Публикувана: 11 ноем. 2008, 15:24 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2008, 14:04 ч.

Труден въпрос ...

6 252
81
1

# 15 11 ноем. 2008, 16:27 ч.

София
Мнения: 2 623

Когато нещо много силно е преобърнало животът ни,
никога не може да бъде забравено, за съжаление.
Такива хора никога няма да бъдат напълно щастливи,
защото това НЕЩО, винаги ще им напомня, дори
да е закътано в най-тъмните ъгълчета на нашата душа.
И точно, когато си мислим, че сме безумно щастливи,
то изниква, прекъсва това щастие и ти напомня ..........
Мила, просто свикваш, че докато сме живи ще бъде така.
Няма какво да се прави Sad

Моята успокоителна мисъл е под аватара ми.
Вярвам в нея и си мисля, че няма случайни неща.
Хората казват, че на всеки, Бог изпраща точно толкова,
колкото може да понесе - нито повече, нито по-малко Naughty

Явно така е било писано Thinking

П.С. Има една малка книжчица, безплатна -"Да бъдем здрави"
или нещо подобно /по аптеките/. Та в нея пише, че японски учени
вече са открили метод, чрез който могат да изтриват от паметта
болезнени спомени и после никога да не си спомняш за тях Hug

# 16 11 ноем. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 4 784

Ако няма да съм в ущърб на хората, които са истински важни за мен, правя така, че нещата да се променят.
Минала съм през огън и ад, изтърпях какви ли не простотии, но ето че щастие имало! И смело мога да заявя, че си е струвало!

Ако става дума за ежедневни проблеми, с които се сблъсквам и с които явно мога да живея, то тогава се старая да не обръщам внимание, "вадя ножицата" и ги премахвам от черните си мисли.

# 17 11 ноем. 2008, 16:36 ч.

Мнения: 167

Цитат на: pasinet в вт, 11 ное 2008, 15:56

Трудно е за един борбен човек просто да се примири, без да има отговор "защо".

Ами аз лично за себе си винаги търся отговорът "Защо?". Или ако не мога сега да го намеря си казвам, че ще дойде ден, в който ще мога да разбера защо е станало така. Нищо не ни се случва случайно, следователно има причина и за да мога по - лесно да приема ставащото /ако не мога да го променя/ искам поне да знам "Защо?". И търся отговори, чета книги, ровя се из древни мъдрости и теории, чета за хора, на които им се е случило подобно, сравнявам се с тях и така не винаги намирам отговорите, но продължавам да ги търся. Но така да стоя само и да търпя да ме боде без нищо да правя не мога.

# 18 11 ноем. 2008, 16:40 ч.

Мнения: 301

Нямам рецепта и да свикна не съм успяла досега. За себе си съм избрала да се радвам на хубавите моменти, колкото и малко да са. Въпреки, че не се забравя и не се свиква, все пак се живее въпреки това и щастливите моменти са не въпреки лошото, а някак покрай него.
И аз съм в това настроение напоследък .. но пък "Винаги може да бъде и по-зле" ми действа по скоро депресиращо отколкото положетелно. Едва ли някой знае защо му се случват лоши неща - никой не ги търси и иска. Татко ми казваше, че човек никога не бива да се предава или отказва и че предадеш ли се - край. Ми, драпам напред, заради сина ми най-вече - откакто се е родил имам сили за двама. Ако мога да поема всичко негативно вместо него - ей ме. Клише е, ама е искренно. Той е моята рецепта за щастие - едно такова мъничко, усмихнато, 3-годишно щастие.

# 19 11 ноем. 2008, 16:40 ч.

Варна
Мнения: 1 383

"Ползвам" трудните неща за баланс. За добро или лошо хората се увличат по емоциите си и както каза Бени мама, имаме нужда от трън в пръста да ни напомня за златната среда. Всеки има такъв трън, но си има и своята роза.
И друго - гадостите и хубостите ми ме правят такава каквато съм, а аз си се харесвам /не знам за другите/.

# 20 11 ноем. 2008, 16:42 ч.

Мнения: 4 187

В такива моменти мрънкам, защото съм мрънкало Mr. Green

. Мъжът ми казва - щом е станало така, така е трябвало да стане, сигурно е за добро! Естествено времето потвърждава неговите думи, или пък той успява да ме накара да видя нещата от друг ъгъл.
Много позитивен човек е, опитва се да ме научи да съм над нещата....Уви не винаги успява Rolling Eyes

# 21 11 ноем. 2008, 16:58 ч.

Мнения: 6 703

Истински лошите неща в живота са болест и смърт за мен.
За другите гадости си казвам, че винаги може и да е по-лошо, че те са част от пътя ми и така.
Приела съм и че не можеш да си безметежно щастлив, винаги има нещо дето не е съвсем наред.
А въпроса "защо аз, защо точно на мен?” много отдавна престанах да си го задавам. Отговор на него няма, само увеличава самосъжалението.

# 22 11 ноем. 2008, 17:21 ч.

Променям това, което не мога да приема и приемам това, което не мога да променя. Всяко нещо си има цена, въпросът е струва ли си... А иначе, освен смъртта, вярвам, че всичко е поправимо....

# 23 11 ноем. 2008, 17:23 ч.

София
Мнения: 12 554

Не се примирявам. Не мога. Такъв човек съм. Външно се съгласявам, че всяко зло е за добро, но вътрешно се тормозя непрестанно, докато не разреша проблема. Ако не мога - просто си се тормозя. От няколко години се мъча да разреша жилищният ни проблем. Още не съм успяла и това постоянно ме човърка. Естествено ми се отразява и на нерви и на близки и на всичко. Но не мога. Притеснявам се, тормозя се и се ядосвам.

# 24 11 ноем. 2008, 18:34 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: pasinet в вт, 11 ное 2008, 15:24

Въпросът, който ме вълнува е малко странен и в същото време труден. Как свиквате с гадните неща в живота, които не зависят от вас, не можете да промените , не могат да се преборят, не могат да се забравят, защото така или иначе усещате постоянното им присъствие?
Не е тежка болест, от която знаете, че в един момент ще дойде края, нито е смъртта на близък, който така или иначе знаете, че няма да се върне и пазите хубавите спомени за него.
Но все пак има неща, които тормозят, те са голямото „НО” в моментите когато бихте могли да сте щастливи, ако не бяха те. Какво си казвате , за да запазите усмивката си истинска? Кое ви дава сили да не се питате постоянно "защо аз, защо точно на мен?”.

Ами, мила, не бих казала, че свиквам с тези неща, а по-скоро се мъча да не мисля за тях. Нали се сещаш - живея въпреки тях. Rolling Eyes

# 25 11 ноем. 2008, 18:48 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Казвам си , че няма нещо което може да ме победи и продължавам смело напред Wink

.
Не се примирявам и не оставам горчилката да ме трови.

# 26 11 ноем. 2008, 19:05 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: evil в вт, 11 ное 2008, 18:48

Казвам си , че няма нещо което може да ме победи и продължавам смело напред Wink

.
Не се примирявам и не оставам горчилката да ме трови.

Това може да се приложи за нещо което е минало или може да бъде оставено в миналото. Но когато става дума за нещо, което продължава, не зависи от вас, гадно е, но не можете да го промените, не можете да го захвърлите, няма как да се избегне горчилката. Колкото и да се усмихваш, нещото напомня за себе си и дори в щастливите мигове не можеш да се отпуснеш и да им се наслаждаваш пълноценно. И усмивката е някак през сълзи.

# 27 11 ноем. 2008, 19:15 ч.

Русе
Мнения: 343

Доколкото разбирам си борбен човек, така че не мисля, че би се примирила или приела... Щом не става въпрос за болест или смърт, може би все пак има начин да се промени нещо... Ако пък е наистина непоправимо, може би трябва да го изживвеш /преболедуваш/. Слава Богу, не съм го изпитвала на свой гръб, но ми се ще да вярвам, че времето лекува.
А за философското приемане на нещата - ами не ми се получава. Много съм добра, ако трябва да давам акъл на някой, но когато става въпрос за мен... А ми се иска да се науча, защото си давам сметка, че от ядове за глупости, пропускам много хубави неща.

# 28 11 ноем. 2008, 19:29 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Така общо поставен въпроса ми е трудно да дам отговор - с болест се справяш по един начин, с провал - по друг. Гадните неща в живота всъщност са самия живот, мъча се да променя нещото, ако мога, ако не мога - опитвам да избягам от него, ако и това не става - пробвам да се дистанцирам, ако и това е невъзможно - гледам да не мисля за него, а се фокусирам върху нещата и хората, които ме правят щастлива - нова книга или новонаучена песничка от детето в градината, или смеха му, или споделен момент с любимия...

# 29 11 ноем. 2008, 19:34 ч.

Мнения: 1 761

Не знам за какво точно става въпрос и не мога да дам конкретен отговор.Но си мисля,че може би има решение,просто може би то не ти харесва.

Аз се научих да правя компромиси.Не съм съвършена,правя грешки, но хората около мен ме приемат такава,каквато съм и аз се научих да се харесвам без да се тормозя излишно.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Не знам как да продължа и какво е редно

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: