Свекърва и бебе

Миличка,какво да ти кажа... моята беше донесла орехова шума (това против рахит) при това знаеше че съм много против тези чудесии на миналия век.Единствения начин е да говориш с нея за това как се чувстваш или ако ти е неудобно помоли мъжа си все пак е негова майка  Успех!
И май темата ти не е за тук 

е аз това не бих го изтърпяла и майка ми и свекърва ми знаят че решенията за детето си ги взимам само аз
поговори със свекърва си и и обесни че не ти е приятно тя да решава за твоето дете
 

за да нямаш проблеми в бъдеще говори направо с нея..тя така постъпвала с нейните деца да но това си е ТВОЕТО дете и ако искаш ще му слагаш чорапи, то си е твоя работа.Говори открито с нея, кажи и какво те дразни...аз така направих ама тя моята е неразбрана и се сърдеше доста време....най се дразнех като почнеше "о на мама ...." да се обръща към синът ми....1 ден не издържах и казах " о на баба -НЕ НА МАМА детето си има майка и това съм аз"
Желая ти успех дано намериш правилния път!

Е, поне не живее постоянно с вас. За няколко часа се издържа ...

Ами какво да ти кажа... С голямото ми дете беше така, но с второто никой не смее да гъкне.  
По принцип все за нещо някой ще ме издразни, но приемам философски нещата и не се впечатлявам особено. Свекърва ми се правеше, че не ме чува, когато казвах да не дава вода на малката и то в периода, в който кърмата ми още не беше слязла и детето трябваше да сучи по-упорито. Аз без много да се церемоня, накрая взех шишето и демонстративно излях водата.
Сега се опитвам  да отуча бебето да ми е все в ръцете (без успех до момента) и тя знае това много добре. Всеки път като дойде, първата и работа е да я грабне и да я разнася из целия апартамент и така докато си тръгне.   Тук вече нищо не казвам, защото знам, че проблема си е мой и не е редно някак, да искам от нея да не я гушка в редките моменти, когато я вижда.
Наскоро започна работа в детска градина и умирам да се смея с нея - от тогава голям капацитет се извъди.  
Изобщо, приемам всичко от веселата му страна, а когато трябва, съм твърда, независимо с кого.

Говори с нея!Ще става все по-зле.Ти какво , за красота ли си там, не си ли майка на това дете, че да прави тя каквото си знае без да се съобразява.Явно наистина си доста спокойна..
Говори й твърдо и сериозно.Аз не мога да изтърпя токова нещо.Не става въпрос само за едните чорапи - тя явно не зачита мнението ти!

Опъни и се някой път,та да разбере.

Моята свекърва беше същата . Все казваше - Аз съм изгледала две деца и две внучета, така ,че аз  зная .Пред нея се съгласявх ,но като се затвореше вратата след гърба и (не живеем заедно ) всички неща се връщаха по старому .Никога не правих това което тя смяташе че така трябва и тя просто се отказа .И не го правих от инат, а прото защото бях вече на28 г. ,завършила медицина и в крайна сметка детето е мое .

о не това о на МАМА е прекалено аз ако съм ще я 

Няма нищо ново в твоя случай 
Няма какво да й се обясняваш. ТЕ от дума не разбират. Ако си по-мек и дипломатичен, ти се качват на главата. Просто трябва да я поставиш на мястото й, като се повтори в подбна ситуация и да й кажеш ясно, че с твоето дете ти решаваш какво се случава, защото ТИ си му майка и ти знаеш кое е най-добро за него.
Успех 

Здравей и от мен все едно говориш за моята свекърва,тя по същия начин си правеше каквото иска всякаш тя е майката а аз служа само като млекоцистерна(извинявам се за израза)аз и казвам едно тя прави каквото си е наумила.Когато Росен беше бебенце(новороден)не можеше да суче и му давах от шише,а той много се давеше......и така храня го аз и се задави а тя като скочи и каза ето,задави детето и понечи да ми го вземе от рацете представете си как се почувствах тогава,но като се случи при нея тя само се усмихна и му каза да не я излага така.Не знам защо се даржът така,може би мислят,че след като са гледали деца знаят всичко а ние като бъдещи майки сме невежи(поне такова е мнението на моята свеки)С течение на времето се научих да е и обръщам внимание-така е по-лесно,но ти казваш,че твоите свекита са свестни така че можете де се разберете от един разговор.Желая ти успех и да ти е живо и здраво бебенцето  

Ами вместо да се оплакваш от свекито тук, интелигентно поговори с нея.
И свекървите са хора, все пак  

Напълно те разбирам! При нас положението е същото, а ние даже живеем заедно, така че няма отърваване за сега! Тази сутрин ми каза, че блузата която съм й облекла не й била удобна   да й облека еди коя си блуза - по-удобна й била и то не за друго, а защото тя й е купила! А когато дръзна да й се опълча тя почва да реве пред мъжа ми (като използва и сълзи), че съм направила еди какво си и колко зла и неблагодарна съм била и т.н. и т.н. Какво да правим, щем не щем ще търпим! Добре че, имаме апартамент, в който поне още 2-3 год няма да можем да живеем, но все пак го има и ще се махнем рано или късно!
Съвет не мога да ти дам! Колкото и да говориш с нея и да й обясняваш, че детето си е твое, не вярвам да има ефект. Просто тия свекита се не разбират от дума! Правят си каквото искат, по презумпцията че са по-възрастни и разбират повече!

