Ученик, между 6 и 7?

и дъщеря ми е  февруари 2003г.,но понеже тръгна по-рано на детска и сега е в 4гр./предучилищна/.и като се съди по групата тя трябва 2009 да е на у-ще,но ние няма да я пускаме,защото  все още подхожда малко несериозно.неможе да се съсредоточи много.иначе знае и букви и цифри ,но предпочита още кукличките защо да й взимам една година от деттвото й .

нека тръгне сигурна в себе си и спокойна,от колкото да е притеснена,че нещо не е разбрала.

Токущо се връщам от градината.
След кратък разговор с директорката и двете стигнахме до решението да го прехвърлим в предучилищната група. Там са доста деца, но и тя мисли, че той се развива достатъчно добре и би могъл да се справи с по-големите деца.
Още от утре момчето ми тръгва в предучилищна група (за да не губи материал, желание на учителката). И така, моята дилема е разрешена. Надявам се за добро

Сега само остава да преживее и раздялата с "любовта на живота си", която остава в старата му група...

Дъщеря ми е родена на 20.01.2003г. и си върви с набора, по едно време имахме предложение от директорката на градината, ако искаме да я прехвърлим с предния набор, но с баща й решихме че ще си върви с нейния, а и като гледам колко са натоварени в училище още една година игра в градината няма да й се отрази зле. Тя също иска да ходи на училище, но за сега така ще вървим здравев и живот - с набора.

Най добре детето да си върви с набрчетата

Радвам се, Jade, че ти е предоставена възможност за избор и лична преценка, не на всекиго позволяват. Изкарайте някой и друг месец и ще видите. Още не сте изгубили много- материалът е малко и лесен, едва ли ще имате проблеми.
За "любовта на живота"- какво да ти кажа, сега пък ще "младее"... 

Не се притеснявай. В момента в трета група учат също букви и цифри. Тази година програмата е почти като тази на набор 2002. Аз също мислех дъщеря ми да е на училище от седем годишна, но така се стекоха обстоятелствата и ще е на училище на 6 години и 2 месеца. Зависи от детето за една година ще видиш дали ще е готов да тръгне, ако не е няма да му навреди още една година предучилищна. По наше време как се тръгваше на 6 години. За миг не съжалявам. Успех каквото и да решиш.

Моят син е роден през март 2003  и засега върви с набора си, трета група в детската градина е. Според мен също ще е готов за училище след една година, но баща му не дава да се издума за това, да си тръгвал на 7 и половина иска.
И аз съм в голяма чуденка.

Благодаря за тема, ще следя с удоволствие. Задавам си същия въпрос, по-скоро принципно. Синът ни е роден на 10.03.2007 и тъй като аз съм тръгнала на 6 години, си мисля същите неща като теб. Но много майки ми се надсмиват над ентусиазма да мисля за това толкова от рано. 

Моето мнение е,колкото се може по-късно да тръгне на училище детето.Моят син е роден юни 2002,догодина е първи клас.Но имам наблюдения над приятелите му.Има деца,за които родителите им прецениха,че са готови за първокласници,но,честно казано,според мен сгрешиха.Едното детенце заспива в 20.30 всяка вечер,сутрин не му се става,а другото плаче,ако мама го помоли да прочетат урока за 3-ти път.Е,ще кажете,че това са единични случаи,но аз просто наблюдавам отстрани.Освен това съветвам авторката на темата да си изнамери отнякъде едни учебници за първи клас,че да й падне шапката!МНОГО е трудно!И не съм съгласна,че е лесно в предучилищната,

За родените юни месец им няма нищо и могат да си ходят на училище безпроблемно. Спорен е въпросът за родените през ноември и декември, защото технически ги делят месец-два от другия набор и практически са с почти година по-малки от родените в началото на годината.

Преувеличавате малко със страховете си. Много деца, които са родени в края на годината тръгват на училище и се справят. Има деца, които са родени в началото на годината и пак не са достатъчно зрели. А колкото до ставането и лягането - децата, които ходят на градина са на подобен режим от ранното си детство - в градината са в 8-8.30 часа и са вечер до 19 часа. Те дори имат по-дълъг работен ден от родителите.

А първи клас не е толковатруден, колкото си мислите. Два месеца пишат ченгелчета, а половин година дъвчат азбуката и събиране и изваждане до 20. И във втори клас не е кой знае какво. Относително по-трудно става в четвъти клас с предметите за природата и обществото (т.е. физика, история, география и др), защото учителките вече искат да се разказва урокът.

Чета темата редовно и не е нужно да се обръщаш в трето лице към мен. Учебниците за първи клас не съм ги разглеждала. Догодина ще ме вълнуват те.
Засега виждам какво прави в предучилищната група и това никак не е нещо сложно или непознато за него. Всъщност се оказва, че програмата на трета и четвърта група не се различават кой знае колко, като изключим часовете по религия, които са ми другия болен въпрос, но с него тепърва ще се занимавам...
За първата седмица в предучилищната група, мога да кажа че сина ми е много доволен, интересно му е и не показва признаци на затруднения.

П.С: И шапки не нося. Пречат ми да виждам небето 

Мога ли да попитам с какво са толкова трудни учебниците за първи клас.  Моето дете в момента е с учебници от преди две години и не виждам толкова сложни неща. Говоря за буквара и математиката. Чете си без проблем по тях. Смята си спокойно до десет. Сега започнахме с ченгелчета, а цифрите си ги пише. Както бях писала по рано препокриват се до някаква степен нещата от трета и четвърта група. Успех   
Jade  да не сме се засичали в градинките в Стара Загора. Ние до преди година бяхме там.

Моят "6- годишен първокласник" не е имал проблеми с учебниците за І клас- нито са трудни, нито толкова зле написани, както се дудне у нас. Нормално- у нас за по- голямата част от населението всичко е лошо. За мен не е, обаче. Справихме се, не видях за трите години в училище до момента някакви фрапиращи проблеми- нито с учебниците, нито с материала. Дори средното ниво по математика, английски и БЕЛ е под нивото му е, това мога да го заявя съвсем отговорно. С класната също нещата са наред, макар че това си е вече въпрос на късмет, но пък при "лош късмет" сам можеш да промениш нещата, а и това не зависи от възрастта на детето.    Дори в І клас е досадно това нижене на ченгели /всички сме минали от там/.
Синът ми учи сам, не му се налага аз да му смилам уроците, включително по разказвателните предмети. За да стигнем до там, обаче, преди това, в ДГ, сме изчели един куп енциклопедии и книги. И детето не е стресирано или измъчено, напротив, горд е от постиженията си в училище и извън него, радва се, че постига нещата, към които се стреми.
С нищо не са трудни учебниците, нито за І клас, нито за по- нататък. Дори по посочените от мен по- горе предмети намирам същите за ниво под средното на едно "средно" дете. Има деца, за които всеки учебник би бил труден, има деца, които до края на образованието си не срещат съществени затруднения.
Най- лошото е, когато детето се развива добре и има нужда от стимули занапред, да се спъне неговото развитие, да се убие желанието му да научава нови неща и да закърнява безсмислено и вредно. Минах от там /през една злополучна ясла, за която писах/, добре, че навреме се освестих и пратих детето там, където се чувстваше по- добре, където му беше по- интересно и където имаше стимули да върви напред, не да рови в земята и да копае дупки.
Радвам се, Jade, за детето, дано се чувства добре и занапред.
Едно детенце не заспива в 20 часа. Дори малкият ми син играе и четем поне до 21.30 вече. Сутрин, в 6.30 е кукуряк. С големият не сме чели урока, той сам си го чете и не се нуждае да го моля затова. Знае- прочита, научава, пишат му оценката, радва се.

Еднакво вредно е както да се форсира едно неготово дете, така и да се забавя зорлем развитието на вече готовото. Така че обобщенията от типа на "всеки- с набора си" /това е изкуствено понятие, създадено не с тези ограничителни цели/, "по- добре е по- бързо" или "по- добре е по- късно" са еднакво неприемливи, нелогични, непочиващи на каквито и да било реалистични преценки по отношение индивидуалността на човека.

Много мислих и аз по темата. В крайна сметка реших синът ми да тръгне с предишния набор на училище. Роден е март 2003. Сега е предучилищна, догодина ще бъде ученик. Решението взех, тъй като всичките му приятели в групата са от предишния набор. Нашата градина е малка и имат смесена група - от 2 до 7 годинки. Ако трябва да остане с набора - първо няма да е с приятелите си, второ ще трябва да прекара цяла година в компанията на по-малки дечица - в нашия случай така се получава - тази година предучилищна са около половината група, съответно влизат много нови деца - бебета - 2-3 годишни. Освен всичко написано дотук - синът ми проявява интерес към буквите и цифрите, обича да пише и рисува, справя се с поставени задачи, с две думи - мисля, че е готов за училище. Ако не проявяваше интерес, нямаше да го насилвам. Да не говорим, че няколко от неговите приятели от групата, които са бъдещи ученици и са набор 2002, нямат никакво отношение към ученето все още. Така че смятам, че всичко си е строго индивидуално.
Дъщеря ми е родена декември и тя също ще тръгне по-рано на училище, но все пак с набора си.