Продължителността на кърменето - божа работа, генетика или знание?

И трите.
Ако има здравословен проблем майката, каквито и знания да има, се налага понякога да се спре кърметето. А понякога изобщо не започва.
Ако няма знания същата работа.

Моето кърмене също щеше да си завърши безславно, ако не беше една потребителка тък във форума (Жен Шен    ). Дори бях купил Ам при наличието на кърма в изобилие  Просто ми се беше регулирало млякото... Ей ти липса на знания 
Около 8-я месец на детето баба ми почина бавно и мъчително пред очите ми. Кърмата ми съответно много много намаля. Но знаех как да оправя нещата. Ето ти наличие на знания.

Мег, не е достатъчно правилата да се спазват първите 4-6 седмици само, а принципно и в зависимост от възрастта на бебето. Та кърмата намалява и "спира" именно защото нещо е объркано в процеса и обикновено е въпрос на мениджмънт.

Значи ВБЕСЯВАМ СЕ като чуя някоя майка да споделя, че в началото имала кърма, обаче след известно време - от няколко дена до няколко месеца- и била спряла и вече нямала! За мен това е.... нямам думи, може би най - меката е незнание, или дори престъпно вмешателство на некомпетентни познати, роднини и т.н. Всеки има право на избор дали да кърми или не, но защо по дяволите, без извинение, трябва да се набиват в главите на младите объркани майки грешни и абсурдни "проверени" твърдения?
Бебетоми  е на 9.5 месеца и като кажа, че още сме почти изцяло на кърма и всички отварят първо едни очи, а после и усти - държа го гладно, то трябва да яде различни храни, толкова е голяямм и същевременно слабичък, думата жилав не я признават.... И да     не забравяме редовния въпрос - До кога ще се кърмите?!, с отговор: До първи клас, ехидно, ако има кърма!  Ще бъде кърмаче - първолаче!
И аз бях от заблудените майки, но една жена, един ангел от форума - МЕРИ - ми помогна да дам най- доброто на бебето си! Благодаря и!

Воля, добро здраве и знание!
Това соред мен е напълно достатъчно за едно дълго кърмене!

Желание и знание, получено от обективни и съвременни информационни източници.

И мен много ме вълнува въпроса защо е толкова застъпен мита, че се кърми докато ти спре кърмата. Изключвам случаите на здравословни проблеми, те за щастие не са толкова чести.
Много ме натъжи една майка, дето като и казах, че още кърмя Алекс и тя заяви "Ето, някой имат късмета и по две години да кърмят, а други като мен и два месеца едва успяха". Аз също си мислех  преди да родя и да се дообразовам, че продължителността на кърменето зависи от това кога вземе, че ти спре кърмата.
Сега съм сигурна, че при правилна организация на кърменето и плавно захранване може да се кърми до когато майката и детето се разберат, че им стига 
Но защо още битува тоя мит и какво може да се направи за да бъде разбит?

Доброто начало или навременната консултация при проблем в началото, преди съвсем да са се "заклепали" нещата и дозата на АМ, с която майката е дохранвала не започне прогресивно да се увеличава е гаранция за дълго кърмене, говоря за най-базисния случай  - това изключва здравословни проблеми и спънки при майката и бебето, липсата на желание и мотивация от нейна страна и редица външни психологически фактори.

Добрата организация и силната мотивация и желание от страна на майката са водещи.

Освен ако няма медицински причини, за мен причината основната, за откоз на детето от гърда и намалявне на кърмата са ранно въвеждане на прословутите сокове и плодови, или произволни пюрета. Дването на подсладена вода, също - води до намаляване на поетото количество кърма, което от своя страна - до спад в теглото и нуждата от преминаване на АМ, защото детето е недохранено 
И като цяло, извода за мен е - липсата на информация за кърменето - що е то? до колко е "нормално" да се кърми? полезно ли е или "вредно" това нещо след 8-10 месеца и 1 година....

Въобще не смятам, че има нещо общо с генетиката и бабините деветини от рода на - "имаш малки гърди->ще имаш много кърма и обратното за големите гърди. Кой каквото откъдето чул го поднася като единствена вярна и виждаш ли проверена от баба ти Пена информация.....

Последното + кърмене, много кърмене.

Здравословен проблем може да бъде причина по изключение.  В 98% от случаите причината за ранното отбиване на детето е липсата на желание да се информираш и да направиш наистина най-доброто за детето си, а тогава се намират много оправдания.

Според мен е нужно желание и знание, много информация!
При такова изобилие от "доброжелатели" за детето, включая педиатри, баби, дядовци и прочие близки и познати, които дуднат на майката как кърмата не й достига вече, как не й е хранителна, как детето има нужда от витамини, които кърмата не предлага и затова трябва да се дават сокчета и пюрета, се изисква силна воля и самообладание от страна на майката, за да продължи да кърми
Масова информационна кампания за кърменето е нужна! Жалко, защото това е все едно да обясняваш на някого защо е добре да си мие зъбите, но наистина, тук все още на кърмене, по-дълго от 3 месеца, се гледа като на екзотика.

Ами и аз това се чудя. Нямам набюдения колко примерно са кърмещите поне до 6 м. майки на фона на общия брой (като процент), но си мисля, че липсата именно на впечатления от първа ръка (примерно, приятелките ми кърмят, съседките и те, майките, които засичам на детската площадка и в парка) или пък на лоши такива (кърмата ми спря на 40 дни, детето наддавше лошо и лекарят препоръча АМ...) и нуждата да се информираш специално и подробно водят до такива разбирания за "божа работа" и генетика. Май изходът е повече гласност за това докога е необходимо кърменето за детето, какви са ползите за майката, и най-вече всички да знаят къде и към кого могат да се обърнат за помощ при проблем (както и да са наясно кога има проблем, за да се обърнат навреме).
Но явно както в много случаи, ключът е в неформалната среда - обкръжението от пиятели и познати. Ако са предимно кърмещи майки или роднини на такива, много по-лесно се намира разбиране, съвет, помощ. Ако си сама или няма много подкрепа, си е истинско изпитание за волята и знанията.
За мен едно добро начало е педиатрите не само да покрепят кърменето и да внимават със схемите за захранване, но и да знаят към кого веднага да насочат майката при проблем вместо да предписват АМ.

