за държавата

Жозе, не ми се впуска в подробности,  отговора е прост -  изискване, търсене на сметка и отговорност, не реванье.

Да, ама е трудно да изискваш, след като не си взискателен към самия себе си.

Жози, ако всички го правеха (това, което зависи от тях), нямаше да ги има твоите въпроси.
Но на практика не е така.
Българинът все гледа да мине метър, да не се прекара.
За него изпълнението на задълженията е вид наказание.

От кого да търсиш сметка? Цели 18 години кой ни я даде тази сметка?

А защо, питала ли си се? Питала ли си се също и защо на българина/българите вече не им пука от нищо и не желаят да се занимават с нищо?
И аз до утре мога да говоря по темата. Няма да бъда убедена във вашата позиция, както и вие -в моята.

От коя държава?

Кратка и точна.

Да, питала съм се.
И отговорите за себе си ги знам.

Аз пък си мисля, че въпроса на лисицата този път е буквален..
Кой позна?

От малка са ме учили да съм лично отговорна за постъпките си. Дълго време мислех, че всички ги учат така. От известно врме откривам че сме малцинство точно в тази държава. По-точно виждала съм го и досега, ама чак не ми се вярваше...

Все повече се убеждавам, че законите и правилниците толерират простотията, недалновидността и тоталната липса на отговорност.

Вчера се качих в най-миризливия рейс на планетата. Шофьорът беше по зелен потник, вдигнат и вързан над шкембето, кондукторката беше развлачена отвсякъде (нямам никакви претенции към вида на хората, но за мен кондуктор е служител, когото трябва да различаваш от околните), дънеше грозна чалга, на тавана над шофьора се клатушкаха 15ина мърляви плюшковци, рейсът беше климатизиран, ерго няма отварящи се прозорци (сега да не си помислите, че климатикът работеше). И на фона на това, кондукторката пусна убийствената реплика, че в тоя квартал били страшни мърлячи - имало билетчета по пода....

На мен фактът, че в тази фирма, а и в други транспортни фирми в града, нямат никаква грижа за комфорта на пътиците и всъщонст не си вършат работата, не ми пречи да си върша собствената работа качествено... но знам, просто знам, че генетични роднини на шофьора, собственика на фирмата, невършеща работата си, са на такива места в държава, където изобщо не им е мястото и аз нищо, ама нищо не мога да направя.

Не искам да ме е грижа дори за държавата, искам само от преките си работодатели, от хората за които работя, да са на необходимото ниво и да оценявт работата ми, да виждам собствените си успехи в част от цялостна, смислена, печеливша дейност. Затова си позволявам да си сменям работодателите, когато не ми харесват. Ако всеки прави същото със своите - или нещата се подобряват отдолу нагоре, или ... не знам.

В момента положението е по-соро "не знам"

Минзухар, по-добре кажи какво разбираш под "държава".

Защото ти питаш дали се чувстваме употребявани от едно понятие.
Пък ти се отговаря как някой се чувства употребен от група висши чиновници, от нисши чиновници, от комшиите си, от себе си, от една или друга прослойка - професионална, политическа, социална...

BirdsFlu е само наполовина права. Не мога да й ръкопляскам.

А потребителката, дето се е хвалела, че няма да плати 1000 лв. за парно най-вероятно е била напълно права.

Айде сега, ще се обяснявам какво разбирам под държава..


Ето тези да обяснят какво е държава, защото те именно ползват тая дума най-често.

Не се чувствам прецакана, защото нямам никакви очаквания от държавата. Всичко, което ме вълнува, зависи от мен.

Надцакването с държавата / съвкупността от институции, закони, хора и т.н./ е кауза пердута.

Аз живея по мои правила, които в голяма степен се припокриват с обществените такива. Не си хабя нервите да мисля как живеят другите.
 

Минзухар, повечето неща вече са обяснени.
Някои - преди 25 века даже.

Като видях темата ти За държавата, се сетих за Платон.
Ясно защо.

Пак така се сетих и за това:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“

Яка си ни е държавата , обичам си приятелите, семейството,личен живот,  нещо което ако отида в друга държава няма да го имам, ама тука пари няма , хората злобни станаха, безизисходица и скоро няма да се оправим.

 Живота ми извън БГ доаста промени мнението ми за Родината.И в чужбина не всичко е идеално, навсякъде има неща за доизглаждане.Спрях да мърморя за доста неща в БГ, оцених някои предимства които имаме.Законите са ни под всякаква критика, с това се чувствам най-много ощетена.

И в крайна сметка к'о става , като сложиш на кантар?
Приятелите и семейството НЕ СА държавата. Поне не и за мене.