.
Да, ама има и такива, които те гледат презрително затова, че не знаеш техния език и едва ли не си длъжен да говориш на техния език в собствената си държава. ...
Има, разбира се, само че на мен и за тях не ми пука. Всеки да си мисли каквото си ще, щом не нарушавам писани закони няма в какво да ме обвинят. Съответно аз останалия свят- също.
Имах познати чужденци, обитаваха вила в Драгалевци 2-3 години, не знаеха български, английският не им беше роден, но си комуникирахме на английски. Сърце да е широко- другото са подробности. Никога не ми е пречело нещо подобно. Не си създавам изкуствено проблеми и неприязън към хората, особено по такъв показател.
Не обсъждаме до момента конкретен език или човек май, говорим си по принцип.А така, по принцип, не съм попадала на такива, дето наистина нито дума да не знаят.
За пет дена да ида в някоя страна, все се опитвам да науча десетина местни думи, в Румъния, в Хърватска, където и да е.
Ами имам дори личен такъв може да се каже роднина. Първата ми братовчедка се омъжи за швед, който от 6 години живее и работи в България (за работата не му се налага БГ , на английски работи, и то в добро списание "Мениджър") и човека го мързи да научи езика. Късмет, че тъщата (леля ми в случая) е преводач и се разбират. Иначе шегува се тя, две думи нямаше да могат да си сменят, но пък няма и риск да се скарат. 
От другата страна е снаха ми, на брат ми жената, не живеят в БГ, французойка е и научи български от уважение и желание като си идват тук да контактува по лесно с роднините на брат ми (баби, дядовци и т.н.)
Така, че до човек е.
От другата страна е снаха ми, на брат ми жената, не живеят в БГ, французойка е и научи български от уважение и желание като си идват тук да контактува по лесно с роднините на брат ми (баби, дядовци и т.н.)
Така, че до човек е.
Имах съученици афганци, които за 1 година през центъра за обучение на чужденци бяха научили чудесен български. На един от тях обаче му се оказа лек проблем вземането на историята ни. Тоз цар Иван-АсАн му изяде главата. Много пъти му се наложи да преговаря името как точно трябва звучи.
Имам двама познати немци, които живеят над 10 години в България, но не говорят български. Не им се налага. Единият ръководи голяма немска фирма, всичките му сътрудници знаят английски или немски. Както обича да се шегува той, владее само Wirtschafts Bulgarisch (екскюз май Дойч), който се изразява в "Едно биало вино, молиа".
Като гледам колко българи не знаят български, кусур са ни чужденците. Ако чужденец не говори езика ни, въпреки, че живее тук от доста време - това си е негов проблем. Предпочитам аз да владея повече езици, и да се разбирам с другите. А не - да владея само един и другите да се мъчат да ме разберат. Пък ако някой чужденец е положил усилия да научи езика ни, само "браво" мога да му кажа. 
арогантно копеле
..това е моя отговор.
Като си говорим за чужденци като цяло не трябва да пренебрегваме и едно друго нещо, което идва от историята. В повечето случаи става въпрос все за нации и езици, които са били колонизатори или с имперски амбиции. За тях като такива е напълно в реда на нещата "другите" да говорят техния език, защото държавите им са били или са в много силни позиции.
А индивидуално си зависи от човека. Имам познат американец, който е в БГ от една година и още от първата седмица на престоя си разпитваше откъде може да си намери учебник по български за чужденци и само ходеше след всеки българин от групата и питаше като децата "а това как е...". А формално дори нямаше нужда да го прави, защото езикът за комуникация беше английският.
А индивидуално си зависи от човека. Имам познат американец, който е в БГ от една година и още от първата седмица на престоя си разпитваше откъде може да си намери учебник по български за чужденци и само ходеше след всеки българин от групата и питаше като децата "а това как е...". А формално дори нямаше нужда да го прави, защото езикът за комуникация беше английският.