И на тях ли държават НЕ ИМ Е ДЛЪЖНА?
И това повечето го знаят много добре, но дали не им е по-изгодно да го забравят, защото тайничко на ум пресмятат, че държавата им е длъжна също толкова, колкото и на хронично болните, инвалидите и пенсионерите, или дори им дължи повече отколкото на изброените групи, защото те, здравите и младите, плащат вероятно и по-голям данък... Дали пък въпросът не трябва да бъде: На кого му е по-длъжна държавата?
Пъзел, моля те, кажи ми, че българският ми е отвратителен или че просто не си го прочела...
Говоря точно за това, че дори и в социалната политика на развитите държави има степенуване на нуждите, които трябва да се задоволят. И на първо място са точно тези групи - хронично болни, инвалиди и пенсионери. Дори и социално слабите са след тях...
И когато всеки ден се сблъскваш с проблемите на тези хора (дори индиректно от репортажи или виждаш протестираща група на улицата), би трябвало да се замислиш преди да се оплакваш, че няма безплатни учебници за детето ти. Така поне аз разбрах поста на Мина.
А в социалните държави, повярвай, непрекъснато напомнят за съществуването и на тези хора... Въпреки, че държавата също се грижи за техните нужди, много често има акции в различни организации и частни фирми. Примерно децата в училище събират и даряват играчки и книги на деца със сериозни здравословни проблеми. И последната грижа на един родител след такава акция е да изисква безплатни учебници...
Както и да е. Аз бях дотук. А неразбралите могат да продължат списъка с недоволства, включвайки и разпадащия се покрив на къщата им, а също и течащия кран в банята им...