Ако отсега така се карате и срещате и разделяте не ми се мисли как ще сте, ако се ожените и народите деца. Явно и двамата не сте готови на компромиси или просто не сте един за друг. Две години са си сериозен период да се разбере кой какъв е.
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 17:11 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2008, 23:14 ч.
ОТЧАЯХ СЕ
Много често, жените след скандала виждат нещата едностранно и пишейки тук проблема изглежда по-голяма от колкото е (защото е такъв в техните очи, в момента на скандала), а мъжете по-виновни от колкото са.
Не знам колко сериозни и грандиозни са вашите спречквания. Но смятам най-важното е да знаеш, че повечето (да не кажа всички) семейни се поскарват.
Защото аз бях тотално заблудена, че едва ли не като се омъжа за голямата си любов, ще се разбираме само с поглед, а като се роди детето - двамата ще се гушкаме над люлката му като по филмите.
Сега поне съм наясно, че е малко вероятно да остарея като бабите по рекламите (с усмивка на уста и карайки колело)
Във всяко съвместно съжителство има върхове и спадове, радости и разочарования. Но само когато си наясно, че това е нормално се научаваш да правиш компромиси и да не си хващаш шапката за най-малката глупост, мислейки че сте несъвместими.
Разбира се, трябва да се знае къде е границата, но нея човек я усеща сам и никой който е страничен и не е запознат добре със всеки детайл на връзката ви не може да каже "той е за теб" или "той не е за теб".
Премислете си добре и помнете, че е тъжно човек да не срещне половинката си, но е още по тъжно да я срещне и да не я познае.
Не знам колко сериозни и грандиозни са вашите спречквания. Но смятам най-важното е да знаеш, че повечето (да не кажа всички) семейни се поскарват.
Защото аз бях тотално заблудена, че едва ли не като се омъжа за голямата си любов, ще се разбираме само с поглед, а като се роди детето - двамата ще се гушкаме над люлката му като по филмите.
Сега поне съм наясно, че е малко вероятно да остарея като бабите по рекламите (с усмивка на уста и карайки колело)
Във всяко съвместно съжителство има върхове и спадове, радости и разочарования. Но само когато си наясно, че това е нормално се научаваш да правиш компромиси и да не си хващаш шапката за най-малката глупост, мислейки че сте несъвместими.
Разбира се, трябва да се знае къде е границата, но нея човек я усеща сам и никой който е страничен и не е запознат добре със всеки детайл на връзката ви не може да каже "той е за теб" или "той не е за теб".
Премислете си добре и помнете, че е тъжно човек да не срещне половинката си, но е още по тъжно да я срещне и да не я познае.
Тьрпение му е майката,но не с цената на всевьможни компросмиси.
Моя мьж сьщо е много труден характер,рядко избухва,трудно споделя,много мьлчалив. Аз сьм точно обратното-избухвам за секудни,бьрзо ми минава,много споделям-така ми олеква,имам много прители. И сме много различни. Обаче с времето нещата се напсват. Свикваш с особеностите на другия,нагаждате сьм един кьм дуг. Но за да се случи всичко това наистина е нужна любов,защото само тя ще ти даде тьрпение . И се научи да гледаш по-отгоре на нещата. На мен ми трябваше бая време да се науча,но наистина е от полза.Не издребнявай.
Моя мьж сьщо е много труден характер,рядко избухва,трудно споделя,много мьлчалив. Аз сьм точно обратното-избухвам за секудни,бьрзо ми минава,много споделям-така ми олеква,имам много прители. И сме много различни. Обаче с времето нещата се напсват. Свикваш с особеностите на другия,нагаждате сьм един кьм дуг. Но за да се случи всичко това наистина е нужна любов,защото само тя ще ти даде тьрпение . И се научи да гледаш по-отгоре на нещата. На мен ми трябваше бая време да се науча,но наистина е от полза.Не издребнявай.
mimipeters ,все едно ,в първият си пост описа мен и бившия в началото.....
Когато аз усетих рутината-си казах ,ще мине...ще мине...и започнах да чакам...
Но рутината не минаваше,тя ставаше все по-дълбока...връзката все по-мъчителна..комплексите ми все по-големи..
И накрая съжалих,че не съм се доверила на интуицията си.Така или иначе скъсахме.Но знаеш ли колко усложнения се появиха...
Най-чудесното от тази връзка е моят син.Началото на неговият живот сложи край на връзката ми с въпросния бивш...Момъкът чак тогава реши ,че аз и той не сме един за друг..и офейка оставяйки мен и детето....
Съветът ми е-слушай сърцето си.Ако от вътре нещо ти казва,че този мъж не е човекът ,с който чувстваш че може да остарееш го остави...Няма смисъл да се измъчвате и двамата...
Аз сега имам втора връзка-ми и с него сме като огън и лед-само че кавгите -ни вдигат адреналина и ни сближават...Изпускаме парата и после сме доволни и щастливи...Правим компромиси..нагаждаме характерите си...но нещата са двустранни
Никой няма да ти даде правилната рецепта-ти трябва да почувстваш със сърцето си какво да направиш.
Когато аз усетих рутината-си казах ,ще мине...ще мине...и започнах да чакам...
Но рутината не минаваше,тя ставаше все по-дълбока...връзката все по-мъчителна..комплексите ми все по-големи..
И накрая съжалих,че не съм се доверила на интуицията си.Така или иначе скъсахме.Но знаеш ли колко усложнения се появиха...
Най-чудесното от тази връзка е моят син.Началото на неговият живот сложи край на връзката ми с въпросния бивш...Момъкът чак тогава реши ,че аз и той не сме един за друг..и офейка оставяйки мен и детето....
Съветът ми е-слушай сърцето си.Ако от вътре нещо ти казва,че този мъж не е човекът ,с който чувстваш че може да остарееш го остави...Няма смисъл да се измъчвате и двамата...
Аз сега имам втора връзка-ми и с него сме като огън и лед-само че кавгите -ни вдигат адреналина и ни сближават...Изпускаме парата и после сме доволни и щастливи...Правим компромиси..нагаждаме характерите си...но нещата са двустранни
Никой няма да ти даде правилната рецепта-ти трябва да почувстваш със сърцето си какво да направиш.
mimipeters, ти го обичаш, сигурна си, че и той тебе - щом те обича, то е, заради това, което си. Представи си каква късметлийка си. Само мааалко повече самоконтрол от твоя страна и всичко ще е ок. 
