Когато езика изпреварва мисълта.

  • 3 158
  • 48
  •   1
Отговори
5 ноем. 2008, 21:42 ч.
  • София
  • Мнения: 443
Истерясах и се разкрещях на мъжа ми на улицата. Сега ми е сърдит.  Sad Оправдания имам много - бременна в 8 месец, съответно приличаща на лоена топка, детето е болно с висока температура, опитвам да работя от къщи докато съм болнични ... Беше просто неудържим пристъп за нищо. Той се върза и каза, че се държа гаменски. Много мрази когато се държа така. Извиних се, ама не можа да му мине. Сега на мен ми е криво. Понякога ми се случва езика да изпревари мисълта. На сума ти години станах, не мога да се контролирам в такъв момент. Знам, че се взема дълбоко въздух и се брои до десет, но просто не се сещам да го направя. Колкото повече километраж навъртам с егн- то толкова по-нетърпелива ставам. Опасявам се, да не ме намрази след време, че съм се превърнала в "дзвер".   afwitch Как си овладявате емоциите и позволявате ли си до плещите глупости, които не сте обмислили?

# 1 5 ноем. 2008, 21:51 ч.
  • Мнения: 6 788
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.
Иначе не е лошо от време на време да изпускаш парата. Все пак хора сме, а не роботи.
Аз пък това не мога да го науча, все дишам дълбоко и броя до 10, когато не сме сами.

# 2 5 ноем. 2008, 21:54 ч.
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Млъквам, затварям си човката, онемявам.
Щото почна ли, не знам докъде ще стигна.
Пуша. Много! Мълчешката.

# 3 5 ноем. 2008, 22:00 ч.
Аз подпалвам.....пада ми пердето ooooh!
Хич не съм тактична....езикът ми редовно изпреварва мисълта...
Обаче аз вярвам,че един ден ще успея да започна поне броенето до 10...
 Но на теб ти е простено....Бременна си.. Grinning

# 4 5 ноем. 2008, 22:03 ч.
  • Мнения: X
Не ми се е случвало да крещя пред непознати...доколкото си спомням.Ако нещо ме е засегнал,предпочитам да млъкна и после в къщи ,да се разправяме.
От баба си  /лека й пръст/ знам едно ,тя казваше :"Ще се колите ли ,ще се бесите ли,от къщи навън да не излиза."И се опитвам да го спазвам,не заради хората, а защото аз бях навикана така демонстративно пред много хора от бивше гадже...ужасно е ,по-зле май не съм се чувствала.И се опитвам да не го причинявам на други.Дори на децата си се опитвам да не правя забележки пред хората.

# 5 5 ноем. 2008, 22:06 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
     Не се и мъча да броя. Научих се направо да млъквам, че иначе прекалено много неща мога да кажа... Twisted Evil , а най-интересното е, че повечето не ги и мисля. Млъквам и излизам. А ако започна да говоря... и като се самонавивам.... няма нужда  Naughty

# 6 5 ноем. 2008, 22:32 ч.
  • София
  • Мнения: 443
Мда, знаех си, че оправданието ми е добро за сега, ама  да не вземе да ми става навик. ..В други ситуации също ми се е случвало. Когато има някаква тема или човек, които системно ме дразнят, търпението ми е на долна граница. Тогава се изкушавам се да се заяждам чат пат. Остава само да допълня образа си с метла и брадавица на носа.

# 7 5 ноем. 2008, 23:22 ч.
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Да се включа и аз по темата, щото ми е болезнено близка.
Не знам дали езикът ми изпреварва мисълта, по-скоро не, но не умея да си го държа зад зъбите  Joy

За мен съпругът ми деликатно се изказва, че "имам проблем с контрола над гнева". Изблиците ми винаги са били страшни, роднини, приятели и прочее чак се стряскат. Добре, че не е много често. Не е истерия, а си е чист, нерафиниран, отприщен гняв. Обаче, откакто забременях, ситуацията се влоши в пъти. Започнах да скачам и на непознати. Не за нищо, де, но самоконтрол - никакъв.

Например, приеха ме преди месец в болница с кървене в 30 г.с., чаках почти 24 часа да ме прегледат като хората, накрая един лекар ме сложи на кушетката, грабна "слушалката" на ехографа и с удивление каза: "Бреееей, ама тва бебе било живо бе, да не повярваш".  Не мога да ви опиша какво последва. Вярно е, че си го изпроси, ама и аз едва не го пребих. На косъм беше, за вербалната агресия да не говорим.   

Та... бременността е особен период. Дано мъжът ти го разбира  Laughing

# 8 5 ноем. 2008, 23:23 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: Dincho в ср, 05 ное 2008, 21:51
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.
Иначе не е лошо от време на време да изпускаш парата. Все пак хора сме, а не роботи.
 

Еех Dincho явно и ние можем да имаме сходно мнение по някои въпроси Peace

Лично аз никога не си позволявам крясъци или някакви други прояви на афект на улицата или пред хората.
Но за това определено се тренира.
kalimbi sпоко,не е станало кой знае какво!

# 9 6 ноем. 2008, 00:35 ч.
  • Мнения: 2 792
 Дошло ти е в повече и се реагирала, защо се чувстваш виновна ? На твое място бих си задала въпроса " А защо да нямам право да ми дойде в повече ?"
 

# 10 6 ноем. 2008, 06:05 ч.
  • New Zealand
  • Мнения: 871
на всеки му се случва да изтрещи, въпросът е, че реакциите са различни. един се затваря в себе си, друг крещи и т.н. здравословно е да даваме израз на емоциите си, другото е подтискане на гнева и агресията, които ескалират ли, могат да станат опасни. аз съм от здравословните- крещя, когато имам нужда, но съм се обградила с хора, които не ми се връзват, и така си живеем в хармония Mr. Green

# 11 6 ноем. 2008, 08:37 ч.
  • Мнения: 1 898
O, езикът ми твърде често изпреварва мисълта, но не и на обществени места. Там запазвам ледено мълчание, но се самонавивам още повече и после се разразява истинска буря(понякога за наистина незначителни неща). Embarassed
Всъщност няма за какво да съжаляваш-реагирала си емоционално, но си била искрена в яда си, а после и в извинението си. Постъпила си спред начина по който чувстваш нещата, била си себе си.
 А на съпругът ти ще му мине-не се тревожи, вероятно му трябва малко време да преглътне обидата-и той е човек, все пак.

# 12 6 ноем. 2008, 08:42 ч.
  • Мнения: 552
Аз съм най-добра в тези случаи  Mr. Green. Лошото е, че не винаги си спомням какво точно съм казала, но важното е, че след бурята всички ме гледат в очите.
Не мога да те разбера защо се притесняваш, че ще те намрази след време. Сигурна съм, че си имала съвсем основателна причина да реагираш така. Понякога е необходима само капчица, за да прелее чашата. В твоя случай аз щях да съм сърдитата, че ме е предизвикал, но това съм си аз. Кофтито в случая е, че си го направила на улицата, но явно наистина ти е дошло в повече.

# 13 6 ноем. 2008, 09:15 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Не, не мълча. Винаги му казвам това, което мисля и чувствам. Дори да се сърди. Съжалявам, но не мисля, че премълчаването на проблемите ги решава. И не съм щраус.

# 14 6 ноем. 2008, 09:18 ч.
  • Мнения: 4 451
И аз не мълча, ама само на него. За съжаление.
Ех, ако можеше по-често езикът ми да изпреварва мисълта, нямаше да съм насъбрала толкова болка в душата си и нямаше така често да посягам към шишето с успокоителните.  Confused Все тая в себе си, да не нараня някой, ама себе си нараних най-много.

# 15 6 ноем. 2008, 09:28 ч.
  • Лондон
  • Мнения: 403
Защо и аз не правя като теб?В такива моменти нямам език, имам само мисъл.

# 16 6 ноем. 2008, 09:32 ч.
  • Мнения: 229
Преди двете деца и десетте години брак беше изключено да се държа неуместно на обществени места - изключваме пубертетски и студентски истории Grinning Сега обаче така ми се крещи, че не мога да ти го опиша. Твоето състояние извинява всякакво поведение. Лошото е, че близките ни наистина се чувстват наранени и са неприятно изненадани. А и обикновено са също толкова натоварени, но не ни крещят на публични места. Confused
С мъжа ми вече усещаме кога бурята приближава и той поема децата, а аз или изскачам навън, или се отдалечавам, за да имам време за поемането на въздух и броенето до десет.
Трудно време, труден, напрегнат живот, никаква помощ, никакво разтоварване, нормално е да избухнеш. За себе си съм решила спешно да потърся начин за справяне със ситуацията - "психаротерапия" /не се сещам за израза на английски/.

# 17 6 ноем. 2008, 09:38 ч.
  • Мнения: 4 753
И аз го притежавам този недостатък. Вече си налагам да броя до десет преди да кажа нещо Laughing

# 18 6 ноем. 2008, 09:53 ч.
  • Мнения: 473
И аз като теб избухвам като бомба, но колкото и да съм афектирана,  много внимавам какво ще кажа. Мъжът ми е същия кибритлия и понякога казва неща, които не мисли. Но от такива думи много боли. Трудно е на човек да повярва, че избълваното всъщност е казано само в пристъп на гняв. Колкото и да си бясна внимавай какво казваш.

# 19 6 ноем. 2008, 10:01 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Като бременна направо не се траех, аз самата и доста не премерена реч ползвах. Embarassed
Избухвам и сега, после се извинявам, ама лошото чувство остава Confused

# 20 6 ноем. 2008, 10:07 ч.
  • Мнения: 101
Хората около мен твърдят, че съм много устата. И като ми падне пердето мога да говоря 20 минути без да си поема дъх, образно казано. Когато обаче сме в компания гледам нещата да ги парирам само с поглед или стискане на ръката - колкото да усети, че ако не спре, ще стане лошо. Sunglasses Когато сме сами го правя на пух и прах. Когато имам основание, разбира се. Не истерясвам, когато смятам, че не съм права, просто заради спорта.

# 21 6 ноем. 2008, 10:35 ч.
  • Мнения: 378
Цитат на: kakvo_puk в ср, 05 ное 2008, 21:54
Млъквам, затварям си човката, онемявам.
Щото почна ли, не знам докъде ще стигна.
Пуша. Много! Мълчешката.
Същата съм,ама същата и познай като се приберем Mr. Greenкво става.

# 22 6 ноем. 2008, 10:39 ч.
  • София
  • Мнения: 443
Тази сутрин още ми е сърдит. Казва, че му било минало ама аз го виждам какъв е дистанциран и разочарован. Добре е човек да изразява емоциите си, но само с думи насаме, без да изкрейзва. Оправдания от сорта - хормони, кофти нервна система и т.н. не вървят. Утайката остава и се трупа. Предполагам моя мъж иска да ме вижда като женствена и деликатна, а не като простакеса хваната от улицата. Все по-малко ще ми прощава подобни изблици. Аз пък трябва да се науча да се владея. Като се роди бебето ще трябва да намирам време да тренирам, за да си калявам нервите.

# 23 6 ноем. 2008, 10:43 ч.
  • Мнения: 4 753
Цитат на: kalimbi в чт, 06 ное 2008, 10:39
Като се роди бебето ще трябва да намирам време да тренирам, за да си калявам нервите.
Ха, баш тогава ще имаш най-малко време за подобен тренинг Laughing

# 24 6 ноем. 2008, 11:15 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
Аз съм човек, който много често обвиняват в противното - че не си казвам какво ме мъчи...За 10 години с мъжа ми съм избухнала само веднъж...Ако нещо не съм на кеф, отивам в другата стая, излизам, казвам, че не съм на кеф и т.н. Като цяло съм противник на крясъците, защото след определен момент престават да правят впечатление и са израз само и единствено на безсилие пред проблема.
Инак за сегашното ти положение, е нормално да си малко разбалансирана...Но все пак имай предвид, че никой човек, не само мъж, не го радва контакта с някоя свадлива и истерична жена...Има много книжки, с психологическа насоченост, които помагат да разбереш себе си и да контролираш поведението си. Полезни са, пробвай с някоя от тях.. Успех!

# 25 6 ноем. 2008, 11:36 ч.
  • София
  • Мнения: 175
Никога не си позволявам да крещя пред други хора на мъжа ми или дъщеря ми , но когато съм яхнала метлата и сме сами....................
Случвало се е да прекаля , извинявам се,но и аз усещам как не ми прощават искренно и това се трупа.Мъжа ми е другата крайност - каквото и да става - мълчи.

# 26 6 ноем. 2008, 16:55 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Моят мъж пък си спомня с усмивка месеците на бременноста ми. Бях спокойна, много спокойна.
Аз по принцип съм от хората, които колкото са по-ядосани, толкова по-тихо говорят, направо ми пада гласа.
Преди винаги казвах каквото мисля на момента, но се научих да си прехапвам езика на време. Сега млъквам и мога с дни да не проговоря... мъжът ми казва, че това толкова го вбесява, че веднъж чак се замислил за развод  Close
Обаче натрупа ли ми се много, изригвам като вулкан, тогава споменавам неща минали преди година и отдавна забравени, и чуквам право в целта.

# 27 6 ноем. 2008, 18:24 ч.
  • Мнения: 1 159
Моят голям проблем,този проклет език!!!Че и раздвоен на всичкото отгоре...Но при мен проблемът е,че на всички около мен ги говоря едни-врели-некипели и често някой ми е сърдит,без да знам защо newsm78!Такава съм,който не ме търпи,си е за негова сметка.Опитвала съм,но не мога да се променя!Май и не искам,де Confused! Confused!

# 28 6 ноем. 2008, 19:14 ч.
  • Мнения: 1 749
Бе и аз го имах този проблем преди време....Много е кофти.На всичкото отгоре хората те разбират напълно погрешно и после ти отнема страашно много време да ги убедиш ,че си искал да кажеш нещо съвсем различно от това,което те са разбрали....
Мислех,че съм патологичен случай,но явно е въпрос на желание.Научих се да казвам точно това,което мисля,без излишни емоции,които да ми пречат.Доволна съм. bowuu

А авторката да не се шашка-аз,към края на бременността си,бях готова да избухна всеки момент и за най-дребното.Особено,когато се отнасяше за ...храна Joy Мъж ми тогава гледаше да бяга колкото може по-надалече.

# 29 7 ноем. 2008, 08:39 ч.
  • Мнения: 2 099
Цитат на: Saule в ср, 05 ное 2008, 23:22
Да се включа и аз по темата, щото ми е болезнено близка.
Не знам дали езикът ми изпреварва мисълта, по-скоро не, но не умея да си го държа зад зъбите  Joy

За мен съпругът ми деликатно се изказва, че "имам проблем с контрола над гнева". Изблиците ми винаги са били страшни, роднини, приятели и прочее чак се стряскат. Добре, че не е много често. Не е истерия, а си е чист, нерафиниран, отприщен гняв. Обаче, откакто забременях, ситуацията се влоши в пъти. Започнах да скачам и на непознати. Не за нищо, де, но самоконтрол - никакъв.

Например, приеха ме преди месец в болница с кървене в 30 г.с., чаках почти 24 часа да ме прегледат като хората, накрая един лекар ме сложи на кушетката, грабна "слушалката" на ехографа и с удивление каза: "Бреееей, ама тва бебе било живо бе, да не повярваш".  Не мога да ви опиша какво последва. Вярно е, че си го изпроси, ама и аз едва не го пребих. На косъм беше, за вербалната агресия да не говорим.   

Та... бременността е особен период. Дано мъжът ти го разбира  Laughing
Боже описа мене CrazyПоследно една едва не я пребих!Кара кола,гримира се в огледалото за обратно виждане и закачи количката с бебето.Нещо обърка газ-спирачка и тръгна рязко,аз пресичам и само това че някак инстинктивно дръпнах бебето ни спаси.Плоудях,закрещях,почнах да й ритам вратата,направих и вдлъбнатини,ако беше слязла от колата щях да я пребия.После чак сае уплаших от себе си.Немога да се контролирам особенно под стрес ако съм!

