ОКТОМВРИ мина и замина,а ОКТОМВРИЙЧЕТО напред е с една година!!!

Миленка, то спам, спам..ама вземи спамни и тази тема..не я отминавай...никой не те кара да пишеш роман...само две реплики са достатъчни... 
...

Боже! Мила! Е, "притесних се" е меко казано, снощи те прочетох и цяла нощ мислих каква овца съм и колко ми е голяма устата...и как мога да дрънкам така лекомислено 

Днес една "случка" ме накара да си мисля, че понякога може би ти е по-лесно да знаеш причината за нещата, които се случват около теб, а не да се самоизяждаш и да си мислиш какво в теб не е на ред...сега ще се опитам да стана по-конкретна 
Ама първо случката: Днес отидох за хляб и кафе - само това трябваше да купя, но в магазина се беше събрал целия квартал, на всички (работещи) каси се бяха извили огромни опашки - лудница. Наредих се чинно на една опашка, обаче след малко една циганка, ама баш циганка, с 2 чавета се обърна и ме видя и като се развика "Направете място на тази булка с корема, бе, какви хора сте, не сте ли били в такова положение, сърца нямате ли" двама-трима се обърнаха и ми дадоха път (аз даже протестирах, че не ми пречи да си чакам...), та мръднах малко напред, ама циганката не миряса, остави чаветата да пазят ред, хвана ме за ръкава и ме помъкна към касата, като проклетисваше наред всеки от опашката  "кво се правиш, че не виждаш и не чуваш, бе, мъж, пък като баба...ти като си пенсионерка - на обяд ще си седиш в къщи, какво се буташ и ти тука - ние деца храним..." и така, чак се засрамих, ама после си дадох сметка, че колкото си по-първосигнален, толкова по-леко ти е. Ние защо не можем като мангалите - все внимаваме да не нараним някого, как ще изтълкува това, как ще приеме онова, той ще се досети...той ще разбере...а те - всичко си казват в очите, скарват се, посбиват се даже, ама накрая всички, даже всички на 1км наоколо, разбират какъв е проблема...и няма неясни неща, няма недомлъвки от добри намерения...май трябва да се учим от тях!

Та историята с момичето е стара, мисля - от преди 2 години поне. На един РД на брат, той ми се похвали, че една неговата колежка (оперна певица ще става мацката) довела на купона новото си гадже - и на принципа "умираме да познаваме известни личности" ми се похвали - знаеш ли кой е той, казва се Андрей, чете новините по К1...аз бях  казах, че има някаква грешка, защото въпросният Андрей си има жена и дете, даже му показах твои снимки, от някаква форумска среща...брат ми той  не подозирал...още тогава думите му бяха "Андрей трябва да е сляп и луд, а не прилича на такова момче, изглежда интелигентен, а Надя по турнетата се търкаля с който й падне, въобще - освен да му разбие сем., друго от нея той не може да очаква...а я каква жена си има..." после ти писа, че имаш сем. проблеми, че се разделяте - никога не съм си помисляла, че може да не знаеш за неговата "забежка" 
До скоро още бяха "заедно", сега брат ми не е в БГ и не мога да го питам, т.е. мога, но той няма да знае подробности...
Аз, обаче, съм сигурна, че Андрей отдавна е разбрал какво за какво е заменил, отдавна е преценил стойността на това, което е загубил...сега обаче си мисля, че същото това, което не му е разрешило да изкаже нещата с точноте им имена тогава, сега не му позволява да го направи пак...как ще реагираш ти, хората около теб...съмнения, колебания...защо мъжете не могат да комуникират с нас...

Много, много, много се колебах дали да напиша това, особено тук, обаче реших, че ако наистина не си знаела, дори подозирала, предполагам, че адски си се измъчвала и си търсила истинската причина! Търсила си я в теб, в работата му, в ангажираното ви ежедневие - навсякъде, все около теб. А тя е най-баналната! Стара колкото света! И няма нищо общо с теб! Абсурдно е аз да знам, а ти - не...Знам, че всяка написана дума те наранява, знам, че те връща назад, в нещо преживяно вече, но се надявам, че сега знаеш, че вината не е в теб! Че причината не е в теб! Иска ми се да ти олекне, не да те нарани повече! Съжалявам, че изобщо повдигнах темата, надявам се да си много щастлива оттук нататък, защото имаш прекрасно дете, родители, на които да разчиташ, имаш много приятели, които те обичат и те подкрепят  Пожелавам ти от сърце съвсем скоро да потънеш в мечтаната от теб семейна идилия - такава, каквато си писала, че си я представяш 

Всъщност исках да започна с ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА АНДРЕЯ Да е все такова будно, жизнено, здраво и щастливо дете!
Пожелавам му от сърце да има също така най-щастливата майка на света