Съчетание от неща обикновено - здраве и нормално развитие на гърдите; здраво бебе; добра организация за цялата продължителност на кърменето.
Неоткрити проблеми при детето, прекомерно много мляко в началото и бебе, което заради това е свикнало да суче мързеливо и да чака млякото да му тече в устата също могат да станат причина за рязко намаляване на млякото някъде след третия месец, когато хормоналната регулация отстъпва място на автономната и като правило много трудно се оправят.

Въпрос на информираност и желание
Божа работа е в случаите когато има заболяване...силен стрес..това води до намаляне/спиране на кърмата.
4-6 седмици не гарантират абсолютно нищо,  процеса на кърмене е през цялото кърмене ---има си кризи на растежа, мастити /често отказващи майките да кърмят /, "срокове" от педиатрите, неправилно хранене на майката-диети най вече..и ред други 'спънки", които ако една майка не ги знае и не търси начин да ги избегне, неминуемо ще доведат до края на кърменето
Лично аз бях подкована на теория, но практиката нямаше как да я знам...е, благодарение на този форум /и малко странични сайтове/ кърмих 2г 8мес и половина!
Пожелавам го на всички [/color]

Хедра, все пак би трябвало да има индикациии за задаващ се проблем преди 3-я месец, понеже преминаването към локалната регулация е постепенно.

Мег1, дали се взема под внимание, че все още болшинството майки (особено извън форума, който не отразява реалността) захранват през втори-трети месец, като захранването в четвърти до пети вече включва заместване на хранене?
По тази стара схема на теория на 6м бебето вече би трябвало да суче 3-4 пъти дневно, на 8м - сутрин и вечер, на 10м само веднъж дневно и след това - очевидно! - се отбива (все пак всички знаят, че толкова големи деца не сучат).
На практика обаче при повечето майки желанието да въведат възможно повече храни по-бързо в менюто на бебето, съчетано със заместване на хранене, твърде често води до рязко намаляване на кърмата.
Това, съчетано с лош мениджмънт на кърменето (даване на вода, дохранване и биберон от първите седмици; хранене под час; премахване на нощното хранене; кърмене само от една гърда и т.н.) е напълно възможно да доведе до нежелано ранно отбиване, независимо каква е била настройката на майката 

Според мен продължителността на кърменето е право пропорционална на упоритостта и информираността на майката и обратно пропорционална на следването на съвети на баби, съседки и познати  Когато няма проблеми от страна на майката или бебето, кърменето може да продължи, докато е приятно и на двете страни. Толкова елементарно, естествено и просто е то - работи на принципа на търсенето и предлагането. Едно време дойките са кърмели до 6 деца и светът е оцелял с майки, които са имали много по-тежък и стресиран живот от сегашния.
От скромните ми наблюдения обаче най-често проблемите започват към 4-я месец, когато педиатрите препоръчват да се започне със сокчета "защото на детето трябвали витамини", има физиологичен спад в растежа и бебето забавя наддаването и съветът е "няма достатъчно кърма - дохранвайте с АМ" и на трето място производството на мляко изведнъж се регулира и майката решава, че гърдите й са омекнали и празни... Наистина се иска доста кураж да решиш да продължиш да кърмиш детето си, когато отвсякъде ти повтарят, че не наддава добре и гладува. И точно в този момент е много важно колко добре си информиран за кърменето и да имаш смелостта и увереността да следваш за малко майчинския си инстинкт, ако той ти показва, че детето е добре и ти си в състояние да му дадеш най-хубавото. 
И добре, че ги има форумите, където поне можеш да споделиш и да получиш адекватен съвет   

За мен лично успехът е в добра информираност и воля.
При целия ми досегашен опит с двете по-големи деца, не съм и очаквала, че ще се сблъскам с третото с толкова проблеми. Въпреки всичко устоявам и продължавам с успешното кърмене. Дори свалих добавката от няколко дни, която беше наложителна за известно време. От много места чух, че други досега на мое място да се бяха отказали рано-рано. А бебока е едва на 6 седмици 

Като изключим медицинските усложнения при някои жени- малка част- според мен кърменето иска една добра информация и малко усилия в началото. После всичко е до желание.
Бу, много хубаво си го казала за лошия мениджмънт на кърменето- това трябва да подобряваме ....

Да, обикновено има, само че не се взимат насериозно - примерно рязък спад от наддаване от 1800 гр първия месец до наддаване от 600 гр втория, което никой не смята за притеснително, понеже е в границите на нормалното и `бебето се регулира`. Или пък не се вижда, че бебето на 2м не си държи главата изправена, или все още продължава да суче по час и нещо, или други такива дребни неща, които могат да изглеждат ок на пръв поглед, особено ако майката е с първо дете и няма поглед над нещата.

Не са ми трябвали особени знания, не съм питала, когото и да било следвала съм само инстинктите си. Това като за една година /надявам се скоро да приключим/ кърмене ми се струва прилично.
Разбира се и благоприятно съчетание на силен сукателен рефлекс, а в болницата - Майчин дом, засукване на третия час и тъй като той плака цяла нощ и нямах друг инструмент за утешаване освен гърдите, той сучеше и набързо си "заработи" идването на коластрата.
А освен това за практиките на "Баба ти Пена", ми ако е кърмила като моята - и след прохождане 3-4 деца, явно практиките наистина  са проверени.
И свекърва ми - фенка на сокчета от 40 дни, ранно захранване и тя с две деца кърмени по около годинка.
А относно даването на подсладена вода - ми що да не давам, моят син не желаеше никаква вода-ама как да съм сигурна, че не желае без да му предложа. Ако бебето пие вода - значи има нужда. Ако няма нужда - отказва да приема, категорично. Поне според мен.
А иначе синът ми имаше проблемна жълтеница имаше безуспешни опити за лечение със системи с глюкоза и накрая фототерапия, едва ли е по безобидно от подсладена вода. Ама не се отби. Така че малко информираност не е излишна, но преди дсичко поемаш длбоко въздух, опитваш се да се успокоиш и най-вече следваш инстинктите си.

petmarsto, позволи ми да не се съглася с това, че ако има нужда ще пие вода.  Новороденото ще пие каквото му дадеш, дори бира . Не виждам логика да се дава вода на бебе, за което е важно да поема нужното му количество калории, за да расте. Нима активно спортуващите се държат на вода?!