Мога да кажа, че и моята свекърва е много свястна жена, но истината е че след появата на първото дете нашите отношения се промениха. Не е виновна само тя. В началото като роди една жена е много чувствителна (не омаловажавам проблема с вмешателството) и всичко и се струва прекалено, ужасно и невъзможно.  С времето нещата си идват по местата, но пък тогава започва да се чувства все по-силна, и изобщо не допуска чуждо мнение. Искам да кажа, че проблема с поколенията винаги е стоял на дневен ред, и той е точно поради горните причини, изключвам случаите на селяндурщина.
Бих те посъветвала първо наистина да поговориш с нея, което всички те съветват, но от опит знам, че това не е лесна стъпка, особено ако отношенията ви са били добре. И да не се вманиачаваш толкова, като види че не поемаш рано или късно ще спре
Вади и разни аргументи , като непременно и казвай че педиатъра  така е казал. Ако и кажеш че са от форума, няма да ти повярва. Моята вече свикна и с доводите от форума, ама бая време мина.
Успех и гледай да запазиш отношенията си добри, защото това си е изключение.  

   явно си попаднала на свекърва,аз не мога да кажа същото,моите опити да разговарям интелигентно с нея бяха безуспешни,както и да и се опъна  

Да и при нас е същото! Даже онзи ден аз я хранех и тя се задави, защото започна да дърпа много бързо. Свекито беше в другата стая и като нахлу при нас и като се развикааа... като не е гладна що я насилвам и такива подобни. И аз се опитвам да не й обръщам внимание, но вярвайте, че ми е много трудно!

 Винаги съм била на мнение, че първо трябва да се обясни спокойно и човешки на дразнителя, че решенията как да си гледаме собственото дете взимаме единствено и само ние със съпруга ми.При липса на резултат аз лично действам грубо, даже мога да стигна до крайности.

Мисля, че трябва ясно да дадеш да се разбре, че ти си човекът, който взема решения по отношение на детето. Няма нужда да се карате, просто твърдо казваш какво може и какво не, и не позволяваш някой да решава вместо теб.

Щях да направя същото - в случая на Eli_83 - да събуя чорапките.

Има случаи, когато подбно поведение не е непременно опит за вмешателство, но този не ми изглежда такъв. Най-добре от самото начало ги изяснете тези неща, по-късно ще ти бъде по-трудно. Възприемат ли те веднъж като човек, който не си отстоява позициите, ще ти се качат на главата. Може да звуча малко рязко, но ми е доста странно при почти всички теми за свекъви, как позволявате някой да ви с меси в живота. Това не означава, че трябва да се карате, просто трябва да покажете от самото начало, че вие определяте правилата.

Еми вместо да пишеш във форума и ги кажи тези неща.  Моята свекърва не ми се бърка. Като се прибрахме от родилното каза- Сега трябва да питам как да и направим водата(по нейно време са давали) и аз и казах, че вода няма да даваме, обясних защо и тя се съгласи. Е аз за разни неща я оставям да прави каквото иска де, но за тези които мисля за важни казвам какво искам и трябва да се спазва. Недей да се дразниш за такива дребни неща като дали да му сложи чорапи или не

Тава е решението.При мен беше така с първото,само че вместо свекито,описаната жена беше моята майка.След ред караници и забележки от моя страна,нещата се оправиха

И при нас в началото беше долу горе така, но нещата се промениха, като й казах, че каквото и да ми каже, ние с мъжа ми ще си го гледаме както ние си знаем. При нас е хубавото, че не живеем в един град/ на 250 км/ и те идват много рядко. Не си премълчавай за нищо, защото ще ти се качи на главата, тя трябва да уважава твоето мнение и да те остави да си гледаш детето както ти си знаеш. Успех!!!

Едно е да се разправяш с майка си и съвсем друго с неговата майка! Неговата майка много по-често създава конфликти, от колкото собствената майка. Тая нашта като почне да му реве и той после ми държи сметка, да му обясня и аз какво точно е станало. Пък ако скастря моята майка, тя няма пред кой да се оплаква и да създава напрежение между нас.

Всички дават съвети.
Аз със свеки се разбирам перфектно, и много ми е помагала.
Като почне да дава съвети я изслушвам, и или си правя каквото знам, или и казвам, че вече това не се прави, или че имам мои си методи.
Тя си замълчава, според майка ми се обижда, когато съм по-рязка, но приема и ме оставя да си гледам детето така,  както преценя.
Лятото малко се понацупи, ама бяхме на разходка и детето, се беше научило, да вдига от земята стъкла и да ги лапа. Аз я дебнех непрекъснато, не и казвах не, защото почва да ми прави нарочно,  а и обяснявах, че не се лапа и че камъните и тревата са по интересни от стъклата, на 10-тият път, свеки скочи и каза, не-не така, лошо дете. 
Само изсъсках "буквално", моето дете не е лошо и ако обичаш не и казвай никога, че е лоша.
Тя млъкна и от тогава, съм забелязала, че много внимава какво говори.

