Какво занесохте при първото си посещение в дома?

А нали имаш право на платено майчинство?! Докато детето навърши 9 месеца можеш да вземаш почти цялата си заплата?!
Много обичам в такива моменти да си повтарям една народна мъдрост: Ако човек иска да направи нещо - търси начин, ако не иска - търси причина.
Та и аз бих ти казала - помисли добре и не изпускай шанса си да бъдеш майка, ако наистина го искаш. Струва си да направиш много жертви. Ама наистина си струва!

Момичета, на никой от вас ли не му е било напълно невъзможно да напусне работа, като е дошло време да осиновява дете?
Изумена съм!На мен ми е..А бих дала всичко за да не беше така..
ако не разчитахте на никой друг финансово, как бихте напуснали работа?Майчинство?Сигурно! Само дето то е 1/6 от реалната ми заплата!
Ине би ми стигнало да купувам нищо на детето!
Наистина, възхищавам се на всички, но в този форум разбирането нерядко липсва тотално! И го замества поучителният тон!

Благодаря ви за подкрепата, съветите и пожеланията!  

Първите 9 месеца би трябвало да е 90% от реалната заплата ако осигуряването е на такава или май поне последния месец ..... После ... жена

Първите 9 месеца от живота на детето е 90% от сумата, на която са те осигурявали последните 6 месеца.

На мен обаче ми е интересно, какво ли щеше да направиш ако беше бременна? Не ми отговаряй, въпросът ми е риторичен, а мамите те нападнаха, защото имаш много уникален шанс да изживееш всички моменти с детето си - моменти, които някои от нас не са изживели с техните деца, а ти ще ги пропуснеш - това е неразбираемо. Неразбираемо е също, за какво ти е бебе на 1 месец, като ти ще го оставиш да го гледа някой друг, а ще му се радваш само вечер, или събота и неделя...
И повярвай ми, това не ти го пиша от неразбиране - аз също взимам доста, доста повече когато съм на работа, плащаме огромна ипотека, но останах 10 месеца в къщи с бебето. Сега ще се върна на работа, защото 220 лв. са подигравка, но сега.
Успех, каквото и да решиш.

Dazy, аз бях в същата ситуация - в смисъл, че не можех да напусна работа веднага. Такава ми е длъжността и март месец беше "мисията невъзможна". Но когато видях малката и ... реших. Имах и късмета - добри шефове, че 2 месеца ме търпяха да ходя за няколко часа в офиса и да си взимам работата в къщи (нощите бяха мои) На всичкото отгоре, минах направо на 220 лв., което си е същото съотношение като при теб. Не мисли сега за това. Ако това е твоето бебче, ще намериш решение.
Не мисля, че майчетата те нападат. Просто всички се опитваме по свой начин да ти вдъхнем кураж. Наистина е много трудно. Чакаш, чакаш, вече си на ръба и изведнъж идва новината и ти се стряскаш. Имаш усещането, че не си готов - дали с напускане на работата и финансовите въпроси, дали с ремонта на детската  , дали с нещо друго. Успокой се и мисли положително. 
Успех!

Дейзи! Не знам нищо за историята ти, за семейното ти положение и мотивите ти да осиновиш... Прочетох в тази тема и усетих тревожността ти от това, че са ти предложили бебе едва  на един месец. Звучиш панически.
Разбирам те- това мъниче ще промени основно целият ти утвърден стил на живот. И да никога вече няма да е същото като досега!

Появата на бебе в живота ни винаги е кризисно събитие! Затова и майките изпадат в депресия в първите месеци!...

 Важно е да имаш до себе си някой , който поне малко да те подкрепя и поема от грижите са бебчето....
 Огледай се около себе си-малко вероятно е да няма такъв човек! Няма да повярваш как се променят приятелите!(От ентусиазма им ги виждам много по-често около себе си отколкото преди да стана майка! И пак заради него дъщеря ми има къде-къде по-богат гардероб от моя. Не ми остава повод аз да й купя дрехи или играчки, а в къщи сме заринати с тях!)

За финансовата страна не се плаши- 9 месеца ще имаш сигурен доход-при това нелош макар и да се явява 1/6 от заплатата ти. След 9 м.ще е различно- и бебето ще е разцъфнало и ще се чувствате взаимно по-свои...
Днес чух, че се взима парламентарно решение бебетата да могат да посещават ясли след 3 м.възраст. Не че е вариант, който бих насърчила, но ще е ценен за майки, със затруднения, подобни на твоите... Т.е. нещата са динамични и непрекъснато около теб ще се случват развития, които да правят възможно отглеждането на детето!

Та опитай се да овладееш тревожността си! Иди, виж и почувствай бебчето! Пък и не се осланяй много на първото впечатление- любовта от пръв поглед е изключение! След срещата Ви имаш време за размисъл и тогава вземи решение....

Казали са ти-малкото време без мама е изцяло във Ваш интерес; новородените в повечето случаи са грозни; синьо-сбръчкани и маймункоподобни...
Но после!...

 След като си претеглиш всичките за и против избери дали да се отдадеш на майчинството или да го отложиш!?...

И не забравяй!- промяната винаги е плашеща!
Успех!
Предстоят ти уникални и безценни преживявания с едно оставено на произвола мъниче, напълно звисимо от нечия любов и грижа!

Ако намериш сила в себе си дай му най-доброто от себе си! 
 А за кариера и печелене на пари никога не е късно (виж непрекъснато увеличават възрастта за пенсиониране!)
А за носенето в дома- занеси памперси (наистина там никога не са излишни); може и бебешка козметика против подсичане, а на детенцето остави нещо мекичко-плюшенко, което да усеща до себе си као нечие присъствие!

Всички бебета са безумно красиви! До едно! Много ми е странно по какъв критерий се определя,че някое бебе е некрасиво Пък и ти не осиновяваш кукла а живо човешко същество,чиито качества не се ограничават само до визията.Подкрепям напълно Venecias:"Предстоят ти уникални и безценни преживявания с едно оставено на произвола мъниче, напълно звисимо от нечия любов и грижа!Ако намериш сила в себе си дай му най-доброто от себе си!  " Късмет и успех и от мен!

Мила Дейзи,
Позволявам си да се обърна към теб , като майка , която е била изправена пред подобна ситуация.
С разликата , че аз нито за миг не се поколебах и не сложих на везните едното и другото , знаех че ще се справя и съм щастлива че успях.
Ще си позволя да споделя лични неща , та дано ти послужи нещо за практически съвет как да се справиш.
Аз също бях изненадана от възрастта на детето - 4 мес./и невероятно щастлива/. Цели 3 часа стоях на изгасени лампи и не можех да повярвам . По време на годината чакане аз винаги съм си представяла , че детенце ще е около 2 - 2,5г.Бях подготвена психически за по-голямо дете, плановете ми бяхя свързани с тази представа, /дори се бях изкушила да купя някои неща , но това няма зн./ Та новината за това , че моето дете е бебче преобърна целият ми свят.Но не позволих на паниката да ме обземе. Отдадох се изцяло на НЕВЕРОЯТНОТО ЩАСТИЕ ОТ ШАНСА , който получих , а именно - ДА ИЗЖИВЕЯ С МОЕТО ДЕТЕ ВСИЧКИ ПЪРВИ НЕЩА. И повярвай ми , това е уникален шанс, всяка една мама тук го осъзнава и затова те съветва , никой не те напада.
Та първо , аз тръгвайки към решението за осиновяване година по-рано, съм била съвсем наясно какво ще ми коства това да гледам моето дете сама / и като казвам сама имам предвид точно това - няма кой да ми помага , не живея с някого , нямам приятел, само една майка , която живее в друг град. Та в рамките на тази една година всеки месец съм заделяла от заплатата си сума , с която да мога да посрещна първоначалните нужди на бъдещото си дете. Да, те не са малки за едно бебе, но варианти има много.
Второ , след като дойде щастливата вест , седнах и помислих ,  докато мине цялата процедура , документи, дело ,  колко доходи , под формата на заплата ще получа.
Това определи бюджета , с който разполагах. Така направих списък с необходимите неща, посъветвах се с майки на бебета и премахнахме ненужните неща от списъка и го редуцирахме до необходимите.А няма да ти казвам , след като бебе дойде дойде в къщи , още на първата седмица , как бяхме заринати от дрешки , дрънкалки, шишета, играчки и т.н. - подарени от всички близки и приятели , които дойдоха да се запознаят с нея.90% от дрехите на бебе са подаръци.
Относно работата, и аз нямах възможност да прекъсна работа / работя като директор на една компания/. Но седнах и разговарях с моя шеф, обясних  му колко е важно това за мен и че трябва да съставим план , кой с какво, колко човека и т.н. да поемат моите задължения.Съставих една подробна длъжностна характеристика , дадох предложения кой кое задължение да поеме и в рамките на няколко седмици си обучих и предадох задълженията си. Но бях твърдо убедена , че това трябва да се случи , защото го исках.
Относно ипотеката , и моята е много тежка , но те съветвам да си погледнеш договора с банката , дали имаш предвидена възможност за гратисен период , обикновено е 6 месеца , в който погасяваш само лихви. Аз примерно дори отидох на среща с директора на обслужващата ме банка. И срещнах разбиране и ми дадоха вариант.
И още нещо, не зная какво работиш , но аз лично към настоящия момент намерих начин да поработвам от къщи , част  от нещата с които се занимавах преди и така си помагам на бюджета , защото наистина е трудно / не невъзможно / да отгледаш бебе с 220лв. Но човек трябва да знае и 2 и 200.
Важното е друго, имаш уникален шанс да изживееш всички първи неща с детето си , ако след вашата среща усетиш , че това е твоето дете , повярвай ми след това чувство - да си майка , няма нищо което да е по-важно/не го приемай като клише , така е/. Няма неразрешими ситуации. Но трябва здрав разум , компромиси за твоя сметка и мисъл в името на детето.Имаш време да планираш всичко, мисли трезво и не се паникьосвай.Паниката е лош съветник.
Но , ако мислиш , че няма да се справиш , ако наистина решиш да поставиш работа, финансово спокойствие и т.н. на преден план, така щото да се самоубедиш, че няма да можеш,или решиш да оставиш детенце някой друг да го отглежда на тази крехка възраст, то може би е по-добре да не го правиш.
Родителството е занимание отговорно за отговорни хора. И особено при нас, родителите , които осиновяваме не би трябвало да има такъв момент на неподготвеност, при нас не може да е непланирано.
Дали ще можеш да се справиш - сигурно, но решението си е твое.
Кураж ти желая , дано това е твоето дете , и вярвам че ще е така / не знам какво има да се харесва на едомесечно бебе/.
А и всички тук бихме се опитали да помогнем с каквото можем.
Извинявам се на всички , че ви занимах с моята история , но се надявам да съм била полезна на Дейзи.