За водата- дъщеря ми от родилното още пиеше вода.Ама с кеф,и до втория месец си изпиваше по 100-150мл чай на ден.Което изобщо не и пречеше на кърменето,сучеше с голям ентусиазъм и качи и първия и втория месец по 1300. Откакто захладня,отказва водата,пие не повече от 10-20гр на ден. Обаче странното е,че качи много малко- за месец 200гр Не мога да си го обясня - имам кърма,вижда се,суче,няма вид на гладна,а не качва. На консултацията сестрата каза веднага да почвам с по 90мл добавка.Аз обаче се направих на глуха и казах,че ще продължим само на кърма и ще направим контролно теглене след седмица. Педиатърката ми е много разбрана и ме подкрепи.Дано утре,като отидем да сме качили поне 100-200гр

Всички говорите за правилна организация на кърменето и мениджмънт, но може ли някой да ми даде малко повече инфо какво ме очаква и как да мениджвам в тази ситуация?
Ние сме само на кърма, без режим. Поне по седмица в месеца бебето спи при мен и има свободен достъп до храната, с три думи - суче по цяла нощ.

Аз не разбирам какво й е на ситуацията?
Какво по-точно те вълнува?

От темата остнах с впечатлението, че е възможно да ми намалее кърмата в 3тия месец и трябва да разполагам с определени знания, за да го преодолея. И въпросът е какво е това, което не знам? 

Най-накратко синтезирано - ей това му е майката При здраво бебе и без някакви здравословни притеснения при теб или детето това е напълно достатъчно всичко да е ок докогато го желаете.

Споко, кърми си "на поискване"
А това какво не знаеш-не знам -виж в библиотеката на подфорума инфото-там е мнооооооого, а ако нещо те притеснява или не разбираш, или имаш някакви проблеми-питай смело

Мерси Хедра и МТВ Аз се уплаших, че съм пропуснала нещо и видите ли моято Точица може да остане гладна.
Дано да сме здрави и двете и да имаме късмета да се запишем при дългокърмещите мами някой ден 

Britt, по-добре от това - няма как да е! 
Не се притеснявай излишно, ако нещо те тревожи все пак, пиши, веднага някой ще се отзове със светкавичен отговор! 

Всичко зависи от знанията,нагласата и желанието за кърмене.Преди 9 години с първото ми дете не знаех нищо.Нямаше кой да ми каже и покаже.Имах страшно много кърма,а тя имаше една малка устица,сучеше вяло и ето ти огромните болезнени рагади,от които взе да тече чак гной.Ноооо с втори номер мама вече знае-как трябва да захапе,как да поизцедя предварително и т.н.И преди всичко да живее интернета и тези кърмачески форуми.От голяма полза са.А има и бебета приказка-сучат ли,сучат( като моя юнак,който още кърмя).Генетиката също е важна.Точно срещу нас комшиите три поколения вече не могат да кърмят.Имат по наследство запушени канали.Интересното е ,че всички са с по две деца и нито едно от двете не е кърмило.Трите поколения-баба,майки и внучки са все от женски пол.Понякога и наследствеността играе роля.Но при желание и добра организация всичко се получава.

Antonovi1974 , не че няма и жени с проблеми в това отношение /  а запушените канали-си се отпушват/но някак си не мога да се съглася че 3 поколения по 2 жени-и нито една от тях не е могла да кърми 
Мисля си че в този случай  по-скоро роля има психологическия фактор: "щом   мама не е кърмила-значи е наследствено, и аз няма да мога"...след това е било "щом баба и мама и леля и т. н. не са кърмили-аз със сигурност няма да мога! То е наследствено" а и приказките от страна на въпросните мама и баба, леля...и става един порочен кръг.
Просто е липсвало желание и инфо..

МТВ, има наследственост за някои неща, физиологично (онези 2%, например), въпреки че понякога 'наследствеността' се свежда до 'Мама не е могла да кърми, и аз няма да успея' плюс бързо предаване при трудност Но дори в недостатъчно развита жлезиста тъкан (т.е. няма как да се прави достатъчно мляко), рядко става дума за пълна хипогалактия - все някакво количество майката може да прави, обичайно, въпреки че безспорно изисква много повече нерви и усилия да се съчетава смесено хранене, когато кърмата е малко и е толкова по-лесно да се даде шише.

Всичко е до желание.. Който иска нещо истински, намира начини..
Ако искаш да кърмиш - търсиш и намираш информация за кърменето.. И я прилагаш..
Ако само си чувал, че е хубаво да се кърми и при първи проблем си казваш "Еми какво пък като не се получава" .. колкото и съвети да ти дават, няма да ги възприемеш..

Не мисля че е генетично,защото тогава и аз трябваше да кърмя 3 месеца,като майка ми и сестра ми.Големия ми син го кърмих до 7месеца и 10 дни и една сутрин ставаме за ядене(кърмене) и няма капка,не мога да си го обясня-един ден да имаш ,а на другия да няма и капка,та се видях в чудо с какво да го храня -нали АМ не бях купувала .С малкия изцяло сме на кърма- пък ще видим докога.

В нашето семейство си имаме такава "наследственост", само че при нас проблема се наричаше "тесни канали". Та заради тези тесни канали нито баба ми, нито майка ми са кърмили повече от 2 месеца, а всяка има по 2 деца. При мен тесните канали се изразяват в това, че много трудно мога да изцедя нещо с помпа и никога не ми е текла кърма самоволно от гърдите. Това не ми попречи, обаче да кърмя вече 6 месеца и половина. Ако не бях се подготвила с информация, това със сигурност нямаше да се случи, особено след като постоянно ми обясняваха вкъщи как са ми "тесни" каналите и да не се мъча с това кърмене.

според мен най-важното е информацията,защото преди 12 години когато родих първото си дете,само ни показаха как се кърми,но никой не ти каза защо да го правим,и ако възникне въпрос или проблем към кой да се обърнем.Може би е имало майки и тогава който са кърмили успешно,но аз не бях от тях-на 2мес.ми казаха,че трябва да започна да дохранвам,после сокчета и т.н и т.н.А сега сигурно съм изчела 50%от написаното за кърменето и вече 1.5 мес.кърмя успешно.От тук благодаря на всички майки от чийто опит аз се учих

И аз съм на това мнение + голямо желание .

Обезпокоително ли е, ако след втория месец бебето продължава да суче продължително време ? Галина ще стане на 2 месеца след няколко дни и кърменията ни продължават много дълго. Иначе наддава добре. Извинявам се, че спамя темата- ако прецените, ще мина на лични или ще си задам въпроса във форума на "Здравея".