Опитай първо човешки да и обясниш това,което те дразни.В противен случай може и по-грубичко и обясни и на мъжа ти.Но всички са такива...а и с времето ще премине-не се ядосвай.Дъщеря ми,докато беше на кърма не пиеше вода,но и държах едно шише-е,умираха си свекърва ми и свекър ми да я поудавят във вода /всеки път като идваха/-тя плюе,задавя се  и всеки път едно и също.

Говори с нея. Опитай спокойно, ако не става пробвай и по-настоятелно. Иначе както някои тук спомена все по-зле ще става...Аз не позволявам подобни волности на никого, детето е твое, отговорността е твоя и правото да решаваш как да го гледаш също! Как са гледали децата си преди години е без значение - сега времената са други!

Напълно те разбирам. Мисля, че тя абсолютно злоупотребява с теб и твоя такт. Ако сега не се опиташ да отстоиш своето - да й заявиш открито, при следващия подобен случай, че това което прави не ти допада и няма да толерираш подобно поведение - потърпевшата ще си само ти.
И аз се считам за неконфликтна личност и винаги съм избягвала (когато е възможно) ОТКРИТИТЕ конфронтации, но определено се промених към свеки, когато се роди детето. Да отбележа, че тя е звяр, много властна и още толкова по-безпардонна. Тя живее далеч, много е заета и рядко вижда детето и именно заради това хич не можех да понасям негативните й коментари свързани с възпитанието, храненето и пр. Най-накрая не се стърпях и й го казах - и аз не подходих най-дипломатично, но и тя реагира остро, аз отвърнах и така спретнахме си скандал. В резултат не си говорим вече 4 месеца. Не давам себе си за пример. Едва ли е добре да се стига до подобно крайности, но определено ми олекна... не очаквах. 

Поговори с нея, че не желаеш да се меси в отглеждането на детето ти, освен ако не си й поискала съвет, че ти е неприятно. Ако тя не прояви разбиране, спри да се ядосваш от поведението й и когато направи нещо, което ти не искаш, ти направи това, което ти смяташ за добре. Например, ако му обуе чорапи, а ти не искаш, взимаш бебето и му ги сваляш. Просто отстоявай позицията си. Но друг е въпросът дали ще бъдеш права. Все пак можеш много неща да научиш от нея, вместо да се ядосваш на действията й. Понякога и майките грешат и не взимат най-правилното решение за децата си. Затова, преди да я "поправяш", се замисли, дали тази жена не е права.

Вярно е, че могат да се получат ценни съвети от по-възрастните. Според мен обаче, е притеснителен фактът, че свекървата тотално игнорира забележките й, и прави каквото си е наумила. Аз също слушам и търся съвети, но крайното решение си остава мое и всички са наясно с това. Така няма и сърдити, защото никой не очаква предложението му да бъде автоматично прието.

При мен резултатът е-правя каквото е правилно според мен;отказах се да й обяснявам каквото и да е,защото е от типа,които винаги са прави,независимо от доводите,които ще изтъкнеш.
  Съгласна съм с мненията дотук.Има и друг момент,обаче  !
Дали съпругът ти изцяло те подкрепя ,или не смее да каже нищо на мама,за да не я обиди ?  !От собствен опит знам,че този фактор е от огромно значение както за начина,по който ти се държиш към нея,така и за степента на нейната намеса  Ако и двамата сте на едно мнение,тя е безсилна   

точно това щях да кажа и аз,ние жиевеем заедно и такива номера ми прави постоянно,така че радвай се че е за малко

Щом казваш,че е свястна жена,значи ще те разбере,ако и намекнеш да остави грижите за ТВОЕТО дете на теб.Ако иска,нека даде съвет,ще изтърпиш за малко,но не и да "взима нещата в свои ръце".Един разговор без конфликт ще свърши работа ... предполагам.Дано само не е от обидчивите като моята .

Явно свекърва ти иска да поговориш ДИРЕКТНО с нея ,без заобиколки и недомлъвки. Говори с нея, защото ако не говориш в началото с нея ще стане по-зле. Казваш й ,че не ти е приятно да ти се бърка и че ще трябва да се съобразява.
Ако пък ти неможеш, говори с мъжа ти, нека той да й свие сърмите.
Аз така правя и резултата е винаги добър!

Здравей, прочетох темата и разбирам че не само аз го играя този театър Свекървите за мен не са Човеци- моята от нищо не разбира, не чува, все казва че забравяла и се повтаря непрекъснато, опитва се да наложи мнение но...Аз си имам своя стратегия и просто не я допускам до детето си вместо да ми трови нервите с глупавите си препоръки да си стои у тях, може това да изглежда доста гадно от моя страна но ако тръгна да разказвам за нея ще ме разберете но... не това е темата и мястото.
Не знам дали с разговор ще постигнеш нещо освен да се обиди и да се оплаче на мъжа ти някои път,просто си сложи розовите очила и не отстъпвай от мнението си, когато иска да направи нещо за детето ти което ти не харесваш казваи веднага - после забравят! Демонстрациите не винаги помагат, но пък може да и светне лампичката, че нещо прекаряла.

 

 Точно така и аз бих постъпила  и може би нямаше да се стърпя да им напомня че това си е нашето бебе.

 Опитай нещо да промениш в тона си в такива моменти и погледа много говори, но просто не вярвам че ще има ефект те са уникални и като кажат- Аз моите и двете така съм ги гледала!/това го слушах от 2 месец през бременността ми че чак до един ден когато бях на кеф да и кажа/- На тази реплика един път просто и казах- Радвам се че си изгледала остави ме и аз да си изгледам моето!
 Сякаш тя е най-кадърната, а ние сме некадърни и едно не можем да изгледаме.
  Тогава не се обади 4 дни и повече не я чух тази реплика.Но се беше оплакала на мъжът ми, което мен изобщо не ме смути.Тя винаги така прави.

           

 

Успех ти пожелавам  и те съветвам да не си мълчиш, защото когато си мълчиш един вид си и подчинена и тя няма да спре.

детето си е твое ,решенията си са твои -трябва да ги отстояваш категорично и в прав текст пред мами и баби.Ако в началото намерят "вратичка",през която да промъкват своите идей и да налагат мнение-после ще ти е много по трудно да отстояваш позициите си.
Щом свеки е разбрана-направо в очи и заявяваш становището си -казваш и ,че искаш да ти помага както ти решиш ,че ти ще определяш с какво и кога ще ти е полезна.Това е -кратко ,точно и без нерви и повишаване на тона.

Едва ли го прави от лошотия.Сигурна съм,че обича бебето,но просто някъде се разминавате в разбиранията си и в случая наистина разговорът помежду ви е възможно най-доброто за всички ви-дори и да не се промени отношението и поне ще знаеш,че си опитала и вече ще я караш по-безцеремонно.Сега ти е достатъчно тежко и само се изнервяш излишно(пък макар и за дреболии),а тя тя сигурно дори и не разбира.
Тая реплика-,,Аз съм изгледала 2деца и всичко знам/мога" и мен ме е вбесявала десетки пъти,както и много други уж дребни работи и затова мога да ти кажа-не чакай повече,няма смисъл-говори си с жената и ще видиш,че нещата ще се оправят.Успех:)

И с моята свекърва се получи така, отношенията ни бяха добри преди да се роди детето, понякога съм се дразнила, но обикновено не й обръщам внимание, но откакто родих изключително много й се дразня! Може би защото става въпрос за детето ми! И за чорапите беше така и за много други неща, при това не вижда детето често и пак се опитва да се меси! Държа ми сметка веднъж, че се е разболяло защото не му обувам чорапи! Обикновено се опитвам да обясня позицията си, няма резултат, млъква и следващия път като дойде пак същото. Сега понеже още не е проходил (1г и 1 мес.), 100 пъти ме пита дали няма да му купя проходилка, аз 90 пъти й обясних защо няма да купя и накрая просто спрях да й отговарям, но пак ме дразни! Или например звъни на вратата, аз отварям, без дори здрасти да каже се впуска към детето "Бабче, ама защо си земята", вземе го на ръце да го погушка и въобще не ми обръща внимание на приказките. Решение не съм намерила още, май най-добре понасям когато не съм край нея, докато е при детето и не виждам какви ги върши! Знам че го обича, но не разбирам защо майката трябва да се пренебрегва като такава?!

Както едната мама е написала, може и от хормоните да съм малко по-чувствителна и да се изнервям по-бързо . Просто прекалено е готина по принцип, въпреки, че си налага за някои неща мнението, но съм забелязала, че го прави с идеята да помогне и ако съм прекалено директна може и да я засегна, а аз не целя това. Но имам чувството, че на всяка майка й е заложено в даден момент да се дразни на съветите на свекървата  абе май спокойствие и увереност му е майката

....  и твърдост...

ВСЕКИ ден го правя, а резултата е четвъртия цитат от горе на долу      Мъжът ми все е на нейна страна     




още МНОГО, МНОГО, МНОГО ....

П.П. Имаме собствен апартамент, който стои празен, но живеем при свеки, защото мъжът ми(30г) още не е готов "да се пусне от полата й"  Какво повече да добавя?????????????????????? 

Нищо ново по белия свят. Аз на майка си се дразня на моменти, пък какво остава за чужд човек, какъвто е свекървата. Бъди малко над тези неща. Помисли си, това е един възрастен човек, който иска също да покаже, че може, че знае как, иска да бъде част от радостта и отговорността. Не си мисли, че се съмнява в твоите възможности, просто иска да покаже собствените си и да бъде оценена (като всеки човек). Ако вземеш присърце това, ще се разбирате много добре. Даже и се обаждай от време на време да я питаш за съвет, знаеш ли как ще се зарадва. Благодари и като ти донесе някакъв лек от едно време за бебето, пък после ако искаш го ползвай.

Не с твърдост, а с добрина, ще се справиш.

ох, болна тема  и при нас се получи същото, само че нежеланите съвети започнаха още от как забременях и съответно зачестиха след раждането, разбирам да си поискаш съвет- да, и вече да си прецениш дали ще се възползваш от мнението, но да ти се натрапват неща, несъвпадащи с възгледите ти за отглеждането на собственото ти дете - отвратително е!
При нас нещата така ескалираха че по- добре да не разказвам, дано успееш да се справиш 
Искрено ти желая да не ви се задълбочават проблемите, че става страшно после ...
Пак поне не ти е правила изцепи от сорта - сина ми новороден, тя вика - чакай да го цункам по пишката че да съм първата жена, целунала го там  това е един нищожен пример за простотия ... така че ако можеш действай твърдо от сега!

При вас проблемът е не в свекървата, а в мъжа ти. Имаш три варианта:
убеждаваш го (аргументът за мен е, че ще имате по-свободен сексуален живот сами),
заплашваш го, че ако не се премести, ще го напуснеш (но трябва да си готова и наистина да го направиш, ако не се премести),
продължаваш да живееш така.

 живея със свекърва и не ми се прибира.Все гледам да сме навън-там ядем,спим,играем

melfin, вземи спретни един откровен разговор с мъжа ти и му излей душата си. Кажи му всичко, което те дразни.  Организирайте се и се отделете от майка му. Крайно време е да се почуства глава на семейство, а не да очаква "мама и тате да го гледат докато го поемат децата му" - това последното е лаф на баща ми  Няма начин да нямате главоболия след като сте под един покрив.

Аз лично никога не бих живяла със свекитата си - единият лекар, другият учител - с тях просто не се спори. Винаги знаят всичко и не дават дума да се обели срещу вижданията им. Имат 2 жилища във Варна, но ние предпочетохме да сме на 500км от тях под наем, за да сме по-спокойни. Пак ми лазят на нервата, но поне е по-рядко.
В началото се опитаха да ми дават насоки за гледането на бебето, но ги секнах в зародиш - че съм достатъчно грамотна да чета и ако се налага да вземам съвет ще предпочета да е от педиатъра, а не от тях. Докторът се пъна, че повече разбирал от мен и можел да се консултира с колегите си, но с времето разбра, че не може да стане на неговата. 500км не им бяха по вкуса да ни гостуват често. Така си спестих доста ядове с тях.

Абсолютно на същото мнение съм.
При положение, че не живеете заедно, спокойно можеш да преглътнеш петминутно вмешателство през няколко дни. Нека обува чорапки на детето - в момента в който си тръгне ги събуваш и си продължаваш спокойно ежедневието. Нека дава съвети - клатиш глава, съгласяваш се и правиш каквото сметнеш за добре. Без конфликти и нерви.

Аз също съм против конфронтациите, но и мен ме дразнят такива работи и се старая ясно и конкретно да разбере че не и върви номера и че детето, ако иска да го гледа ще е по моите правила.  Просто и кажи че нейните деца си ги е гледала както си иска или както намери за добре, но това дете е твоето и ти определяш правилата /евентуално заедно с таткото, въпреки че при толкова малки бебета татковците рядко се месят/и че ако не и харесва си е нейн проблем. Ако не намериш сега подходящия начин рискуваш да ти се "качи" на главата. Разбира се избери възможно най -интелигентния и безболезнен начин.

И на мен !!!

Пази,Боже  !

Май почти всички свекърви включително и майките ни подхождат съвсем самонадеяно при даването на съвети без да се съобразяват с това че в определени периоди ние сме по чуствителни или че престави си сме дорасли да имаме деца да ги отглеждаме и възпитаваме. Свекърва ми лека и пръст стигаше и до там да разрешава на синът ми да прави каквото иска включително да я удря а тя да се смее. Синът ми искаше да е постоянно при нея и тя с гордееше стова. В началото и аз се ядосвах но разбрах че нещата рано или късно ще си дойдат на мястото. Така и стана Просто е нужно повече търпение. Смея да твърдя че синът ми в момента е страхотен 10 годишен мъж отговорен и възпитан така както аз съм го възпитавала. Сега отново ще имам дете но сега майка ми започна да ми дава съвети сигурно си мисли че няма кой да ме контролира  Така че отърване от съвети и методи на възпитание няма но  просто разбрах че да се ядосвам полза няма нали всеки идва избълва това което има да каже и после си отива а аз си оставам у дома с детето дай боже и още едно и мъжът(нали и той трябва да се възпитава)

  Това с усмивката все едно ми описваш свекървата от рекламата на някаква кайма беше: "Ти с коя кайма направи сармичките!  Не че нещо, ама той Митко от малък не яде купена кайма! " Или нещо от сорта, сещаш се, предполагам. 

Виж, аз незнам дали ме мразят, до сега никой не ми е казвал нищо напротив, но от раждането още на дъщеря ми дадох ясно да се разбере, че всички решения относно моите деца ги взимам аз!  Приемам всякакви съвети, но това не означава, че ще ги приложа. Нямам проблеми със свекърва ми, но тя е много разбрана жена и не ми се меси. 

Абсолютно съм съгласна. Моята свекърва още преди да забременея ясно ми показа, че не ме харесва. И то си изпусна нервите след дълго лицемерничене. Винаги се е бъркала в живота на синовете си - има двама (с жената на брат му си пият кафе, но зад гърба и съм я чувала да говори). Това ясно ми показва, че и когато аз родя ще се опитва всячески да се намесва... но това няма да стане. От сега съм се приготвила да защитавам принципите си, както и семейството си от трудно прикритата и злобливост. В момента си точа рогата

Никога ли не се замисляте, че и снахите имат вина за лошите си отношения със свекървите?
Или те, младите булки винаги са безгрешни, а дъртите вампири само скапват живота?
Тези същите свекърви дето не са Човеци /цитат от тук/ са все пак майки на мъжете ви.
И тези същите тъпи и некадърни патки са отгледали вашите мили мъжленца.
Имаше и тема "Не ми пипайте детето!!!" с мръсни ръце, с неизрязани нокти...., не се ли замисляте, че след време именно тези ваши действия ще ви направят същите самонадеяни жени на възраст, които не дават никой да направи нещо вместо тях и да докосне порасналите им момченца.
Доста от вас са майки на момченца. Тези момченца ще пораснат и ще се се оженят, а вие ще правите всичко възможно младите да са добре, а в замяна какво? Ще ви наричат тъпата, дъртата, досадната, дето се бърка във всичко. Няма да ви дават да пипате внучето си щот сте вампири, а ако проявите желанието да го изкъпете направо ще ви 

За протокола- не се разбирам със свекърва си, живяла съм с нея 3 години, казвала съм й всичко в очите, но никога не съм си позволявала да я плюя по такъв начин.
Всичко се връща.

Разбира се,че имат вина и снахите-отношенията са двустранни;основната вина на снахите е,че позволяват на свекървите да ги тровят  .
Аз също ще съм трудна свекърва,но се познавам достатъчно,за да съм наясно,че не бих се месила в семейството на сина си,защото аз няма да съм част от него 

 

Според мен всичко се оправя с разговори, но цивилизовано, без скандали и обиди. Аз лично не мога да се оплача-моята свекърва е на мнение,че майката е тази, която решава за бебето си - понеже, когато тя е гледала бебета преди 30 г и сега всичко е различно. Не е от хората, които смятат, е трябва да се връщаме в годините, когато не са имали удобства и са карали с каквото се намери. На мнение е,че нейната работа около бебето е да е в помощ на майката-каквото реши майката това е правилно за детето. Как да не я обичам тази жена 

Направо съм потресена. Разгледах темата, за да видя какво ме очаква но сега съм направо в шок.
Не си представях, че може да е толкова ужастно. 

Няма такива филми !!! 
Детето си е твое!
Какво значи "погледна ме и си продължи" ?!?
Покажи й, че ТИ си майката на това дете и не те интересува какво е правила тя с НЕЙНИТЕ деца.
Тя е у вас на гости, не в своя дом. Много е важно да й го покажеш, щом пък е толкова нахална!
Извинявай, но за мен това си е чиста проба нахалство!
Ще дойде тя вкъщи и няма да се съобразява с това, което й кажа.
Направо съм й показала вратата!
И хич не ми дреме каква ще е реакцията й.
За къде, къде по - дребни неща сме се сдърпвали...
Много важно, че после се дуе и не ми говори.
Аз пък ще седна да плача...

Напълно те подкрепям

Мога само да ти кажа БРАВО за изказването и да те подкрепя!

Докато четях изказванията си мислех, защо сме готови винаги да приемем съвет  от съседката-клюкарка , а от майката / каквато би трябвало да я чувстваме /  отказваме!?
Аз живея при свекърва ми и също много се разбираме, но с цената на компромиси както от моя така и от нейна страна!
Мен ме дразни , че слага мед на бибата като му я дава, защото той по принцип не я взема...
Казах и , че докторите съветват да не се дава поради такива и такива причини, тя изкоментира, че това е правила с нейния син и нищо не му е станало.
Подразних се, но веднага си помислих, че не и се налага често да го приспива, защото това гоправя аз!
И така първо се замисли преди да се подразниш и се радвай на бебето си вместо да търсиш под вола теле!
Аз съм търсила години наред и вярвай ми - няма  ! Единственото теленце се оказах аз!
Откакто гледам от положителната страна на нещата и си мисля,  че тя прави всичко само в наш интерес, се чувствам много по-добре! 

 Франческа Салиери мисля че проблема на ели не е в това че някой ден и тя ще стане свекърва а несъобразяването и липса на такт от страна на нейната. Свекърва и също е имала малко дете някога и по себе си дори от някоя книга или списание би трябвало да знае какво става в сърцето и ума на младата жена. За порасналите момченца и техните майки има друга тема тук става въпрос за баба и внуче.

Със сигурност си права.
Аз говоря само от свое име, тъй като не мога да знам на кой каква му е ситуацията вкъщи.
Да, права си - аз съм лоша. Най - вече за това, че не си мълча. Каквото имам да кажа, го казвам и не ми пука дали някой няма да е доволен от това.
Естествено, сигурно имам и грешки, и лоши черти.... Че кой ги няма ?!
Но тук говорим за нещо различно - уважението на човека отсреща.
Не може тя да дойде в моя дом и да прави с моето дете каквото си иска.
Няма как да стане, разбираш ли ?
А що се отнася до това, че някога ще стана свекърва - да, така е.
И ще се стремя по всякакъв начин да се съобразявам със снахите ми.
Защото и с мен са се съобразявали навремето.
Е, понякога може и аз да се надуя и да млъкна за няколко дни, но...
 Важното е накрая да намерим "златната среда". 

Ей от такива изказвания много се дразня. В крайна сметка след като така се препоръчва от съвременната медицина има защо, и след като на нейния син нищо не му е станало, това означава ли че трябва да експериментира с твоето дете.  най-малко медът е силен алерген, има и други причини да не се дава. Нали в крайна сметка отговорността за здравето и развитието на децата се носи от родителите им, точно в това е въпроса! И с добро за съжаление не винаги се постига резултат. И аз винаги гледам с добро, съвсем човешки обяснявам кое как и защо го правя, тя казва добре и после си го прави както тя реши. Прави се на неразбрала, недовидяла и т.н.  Опитвам се да се убеждавам сама себе си в името на добрите отношения, че има разлика в поколенията, в манталитета, в характерите ни, но в повечето случаи освен загубата на моите нерви, друг ефект няма.

Колкото по-рано я поставиш на моясто, толкова по-добре. Кажи й как се чувстваш от нейното поведение. Мойта свекърва (и майка) също дават съвети (и това понякога ме дразни), но винаги ме питат може ли да направят това или онова с детето, колко и как да е облечено, какво да яде и т.н.

Кажи и как се чувстваш и дано тя се съобразява от тук нататък

Не само го целува, ами и го осмуква целия, когато го събличам да го къпя. Искала да си спи с памперса му  Извратена работа - това мъжо ми й го каза 

Така е за съжаление мила  Моята е същата  Не могат да разберат,че това са нашите деца,а не са тяхни 

Кажи й, че досега сте се разбирали и много цениш това. След което й кажи, че детето е твое и че ако имате разминаване на възгледите,ще постъпваш, както ти прецениш, защото и грешките трябва да са си твои. Кажи го много ясно, усмихни се и смени темата. 

Много добре казано,точно на място.

Според мен не бива да премълчаваш,защото усещането за прекалено навлизане в личното ти пространство ще си остане в теб и занапред.
Аз бях в подобна ситуация и знам какви са последствията.Все си мълчах-да бъда тактична,да не я обидя,да не я накарам да се чувства неудобно,но винаги има едно "НО".
Ако пак ми се случи и съм на този акъл не бих допуснала вмешателство.

Не бих разрешила да се доближава до синът ми!!!

АУ,това ако е нищожен пример...това е патология

Прекрасно те разбирам. Аз принципно нямам много контакти с моята свекърва, защото живее в друг град(и по-добре). Не че е кофти човек, но когато е у нас все ще каже нещо или ще направи нещо, което ще ме вбеси. Стоя при нас един месец (уж да ми помага, само дето пак аз си вършех цялата работа) и направо изтрещях. Ха..., сега се сещам като ми каза в началото че е хубаво да прибирам за през нощта дрешките на бебка, да не стоят на простора - пълни глупости. Естествено не я послушах, но коментари от този род дразнят!!!

Ауу една от болните ми теми. Определено трябва да и покажеш още от началото, че това е твоето дете и ти като негова майка ще правиш това, което според теб е редно. Казвам ти го от горчив личен опит. Още от началото на нашето запознанство със свеки тя ме намрази, защото искала еди коя си за съпруга на нейния син, аз не съм била достойна, защото още не съм завършила висше, а другата била и ей такива работи, само че сърцето не пита дали си студент, дали имаш висше и други такива работи. Не искаше да види нито мен, нито сина си, защото той решил да се ожени за мен. След известно време разбрала, че съм бременна и започна да ни търси, да се извинява, че тя не е виновна, че просто не е разбрала, съпруга ми не искаше даже да я чуе /живеехме на квартира/ ама аз му виках - Недей така майка ти е, прости й! Та така се сдобрихме и уж забравихме какво е било ..да да ама не. После се появи детето и като се започна - детето ще е с пелени, памперсите изкривявали краката  , детето ще е с чорапогащник, с чорапи, с два чифта панталони и т.н. и аз в началото да не я нараня милата, викам айде, ще се правя, че я слушам и ще си мълча, а после ще си правя каквото искам...аа един ден като ми призля  и така и се развиках, че направо треперех от ужас. Да, но вече беше късно, след като в началото й позволих да ми се качи на главата. Трябваше ми много време да я науча, че това е моето дете и ще правя с него това, което смятам за правилно. И в допълнение, понеже имам за тая жена цяла книга да напиша, но ще се въздържа тук, защото темата не е такава - отстоявайте от самото начало мнението си, че после става по-трудно!!!
ще я убия!

И моята не е китка , но вашите са  клиничен случай.Добре че сме на километри иначе и аз щях да се наредя на опашката сигурно 

Говори с нея, ако не ти е удобно мъжа ти да говори с нея.
Аз нямам такъв проблем у нас. За щастие.
Успех!

Е,това не го разбирам.
Моята свекърва докато се опита да ми каже нещо аз я одрязвам веднага.Ако ще да се сърди.
ДЕТЕТО СИ Е МОЕ 

Повечето свекърви са такива! За това, както се казва "у лево" още от самото начало, защото иначе ще ти се качи на главата и само ще се ядосваш. И без това в началото с бебе е доста напрегнато, какво остава като има такива дразнители. Помоли я да идва по-рядко или пък когато идва и кажи да ти помогне с домакинската работа - да изпере, изглади, да отиде да напазарува. Открито й кажи, че не ти е приятно да своеволничи с твоето дете и че ти си тази, която решава. Зная, че е трудно, но трябва да го направиш, защото рискуваш да се съсипеш от нерви. От личен опит го казвам.

