Не обобщавам, но за мен не е нужно да няма ток или той да е спрял. 
Дано съм ясна.
Дано съм ясна. За теб разбрахме, темата обаче е малко по-обширна.
- Публикувана: 4 ноем. 2008, 23:24 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 00:48 ч.
БЪЛГАРСКОТО ДЕТЕ - НАХРАНЕНО, ОБЛЕЧЕНО И НЕОБИЧАНО
За теб разбрахме, темата обаче е малко по-обширна.
Монетата винаги има две страни.
За съжаление има и такива родители, а съответно и такива деца, описани в статията.
Аз също не си падам по стила "А-ла Карбовски", но въпреки това и в самия Карбовски и в гореспомената статия има голяяяма доза истина.
За съжаление има и такива родители, а съответно и такива деца, описани в статията.
Аз също не си падам по стила "А-ла Карбовски", но въпреки това и в самия Карбовски и в гореспомената статия има голяяяма доза истина.
Със спъруга ми се стараем да му отделяме достатъчно време след градината - играем, рисуваме, разглеждаме или четем книжки. Фактически той почти не си играе сам, а винаги с единият от нас. Живем отделно от бабите и дядовците, а едните дори живеят в друг град. Навсякъде е с нас. Не залитаме по купуването много скъпи дрехи и играчки. Отговорих, тъй като се обърна лично към мен. Проблем ли има?
И в училищата, и в градините, и в квартала се "разхождам" и не мога да обобщя нищо, "резултати" има различни.
И в училищата, и в градините, и в квартала се "разхождам" и не мога да обобщя нищо, "резултати" има различни.
Проблем няма, объркването идва от моя постинг.
Judy, всяко твърдение е относително. Истината обаче е, че преди електричеството да стане повсеместно, родителите и децата са общували много повече и са се хранели много по-здравословно.
Помисли си, какво правите когато вечер спре токът - сядате и си приказвате. И се намира време. Иначе как протича една вечер на средностатистическо семейство? Тати пред телевизора, мама пред компютъра - заедно, поотделно, във всякакви вариации. Ако детето е едно, то просто няма с кого да общува. За храната е същата история.
И не става дума за конфликт на поколения в тази статия. А за това, че децата общуват предимно с телевизора и компютъра и все по-малко с родители и себеподобни. Резултатите са очевидни, достатъчно е да се разходиш по училищата.
Помисли си, какво правите когато вечер спре токът - сядате и си приказвате. И се намира време. Иначе как протича една вечер на средностатистическо семейство? Тати пред телевизора, мама пред компютъра - заедно, поотделно, във всякакви вариации. Ако детето е едно, то просто няма с кого да общува. За храната е същата история.
И не става дума за конфликт на поколения в тази статия. А за това, че децата общуват предимно с телевизора и компютъра и все по-малко с родители и себеподобни. Резултатите са очевидни, достатъчно е да се разходиш по училищата.
Но наистина, когато бях дете с часове играехме на поляната пред блока. Бяхме цяла тумба деца, какви ли не игри си измисляхме, тичахме, лудеехме едвам ни прибираха родителите.
А сега гледам - пустее. Няма никой. Дали деца няма или са пред телевизорите
Ludmil - знаеш ли защо пустеят градинките - според мен.
Защото родителите ги е СТРАХ да оставят децата сами навън. Защото в градинките има батковци, които пият бира или водка и чупят после шишетата, защото на сутринта виждаш спринцовки, защото има чичковци, дето само дебнат в храстите.....За съжаление това хич ние е филм....
А когато ние сме били малки - нямаше коли, играехме на улицата, аз не съм виждала гореспоменатите екстри....И родителите ми са били спокойни.
Сега аз не съм. Не бих си оставила детето ей така навън да си играе. Много ми е гадно, че го казвам, мисля и правя, но е така......
Защото родителите ги е СТРАХ да оставят децата сами навън. Защото в градинките има батковци, които пият бира или водка и чупят после шишетата, защото на сутринта виждаш спринцовки, защото има чичковци, дето само дебнат в храстите.....За съжаление това хич ние е филм....