Имам чувството, че това са отговори на хора, нямали проблеми с кърменето.
За мен е Божа работа.

Не, съвсем не е задължително да е притеснително, щом всичко друго е наред с детето А и вероятно не всички хранения са по час и отгоре, а само някои от тях - вероятно има и моменти, когато се нахранва за 10-15 мин

Ще отговоря като майка, която е имала проблеми с кърменето (дъщеря ми беше закърмена чак на 4 ден след секцио, не започна да наддава в родилния дом; денонощно кърмене в първите месеци, рагади, 8 пъти запушвания на каналчета). Ако при всичко това нямах информация как да реагирам, вероятно и нашето кърмене отдавна щеше да е приключило като при всичките "колежки" по парк. Опитвах се да помогна на някои, които споделяха за проблеми с кърменето, но все стигахме до "кърмата не му стига" (при бебета, наддаващи почти килограм на месец) или "спря ми кърмата". Естествено, говоря за здрави майки със здрави бебета.
Ние с щерката продължаваме кърменето. Може би това желание е Божа работа...
 

Защо мислиш така?

МТВ, преди и аз си имах теории за кърменето и за това защо не се получава при някои хора (от незнание, естествено). Но сега виждам, че само знание не стига - изчела съм де що има статия за кърменето (по два пъти), с двама лекаря съм говорила, на специалистите по лактация писах... И стигнах до извода, че само с четене и знаене не става. Мисля, че в статията на Хера за опасните съвети бях чела, че за кърменето ти трябва не само знание, но и здрава майка, и здраво бебе със здрав апетит и нормални сукателни навици... Иначе цялата литература не може да помогне - т.е. Божа работа.

Mademoiselle Chocolat , принципно си права-но случаите на болна майка/бебе, сякаш са по-малко на фона на бързо развяващите белия байрак майки.И сякаш тези, с проблемите, са по-упорити от нямащите такива  Ние, които пишем и се ровим из форумите е ясно че го правим, защото търсим вариант за справяне със дадена ситуация, обаче има една доста голяма част мами, които просто казват "кърмата ми не е хранителна-синкава е! ", или направят рагади..и айде стига толкова.
Аз също като Чикита, раждах секцио, дадоха ми бебето на 4-ия ден, спрях му всичките доп. адаптета които ми даваха да му давам +водата, и реших че ще кърмя. Естествено направих рагади, 2 пъти имах "щастието" да направя мастит /запушванията ама изобщо не ги броя /, минах през хиперлактация /но пък си напълних фризера с кърма! /, обаче устисках да кърмя 2г 8мес и половина

Според мен повечето жени спират да кърмят не защото нямат кърма и детето е гладно, а защото не искат да кърмят. В началото въобще не ми харесваше да кърмя и постоянно бях на крачка от това да спра. Гърдите ме боляха страшно, бебето искаше да суче през 1 час денем и нощем, аз бях със секцио и още имах болки и бях отпаднала и постоянно си мислех, че кърменето е много неприятно и ако имаше друг начин щях да спра веднага да кърмя. През първия месец е много важно какво ти говорят околните и как те настройват. Ако майка ми не ме беше "натискала" постоянно, че трябва да кърмя на всяка цена със сигурност щях да се откажа. Мисля, че повечето майки не биха си признали, че в един момент просто са се предали и са минали на АМ. Казват, че не им стига кърмата. И в един момент се оказва, че на близо 50% от жените от втория месец не им стига кърмата, което не е реално. Много хора ми казваха - моето дете или внуче е на АМ и нищо му няма. Има и много майки, които хранят децата си с АМ и не им е приятно, че примерно ти си успяла да кърмиш. Те също настройват към изкуствено хранене.
Кърменето започна да ми доставя удоволствие чак след 40 ден - дотогава го приемах като задължение и ми се струваше, че това дете ме задушава, постоянно залепено за гърдата ми.
Според мен за продължително кърмене е необходимо бременните жени да са информирани колко полезно е то и че в началото ще срещнат трудности, но трябва да потърпят и после ще им бъде лесно. Докато бях бременна си мислех, че кърменето е лесно - слягаш го на гърдата и готово. Когато започнат проблемите си мислиш, че в теб има нещо сбъркано - защо другите могат да кърмят пък мен ме боли и имам толкова малко кърма?
Ако знаеш, че всички имат такива проблеми е по-лесно да продължиш напред, така че според мен информираността е определяща и най-вече търпение, много търпение.

Това е едно от нещата, които се старая да не забравя да кажа на бременните майки, на които изнасям лекция за кърменето
Нещо от типа на: Може да срещнете трудности в началото (не всеки среща, все пак), но се опитайте да не се отказвате първите 6 седмици.
Често след първите седмици, когато много неща тепърва се нареждат, животът изглежда съвсем различен.

Ох, как съм ги броила тия първи 6 седмици ако знаеш  Във всички материали бяха ключови.. и наистина бяха
След това спрях да се притеснявам, да обръщам толкова внимание и да се вманиачавам кое как правя и .. Всичко стана прекрасно 

За мен водещи са желанието и знанията.
Изключвам здрава майка, здраво бебе и др сериозни неща, които слава богу са рядкост.
С първото си дете не бях никак на ясно с кърменето, но нямах грам проблем.Щастлива случайност.
С второто имах доста проблеми, но благодарение на информацията и знанията успях.А, и на желанието, което не можа да се притъпи от болката.

И при нас така - първите дни - прекрасно! Следващите няколко - разранени зърна, но знаех, че сукането му е майката, и правилното поставяне, та болката не беше за отказване. После нощем особено много следях дали добре засуква и като минаха тези 6 седмици (дето в началото ден по ден ги броях  ) нещата стаха като най-простото нещо на света. А и бебето задобря - сега като "включи вакум-помпата" има чувството, че цялата може да ме източи през гърдата 

Продължителността на кърменето зависи най вече от  ЗНАНИЕТО  по въпросите за кърменето. 
 Без наука няма сполука е казал народа. 

Ако не бях го прочела и аз щях да напиша същото, т.е. въпреки желанието, физическата годност, трябва и информация, и подкрепа от най-близките, и воля. Заради незнанието си в началото допусках грешчици, като тази да се презастраховам с малко АМ, че синът ми е получил достатъчно мляко вечер, когато се чувствах "празна". От друга страна пък съм плакала, четейки статии за кърмене и питайки се защо при мен не става така, както пише ... Но винаги си напомням, че няма лесно, когато става дума за важните неща.

Аз съм нямала проблеми с кърменето,но мразя когато ми кажата"ох тя кърмата ми не е хранителна та се кърмихме много малко" или "ми аз нямах кърма" или "той сам се отби на 40-ия ден" Това са просто пълни лъжи за мен.Ми като не искат да кърмят що не си го признаят открито,ами се правят на света вода ненапита не ми е ясно!ДА може и божа работа да е.Не знам.Не ми е ясно обаче жените им е трудно да кърмят,а им е по-лесно да дават шише.

Мда... Една приятелка първия месец постоянно ми се жалваше как й били гърдите целите на бучки.. и нямала изобщо мляко  Е тия бучки от въздух ли са  .. на 40тия ден започна да си спира кърмата с хапчета .. и продължи доста дълго.. защото изобщо нямаше кърма 

Всеки си прави личен избор, но наистина се иска най-вече желание..

По-кротко с емотиконите, ако обичате. Някои жени наистина не знаят как да се грижат за децата си. Те разчитат на педиатъра, който при първи проблем отсича - "добавка" и така се започва отбиването. Казвала съм го много пъти - бебетата не са "болни" и не бива да се подхожда към тях като такива. Когато майките започнат да се доверяват на  инстинктите си всичко ще се нормализира. Що се отнася да даването на шише - ами някои майки са по-спокойни, че детето им е нахранено и спи по 3 часа, но пък не се замислят, че от кравата то няма да придобие имунната информация, която му е необходима, за да расте здраво и силно, защото все пак то не е теленце. Не отричам АМ, защото при проблем е чудесен заместител на майчиното мляко, но не приемам порочната лекарска практика, която започва още в родилния дом.

Интересно ми е, за хипотония ли говориш или нещо друго? Често ли ви се случва в практиката?

Покрай първата кампания за кърмачески тениски, разхождайки си тениска с логото на ЛЛЛ се запознах с една майка. Тя първо се подразни от надписа "Щастливи майки, кърмени бебета", каза нещо от сорта, "А ние дето нямаме кърма какво, нещастни ли сме?" Аз и обясних деликатно какъв е замисъла, подпитах я защо мисли, че няма кърма, дали може нещо да се направи, че да се стимулира, бебето и беше на около 2 месеца. Тя явно не пожела да обсъждаме и сменихме темата. Малко след това майката реши да се радва на моето дете и го вдигна на високо. Алекс беше тежичък и явно от това като шурна една кърма от гърдите и, цялата подгизна. Ама тече това мляко, няма спирка. А тя твърди, че няма кърма. Това за мен си е личен избор да не кърмиш детето си, но понякога е много трудно да си го признаеш. По лесно е да обвиниш нещастната си съдба и да караш кърмещите майки да се чувстват неудобно за така сполетялия ги късмет.

Аз имам няколко предположения за този "феномен":

- ранно захранване, препоръчано от педиатъра
- налагане на режим на кърменето под въздействието на роднини, познати (от рода "а, бебето вече не е новородено, не може да продължава да суче, когато си иска, трябва да го научиш да огладнява на три часа!")
- поддаване на разпространения мит, че с всеки изминал месец майката трябва да произвежда все повече и повече мляко, и съответно, широко застъпеното мнение, че след 1-2 месец вече е нормално продукцията да не може да отговори на потребностите на бебето. В действителност, след първите седмици, при редовно кърмене от порядъка на 8 пъти на ден, количествата кърма, които то трябва да поеме, си остават сравнително постоянни.
-съвет, производен на горния- митът, че кърмата й вече не е хранителна и не може да задоволи нуждите на бебето.
- майката се е отегчила от кърменето, тежи й по-голямата ангажираност с бебето и е загубила мотивация да поддържа лактацията.

Лично аз смятам, че по-малко са жените, които просто не искат да кърмят и си търсят оправдание, а повечето са лошо информирани и са се поддали на некомпетентни съвети на педиатри и роднини. Първичният страх на майката е, че детето й може да гладува, и при подчиняване на гореизброените митове нищо чудно, че тя се поддава лесно на съмненията и се отказва от кърменето в името на доброто на бебето (както й внушават).

И хипотония, и лошо сукане, което не е хванато навреме (ако има обилно количество мляко в началото, бебето наддава и без да има добра сукателна техника), и късно развит хипертонус - всичките се е случвало да виждаме, понякога и в прогресия. Все пак в кабинета идват основно силно проблемните ситуации и вече сме виждали голяма гама от различни аномалии, някои от които много рядко срещани (напр. пълна хипоплазия, с типичния вид и скрита, която се установи чак с ехографско изследване). Хипотониите са сравнително чести, особено при новородени, които лошо се хранят и човек се чуди кое е първичното - лошо се хранят, защото са хипотонични, или са хипотонични, защото лошо се хранят (макар че това не е по темата, де - по-рядко се случва късно да се установи хипотония, чак към третия месец, но и това сме виждали, на прима виста се сещам за 2 случая на такава късно открита хипотония и за поне няколко, в които бебето си държи главата много добре изправена от коремно положение, но ако го повдигнеш за ръцете, главата увисва назад и няма никакъв контрол, което също е аномалия и също може да оказва влияние върху храненето). И накрая почваш да виждаш проблеми и там, където ги няма Сори за офф-а

От няколко дни я дочитам тази интересна тема.В доста от постовете отркривам отражение и на това,което и аз съм изживяла.
Като бременна не знаех нищо за кърменето.Почвах да чета тук в библиотеката,но много ми се струваше сложно и се отказвах.Имах късмета обаче да попадна в една отчетна тема с една консултантка от ЛЛЛ-Мери и така благодарение на нейните постове по малко почнах да вдявам за какво става въпрос.
По отношение на генетиката май бях чела някъде,че само в изключително редки случай при майката изобщо не потича кърма.Така че може би на генетиката най-малко залагам .Все пак дори и мъже ,както и осиновителки биха могли да започнат да кърмят при необходимото желание насреща.
И така аз просто никога дори за момент не съм допускала,че няма да кърмя.Нищо чак толкова в повече незнаех като информация,но си казах,че щом жените го правят с хилядолетия,та аз ли няма да успея я?Тук идва обаче момента ,в който влияе и цялата среда около майката,защото мен ме подкрепи цялото ми семейство,но много други момичета не са били така за жалост.Примери за това има безброй.Наистина срещнах трудности в началото,отчайвах се ,плаках,мразех се,страхувах се.....Е тук дойде и знанието-седнах прочетох конкретно какво да правя,питах и Мери и малко по малко нещата се подредиха.
И аз броях тези първи 6 седмици.Чувствах се като затворник,отброяващ последните дни до екзекуцията си.Но събрах сили,окуражих се,стисках зъби.А после разбрах какво е истинското удоволствие от кърменето.
Затова и може би си мисля,че един от най-важните фактори за успешно,продължително кърмене е желание.Защото ,както няколко потребителки по-горе изброяват и  аз се наслушах на ''свършила им на 10 ден кърмата'' или '' не стигала'' и т.н и т.н.
Знаете ли,тъжно ми е просто,че ние си говорим тук,а навън в парка действителността е коренно различна.Няма да забравя начинът ,по който тези майки там гледат на такива като мен/вас и погледите им на насмешка,невярване,учудване,комбинирано с въртене на главата и изтърсване на някой тъп коментар относно кърменето.Вярвам,че всеки знае за какво говоря.И от време на време има по някой светъл лъч благодарение на такива себеотдаващи се хора,като Бу и Хедра и всички помагащи на майките по отношение на кърменето и отглеждането на децата,но или докато не се сменят поколенията ,или поне докато не се промени схващането,че кърменето е нещо едва ли не срамно,ние ще продължаваме да си говорим,ама кой ли ще слуша.

Продължителността на кърменето - божа работа, генетика или знание?

Може би е съвкупност от всичко това.
Още ме е яд,че ми спря кърмата след 11 месеца кърмене.Но сама съм си виновна.Спрях сутрешното кърмене в 6ч,остана само това преди нощния сън.И така постепенно за около 1 месец ми спря напълно.Много ми беше гадно после.
Но за другото бебе ще знам

Една вечер, докато бях бременна, мъжът ми ни в клин, ни в ръкав попита "Какво означава "да ти спре кърмата"?"  Аз първосигнално отговорих - "Ми означава че нещо физиологично ми се е объркало" той се позамисли за няколко секунди, и заключи "Е, значи на теб няма да ти спре, горе-долу си здрава". Обърна се пак към мача по телевизията и забрави за въпроса.
 През петте месеца, откакто кърмим бебе, дори в ситуацията на очевидно недохранено и обезводнено новородено той не е поставил под въпрос количеството и качеството на кърмата ми. За него такъв проблем не може да има, щом аз съм здрава.
Защо женските мозъци не могат да работят толкова семпло и ненатоварващо?
Според мен ключът е в здравия хормонален баланс и желанието. Знанието помага също!

Е заради такива крайни изказвания много майки които поради една или друга причина не са се справили с кърменето ни имат нас, кърмачките, за секта. 
(Разбира се че е безумно определение, но пък може ли човек да ги вини след като има хора които така назидателно им размахват пръст пред лицето?)

Момиче, нямала си проблеми с кърменето и не знаеш какво говориш! За щастие, при нас също всичко вървеше (и още си върви) повече от добре, но гледах моя приятелка как кърми и плаче от болка, а след това детето повръща коктейл от мляко и кръв! Е, тя намери "лесния" начин - храни детето си от бутилка. С изцедена кърма, вече 9 месеца.  Та според теб това не е кърмене?

По темата - за мен всичко е въпрос на знание и желание. Освен редките случаи в които наистина майката има хормонален проблем и не може да кърми, има начин едно дете да получава кърма (дори и от бутилка!). Вярно, на много майки им е трудно и се отказват. Най-често защото педиатрите им пълнят главите със съвети за захранване на 40 дни и дохранване с АМ. Но това не значи че майките заслужават " " от нас. (Въпросните педиатри - друга история.)

% дълго-кърмени бебета в БГ ще се увеличи драстично ако педиатрите най-после си обновят знанията и започнат масово да препоръчват изключително кърмене през първите 6 месеца и НЕзаместване на хранене до първата годинка.

 

И според мен препоръките, които се дават в болниците и от педиатрите са от ключово значение каква ще бъде продължителността на кърменето! Има и още един фактор, който макар и не толкова съществен оказва някакво влияние, това е прекъснатата традиция, за 1-2 поколения вече кърменето е нещо чуждо и дори и да искат да подкрепят майката не знаят как!

Ох, много се хилих на края .
Ще продължа офф-a, пък Меги дано не се сърди . Та с тези дечица с хипо-, хипертониите и проблемните сукателни движения какво правите? Работите ли с логопеди и тясно специализирани физиотерапевти? Интересно ми е също доколко препоръчваните техники от рода на dancer-hand position, sublingual support, различните пози и стимули дават резултат.

 Трънче, .
И аз мисля, че проблемитът е в различната информация и порочните абсурдни практики в родната педиатрия.
За да не свърша и аз с шишето преди да родя едва  ли не насила накарах хората, които могат да ми влияят да прочетат малко  по въпроса. И пак вчера детето, бебчо с нейния рев по време на сукане (само да кажа, че млякото течеше по лицето на бебчо в този момент) и майка ми "Може да не му стига  " Е няма такъв скандал.

Докато бях бременна една моя колежка, родила предната година, дойде и ми наговори, че виждаш ли след третия месец бебето вече има собствен имунитет и в кърмата няма нищо  стойностно след този период, а виждаш ли,  след шестия въобще няма смисъл да кърмиш... и  да не съм гледала тия лудите във форума, които кърмели с години  Всъщност съм и много благодарна, защото ме подтикна да видя защо  пък някой ще иска да кърми с години и така се сдобих с информация, която надявам се ще ми помогне и на мен да кърмя докато бебето ми има нужда от мен   .
Според мен за успешното кърмене е необходима информация, че и на пръв поглед неразрешими проблеми се решават и информация къде да търсим помощ, когато имаме проблем. 

За прекъснатата традиция не съм съвсем съгласна. Аз съм кърмена до 11 месеца. Майка ми е щяла и по-дълго да ме кърми. Т.е. моето поколение е било кърмено.

И мен майка ми ме е кърмила до 14 месеца.. но след това баба ми я е накарала да ме отбие, защото нямало никакъв смисъл да я дъвча само  А кърма е имала.. едвам я е спряла 
Та закарали са ме "на село" не точно Но в друг град, далече за 2 седмици и .. после съм си поискала.. но никой не ми е дал 
Е аз няма да го причиня това на сина ми

Ами да! Ти не знаеш ли че гърдите си имат таймер-чукнат ли 3 мес кърмене, и край!Спират производството на хранителната кърма-пускат само една такава, синкава...'дет за нищо не става!

На мен ми се случи абсолютно същото (ама от свеки)! Те дори и да са добронамерени, са си сложили разни готови изрази в устите, и ги повтарят без да се замислят! Детето качва по кило и нещо всеки месец, млякото му тече по муцунката, то връща ли връща, чак реве от преяждане, а баба му казва "Може да не ти е достатъчно вече млякото" Аз направих много грозна сцена, понеже достатъчно се бях изнервила от рева на бебето, и в заключение й казах да не съм чула от нея думата кърма в мое присъствие!
Иначе и аз и брат ми сме кърмени до година, макар че майка ми си живее с идеята, че й била "нехранителна"; свекито пък е кърмила 10 месеца мъж ми, а твърди, че не й стигала кърма... понякога просто не се замислят какви небивалици говорят! Добре, че аз съм темерут един безподобен, и не ги слушам какво коментират  
Това всичкото изписах, за да кажа, че и обкръжението е особено важно  

Айде и аз да оспамя темата с оплакване от реплики...
Сина ни е болен от скарлатина, респективно няма апетит, а аз  не го и насилвам...майка ми вчера ми изтърси /след кърмене 2г и 8мес/, че видиш ли на, именно това дълго кърмене е причината за неговата липса на апетит!
Снаха ми кърмила само 3 мес, бебето й /в мом на 7мес/, изяждало цял банан с 5 натр.бисквити и за още питало, пък нашия син кога щял да изяде подобно количество при положение, че е вече почти на 3г?!?!?
В отговор заявих, че ако имам второ, ще  бъде само на кърма до едната годинка, пък може и да го кърмя като цяло до първи клас

Пращаме на логопед, да (сигурно си я чувала, мацката пише понякога във форума в Децата с увреждания, Нина се казва - тя има специализация за орална рехабилитация при бебета и добри резултати). Конкретно хипертонуса беше много специфичен казус и точно от логопеда разбрахме каква е причината, бебето не можеше да яде дори от шише, защото прави спастични движения и залепва биберона за небцето така, че никакво мляко не може да мине през него (а на гърдата прави същото и съответно не може да суче, като всичко това се беше развило след първия месец, когато наддаването беше добро, прогресира нататък зле и в крайна сметка кърменето не можа да се съхрани, а храненето на детето и съответно наддаването продължават да са много проблемни - първопричината явно е много травматичното раждане, макар че такъв отложен старт на проблемите не е типичен)
При късно откритите хипотонии задължително трябва да ходят на физиотерапия, едната майка се наложи да продължава с месеци (хипоксия при раждането, макар че е било планово секцио!), другите минаха леко, само с упражнения вкъщи след първоначалната консултация. При ранните хипотонии обикновено нещата се преодоляват с наваксване наддаването на бебето - това са едни от случаите, в които е важно детето да се дохранва. Позите и стимулите дават ефект, танцьорското поддържане още не се е налагало да прилагаме.
Кофти са  лицевите аномалии с деформирана челюст - и там много трудно вървят нещата, с много зор и проблеми, продължителна травма на зърната и понякога трудно поддържане на количеството мляко дори с изцеждането. Позите вършат чудесна работа, обикновено е много голяма играчка да се намери точно подходящата за конкретната ситуация и понякога позата, в която майката и детето се чувстват добре, изглежда напълно откачена и напълно грешна
Попадали сме и на ларингомалация, а подозирам и на един случай на IBC (хората така и не се обадиха да кажат за какво става въпрос след мамологичния преглед, но неминаващ със седмици мастит въпреки АБ и хлътване на зърното от едната страна, предвид че преди това е било нормално, много лошо звучаха).
В момента точно сме в серия спряло наддаване след третия месец (нали знаеш, че нещата винаги вървят на серии поне по 3 случая) - е, много трудно се установяват причините Понякога и не се установяват хич За нещастие невинаги може да се направи много - а и за много от нещата учим в движение, пък и съответните специалисти липсват у нас... На моменти много ме е яд, че няма краниосакрална терапия примерно или повече логопеди с интерес в бебешката област.

Благодаря, Хедра ! Беше ми много интересно. Чудесно е, че този кабинет съществува и че има начин кърмачките с проблеми да получат необходимата качествена помощ и подкрепа.

Баба ми  не си е играла да кара да ме отбиват, просто е почерпила майка ми  с развалена супа.  Малко преди това  ми е  пробутала мазен тутманик в ръцете ... при положение, че майка ми ме е захранвала педагогически  ,  но  това май за изцепки при захранване.

Хедра, извинявам се за оффа,  но ме заинтригува за хипотонията при кърмачетата. Може ли да ми дадеш материал за четене - какви са другите симптоми? Има съмнения за моя дребосък и проблемите с наддаването, които имаше първите седмици.

Ето тук има добър материал за хипотоничните бебета и кърменето:
http://www.bfmed.org/ace-files/protocol/Protocol_16_07.pdf

Емотиконът е прекален, но изказването в никакъв случай не е крайно. Стига вече с тези "проблеми", това ми е пак като заучена фраза. Колко от жените реално са с "проблеми"? Защо обвинявате само педиатрите - всички насърчават кърменето. Майките защо не се информират докато са бременни? И на мен ми течеше кръв от гърдите - когато ти е разранено зърното тече кръв ... после загрубява. Това значи ли че и аз съм с "проблеми" ... И някой може ли въобще да ги дефинира тези проблеми и да каже колко често или по-точно колко рядко се срещат, защото едва ли толкова голям процент от жените спадат в тази група. Храненето с изцедена кърма не го коментирам, то си е един вид кърмене. Но ще ви кажа моята съседка какво направи - тя е заклет пушач и пуши по 2 кутии цигари на ден, по време на бременността пушеше по няколко цигари на ден, след това каза че кърмата не и стига и се върна на своите 2 кутии. Аз съм сигурна, че не кърми защото иска да пуши ...

Съжалявам, че ще оспамя темата, но Вечерница снимките в профила ти са прекрасни, да са ти живи и здрави и тримата 

  Извинявам се, че нахлувам в темата, но не мога да не кажа, че всеки път е удоволствие да прочета постовета на Хедра, винаги научавам нещо ново и интересно от нея   

Следейки темата, ми се струва все пак коректно да разграничим онези майки, които нямат желание да кърмят, и онези, които желаят, но са били дезинформирани от педиатри и роднини. Първите винаги ще си намерят оправдание, но е жалко за онези, които биха кърмили още, стига да бяха получили адекватен съвет и подкрепа. Не съм съгласна, че проблемите в кърменето се решават "на мускули" и само с голо желание. Вярно е, че тук в БГ-Мамма се оформи една чудесна група и при добро желание форумките могат да намерят цялата информация, както и да научат за дейността на консултативния кабинет. Но да не забравяме, че не всички майки се включват в БГ-Мамма и не всички имат интернет у дома.
Да приемем този форум тук за едно добро начало и да се надяваме, че подкрепата на кърменето ще се разпростре с времето и извън неговите рамки. Това трябва да се превърне в държавна политика, да бъдат създадени повече консултативни кабинети като този в МД, да се обхванат и други градове, да се изисква от педиатрите да подкрепят изключително кърменето и при възникване на проблеми да не бързат да предписат даване на АМ, а да насочват майките към адекватни специалисти. 

Подкрепям sweetkids_mama!
Срещнах моя позната, майка за втори път, която с тъга отбеляза, че и второто бебе не кърми, заради секциото. Млада здрава жена, която просто е попаднала в информационна дупка. Какво трябваше да направя аз - да наливам още масло в огъня като я обвиня че не се е информирала предварително ли? Стана ми много тъжно за нея, и съжалих, че предния път когато се срещнахме (тя беше бременна все още) не е станало дума за това, за да има време да се направи нещо, ако тя желае.  В този конкретен случай трябва да се търси вината именно в болницата, педиатрите и акушерките! Те много добре знаят,  че секциото само по себе си не е причина за липса на кърма, а са оставили това младо момиче в неговото си заблуждение! Жалко. Незнание.

За проблемите и "проблемите" - аз нямах и нямам все още сериозни трудности с гърдите; след проблеми със засукването на бебето се обърнах към кабинета по кърмене, от където много ми помогнаха; прибрах се в къщи щастлива, че наистина ще мога да си кърмя както исках! Не щеш ли, ден след това, бебето отказа да се храни; отпадна, не се движеше, не реагираше на нищо; не можеше да поема нищо с устата си, нито с лъжичка, нито биберон, нищо! Оказах се в спешния кабинет на Александровска болница с бебе на 6 дена, което в жегата близо 8 часа не беше поело никакви течности. Хипотонично. Трябваше да го приемат в болницата, обаче в неонатологията не пускат майки, децата се хранят с шише. Трябва да ви кажа, че в онзи момент изобщо вече не ми пукаше нито за кърменето, нито за отбиването, изках само да ми оправят бебето, да спре да лежи като припаднало! Съвсем честно си казвам, че ако беше останал в неонатологията за седмица, нямаше да успея да си съхраня кърмата, нямаше да настоявам, просто се познавам и знам, че щях да се откажа. Въпреки моята информираност, въпреки голямото желание, въпреки огромното количество кърма.  Сега щях да съм в графата - "Отказала се на втората седмица  " 
За щастие не стана така, и то благодарение на педиатрите! Просто ме приеха в друго отделение, заедно с бебето.
Изписах всичко това, защото като че ли преалено често  бързаме да поставим етикет на отсрещната страна, без да сме били на нейно място. Затова сега форумът е разделен на Кърмещи майки, и Хранещи с адапте майки. Докато има такова разделение няма да напреднем особено, според мен.
 
(спирам вече с офф-а)

Момичета, аз затова пуснах темата - да видим къде се крият проблемите и евентулно от какво имат нужда майките. Затова не мисля че коменарите ви са офф - напротив, говорите за по-рядко срещани причини, но пак са си причини - колкото повече хора знаят, че и при такива положения има оправия - толкова по-добре - ще могат евентуално да насочат някоя нуждаеща се мама и да я окуражат. А това не е малко, както стана вече ясто от мненията за "обкръжаващата стреда.

Категорично подкрепям sweetkids_mama  за разделението:
- майки, попаднали в "информационна дупка" и заблудени от педиатри, роднини и т.н.
- и майки, просто не желаещи да кърмят, като онази пушачка с 2-те кутии цигари или тези, които ръсят "бисери" от сорта "кой ли го е измислил това кърмене..." и "голяма гадост, да ти се лигави бебето на гърдите, аз само на мъжа си давам" (цитирам по памет)

Та така... според мен продължителността на кърменето се определя от здравето, подкрепата на обкръжението и умствения багаж на жената. Ако тя иска да научи как да осигури най-доброто за детето си, ще го направи и интернет не е единствения източник на информация.

Това разделение, нормално е. Хората имат нужда да спорят за нещо и да доказват правотата си. Това си е спорт. Но в случая с кърменето, има полза да бъдем толерантни и деликатни. Това може да помогне в един следващ момент, при едно ново бебе.
Аз осъзнах наскоро, че при други обстоятелства като нищо щях да съм в положението "спря ми кърмата" Ако бях родила на 18, а не на 30 или ако бях в друго семейно обкръжение, ако живеех с много "мъдра" и натякваща свекърва, ако имах спънки и нямах интернет... много са вариантите. Та явно като се замисли човек, късмета също си играе някаква коствена роля.

Според мен , дали една майка ще има кърма в изобилие или не си е генетично заложено. Аз не съм от тези които имат много кърма и въпреки това кърмя вече 1г. и 5м. Има периоди в които усещам , че имам повече кърма ( не в изобилие) и такива, в които е по-малко. Никога не съм брояла глътки и определено се страхувах да се изцедя , за да не се уплаша колко малко ще е количеството. Прилагала съм всякакви средства за увеличаване на кърмата - чайове, храни, често сукане , е, ефектът е временен. Въпреки това бебка беше изцяло кърмена до 5,5м , без всякакви добавки и вода. Верно, че тя беше все залепена за мен и наддаваше по малко . На по-късен етап съм предлагала АМ , но тя категорично го отказа. Сега от време на време предлагам кис. мляко в шише, но тя пийва малко и пак се залепя за мен . Вече се чудя как ще я отбивам.

С баткото също няма много кърма, но и липсата на информация, спазването на 3 часов режим и намеците от близки , че детето все е гладно бяха решаващи за края на кърменето.

Така че, смятам , че с много упоритост може да се постигне дълго кърмене. Успех на всички!

Много хубаво казано!