Рай в регрес, ад - в прогрес.
Разминаванията в мненията идват единствено от продължителността на периода, на който съответният потребител е бил свидетел. От различния личен опит, значи.
Оптимистите нямат много такъв.
Няма и откъде да четат, да научат - историята наскоро беше пренаписана.
И да не беше - образователната система е реформирана така, че и да искаш, да не можвеш да научиш много какво-що било до онзи ден.
Тия с истинските спомени си ошумяват по реда.
За двойна подсигуровка границата на продължителността на живота успешно беше смъкната докъдето трябва.
Ако нещо остане да мърда непредвидено дълго все пак, нещата ще си дойдат на мястото като се вдигне пенсионната възраст, а болниците ще се разпродадат (т.е. цялата досада с носителите на спомени какво било, що било - и че нещата се влошават - ще се разкара пред "необходимостта" да се откива тепърва топлата вода и това що е държава, на добре или на зле отива тя)