А когато ние сме били малки - нямаше коли, играехме на улицата, аз не съм виждала гореспоменатите екстри....И родителите ми са били спокойни.
Сега аз не съм. Не бих си оставила детето ей така навън да си играе. Много ми е гадно, че го казвам, мисля и правя, но е така......
Людмил, сега синът ми, след като си научи има възможността и също играе на поляната /имаме си/ и площадките край блока. И колело кара там, и на жомашка играе, и на "Крокодил", и на "Обущар" и на други неща- някои ги знам, други научавам от него. През зимата се пързалят.
Но имаме тих квартал. Ако не беше? Как да го пусна?
Нека очтиме и обективната действителност. Някои родители ползват постоянно школи, защото просто децата им няма къде друга де да отидат през деня. И моето ходи- но не всеки ден и не непрекъснато, понеже има къде да играе. Ако нямаше..., ако бях на шумен булевард, на оживено, прашно и опасно място.?
Но имаме тих квартал. Ако не беше? Как да го пусна?
Нека очтиме и обективната действителност. Някои родители ползват постоянно школи, защото просто децата им няма къде друга де да отидат през деня. И моето ходи- но не всеки ден и не непрекъснато, понеже има къде да играе. Ако нямаше..., ако бях на шумен булевард, на оживено, прашно и опасно място.?
Не съм на мнение, че градинките пред блоковете стоят празни.
Поне в нашата на 3-те здрави пейки няма къде да седнеш и трудно можеш да се разминеш от деца.
Не съм сигурна обаче кога точно ще пусна детето си да играе само пред блока както правех аз от 5 годишна.
Времената се менят, родителите и децата също. Не очаквай да бъдем такива, каквито преди 20 и повече години.
А деца има и то доста вече.
За другите не знам, но моето не седи пред ТВ-то, предпочита други неща.
Въпрос на възпитание и интереси на родителите е къде детето им ще прекарва времето си.
Поне в нашата на 3-те здрави пейки няма къде да седнеш и трудно можеш да се разминеш от деца.
Не съм сигурна обаче кога точно ще пусна детето си да играе само пред блока както правех аз от 5 годишна.
Времената се менят, родителите и децата също. Не очаквай да бъдем такива, каквито преди 20 и повече години.
А деца има и то доста вече.
За другите не знам, но моето не седи пред ТВ-то, предпочита други неща.
Въпрос на възпитание и интереси на родителите е къде детето им ще прекарва времето си.
Людмиле, я ела У нашия квартал да ми покажеш къде точно да тича детето ми Че то дори само навън не може да излезе, защото ще го отнесе на улицата някой малоумник, който пробва мощната си кола или мотор.
А статията предизвиква размисли, но смятам, че е крайна. Всеки знае себе си. Ако аз живея в къщичка с дворче, имам пари без да работя по 16 часа на ден ще бъда спокойна, ще играя с детето си, няма да му повишавам тон без повод и пр. неща. Да, ама колко хора днес имат това. Процента е нищожен!
П.С. Много силно се надявам темата да не иде в крайностите както всъщност винаги става с твоите теми!
Че то дори само навън не може да излезе, защото ще го отнесе на улицата някой малоумник, който пробва мощната си кола или мотор. А статията предизвиква размисли, но смятам, че е крайна. Всеки знае себе си. Ако аз живея в къщичка с дворче, имам пари без да работя по 16 часа на ден ще бъда спокойна, ще играя с детето си, няма да му повишавам тон без повод и пр. неща. Да, ама колко хора днес имат това. Процента е нищожен!
П.С. Много силно се надявам темата да не иде в крайностите както всъщност винаги става с твоите теми!
