Длъжна ли ми е държавата?!

Не само че ще го запазим,но ще го и доразвием!Аз вярвам че България ще бъде по-желана за живот от всички други,трябва само малко да се потрудим!!!

Браво, много добре говориш български!

Да и аз вярвам в това.Даже в един друг форум ми се смеят,4е съм прекален оптимист.Но това ще се слу4и,когато хората си променят мисленето.

Ето това мнение много ми хареса.
Не, аз не ходя винаги на частно, не си гледам детето без никаква помощ, приходите ми не са скрити, но посоката на разсъждение в цитата ми допада.
По темата - не, не ми е длъжна държавата, но и не отказвам това, което ми предлага или имам възможност да взема - донякъде безплатно здравеопазване, безплатно образование и пр. Не гледам в паничката на другите, гледам да се приспособя с държавата ми такава, каквато е сега.

Мина, написаното от теб беше достатъчно точно и ясно. С конкретни примери... И тези, които в ежедневието си ползват предимно или само български език, би трябвало да те разберат. Но знаеш, как е тук... Някои предпочитат да носят вода от десет кладенеца и то в сито... Така е по-лесно. Да имитираме дейност, да разливаме водата по пътя и да овикваме другите, че нищо не вършат (или не струват)...
И да, може би заглавието щеше да звучи по-насочващо, ако беше формулирано като: За всичко ли ми е длъжна държавата?!

Аз ще се опитам да не стигам до крайности...
В някои социални държави децата от началния курс ползват безплатно учебници, но тези учебници никога не влизат в дома им. Тоест, те принадлежат на училището. Децата ги ползват там и родителите им придобиват представа за материала, който се изучава, само от текущите домашни работи. Ако родителят иска да е в час с изучаваното, може да се изръси със солидна сума, за да набави учебниците за вкъщи. Ако ли не - задоволява се с това, което му предлага държавата...
В някои социални държави майката на четири деца получава заплата от държавата (тоест държавата счита, че усилията по отглеждането на толкова деца си заслужават нормална работна заплата), но ако майката народи девет, държавата няма да й даде 2 заплати, още по-малко пък жилище. Държавата ще им помага за наема, за отопление, дори за храна, но по-голям подарък от това надали ще получат... В резултат на което, няма смисъл една жена да се напъва чак девет пъти (освен ако не е по религиозни причини или от най-чиста любов към децата), защото от децата си бизнес не може да направи...
И малко встрани от конкретните примери...
В някои социални държави пенсионерите живеят в пансиони-палати, но пак с уговорката, ако са успели да стигнат до пенсия...
В някои социални държави болните имат право на безплатни лекарства от държавата, но това е в случай, че са с хронично заболяване, трайно физическо или психическо увреждане ( и тук има изключения)...

Държавата, без значение дали я считаме за майка или мащеха, рядко прави подаръци... Тя не взима от нас, за да ни го върне после на всички и по равно (май минахме вече през този период). Тя взима от имащите, за да даде на крайно нуждаещите се, на болните, на тези, които нямат физическата възможност да се погрижат за оцеляването си. Това поне е социалното в държавата, в която живея... И си мисля, че колкото и да не ме устройва на сегашния етап, по-добре е да се моля по-рядко да се възползвам от социалната й политика, но и в същото време да живея със спокойствието, че ако ми се наложи, същата тази държава ще ми помогне... Приоритет в социалната политика дори и на развитите държави имат групите на болните, инвалидите и пенсионерите. Едва след това са всички останали...
И това повечето го знаят много добре, но дали не им е по-изгодно да го забравят, защото тайничко на ум пресмятат, че държавата им е длъжна също толкова, колкото и на хронично болните, инвалидите и пенсионерите, или дори им дължи повече отколкото на изброените групи, защото те, здравите и младите, плащат вероятно и по-голям данък... Дали пък въпросът не трябва да бъде: На кого му е по-длъжна държавата?


Наистина, как пропусна? Въпросът е толкова елементарен, че обикновено се започва с него...

П.П. За интересуващите се има достатъчно теми за +/- в чужбинския форум. Всеки преценява за себе си. Там картината е доста по-пълна. Тук се нахвърлят само щрихи. Но форумският гений може да направи пълен анализ и по драсната една единствена черта... Тук вече и аз възкликвам: Амин!

По темата много може да се спори. Много хора - различни мнения.
Гледам дете с увреждане.
Консумативите за нея(батерии за апарата) струват 4.60лв на три дни. Аз си ги плащам.
 Ако апарата и се развали, тъй като нито една застрахователна компания не иска да ги застрахова тези апарати, аз поемам амортизациите.
Ако го изгубиш(или ти го откраднат, както ни се случи),си го купуваш Цената няма дая пиша, ще се уплашите.
Ако пак по някакви причини спре, и трябва да се смени апарата, цената, за много хора е направо непостижима.
Допълнителните уроци за развитието и, аз си ги плащам
Пиша си с една приятелка от Америка, българка, отглеждаща същото дете в Америка.
Консумативите(батериите) са за сметка на държавата. Дори и остават в повече, предложи ми да ми прати от останалите и.
Застраховат си апарата, плащат и всичко по него развалено. Дори ако по време на застраховката, излезе нов модел, може да го сменят БЕЗПЛАТНО.
Детето учи в частно училище, специализирано(няма нужда от допълнителни уроци), и го плаща общината.
А сега нека   някой поспори с мен, къде не съм права. Плащам си данъците
Ако не сме ние, баба ми досега да е хвърлила топа. Получава 130 лв пенсия.30 годишен стаж, работила е за  Държавата.
От лоши пътища няколко пъти съм пукала гума и кривила джанта.
Здравеопазването е под всякаква критика. Преди една седмица, в Бърза помощ, ме пратиха да си купувам конец за шиене и абокат. . Плащам си осигуровките. Трябваше да зашият малката ми дъщеря с един шев.

За какво точно да МИ е длъжна?
Иначе принципно- да- длъжна ни е и ние сме и длъжни, без кой първи на кого.
За някои /и за обществото комай/ - длъжна е да им раздаде по една "серпентина", че от 9 да не стават 10.

Иначе в онези години, упоменати от Мина съм била студентка, но ги помня добре далеч не с хубави неща. Моите деца са родени десетина години след това. За големия имаше градини и то по избор- кеф ми наблизо, кеф ми по- далеч. Безплатни учебници и майчинство- също. За малкия държавата ми плаща на бавачката до навършване на 3 години 2/3 от ангажимента ми към нея. За какво са ми ясли? Плащам си всичко и насреща получавам това, което считам за нужно.
Имам и една чудесна възможност- ако не ми арадисва да сменя курса и да поема натам, накъдето друг е "по- длъжен" и по- ме тачи, ама засега не ми арадисва.

Обичам такива теми, също ще позяпам.

Taкаааа.....значи, какво, викате, държавата да цоца, а ние само да и подаваме гърда, без да искаме нищо насреща?

Преди няколко години щяхме да се пребием вследствие на попадане на предната гума на мотора ни-тогава мъжът ми имаше мотор-в откровена не дупка, а КРАТЕР. АКо скоростта не беше това, което беше, сега щях да съм.....кой знае къде. Ма викате-голем праз, ти си длъжна да си имаш застраховка живот, нали?

Какво прави ш....та държава, за да помага на хората с деца с ....да ги наречем, здравословни проблеми?? Колко години подред ще бъркат в измъчената душа на данъкоплатеца с реклами като тази за мечето, дето по Коледа щяло да може да остане без детето си? Някой от вас скоро чел ли е за ходенията по мъки на родителите, чиито деца са тежко болни?

И на тях ли държават НЕ ИМ Е ДЛЪЖНА?

Не го разбирам мисленето ви и няма да го разбера. И, не, държавата не се ограничава само до социални помощи и места в детски градини, а до много още неща.

Разбира се, че не се изчерпват отношенията ни с нея само с това. Може да се пише много, но заема място, а и няма смисъл. Като навсякъде е- има си добри неща, има и не чак дотам добри, а хората винаги искат още, което си е напълно в реда на нещата и не е нищо ново. Туй желание движи колелото на световния напредък. 
В теми, като тази, говоря основно в първо лице. Умишлено. Ако не съм доволна от нещо- променям го, това зависи от мен. Ако не мога да го променя /щот не съм Господ/- или свиквам и променям желанията си, или си взимам чантата. Първо обаче опитвам да си нагодя нещата според моите виждания, другото- ако това не става. 

Не винаги е било така.
Но е станало баш с наглия аргумент горе: "Не ви е длъжна държавата".
И овчето ехо долу: "Не ни е длъжна държавата".

Дайте един пример за обратното през последните 20 години.
Рушене и разпродажба на държавата - от всеки, който е влязъл във властта.
И само ох-ах от останалите.
Боли ли ги, кеф ли им е - не можеш ги разбра.

Ох, кога ще разберете, че държавата преразпределя? Всички, дето горко и жално плачат, че плащат данъци, а не получават точно толкова, че дори и повече обратно, замисляли ли сте се за какво се харчат парите ви?

Виждали ли сте умрял от студ клошар на улицата и линейка, която го вдига? Може би съм цинична, но това струва пари, дори погребението струва пари. Виждали ли сте дом за лица на държавна издръжка?

Ако всеки се опита да сметне каква сума за данъци е платил и каква част от тях е получил обратно под различна форма искрено ще се изненадате от крайното салдо.
Да не говорим, че е крайно време да се мислим за част от общество ( което казват вървяло със скоростта на най бавните), а не за сбор от индивиди на касата в супермаркет.

Джуди, и аз се опитвам в първо лице. И , да, в момента съм добре, ок, съгласна съм, няма лошо да ми дерат кожицата и да дават на другите.
Но какво става УТРЕ, ако мина от другата страна на барикадата? Ако някой се разболее тежко, ако не можем вече да изкарваме-за продължителен период-съшите средства?
Ето, в този момент минаваш на автопилот. И тогава става страшното.

Ако си крала достатъчно, докато си била ти "държавата", демек - във властта, нема се пуашиш.
На останалите и без това не им е била длъжна държавата.

Това е много точно казано. Майка ми работи 40 години на държавата, плащаше си всякакви данъци и осигуровки, изобщо, изпълняваше си задълженията към държавата стриктно и съвестно. И какво стана, когато 3 години преди пенсиониране я съкратиха? Същата тази държава сега не се интересува от майка ми и от стотици хиляди като нея. Нито й осигурява някаква помощ, нито й помага да си намери работа, нито я защитава по какъвто и да било начин. Демек, докато й излезе решението за пенсионирането, да се оправя, както може и ако може. Все едно никога не е съществувала и нищо не е дала на държавата си, та сега се чувства, както беше писал някой по-горе, като бездомно куче в собствения си дом.

Не съм , Холограма. А сега отивам да изкарвам дължимото на държавата и ви пожелавам лек ден и по-нататъшен спор.
П.С. Рокси, вече подчертах, че Държавата не е само БЕЗПЛАТНО и ДОСТЪПНО. Точно за да избегна сравнение, подобно на това с касата и супермаркета.