просто да споделя

  • 5 107
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 352
а аз всеки път обяснявам,че мама и тати са малко скарани;че при големите нещата са по-сложни и разни такива
Според мен тука допускаш грешка. Не съм психолог, коментара ми е само от позицията на родител които сам
се грижи за дете на твоята възраст. Позицията и на двамата родители трябва да е добронамерена и еднаква.
В представите на детето мама и тате не бива да са в конфликт, напротив даже. Те остават приятели, те разговарят,
обсъждат, разделят си задълженията и удоволствията по отглеждането на детето. Те не са врагове.
Когато детето вижда спокойни и усмихнати родители - то се чуства добре,
когато родителите са в конфликт детето се раздвоява и се колебае коя страна да вземе.
За детското съзнание мисълта че мама и татко не се обичат явно е доста трагична.
И това провокира агресивност и некумоникативност в детето.
Затова според мен е много важно да оправите доколкото е възможно отношенията си т таткото.
И още нещо да добавя - като кажеш на едно дете че отношенията при големите
са по-сложни, мислиш ли че то разбира за какво му говориш???


# 16
  • Мнения: 13
Има нещо вярно-няма как да разбере.Но...тази грешка е поправена.Казах му просто,че мама и тати няма да живеят заедно,но винаги когато иска да види или чуе другия(зависи къде е )няма никакъв проблем.Заедно ще бъдем на неговото тържество в градината,на РД,обсъждаме всичко свързано с него и той е свидетел ,така че мисля ,че нещата в това отношение се оправиха.
Пък малкия вече не е раздразнителен,изнервен,вече не плаче.Само понякога пита-тати кога каза,че ще ме вземе?
Е,понякога се сърди на МЕН,че тати няма да го вземе ТОЧНО днес.Но бързо му минава.Вече не ме пита дали ще се съберем и такива.Абе,пу да не му е уруки.
Сега ако може и на мен да ми стане малко по-спокойно ,направоооооо ще съм на седмото небе.Ама уви,ще почакам още малко.........до 31.декември си давам време ,после се стягам иииииииии си налягам парцалките.Не може все да ми е тъжно.
Прегръщам ви всички , приятно , весело , доволно изкарване на празници ,банкети или каквото там .
П.С.После да се отчетете,че и аз с вас .  Joy Joy

# 17
  • Мнения: 9 441
Всяко зло за добро!Горе главата Hug

# 18
  • Мнения: 3 611
Има нещо вярно-няма как да разбере.Но...тази грешка е поправена.Казах му просто,че мама и тати няма да живеят заедно,но винаги когато иска да види или чуе другия(зависи къде е )няма никакъв проблем.Заедно ще бъдем на неговото тържество в градината,на РД,обсъждаме всичко свързано с него и той е свидетел ,така че мисля ,че нещата в това отношение се оправиха....


На моя милинкия му обясних, че ние си имаме нова къщичка и тати си има нова, защото мама и тати не искат да живеят повече заедно и сега си имат 2 къщички, и Че той също си има 2 къщички. На въпроса му "Защо" обаче zапецнах. Докато се почесвах какво да отговоря и той каза "Защото тати ти се кара ли?"  Shocked
Брех, та ние пред детето не сме се карали, и тон почти не сме си повишавали... само веднъж, ама то беше като за последно. Дни след това се изнесох.
А пък той ми е един срамежлив, един плах... живее си в някакъв негов си свят.

А една вечер ми каза "Виж какво ни е голямо леглото, защо не си приберем тати при нас. Той е там самичък..."
В такива моменти ми става едно чоглаво, чоглаво...  Sad
Направих ли правилният избор или трябваше все пак да иzтьрпя...

# 19
  • Мнения: 3
Е, аз търпях, търпях ....... пък ставаше все по-зле. Понякога си мисля, че е точно защото търпях.

Никога не съм смятала, че варианта какъвто-и-да-е баща само и само да е баща е удачен.

# 20
  • София
  • Мнения: 6 477
Arrows, и при нас от време на време изниква въпроса - А татко къде живее? Отговарям, че си има негова къща....ама защо пък тя нищога не била виждала тази къща? newsm78 И най-често аз запецвам...а отскоро обяснявам, че татко живее негов живот и не е удобно да му се ходи на гости....За сега минава...да видя до кога...

# 21
  • Мнения: 297
magarence, може и на лични. би ли ми дала координати на психолога на детето ти?

# 22
Здравей мила Hugи при нас се получи така . Аз имам 2 момчета на 8г. и на 2.6г. Големия отначало много питаше за баща си но после спря сега казва че го мрази и че не иска да го вижда, аз се опитвам да го настроя по положително към баща му но уви..Той не ги е търсил няколко месеца и не го знаем къде е даже за рождения ден на големия не се обади. Така че мила горе главата Hug

# 23
  • Мнения: 13
Мили,мами,вече сме на нова вълна.Много му е тъжно за тати ShockedТой не се сеща да се обади , за да го чуе дори.Само като дойде време да е при него.Колко още трябва да го изтърпя това,ами че и аз едни нерви имам.А днес направо ме разби.Чакаме "тати" да го вземе и ми вика-"Мамо,няма да те гушкам,че тати да не си помисли,че не го обичам".....????? #2gunfireКво е тва??? #Crazy

# 24
  • Мнения: 1 507
И това ще мине.
Това им е хубаво на лошите периоди - свършват. За две години и половина, откакто не живеем заедно, дъщеря ми премина през различни фази. От неспоменаване на баща си с дни, до сълзи, понеже й е много мъчно (това се случваше всяка вечер по едно и също време - когато вече е ужасно изморена и много й се спи), от ентусиазма, че ще му ходи на гости до нежеланието да тръгва с него...
И наистина всичко се решава с разговори и честни отговори. Тогава просто казва "разбирам" или "добре" и се съгласява.
Постепенно всичко отшумява и нещата някак влизат в обичаен ритъм. Просто му дай още време, колкото му трябва.

# 25
  • Мнения: 13
Много ти благодаря.Предполагам,че си права,защото някои неща и сина ми ги мина.Но тази фаза с "мъчно ми  е за тати" май се проточи.Че и се притеснявам,защото не знам каква ще е следващата.

Общи условия

Активация на акаунт