Въпросът дори не е в парите, а в нагласата. Дори не е съвсем и до ходене и неходене на работа. Не вярвам някой нормален човек да лежи по цял ден на дивана и да не прави нищо смислено за себе си и семейството си. Всички са изморени вечер, пък ако ще и само по кафенетата да ходят. (Мързелът също изморява. В Законите на Паркинсон е описана една такава случка с извода "една работа заема цялото свободно време" ). Но както родителите искат да си кажат какво и що е било на работа, така и децата имат нужда да си споделят как е минал денят им и разговорът да не се ограничава в отчет на тема "изпитваха ли те днес". И ние ползваме услугите на разни школи и това е още едно нещо, за което да си говорим - децата разказват за приятелите си там, за заниманията и случки разни. Нямам против телевизията. И ние гледаме телевизия и често обсъждаме видяното. Разказваме си разни случки от нашето детство или просто обменяме "клюки". Не е нужно да са някакви дълбокомислени философски разговори, а просто разговор на маса. Вярно, че с малките деца е нужна повече игра, но децата над 5 годишна възраст са достатъчно пораснали, за да се говори с тях така, както възрастните си говорят с приятели.
). Но както родителите искат да си кажат какво и що е било на работа, така и децата имат нужда да си споделят как е минал денят им и разговорът да не се ограничава в отчет на тема "изпитваха ли те днес". И ние ползваме услугите на разни школи и това е още едно нещо, за което да си говорим - децата разказват за приятелите си там, за заниманията и случки разни. Нямам против телевизията. И ние гледаме телевизия и често обсъждаме видяното. Разказваме си разни случки от нашето детство или просто обменяме "клюки". Не е нужно да са някакви дълбокомислени философски разговори, а просто разговор на маса. Вярно, че с малките деца е нужна повече игра, но децата над 5 годишна възраст са достатъчно пораснали, за да се говори с тях така, както възрастните си говорят с приятели. 
Ludmil- 
За съжаление картинката е точно такава
И е крайно време да се създаде гражданско общество, което го има във всяка една нормална държава, за да няма родители като stassi , притесняващи се детето им да иде в градинката...
...Защото е крайно време да схванем, че същите тези деца, са на всички нас-това което оставяме след себе си, и е жалко че все още не виждаме по-далеч от носовете си, и реагираме едва когато се подпали и нашата черга, ...а това че на комшията гори-мн важно! Гледаме сеир!
Според мен проблема не е толкова в доходите, нагласата или нещо друго-проблема е във възпитанието и манталитета ни.
За съжаление картинката е точно такава
И е крайно време да се създаде гражданско общество, което го има във всяка една нормална държава, за да няма родители като stassi , притесняващи се детето им да иде в градинката...
...Защото е крайно време да схванем, че същите тези деца, са на всички нас-това което оставяме след себе си, и е жалко че все още не виждаме по-далеч от носовете си, и реагираме едва когато се подпали и нашата черга, ...а това че на комшията гори-мн важно! Гледаме сеир!
Според мен проблема не е толкова в доходите, нагласата или нещо друго-проблема е във възпитанието и манталитета ни.
О.к. MTV съгласна съм всичко е въпрос на възпитание и манталитет.
Само дето възпитанието и манталитетът са неща, които аз дори и да искам не мога да вменя на някого и не мога да го уча как да си гледа и възпитава децата.
Гражданското общество за да се задейства у нас са нужни поне още 50 години.
Прост пример от нашия форум е проектът за протест срещу липсата на места в ДГ в София- първо, пишеха редовно не повече от 8-9 родители и второ, не постигнаха нищо, дори не се разбраха кога да бъде този протест през делничен или почивен ден. Всеки гледаше само себе си и предлагаше дни и часове, които на него са му най-удобни. Ето това се оказа гражданското общество у нас по едни сериозен и наболял проблем.
Само дето възпитанието и манталитетът са неща, които аз дори и да искам не мога да вменя на някого и не мога да го уча как да си гледа и възпитава децата.
Гражданското общество за да се задейства у нас са нужни поне още 50 години.
Прост пример от нашия форум е проектът за протест срещу липсата на места в ДГ в София- първо, пишеха редовно не повече от 8-9 родители и второ, не постигнаха нищо, дори не се разбраха кога да бъде този протест през делничен или почивен ден. Всеки гледаше само себе си и предлагаше дни и часове, които на него са му най-удобни. Ето това се оказа гражданското общество у нас по едни сериозен и наболял проблем.