# 30 7 ноем. 2008, 12:24 ч.
  • Мнения: 280
Не съм била бременна и не знам какво е да ти бушуват хормоните,но знам какво е да ти кипят нервите Simple Smile
Като ми кипне - няма успокояване и много се дразня на това,но пред чужди хора гледам никога да не правя скандали-много е грозно!
Моя един път така нещо ми повиши тон,ама то беше защото го побутнах леко Simple Smile та вината в този случай май си е моя  Embarassed
А като се скараме той все си мълчи и ходи в другата стая,а аз искам да говорим и това,че той не иска ме вбесява.Вече и аз ще почна да мълча,да видим тогава Simple Smile

# 31 7 ноем. 2008, 13:17 ч.
  • София
  • Мнения: 13 216
Ужас.. и аз така правя, ама не съм бременна  Confused Рядко се случва, но се случва. Обаче после аз нямам скрупули. Смятам се за права  Twisted Evil Един път се случи мъжът ми да се разкрещи насред една строителна борса и тогава аз много се разсърдих защо ми крещи пред хората  Rolling Eyes Mr. Green

# 32 7 ноем. 2008, 14:48 ч.
  • Мнения: 47
Едва ли има някой, който да не е изпадал в подобна ситуация. Обаче избягваме това да става пред някой друг-обикновено си крещим в къщи насаме. Е в повечето случаи аз крещя, мъжа ми мълчи, за да не налива допълнително масло в огъня. Обаче мен това още повече ме дразни-ми то много скучно да си викаш самичка, в един момент спирам и обикновено се затварям в другата стая. По-важното според мен е да можете после да се сдобрите и разберете като големи и зрели хора. При нас лино секса е най-доброто лекарство  Embarassed

# 33 7 ноем. 2008, 15:18 ч.
  • Мнения: X
Малко ви завиждам.При мен е обратното,а понякога така ми се иска да се разкрещя и да ми олекне...Много ги мисля нещата,това ми е проблема. Случвало ми се е само няколко пъти ,но се спирам рано  Crossing Arms и млъквам.Трупкам си всичко на душата.Знам ли ,някой ден може да изригна..
Та,според мен, по-добре е да си кажеш всичко,дори и крещейки,но само вкъщи без публика bowuu

# 34 7 ноем. 2008, 19:35 ч.
  • София
  • Мнения: 443
Цитат на: Китана в чт, 06 ное 2008, 19:14
Бе и аз го имах този проблем преди време....Много е кофти.На всичкото отгоре хората те разбират напълно погрешно и после ти отнема страашно много време да ги убедиш ,че си искал да кажеш нещо съвсем различно от това,което те са разбрали....
Мислех,че съм патологичен случай,но явно е въпрос на желание.Научих се да казвам точно това,което мисля,без излишни емоции,които да ми пречат.Доволна съм. bowuu

А авторката да не се шашка-аз,към края на бременността си,бях готова да избухна всеки момент и за най-дребното.Особено,когато се отнасяше за ...храна Joy Мъж ми тогава гледаше да бяга колкото може по-надалече.


Браво.   bouquet  Сподели как успя да го постигнеш. Отчитам го като сериозно постижение.

Аз принципно също нямам намерение да крещя, намирам го грозно, но просто в онзи момент получих някакъв пристъп и чувах гласа си все едно не е моя, не знаех какво ще кажа преди да излезе от устата ми. Но факт е, че с годините ставам по-нетърпелива и раздразнителна  box когато съм под стрес.

# 35 7 ноем. 2008, 21:58 ч.
  • Мнения: 1 749
Цитат на: kalimbi в пт, 07 ное 2008, 19:35
Цитат на: Китана в чт, 06 ное 2008, 19:14
Бе и аз го имах този проблем преди време....Много е кофти.На всичкото отгоре хората те разбират напълно погрешно и после ти отнема страашно много време да ги убедиш ,че си искал да кажеш нещо съвсем различно от това,което те са разбрали....
Мислех,че съм патологичен случай,но явно е въпрос на желание.Научих се да казвам точно това,което мисля,без излишни емоции,които да ми пречат.Доволна съм. bowuu

А авторката да не се шашка-аз,към края на бременността си,бях готова да избухна всеки момент и за най-дребното.Особено,когато се отнасяше за ...храна Joy Мъж ми тогава гледаше да бяга колкото може по-надалече.


Браво.   bouquet  Сподели как успя да го постигнеш. Отчитам го като сериозно постижение.

Аз принципно също нямам намерение да крещя, намирам го грозно, но просто в онзи момент получих някакъв пристъп и чувах гласа си все едно не е моя, не знаех какво ще кажа преди да излезе от устата ми. Но факт е, че с годините ставам по-нетърпелива и раздразнителна  box когато съм под стрес.
Състоянието ,в което се намираш е много повече от достатъчно оправдание за избухването ти.Никак не е лесно през бременността.Тежкия корем,физическия тонус,изострените сетива,чуФствителността... Peace Моят съвет е да релаксираш винаги,когато можеш .Опитай се да не обръщаш внимание на дребните работи.Мисли за дечко(леко раждане ти пожелавам  bouquet ) ,и за това как ще го гушнеш като се видите.По време на бременността това винаги ме успокояваше,независимо какво ме е тревожило. Heart EyesНаправо забравях за всичко отрицателно.

# 36 8 ноем. 2008, 08:49 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Жалко,но наистина понякога необмислени думи прекъсват мостове завинаги.Такъв е случая с мен и свекърва ми.Човек трябва да мисли преди да говори.Вече години си нося горчилката от думите и,и колкото и нормално да се опитва да се държи,не мога да ги забравя.Хе,злопаметна съм!Дано мъжа ти да не е!И друго -никога не се карайте на обществено място -много е грозно!Иначе като дойде бебчето ще му мине,а може и по-рано

# 37 8 ноем. 2008, 12:56 ч.
  • Мнения: 116
Все си мисля ,че е по-добре да се развикаш отколкото да се разревеш. Аз лично рева и не мога да се понасям или пък се разтрепервам и изчервявям, а това е направо отвратително. Всички те питиат "Защо се ичерви?" като че ли имаш някакъв контрол върху точно това състояние.

# 38 8 ноем. 2008, 22:23 ч.
  • Мнения: 1 559
Цитат на: kalimbi в ср, 05 ное 2008, 22:32
Мда, знаех си, че оправданието ми е добро за сега, ама  да не вземе да ми става навик. ..В други ситуации също ми се е случвало. Когато има някаква тема или човек, които системно ме дразнят, търпението ми е на долна граница. Тогава се изкушавам се да се заяждам чат пат. Остава само да допълня образа си с метла и брадавица на носа.

Оф и аз съм същата Joy...особено за заяждането Whistling.Някой почне ли много да ме дразни ставам змия и хапя под масата Joy

# 39 9 ноем. 2008, 02:13 ч.
  • Мнения: 3 423
Що пък ти се сърди. Могла си и да го пребиеш.

# 40 9 ноем. 2008, 09:29 ч.
  • Мнения: 18
Цитат на: Dincho в ср, 05 ное 2008, 21:51
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.


Защо ? И аз съм била бременна. Е, никога не съм се оправдавала с това. Ако на сред улицата и на мен ми се разкрещят , еми и аз не бих могла веднага след това да погледна с радост на нещата.
Авторката не я упреквам в това, че се е разкрещяла, ами в това, че го е направила пред хората. Все пак трябва да има малко повече уважение към човека, с когото живее.
Никога не бих си позволила да крещя на мъжа си пред хората. Аз самата по принцип не крещя, ами говоря , колкото и да ми ври и кипи от вътре. С крещене нищо не се постига общо взето.
Все си мисля, че един човек трябва да може да се владее независимо какви са причините..

# 41 9 ноем. 2008, 11:08 ч.
  • Мнения: 2 471
Цитат на: TheFireGoddess в нд, 09 ное 2008, 09:29
Цитат на: Dincho в ср, 05 ное 2008, 21:51
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.


Защо ? И аз съм била бременна. Е, никога не съм се оправдавала с това. Ако на сред улицата и на мен ми се разкрещят , еми и аз не бих могла веднага след това да погледна с радост на нещата.
Авторката не я упреквам в това, че се е разкрещяла, ами в това, че го е направила пред хората. Все пак трябва да има малко повече уважение към човека, с когото живее.
Никога не бих си позволила да крещя на мъжа си пред хората. Аз самата по принцип не крещя, ами говоря , колкото и да ми ври и кипи от вътре. С крещене нищо не се постига общо взето.
Все си мисля, че един човек трябва да може да се владее независимо какви са причините..

Хубаво е да не сравняваме хората със себе си. Различни сме и колкото по рано го разбереш, толкова по комфортно ще ти е във форума.
Аз имах много трудна бременност. Мъжът ми и майка ми, си знаят на какво бяха подложени милите. На обществено място не съм изригвала. Принципно и в къщи рядко го правя, нооооооо случи ли се... Нали знаете, близките си го отнасят.

# 42 9 ноем. 2008, 11:47 ч.
  • София
  • Мнения: 399
 Бившият ми мъж така вдигаше стойки пред общи познати и си на правилен път, че може да те намрази, нищо че те успокояват. То обикновено се събираш с хора по някакъв повод и освен личните взаимоотношения, разваляш и техния празник с разни кофти ситуации. Да не говорим за накърненото достойнство и тн А и пред непознати е гадно да си център на сеира. Забрани си категорично да коментираш каквото и да било пред трети човек, когато си ядосана! На мен лично докато се приберем в къщи ми попреминава и изясняването на отношенията става на по- спокоен тон. Понякога разбираш, че не е точно така, както си си го мислела.

# 43 9 ноем. 2008, 11:50 ч.
  • вкъщи
  • Мнения: 704
абе то и аз често го правя и моя проявява разбиране. просто по някой път излизам от релси -на всеки се случва -нормално е

# 44 9 ноем. 2008, 11:54 ч.
  • Мнения: 18
Цитат на: Dencho в нд, 09 ное 2008, 11:08
Цитат на: TheFireGoddess в нд, 09 ное 2008, 09:29
Цитат на: Dincho в ср, 05 ное 2008, 21:51
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.


Защо ? И аз съм била бременна. Е, никога не съм се оправдавала с това. Ако на сред улицата и на мен ми се разкрещят , еми и аз не бих могла веднага след това да погледна с радост на нещата.
Авторката не я упреквам в това, че се е разкрещяла, ами в това, че го е направила пред хората. Все пак трябва да има малко повече уважение към човека, с когото живее.
Никога не бих си позволила да крещя на мъжа си пред хората. Аз самата по принцип не крещя, ами говоря , колкото и да ми ври и кипи от вътре. С крещене нищо не се постига общо взето.
Все си мисля, че един човек трябва да може да се владее независимо какви са причините..

Хубаво е да не сравняваме хората със себе си. Различни сме и колкото по рано го разбереш, толкова по комфортно ще ти е във форума.
Аз имах много трудна бременност. Мъжът ми и майка ми, си знаят на какво бяха подложени милите. На обществено място не съм изригвала. Принципно и в къщи рядко го правя, нооооооо случи ли се... Нали знаете, близките си го отнасят.

Така е, напълно съм съгласна с теб. Просто аз мисля по начина, от който изхождам като съдя по себе си.

# 45 9 ноем. 2008, 14:10 ч.
  • София
  • Мнения: 53
Аз мълча. Имам различни видове мълчание - раздразнено, обидено, ядосано, бясно.... Мъжът ми вече се е научил да ги разпознава и много ги мрази. Понякога го заплашвам, че съвсем ще млъкна  Wink

# 46 9 ноем. 2008, 14:33 ч.
  • Мнения: 4 473
Цитат на: tedi-37 в нд, 09 ное 2008, 14:10
Аз мълча. Имам различни видове мълчание - раздразнено, обидено, ядосано, бясно.... Мъжът ми вече се е научил да ги разпознава и много ги мрази. Понякога го заплашвам, че съвсем ще млъкна  Wink

Ето това упражнение искам да овладея и аз. Не знам защо, но имам усещането, че би било не по-малко дразнещо или обидно от истеричното крещене.
Иначе, гледам да налагам някакъв контрол над думите, които изстрелвам, но резултатите не винаги са похвални. Знаем, че едни и същи думи, изречени в различна ситуация, звучат и се интерпретират по различен начин. Та и целта на изказването не е за пренебрегване.

# 47 9 ноем. 2008, 16:14 ч.
  • Мнения: 200
аз лично немога ,а и незнам да мълча няма как така съм свикнала, дори да съм виновна пак аз съм тази дето вика ,но пък и не се случва често аз да съм виновна за мое щастие  ,колкото за тебе само това че си в осмия месец е достатъчно оправдание  за това ,че си се развикала не се притеснявай ако е мъж на място трябва да те разбере.                                                                                                                   

# 48 9 ноем. 2008, 16:33 ч.
  • Мнения: 592
Който иска - намира начин, който не иска - си намира оправдание! Както каза някоя от Вас - после остава лошото чувство... и показаната селяния...!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата