Публикувана: 15 ноем. 2008, 18:14 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2008, 22:20 ч.

Невидими ли сме?

3 097
51
1

# 15 15 ноем. 2008, 19:51 ч.

Мнения: 3 405

Писах, трих, пак писах, пак трих ...
Жалко, че някои хора (като тази съседка) не виждат по-далеч от собствения си нос. И сигурно спят спокойно.

# 16 15 ноем. 2008, 20:23 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: Василиса Умница в сб, 15 ное 2008, 18:48

Не искам да чета коментарите. Какво да им чета... Да не съм кьорава? (Пардон за израза.)

Цитирали са те в друг форум:http://dnes.dir.bg/2008/11/14/news3598962.html#sepultura
мнението на pogar (15.11.2008 г. | 19:29ч.)

# 17 15 ноем. 2008, 20:27 ч.

Мнения: 45

Не сте невидими със сигурност.
Проблемът е, че обществото не е научено и няма културата да бъде толерантно и съпричастно. Защото със сигурнаст е по-лесно да се правиш, че не виждаш проблема, отколкото да се опитваш да го решаваш. #Cussing out

Дано успея да възпитам децата си по друг начин.

# 18 15 ноем. 2008, 20:45 ч.

София
Мнения: 958

Не сте невидими.......напротив............провокирате истинската същност на хората. Не това, което крият зад лустрото или речите си, а това в което наистина вярват...........

# 19 15 ноем. 2008, 20:54 ч.

Мнения: 838

Цитат на: monda в сб, 15 ное 2008, 20:23

Цитат на: Василиса Умница в сб, 15 ное 2008, 18:48

Не искам да чета коментарите. Какво да им чета... Да не съм кьорава? (Пардон за израза.)

Цитирали са те в друг форум:http://dnes.dir.bg/2008/11/14/news3598962.html#sepultura
мнението на pogar (15.11.2008 г. | 19:29ч.)

С позволението на авторката на мнението я цитирах там,защото лично познавам момичето,което се бори с тази(нямам нецензурен израз) особа.
Благодаря на всички,които имат нормално човешко отношение към нас!!!
Hug

# 20 15 ноем. 2008, 21:05 ч.

Мнения: 1 037

Има хора и хора.
Когато бяхме на протеста на хората с увреждания, тръгвайки си станах свидетел на следното.
Мъж в инвалидна количка, друг се опитва да мине между тълпата и количката, спъва се и казва" Да му е.. майката/извинете ме, цитирам/, ще си счупя краката/човека в количката беше с увреждане на долни крайници/, вярвайте ми спъналия се си реагира спонтано, не помисли, че неговия крак и да се счупи ще се възстанови, но човека в количката ще си остане в нея.
Дъщеря ми е с церебрална парализа, в сряда я водих на логопед, сградата е на два етажа, стръмни и тесни стъпала, друг път ходим с тати и успяваме да се качим с количката, този път бях сама, застанала до количката се чудих как сега ще се справя , появи се някакъв мъж и ме попита дали имам проблем, обесних му.
Човека попита детето ли тежи повече или количката, отговорих - детето, грабна той дъщеря ми и се понесе по стъпалата, а аз стоя и не вярвам.
Извинете многословието ми, но винаги ще има хора като "съседката", остава ни да се надяваме те да са по-малко , надявам се също, че някой ден ще мога сама да се справям и спокойно да водя детето си навсякъде, без това да зависи от добри и не толкова добри членове на обществото.
Четейки тук виждам, че нещата не са толкова страшни, радвам се. Hug

# 21 16 ноем. 2008, 09:29 ч.

Мнения: 3 835

Pogar, понеже знам, че си силна, ти и всички други майки, ако не бяхте такива, нямаше да правите, това, което правите. Да се борите за децата си напук на целия свят. Точно, защото ви познавам и обичам, ще ти отговоря както мисля наистина.

Да, невидими сте!

Защото така е много по-удобно, на някои заради крехката им психика, на други за да ви използват, на трети не им изнасяте, на четвърти.....сте им последна грижа, това е. Нарочно казвам всичко това, защото вие сте единствените, от които зависи това да се промени. Трябва да крещите с пълно гърло за себе си, и да не спирате, докато не разтърсите до основи болното ни общество. Докато не започне да кънти в главите на всички истината, че сте като нас, със същите сърца, болки и радости, само че по-добри от нас. Да крещите и да накарате всички да се вгледаме в усмивките и очите на децата ви, без да ги съжаляваме, а да им протегнем ръка като на равни и можещи. Това е, от вас зависи да ни промените. Знаеш, винаги съм с вас и до вас. Heart Eyes

