Публикувана: 14 юли 2005, 15:50 ч.
Последно мнение: 12 фев. 2006, 13:01 ч.

ОСИНОВЯВАНЕТО

8 709
36
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е осиновяване?
Кои семейства прибягват до осиновяване?
Какви са причините биологичните родители да изоставят децата си за осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е осиновяване?
  
  Осиновяването е съзнателно, мотивирано и законово уредено действие на лица, които решават да отглеждат дете, родено от други родители. Осиновеното дете има същите права като роденото от биологичните родители дете.
- Кои семейства прибягват до осиновяване?
  
  Семейства, които са преживели съвместно различно дълъг бездетен брак, семейства, на които злополука или нелечима болест е отнела живота на единствено дете, както и самотни жени. Най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете е силно желание да станат родители.
- Какви са причините биологичните родители да изоставят децата си за осиновяване?
  
  Най-честите причини биологичните родители да изоставят децата си за осиновяване са финансови затруднения, житейски проблеми или раждане на дете с вроден дефект. В редки случаи изоставянето може да е резултат от извънбрачна връзка или изнасилване.
- Защо българските осиновители отказват да осиновяват деца от ромски произход?
- Кога е подходящата възраст за осиновяване и съобщаване на дете, че е осиновено?

# 30 18 окт. 2005, 14:24 ч.

Мнения: 553

Благодаря Бени,
Права си, че трябва да взема решение. Но никак не ми е лесно. Все пак ние опитваме от 3 години. Направо не знам как си издържала цели 11 години чакане. Аз имам чувството, че ако продължи това напрежение още малко и ще съм за лудницата Twisted Evil

, а не за гледане на дете, независимо дали е мое или осиновено. И това е още една от причините да се колебая дали ще се справя. Някак изчерпана се чувствам и даже ми минават едни мисли, които не са заразправяне... Единствено ме крепи мисълта, че и съпругът ми има нужда от мене. Ако не е той, не знам дали щях да се боря. И именно мисълта, че той заслужава да му родя негово дете ме кара да не го притискам с подаване на документи за осиновяване.

# 31 18 окт. 2005, 15:04 ч.

Цитат на: Beny в вт, 18 окт 2005, 13:28

Моето мнение е, че то човек никога няма да е напълно готов за подобна стъпка. Важното е да подредиш правилно приоритетите си: Искаш дете на което да дадеш цялата тази любов която съм сигурна, че я има в теб или искаш това дете, но ако е родено от теб. Ако ти приемаш решението за осиновяване като благородна стъпка от твоя страна, то при мен този момент липсваше. По скоро, сега след толкова години, си давам сметка, че това си беше чисто егоистично решение от моя страна. Исках това дете повече от всичко друго на света, независимо как и независимо от кого родено. [/b] Исках го за себе си, исках го за съпруга си и знаех, че ние двамата можем да му дадем много, а то ще ни даде всичко...Та да не се увличам в повече прикази, но времето минава и рано или късно трябва да вземеш решение. И друг път съм го писала тук, че никога няма да си простя, че чаках цели 11 години докато стигна до това решение....но пък ме успокоява мисълта, че съм чакала точно моя син.
Защо приемаш това решение за предателство спрямо още нероденото си дете. Нито осиновяването е предателство, нито пък обезателно води до раждането на свое дете. Те нещата просто се случват в този живот. Гледай по смело на нещата и каквото и да решиш, ти желая да бъдеш щастлива Laughing

Поздравления Beny за неподправената ти искреност и откровеност!Дано те разберат всички, към които са отправени думите ти.Желая здраве, много радост и усмивки в дома ти!!!Ан

# 32 18 окт. 2005, 17:42 ч.

Мнения: 441

Ан, присъединявам се към теб в поздравите към Beny! Пожелавам на всички нейното щастие! Аз също не възприемам моето решение за осиновяване като благородна стъпка и в началото се обвинявах, че нещо не е наред с мен. Да дариш едно детенце с цялата си обич е най-прекрасното нещо, надявам се и мечтая тази обич да е взаимна. А това вече си е съвсем нормално, нали?

Ан, моля те, отвори си пощата, писах ти Simple Smile

# 33 19 окт. 2005, 14:47 ч.

Мнения: 553

Благодаря на всички момичета за мненията и пожеланията. Simple Smile

Може би аз съм ненормална. Embarassed

А може би все още не съм наясно със самата себе си. Sad

Извинявайте, ако съм ви обидила с нещо. Embarassed

Явно трябва първо със себе си да се оправя, пък после да пиша. Embarassed

# 34 19 окт. 2005, 17:08 ч.

Цитат на: pkoprinkova в ср, 19 окт 2005, 14:47

Здравей мило момиче!Вдъхновена от посланията към теб от Бени и Април, реших и този път да ти пиша, за да ти кажа, че квалификациите, които отправяш към себе си, са най-малко неуместни:ти не си "ненормално" момиче, "по-странно" от останалите - просто си мислеща жена.Бих искала също да ти кажа, че най-важно е да решиш проблема за себе си. Така, както си задълбала в самообвинения, наистина току виж изпаднеш в депресия и усложниш още повече и личния си живот- в стремежа си непременно да родиш на съпруга си дете, не мислиш ли, че натоварваш обстановката с ежемесечни очаквания, притеснения и животът ти може да "натежи от напрежение". Следейки почти от година форума, пред очите ми израстнаха и се създадоха като истински жени много от участничките във форума - някои в началото се страхуваха от мига, в който ще ги видят с детето -сега те са зрели и щастливи в своето осъзнато очакване на събитието. Аз също очаквам този момент и съм щастлива, защото може би съм от малцината, които осъзнават, че ще бъдат избрани от детето си, ние сигурно сме предопределени да бъдем заедно и в момента взаимно се търсим. Дано по-скоро се срещнем.
Април, сърдечни поздрави, ще ти пиша! bouquet

# 35 9 фев. 2006, 11:45 ч.

Аз са на 38 г. и много бих искала да си осиновя дете.Имаме да6теря на 18. 4акаме ве4е 5 години, ве4е взех да се замислям не само заради годините, но и заради стреса от 4акането, само които него е преживял не4знае какво е.Които иска да пи6е jija@abv.bg

# 36 12 фев. 2006, 13:01 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Аз съм на 26г. имам свое дете, не сме заможни напротив, дори нямаме собствено жилище, но това не ни пречи да искаме да си осиновим дете. Искахме го и преди да се появи сина ни. Ще изчакаме още 2-3 години за да порасне бебо и възнамерявам да се заема с евентуално осиновяване.

Препоръчани теми

Майчинство при осиновяване

278
Осиновители

Седма тема на чакащите

270
Осиновители

Гордея се с детето си, защото...

36
Осиновители

Прехвърляне на майчинство на бащата на осиновено дете

Причина:

Причина: