Втори бракове

Аз пък мисля също като Ardea Alba, че голяма разлика между брак и съжителство няма. Моята сватба беше голяма - с над 300 души гости - бяла дълга рокля, цветя,  шампанско, камбани, пред много хора казваш "Да",  ...после получаваш документ, който мяташ в някое чекмедже и от там насетне започва съжителството, което по нищо не се отличава от съжителството и без тази церемония и без този документ.
Искам да кажа, че ако с човека  не си паснете като характери, не можете да се нагодите един към друг откъм навици, философия за живота, разбирания за т.нар. семейство, започнете да се отегчавате един от друг и получавате всички  емоционални индикации, че нещата не са така, както би трябвало според представите и очакванията за живота с партньора... тогава брака се обезмисля, връзката се разпада.
Ако си мислите, че брака е затова, за да вмените някакви финансови и имуществени отговорности  у партньора при евентуален разпад или пък го имате като гаранция за любов  - много жалко. Любовта е чувство, не е процедура, удостоверена с документ, подпис и печат.
Искам също да отбележа, че евентуален развод/раздяла  не бива да се тълкува и от двамата партньори като възможност да накажеш човека с когото си бил до скоро, като опит за каквото и да е възмездие, отмъщение от типа " Ще види той сега, как ще остане без кола  " или " Ще й дам аз да разбере, като я накарам да ми върне подаръците" още повече, че в много от случаите имаме деца, които с нищо не са виновни за разрива в отношенията.
Много важно е също да не допускаме "доброжелателни" роднини, съседи, приятели, колеги, клюкари  и т.н да ни оказват влияние с реплики от типа " Абе аз още щом го видях този , разбрах че не е читав" или " Тая само как и шарят очичките, ама тогава не исках да ти казвам" защото в моменти на раздяла, когато има и болка и обида и неловки ситуации, когато сме изправени пред малко или много неизвестности, вероятността от доливане на масло в огъня е по-голяма и би довела после до ситуации за които можем да съжаляваме или поне спомена за тях да ни тежи.

Мамче на 40, много си права. Но не забравяй, че ,шансовете са нещо, което не можем да преценим. Ако питаш мен, аз също като теб смятах, че имам нулеви шансове за нова връзка, пък какво остава и брак. Минала 40, свикнала да командва безпрекословно деца и цял офис, с външност, която говори сама за себе си "романтиката до тук"и с познати мъже, които или са женени за най-добрите ми приятелки, или са ергени, които са в категорията "и цяло село вече не може да го ожени" или откровени гейове, вече си мислех, че ще стана в най-добрия случай SOS-майка, като омъжа дъщерята.

Но се намери човек, който ме ухажва внимателно и упорито 3 години, вече втора година живеем заедно. Децата, неговите и моето, ни приемат заедно и поотделно за родители. Обичам го и той мене. И определено съм щастлива.

Аз смятам, че има разлика между брак и съжителство. Докато двама се сработят до един добър отбор, минава време. Не всеки е толкова зрял или има търпението да премине през малките и не толкова малки трудности, които ни съпътстват като двойка. Бракът е нещо, което не се разваля толкова лесно и спонтанно като една нерегламентирана връзка и женените по принцип подхождат с повече търпение и имат по-голям шанс да останат заедно, въпреки някои трудности.
Отделно бракът дава морална рамка. Това е едно обещание, една поета отговорност. Очакванията се променят - както между партньорите така и от обществото към тях.

Очакванията провалят човешките отношения....

Ами не може без очаквания, живи хора сме.

Знам,само казвам какво се случва

А бе...който си има морал-и без документ си е отговорен и си спазва обещанията...Като имахме "рамката"( тя май за мен само беше  такава), та що...дали отговорност се пое, дали от  дадените в течение на брака обещания едно поне  се изпълни...

Недей така черногледо. Понякога очакванията са нещо вълнуващо и неповторимо. Понякога се изпълняват. Е, понякога има и разочарования, но не това е правилото. По мое наблюдение вторите бракове са почти винаги успешни. А и не ни е писано да страдаме винаги. Рано или късно лошият късмет свършва и идва ред на хубавите неща, на удовлетворените очаквания и на взаимността, такава, каквато си я представяме.

Олимпия, това, че не се е получило при нас, не означава, че по  принцип бракът е кофти нещо. Аз вярвам в брака и вярвам, че в повечето случай се явява спойката между двама души. Така де, не всеки мъж е темерут.

 Виж сега, мадмоазел- за да съм се омъжила, сигурно и аз вярвам в брака. Това, което исках да кажа, е, че когато възпитанието от мама недостига и после самовъзпитанието ти те е тласнало по лесната, наклонената пътека- и десет обета да дадеш, все тая- лесното, непозволеното ще си те тегли, ще му се отдаваш-оттам неуважението към партньора, оттам разправиите и разпада...Та не е до "с брак или без брак", а до намиране на НАИСТИНА твоята половинка...

БРАВО    И аз мисля точно така.
Уйкенда мои приятели ме запознаха с един мъж,нищо лично така се случи.От разговора който проведохме разбрах че е женен, има от съпругата си 2 деца и от три любовни по още едно което е = 5 деца.Понеже не повярвах на думите му и направих справка с един човек който разбрах че го познава.Той го потвърди и ми каза да внимавам там че жена му била луда и съм щяла да ям шамари за него  И че живял и с четерите си жени и те се познавали и били приятелки.
Сега да попитам това какво е ,защото аз май малко съм старомодна и не ги разбирам тия неща