Втори бракове

Ами определено ако търсиш модел на първия, такъв ще бъде и втория, логично просто. Аз поне се спрях именно на различното възпитание, различната ценностна система и различния манталитет и отношение към живота. И резултатите съответно са различни. За какво ми е да тъпча на едно място с един и същ тип проблеми Незнам дали има значение това, че е чужденец, но те са естествено възпитани да се грижат на първо място за семейството си, а щом веднъж е приел в конфигурацията на това семейство и доведеното си дете, значи то е част от него и точка.
Но не значи, че не съм била свидетел и на българи с подобна ценностна система. Аз мисля, че не всички мъже са еднакви

Да се каже, че всички мъже са еднакви е меко казано наивно (това го адресирам към себе си), но не е далеч от истината, че имат много общи, типично "мъжки" черти. Сигурно си права за различното възпитание и ценностна система.

Кога се запозна с настоящия ти съпруг? Колко беше голямо детето?

По въпроса за еднаквите мъже, винаги се сещам за книгата "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния"! Много ценна книжка, особено забавен и важен момент са картинките с различно устроените мозъци на мъжете и жените.

И за да се развеселим малко и да приемем, че сме различни, но не съвсем:
http://www.sibir.bg/blog/Milkoff/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=95292
http://www.sibir.bg/blog/Milkoff/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=95292

Приятен уикенд      в очакване на снега

А аз се сещам, че каквото е писано това става, само дето не можем да прочетем предварително книгата с тези писания.
 
Нека споделя с вас - пък дано да ми олекне:
Господина, за когото намекнах снощи в постта си - се изнесе от нас преди малко.
Прочел моето изказване тука, взел решение, че не ставаме един за друг и просто си замина по пътя....
без да обсъдим нещата, без да чуе остатъка от моето становище / тука изказах само 10% какво мисля /  

И седя и се чудя това сън ли е което ми се случва или....?????
 

Преди малко повече от три години, тя беше на 5. Той нямаше НИКАКЪВ опит с деца, а тя изпадаше в истерия като го види, беше ужас. НЕ сме бързали изобщо, поне 2 години се срещахме неутрално и да кажа, че той лесно се реши на стъпката да бъде втори баща, значи ще излъжа. Оставих го да узрее постепенно, през това време не са имали близка връзка с нея, за да не страда детето излишно. Но когато той си взе решението, а аз се убедих, че той е стабилен човек, на когото можех да имам доверие, нещата малко по малко се наместват. В момента неговите родители й се радват, обичат я и се грижат за нея много повече и по-сърдечно отколкото родната й баба, майка на баща й

Ааааа, Смехулка, радвай се. Поне имаш отговор на въпроса си и то съвсем навреме. Не сте обвързани с брак или още едно дете.
А как само ми се чете за наистина успешни втори бракове.   
Какво чакате? Или наистина няма такова животно?

Стига де, не се отчайвайте! Аз имам няколко нагледни и изключително успешни примера, и то от много години..

По случай наближаващите празници да ви напиша нещо обнадеждаващо! Майка ми имаше изключително успешен втори брак при това тя беше вече над 50-те. Мисля, че разковничето за успешността в случая беше, че той беше чужденец....Не искам да обиждам нашите мъже, но тя имаше в България дългогодишна връзка с българин, който така и не успя да приеме идеята за доведена дъщеря и брак с майка ми! Някой ден ако не ме мързи ще ви разкажа историята на майка ми, който си звучи като сценарий за филм тип "Pretty woman"......само че в случая беше "BG woman", която се беше цанила за болногледачка и случайна срещна втория ми баща! бяха наистина щастливи 7 години, докато майка ми не овдова.

Разказвай! Много обичам романтични истории  Нареждам се на първи ред да слушам

Аз също до скоро не вярвах, че чужд човек може да се държи по такъв начин с детето ми, да го гледа, да се забавляват заедно, дори да го възпитава. В момента приятеля ми поправя моите грешки във възпитанието на детето ми, които съм допуснала в стремежа си да му компенсирам липсата на баща му. И аз съм му много благодарна за това, защото всъщност това не е негова работа и той не е длъжен да го прави! А с БНД изобщо неможе и да се прави сравнение, детето получава в пъти повече от приятеля ми отколкото от баща си, той всъщност от баща си нищо не получава! 
Относно втория брак, брак все още нямаме, дори не живеем заедно официално, но на практика ние с детето прекарваме доста време у приятеля ми и трябва да си призная, че все повече ми се иска вече наистина да се  съберем и да сме семейство, нооо и това ще стане след Нова година може би. Пред вас за парви път ще си  призная, че аз май вече искам и второ дете, той господина отдавна иска,  та може да го зарадвам скоро и с това! Доста време бях сама, но сега мисля, че имам всичко което искам, поне към днешна дата! Незнам дали това е мъжа на живота ми, незнам дали тая връзка ще е по-успешна, но ежедневно се убеждавам, че този човек ме прави щастлива и аз ще направя всичко възможно това щастие да продължи! 

Заради тебе, Каси и статистиката ще си призная - има, има! Моят втори брак е щастлив! Не само, че се обичаме, но и двамата сме родители на голямата ми дъщеря (5 годишна)! Вторият ми съпруг я води на градина, той я приготвя за сън - баня, пижамки, миене на зъбки, четене на приказка, разните му там буйни игри преди лягане и т.н. Решенията за нея взимаме заедно, като често спорим и аз понякога приемам неговото мнение. Възпитаваме я също двамата, абсолютно равнопоставено - и в поощренията, и в обучението, и в наказанията. А само като си спомня как в началото не го приемаше и ревнуваше - беше ад! Но намерихме нужното търпение да я изчакаме (около година време отне!). Сега борим ревността й към малката ни дъщеря! Но това са само бели кахъри - детето само си каза: "Вие с Лъчо сте ми родители, е, имам си и баща..."
Така, че - дерзайте, момичета, втори щастлив брак (и втори любящ родител!!!) има!!!
А сега - защо често влизам тук?
Заради милото наследство от предния ми брак - екзотичната птица "баща". Защото по отношение тройката "майка-баща (биологичен и..."узаконен")-дете" винаги ще си остана самотен родител и ще влизам в категорията "разведена" с всичките юридически казуси, които се стоварват и върху новото ни семейство.
Примери: откакто заживях със сегашния ми съпруг скъпото БНД отказа да ми говори и всички въпроси, свързани с детето се "решават" с смс-си; не я е взимал от два месеца, но всеки петък ние сме длъжни да го чакаме, той обявява дали ще се появи в последния момент (с смс!) и т.н., т.н. Да не споменавам, че подаде жалба в полицията срещу съпруга ми: "почувствал се заплашен за живота и имуществото си", само защото му направихме забележка, че не може да връща детето в 23.30ч. при положение, че трябва да я върне в 17.00ч. И др.,др.,др....

Реших и аз да се включа тук, въпреки че съм прясноразведена и от скоро във втори брак, но за двата месеца впечатлението ми е, че не сбърках, първия ми мъж беше страхотен, с изключение на това, че пиеше много и когато се напиваше последствията за мен не бяха добри и онази негова ужасна ревност, от която накрая ми прикипя, втория дойде като гръм от ясно небе, честно казано, влюбих се за първи път в живота си, в последствие разбрахме, че не можем да живеем един без друг  и решението да живеем заедно беше от двете страни и много бързо, но явно когато нещо е писано да става то така или иначе става - живота ми е супер, чувствам се точно на мястото си, щастлива съм, детето ми е на две години, обича баща си, но напоследък взе да се изтърва и да вика - другия ми тати, той е изцяло с мен във възпитанието й, много от нещата ги измисля той, обсъжда ги с мен и т.н, когато съм на работа, а тя не е на градини,  той я гледа с огромно желание, понякога забравям, че той не е биологичния й баща, той е на 34 години, има дете на 8,  което живее при майка си, знае какво е да гледаш дете, знаеше с какво се нагърбва като ми предложи да заживеем при него. С течение на времето нещата стават по-добре, не мога да правя сравнение с предния ми мъж, защото този си е всичко положително на първия + още и най-вече се обичаме истински, може би това е от най-голямо значение. Родителите ни и моите и неговите силно ни подкрепят, неговите купуват постоянно подаръци на моето ангелче, дори от майката на първия си мъж не съм видяла такова внимание. Е това е от мен, ако почувствате истинска любов и тя е взаимна, последвайте я- аз не сбърках, започнах да живея като истинска жена едва преди около 4 месеца, когато го срещнах

Petianz,

завидях..благородно..
Поздравления!
Дано много години да се чувстваш така!

Благодаря много, понякога се питам с какво съм го заслужила това щастие, може би защото цял живот/26 години/ съм се стремяла да правя добро на хората около мен, дори с цената на моето лично пренебрежение, явно наистина като правиш добро без да чакаш нищо в замяна, рано или късно щастието те настига, желая на всички да намерят своето щастие, без значение с кого и къде, важното е да се чувстваме жени в истинския смисъл н а думата

боже, петя, ако това е цял живот, останалите от форума, да не караме втори?!
задгробен?!

* шегувам се.