Не съм съгласна. Жените до една се зарадваха неистово с теб и дори не питаха за детайли как така детето има оправени документи, вписано е в Регистъра и т.н. само на един месец възраст. (Лично аз се запитах.)
Опитаха се да ти дадат маса практически съвети.
Споделиха от опит каква неоценима благодат е да изживеете заедно с детето всичко, почти от началото.

Лично мое мнение, по-скоро даже усещане от предишни твои постове, а сега и тези, че... може би имаш нужда да си помислиш още. Ако искаш сърди се, но така виждам нещата - изглеждаш безкрайно неубедена.
Начини се намират винаги, факт. Хората също не са толкова зли, колкото си мислиш. Когато особено се касае за дете, нямаш представа колко неочаквана помощ изниква.

Работа се намира, сменя се, аз даже изцяло смених бранша заради децата. Не е лесно, но отчасти и доколкото е възможно, трябва и да планираме, все пак.
Просто си помисли хубаво, не се цупи. 

Дейзи, успех на срещата утре.

Дейзи, лимитът ти за лични съобщения е изчерпан и затова използвам темата ти, за да ти отговоря:

Съжалявам за решението ти по отношение на форума! Но мога да те разбера-често взаимоотношенията тук за току що дошли или инцидентно четящи изглеждат непонятни: абсурдно-смешни, неподкрепящи и дори неадекватни..., но  можеш да получиш  и ценни неща. Важното е човек да не изгуби ориентация за мярката: кое и доколко да приеме за себе си....

Какъвто и избор да направиш- той ще е правилния за теб и за настоящия момент!...

 Да поемеш отговорността за наскоро родено бебе значи наистина да се посветиш на майнчиство и много еднотипни грижи... Но дните минават и децата неусетно порастват (дори и когато няма в наличност толкова финанси, колкото ни се иска)...

Колкото и ново, непознато и засмукващо да е обгрижването на невръстно бебче, това при осиновяване означава, че:

1. си спестяваш детето и себе си от работата по преодоляване на последствията от институционализацията;

2. ще си докажеш, че почти няма безизходни ситуации...

В повечето ситуации имаме възможност за свободен избор и сега можеш да се възползваш от него!

Аз вярвам, че ще се справиш!....

Ако решиш обади се! Успех и много щастие за теб и успешни начинания!