  не само У ЛЕВО ,ами съм и показала правия път за дома и

Моята изобщо не и се занимава с детето. Един ден не го е взела да го гледа, така че няма право и акъл да ми дава.
А теб бих те посъветвала да говориш с нея ако ти е неудобно разговаряй с мъжа си и той да и каже. Ама то с такива компетенции трудно се излиза на глава по принцип. Успех!

И моята не го гледа, ама да дава акъл и да се бърка е първа писта.  Толкова ми е болна тая тема, че ако започна няма да се спра...

много ми беше болна тази тема в началото.....тя много прекали, но аз я разкарах след 2 месеца колебание. Много рязко при това. Толкова съм доволна от себе си... 

Колко мога да пиша, леле!!!

Днеска сутринта закусваме мекици с мед, и свекито като се изцепи да й дава мед! Направо си топна пръста в меда, ама толкова бързо и почти го беше набутала в устата на бебка, едвам я спрях!!! Скарах й се да не й дава, тя ме обвини че нищо не давам на детето, много съм четяла в интернет! Тя била давала мед на децата си и нищо им нямало!

Усеща се моята, а и тя е хитра лисица. Ами ако взема да и тръшна детето като толкова е компетентна само при мисълта сигурно и става лошо.

Много ми е кеф да чета как си оплювате свекитата
Тя и моита такава,ама я виждам мноооого рядко

Ние също живеем при секърва ми за сега,тя е съвременна и разбрана жена,винаги с поведението си е показвала,че е АЗ съм майката и когато става въпрос за детето-аз съм шефа.Наясно е,че преди време децата са се гледали по един начин,а сега по съвсем друг.Откакто родих и аз станах по чувствителна и ревнива/към детето/ естествено е имало случаи,когато са ми се давали неискани съвети и съм се дразнела много,но свеки ме познава и знае,че не търпя някой да ми противоречи за детето и да се меси и се съобразява.Не мога да си представя да й казва" Ох на мама "  само при мисълта полудявам
Според мен е много важно мъжа на коя страна е,моя не го знам още не му се е налагало да взема страна   

Незнам как ще прозвучи ,но понякога е хубаво да има и такъв човек като свекървата.За масажа и чорапките които е обула не виждам причина да се прави скандал.Опитва се да помогне на маладата майка, не виждам нищо лошо.Ако започне да се бърка вече много може би разговорът  е по добрия вариант вместо скандалите.Тук някои се изказват крайно,но като имаме работа или ни се излиза май се опира и до тях.

Аз за моята свекърва нямам какво да кажа,ама ако питате мъжа ми за тъща му цял роман ще напише

  Моята свекърва живее в съседната къща. Винаги когато имам нужда, тя идва и гледа бебо. Понякога я връхлитат страхове, че ще настине или нещо подобно, на което обаче не се дразня. Когато поиска да купи друго корито се съгласих, даже го къпем в нейното. Иска сега да купи още едно, при положение, че има вече 2, аз обаче не давам, стига толкова! Като направи вода, бебо не пие, но за всеки случай, че щяхме да пътуваме, беше сложила захар. Скарах се на сина й, защото на него му бях поръчала да направят вода и подчертах да е без захар. Сега съседките й казват да му обуваме търлъци и елече на кръста да има, но аз отказвам категорично!
Като цяло не мога да се оплача де... Като чета за другите свекърви, моята е направо за 
Ако беше такава, бих поговорила с нея, а и синчето й може да помогне, все пак тя е негова майка, нали?!

Маята свекърва е с доста властен характер, но не е уцелила на снаха 
Като кажа нещо - думата ми трябва да се слуша, детето е мое и не приемам своеволия от нейна страна 

Здравей eli .Четейки разказа ти даже се засмях защото си спомних моите първи месеци след раждането.Ако щеш вярвай,но бях в абсолютно същото положение като теб.
Без да изпадам в подробности ,какво преживях, бих те посъветвала максимално спокойно да обясниш на свекърва си,че ти си достатъчно голям и разумен човек,ТИ най-добре можеш да прецениш кое е добро и кое НЕ  за твоето дете;още повече децата днес се гледат много по-различно от "онова време"-медицината е достатъчно напреднала от "онези години" и педиатрите са именно затова-за да ни напътстват и ТЕ ЗНАЯТ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ КОЯТО И ДА БИЛО БАБА.
Общо взето гледай да спазваш добрия тон,не е хубаво да си разваляте отношенията.Нещата ще се уталожат,всичко ще си дойде на място и ще се разбирате както преди-просто ви трябва малко време и на двете.При мен поне така се получи и сега всичко си е както преди-разбираме се чудесно с готината свекървичка!
Успех ти желая!

Само мога да те посъветвам в никакъв случай да не мълчиш

Аз още обвинявам себе си, че не се намесих по-рано...сега ако се върна назад, ще я изгоня с ритник 

Така че, говори и не мълчи. Аз повече не мога да я гледам и още много ме я яд на себе си...че се осъзнах едва след 3 месеца.