Най-хубавото беше, че не я усетих бременността. О, и бесните танци в корема ми много ми харесваха, наистина! То това лудо въртене продължава и до днес. А най-лошото... сртахът дали ще се роди здраво детето.
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 12:50 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2009, 16:26 ч.
Най-хубавото и най-лошото през моята бременност?
Хубавите моменти бяха безкрайно много, но най-хубавите - когато за пръв път си видях точицата, после запетайката, когато видях как бебка се движи в коремчето, когато за първи път я усетих, ритничетата и хълцането й, когато видях как ще изглежда на 3D ехограф 
По време на цялата бременност се усмихвах непрекъснато, а очите ми грееха!
Най-лошите моменти бяха когато прокървих в 13 г.с. и се уплаших да не загубя бебето и когато започнаха родилните контракции. Не ми се искаше специалното чувство, че сме свързани в едно цало да свърши, но няма друг начин
По време на цялата бременност се усмихвах непрекъснато, а очите ми грееха!Най-лошите моменти бяха когато прокървих в 13 г.с. и се уплаших да не загубя бебето и когато започнаха родилните контракции. Не ми се искаше специалното чувство, че сме свързани в едно цало да свърши, но няма друг начин
Най - хубавото беше самата мисъл, че съм бременна, че ще дам живот. Сладкото очакване от срещата с детето, първите му движения.
Най - лошото беше това, че родих твърде рано в 28 г. с., притесненията дали моето малко бебече /900 гр./ ще се справи и ще оцелее. Тримесечната раздяла, в която моят Коки беше в болница и се бореше за живота си. А най - хубавото беше след тази дълга раздяла, когато за пръв път го гушнах и си го взех удома.
reni_805 Много съжалявам за твоята загуба. Кураж.
Най - лошото беше това, че родих твърде рано в 28 г. с., притесненията дали моето малко бебече /900 гр./ ще се справи и ще оцелее. Тримесечната раздяла, в която моят Коки беше в болница и се бореше за живота си. А най - хубавото беше след тази дълга раздяла, когато за пръв път го гушнах и си го взех удома.
reni_805 Много съжалявам за твоята загуба. Кураж.
Най-хубавото беше самата бременност, която беше планирана. През всичките 9 месеца бях безкрайно щастлива, че в мен расте живот създаден с безкрайна любов 
Най-лошото, когато във втори месец прокървих и не знаех дали ще задържа бебето, бях ужасена,а и когато в 3 месец прекарах вирусна пневмония и въпреки уверенията на лекарите аз се притеснявах ужасно за точицата, която беше в мен. А всичко останало като страх, киселини и т.н. са вече забравени
reni _805 , съжалявам за загубата ти
Най-лошото, когато във втори месец прокървих и не знаех дали ще задържа бебето, бях ужасена,а и когато в 3 месец прекарах вирусна пневмония и въпреки уверенията на лекарите аз се притеснявах ужасно за точицата, която беше в мен. А всичко останало като страх, киселини и т.н. са вече забравени
reni _805 , съжалявам за загубата ти
Най-хубавото, като изключим появата на дъщеря ми, беше, че беше лято и си носих страхотни роклички и блузки и се чуствах превъзходно и имах голямо самочувствие 
Най-лошо - в самото начало, когато разбрах, че съм бременна,а пиех Бромокриптин и изчетох един куп щуротии колко е опасно
И докато ми излезе изследването за токсоплазмоза. 
Отрицателно беше 
Най-лошо - в самото начало, когато разбрах, че съм бременна,а пиех Бромокриптин и изчетох един куп щуротии колко е опасно
И докато ми излезе изследването за токсоплазмоза. Отрицателно беше
Най-тежко ми беше през шестте дни, в които преносвах. Изпаднах в някаква предродилна депресия.
Най-хубаво ми беше по време на самото раждане. Не можех да повярвам, че най-после това ми се случва, бях много щастлива.
reni _805, чела съм твоята история в други теми и все искам нещо да ти кажа, но не знам какво. Най-после ще се престраша да напиша, че много съжалявам за загубата ти
Най-хубаво ми беше по време на самото раждане. Не можех да повярвам, че най-после това ми се случва, бях много щастлива.
reni _805, чела съм твоята история в други теми и все искам нещо да ти кажа, но не знам какво. Най-после ще се престраша да напиша, че много съжалявам за загубата ти
Най-лошото беше когато в 5 месец получих обрив по тялото, за който в последствие се разбра, че се дължи на киселото мляко - давало някаква реакция в съчетание с плода и т.н. Докато разбера това, обиколих сума доктори и болници 
Дори мисълта за шарка ми минаваше през главата! Слава Богу, нищо такова не се оказа и обривът изчезна веднага щом спрях млякото 
Сега ми е смешно, ама....
Всичко друго беше хубаво!!!
Дори мисълта за шарка ми минаваше през главата! Слава Богу, нищо такова не се оказа и обривът изчезна веднага щом спрях млякото Сега ми е смешно, ама....Всичко друго беше хубаво!!!
е моята сбъдната мечта.