# 22 16 ноем. 2008, 11:28 ч.

Мнения: 838

Тео,зададох въпроса неслучайно,защото онзи ден след протеста като си тръгнахме една от журналистките попита как ще се приберем,отговорих и-както винаги,ще преживеем приключението да използваме градския транспорт.
Тя и оператора тръгнаха с нас,за да видят защо нарекох пътуването ни приключение.
Всичко бе в рамките на нормалното(за здравите хора) до момента,в който трябваше да се качим на метрото в подлеза до статуята на София.
Изненада(не и за нас) преди асансьора в метрото трябва да се преодолеят около 20 стъпала- или по стъпалата с помощ от още един човек или релсите,които са толкова стръмни,че по-скоро бих пресякла оживения булевард отколкото да ги използвам(често го правя питайки се кой ли път ще е за последно).Помогнаха ми,но тогава дочух реплика отстрани-ето виж ги,нарочно за пред камерата свалят количката по стъпалата?
Свалихме детето ,огледах се но не видях автора на репликата за да го попитам-виждате ли ме наистина?Виждате ли,че няма как сама да го сваля нито по стълбите,нито по стръмните релси?И,ако ме виждате какво си казвате-да попитам има ли нужда от помощ,или да се направя,че нищо не виждам?
Та за това-видими или невидими сме newsm78

# 23 16 ноем. 2008, 11:55 ч.

Мнения: 12 665

Видими сте. И се радвам да ставате все по-видими. Идиоти има навсякъде - просто вие сте по-чувствителни. Борила съм се с бебешка количка и стълби. И съм чувала - защо не минеш по релсите. На мен ми е ясно защо, на теб - също, както и на много майки. Има още много да се направи, но се радвам, че се прави нещо.

# 24 16 ноем. 2008, 12:23 ч.

Мнения: 838

И още: колко пъти се затварят вратите,а аз съм още по стълбите,пък ватманката-ми,цял ден вас ли да чакам?
Един път в момента в ,който вдигнах количката,шофьора реши,че може да тръгне и познайте-отпраши по пътя,а аз се чудех какво ли щеше да е ,ако бях сложила вече крак на стъпалото.
Или в магазина-детето стои отвън там където хората си връзват кученцата,защото не навсякъде мога да го прекарам през процепа за пазарските колички.
Опитвала съм и без количка-е тогава вече става интересно:
погледнете я,голямо дете го носи на ръце да и отстъпят място(в трамвая),да и дадем ред(на някоя опашка). ooooh!

Приказно

Подминавам ги с усмивка,а ми е тъжно за тях,защото не знаят,че живота им е хубав.
Мда,разни хора,разни ид..ти.

# 25 16 ноем. 2008, 14:35 ч.

Мнения: 838

В горния ред на мисли държа да отбележа най-важното:
Как когато беше по-малък синът ми другите деца на площадката го включваха в игрите си и на никое не правеше впечатление какво може и неможе да прави,сега съучениците му недоумяват как деца като него някъде някой не иска-те се редуват кой да седи до него в клас,защото всеки иска да седне до него,не мога да не се усмихвам през сълзи,когато аз вкарвайки го на ръце в училище учениците от горен курс или охранителя внасят след нас количката.
Няма да забравя думите на директорката на училището-с радост ще приемем детето ви в нашето училище,и разтревожения и поглед-как ще го водите нямаме нито рампа ,нито асансьор.
Поглеждайки всичко това отстрани се питам-колко е лесно и възможно да живеем всички заедно въпреки различията си,когато сме хора един към друг.

# 26 16 ноем. 2008, 14:43 ч.

Мнения: 3 835

Pogar, защо не кажеш името на тази жена и училището, нека да се знае за тези хора. Като те поканят в някое предаване можеш да поканиш и нея да дойде с теб. Тези хора трябва да се чуват и показват, за да разберат и другите им колеги, че не е нито страшно, нито толкова трудно да си добър и човечен, дори е по-важно от всички други удобства.

# 27 16 ноем. 2008, 14:55 ч.

Мнения: 838

Госпожа Стефанова директор на 45-то ОУ,както класната на децата,техните родители.
Жалко,че не знам имената на всички,които мислят като тях:hug:

# 28 16 ноем. 2008, 15:19 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: pogar в нд, 16 ное 2008, 14:55

Специални поздравления за тази жена! bouquet

Ами както и да го въртим и сучем, се оказва същото и като по домовете, в края на краищата излиза, че най-важен е човешкия фактор, директор, персонал, които управляват и се занимават с децата в училището или пък дома.

# 29 16 ноем. 2008, 19:52 ч.

София
Мнения: 958

Цитат на: teo7777 в нд, 16 ное 2008, 15:19

Цитат на: pogar в нд, 16 ное 2008, 14:55

Специални поздравления за тази жена! bouquet

Точно така е, teo............от хората започват нещата......от сърцата им.....от това да преодолеят егото и страховете си.........от това да разширят сърцата си за другия..........

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Често срещани правописни грешки

Русия 2

Политиката в България - Тема 5

Причина:

Причина: