Ако влезеш в моите обувки днес, със сигурност ще те заведат на барче за по едно малко. Или голямо.
- Публикувана: 18 ноем. 2008, 12:34 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2008, 13:21 ч.
В твоите обувки
Ако наистина става дума за абсолютно свободен ден, без деца, работа и всякакви задължения, програмата би била следната:
Събуждане около 8 ч. и горещо капучино в леглото до 10 ч. (с хубав филм). Оттам - излизане с едната от френдките ми - МОЛ-а на Стамболийски, задължително пиене на кафе в Нес-кафе-то, обиколка по магазините, купуване на цяла чанта сапуни на Касиопея и към 13 ч. излизане от МОЛ-а. В 13:30 - среща с другата ми френдка и бира в Червената къща. Следобяд - малко спа - сама и оттам - прибиране пеша през парка. После някой хубав филм, последван от късно излизане (след 23 ч.) с моята колежка и общата ни компания (ходене на клубче - пияно-бара в Изток или Суингинг хол). Прибиране призори, душ, 5-6 ч. сън и после - работа.
Другият вариант за свободното време е хотел "България", Хасковски минерални бани - в турската баня или в джакузито - обувки не ти трябват.
Събуждане около 8 ч. и горещо капучино в леглото до 10 ч. (с хубав филм). Оттам - излизане с едната от френдките ми - МОЛ-а на Стамболийски, задължително пиене на кафе в Нес-кафе-то, обиколка по магазините, купуване на цяла чанта сапуни на Касиопея и към 13 ч. излизане от МОЛ-а. В 13:30 - среща с другата ми френдка и бира в Червената къща. Следобяд - малко спа - сама и оттам - прибиране пеша през парка. После някой хубав филм, последван от късно излизане (след 23 ч.) с моята колежка и общата ни компания (ходене на клубче - пияно-бара в Изток или Суингинг хол). Прибиране призори, душ, 5-6 ч. сън и после - работа.
Другият вариант за свободното време е хотел "България", Хасковски минерални бани - в турската баня или в джакузито - обувки не ти трябват.
Моите ще до заведат до зъболекрския кабинет, където ще трябва да изчакаш да поправят зъбите на детето ми. После ще го водиш да яде торта в близката сладкарница за награда, че се е държало горе-долу прилично. Като се върнете, ще му прочетеш края на "Братята с лъвски сърца" и ще се затътриш към МГТ зад канала да гледаш "Великолепният рогоносец" с леля ми (тя ще е купила билетите). Накрая ще я изпратиш до нейната спирка, че я е страх сама и ще си хванеш трамвая за наобратно.
Мюриел, отпуснете ми три дни и няма да съжалявате, че сте в моите обувки.
В началото на тази неочаквана ваканция удобни, черни маратонки, придружени от два чифта по-малки чепички, ще те качат в трамвай номер 10 и лангър-лангър, панорамно през центъра на София и през горичката на Лозенец, ще оставиш децата при майка ми. Ще се опиташ да ги оставиш, по-точно, защото ще се наложи да влезеш, да изпиеш едно дълго безкофеиново и да размените последните клюки, да се похихикате. Хихикането е на гърба на любимия ми съпруг и и също така любим баща, естествено. Не сте се виждали и чували с мама цяла вечност. От вчера. Толкова неща се случват за тези часове, кое от кое по -интересни.
Разделяте се най-после и обувките ми поемат към колата отпред, там те чака мъж /в този случай по избор/,той те закарва по добре познатите магистрали, главни, по-малко главни и междуселски пътища.. Вече е следобед, и есенният здрач създава леко печално, леко хладно настроение. Не толкова леко еротично също. В главата ти се въртят затоплени легла, в леко опушени от печките на дърва стаи....Селцата вече задремват, езерата и язовирите оглеждат тъмните елови гори, хълмовете са пожълтели. Каква музика слушате в колата, ти избираш. Пушите си и почти не си говорите. Леко ти е сънено и се унасяш. После отваряш прозореца на колата и вдишваш планинския въздух, познат, но различен от летния, с нови аромати, на плесен, гъби и загниваща шума. Студеният въздух къпе лицето ти. Носът и ушите ти замръзват, червени са като на добрия старец. Прибираш се навътре изатваряш прозореца. Броиш последните завои.
Накрая стигате на мястото, където е живее душата ми. Дори новите ми обувки го познават. Те тичат към една дребна, малко неугледна жена, която обичаш. Тя не ти е никаква, но те чака и плаче от радост, че те вижда.
Остават ти два дни и три нощи свобода, да спиш, да четеш, да скиташ, да пиеш, да се търкаляш в сухата трева, да играеш табла, да прегръщаш дърветата.
Аз спирам сега, защото стана дълго, а моите обувки не трябва да е досадно.
В началото на тази неочаквана ваканция удобни, черни маратонки, придружени от два чифта по-малки чепички, ще те качат в трамвай номер 10 и лангър-лангър, панорамно през центъра на София и през горичката на Лозенец, ще оставиш децата при майка ми. Ще се опиташ да ги оставиш, по-точно, защото ще се наложи да влезеш, да изпиеш едно дълго безкофеиново и да размените последните клюки, да се похихикате. Хихикането е на гърба на любимия ми съпруг и и също така любим баща, естествено. Не сте се виждали и чували с мама цяла вечност. От вчера. Толкова неща се случват за тези часове, кое от кое по -интересни.
Разделяте се най-после и обувките ми поемат към колата отпред, там те чака мъж /в този случай по избор/,той те закарва по добре познатите магистрали, главни, по-малко главни и междуселски пътища.. Вече е следобед, и есенният здрач създава леко печално, леко хладно настроение. Не толкова леко еротично също. В главата ти се въртят затоплени легла, в леко опушени от печките на дърва стаи....Селцата вече задремват, езерата и язовирите оглеждат тъмните елови гори, хълмовете са пожълтели. Каква музика слушате в колата, ти избираш. Пушите си и почти не си говорите. Леко ти е сънено и се унасяш. После отваряш прозореца на колата и вдишваш планинския въздух, познат, но различен от летния, с нови аромати, на плесен, гъби и загниваща шума. Студеният въздух къпе лицето ти. Носът и ушите ти замръзват, червени са като на добрия старец. Прибираш се навътре изатваряш прозореца. Броиш последните завои.
Накрая стигате на мястото, където е живее душата ми. Дори новите ми обувки го познават. Те тичат към една дребна, малко неугледна жена, която обичаш. Тя не ти е никаква, но те чака и плаче от радост, че те вижда.
Остават ти два дни и три нощи свобода, да спиш, да четеш, да скиташ, да пиеш, да се търкаляш в сухата трева, да играеш табла, да прегръщаш дърветата.
Аз спирам сега, защото стана дълго, а моите обувки не трябва да е досадно.
Но ще ти хареса.
Ако решиш да вземеш някоя събота, значи детето ще е при баба си.
Ще запалите двамата колата и ще обядвате на "Кирик"а в Созопол.
Ще хапнете рибка и за н-ти път ще изкоментирате, че скордаля не се прави така.
Ще погледате самотните лодки, ще поговорите за нещата, които работната седмица отминава пренебрежително, ще се закачате като току що "заварени" гаджета.
После задължително ще минете по стария път, ще разгледате огромният брой постройки, ще отбележите, че 90% са изключително грозни и безвкусни.
Ще коментирате тъжно, че когато детето порасне, няма да можете да го заведето на самотен плаж.
После ще се приберете да помързелувате, а вечерта ще отидете в любимото барче да пийнете и да се похилите с приятели.
В другите дни - други неща и места. Зависи колко време ще решиш да се разходиш в обувките ми.
Ще запалите двамата колата и ще обядвате на "Кирик"а в Созопол.
Ще хапнете рибка и за н-ти път ще изкоментирате, че скордаля не се прави така.
Ще погледате самотните лодки, ще поговорите за нещата, които работната седмица отминава пренебрежително, ще се закачате като току що "заварени" гаджета.
После задължително ще минете по стария път, ще разгледате огромният брой постройки, ще отбележите, че 90% са изключително грозни и безвкусни.
Ще коментирате тъжно, че когато детето порасне, няма да можете да го заведето на самотен плаж.
После ще се приберете да помързелувате, а вечерта ще отидете в любимото барче да пийнете и да се похилите с приятели.
В другите дни - други неща и места. Зависи колко време ще решиш да се разходиш в обувките ми.
Ако моите обувки ги обуеш в събота,много има да ходиш с тях.Първо ще пазаруваш в Била,отегчително,но необходимо деяние.После дъщеря ми ще те хване за ръка и непременно ще те накара да влезнете в Джъмбо.Не е задължително да купите нещо,но ще ахкате пред новите кукли и поните.Ако има хубав филм за деца в Арена,непременно ще го гледате.Вечерта сигурно ще отидеш в някой приятен ресторант или пицария.Ще пиеш бяло вино с много лед.Ще се радваш,че си с любими хора.Ако обуеш обувките ми в неделя,очаква те разходка в Борисовата градина.Ще се видиш с наши семейни приятели и тяхната дъщеричка,която е колкото нашата.Докато децата тичат нагоре надолу,вие ще си обмените новини и ще поприказвате за това онова.После ще седнеш на кафето на езерото Ариана,ще пиеш мохито и ще гледаш лодките и водните колела.
Ако влезеш в моите обувки, ти предоставям уникалния шанс да пикаеш права на писоар, да чуеш за какво си говорят мъжете в тоалетната....после ще ти се наложи да прекопаваш с права лопата градината, защото е време да се вадят луковиците на лалетата.
И внимавай да не ми опикаеш обувките!!!
И внимавай да не ми опикаеш обувките!!!
Заповядай в моите сандали. Удобни и проветриви- с тях можеш да отидеш и на най-трудно достъпните места. Те най-често ходят край морето. Знам, пясъкът от плажа ще те гъделичка по стъпалата, но внимавай да не се заклещи в тях някоя малка ръбата мида. Е, винаги можеш да продължиш боса. Леки са и чудесно пасват на дъното на раницата. Като им писне там, обаче, ще те замъкнат на някое диво място, където човешки крак не е стъпвал. Ще се почувстваш като Колумб и Робинзон едновременно. Сега карат на кротки спомени и спят зимен сън, така че са свободни до другото лято. Ако искаш- заповядай, вземи ги!
Не сте се виждали ... с мама цяла вечност. От вчера.
Това ме натъжи. Аз моята я виждам два пъти в годината. Сега ще си поплача
- Обуваш ги престъпно рано. Те са удобни, лишават те от натрапчива женственост, но пък ти даряват някаква хлапашка илюзия, че можеш да надскочиш всичко. Водят те до най-близкия язовир, срещат те се с рибите. Понякога разбираш, че някои срещи остават само пожелателни. Друг път природата мяза на гостоприемна роднина.
Ще газиш във вода, ще ти позволят да ги събуеш, да ги изцапаш. Обувките не са претенциозни, подобно на местата им.
Същите тези предлагат пътешествие в южната част на Витоша, довеждат те до чай с коняк или ром в топла хижа. Ще съхнат до голяма стара печка на дърва и въглища, докато ти ядеш топла супа и слушаш как една група красиви възрастни пеят планинарски песни.
Обувките няма да забравят да те заведат до любовно заоблените Родопи. Там, ако поискаш ще видиш всичко.
-Ниските сандали те завеждат до мястото с делфините и щастливите. До издрасканите гърбове и пясъка навсякъде по теб.
- Тези са шарени и артистични. Дават ти усещането, че сцената е голяма и твоя. Ще отидете до малко уютно магазинче, където сама ще си направиш бижу. Ще се отбиеш при Деси да ти направи любимата прическа. Там ще слушаш за ондулиране, боядисване, диети и мързеливи мъже и ще наблюдаваш котешкото изражение в огледалото. Ще те понесат към приятели и любим филм в "Одеон", водка в "Шипка" 6 , ще си занесеш вкъщи набързо стъкмена рисунка от непознат никому известен художник. С любов.
-Гуменките отиват в читалище с аромат на самодейни състави и баби, които вият шопски песни. При бивша балерина с надграждащи се във времето спомени за музикант и подарения от него за нея танц , играеш каланетика, звучи "Лебедово езеро".
-Тези са по-различни. Прилягат на добре поддържани крака. Завеждат те до скъп ресторант, където бавно ядеш гурме и пиеш вино, което прилича на теб. Избрал го е мъжът с добре подбран костюм, той те познава стряскащо отлично и знае кое ще вдъхнови небцето ти за нова глътка. Ще пътешестваш навсякъде с него, без да са ти необходими обувки. Разговорът умее да те заведе където искаш, а уж неволните жестове обещават поредното прекрасно пътуване тази вечер.
- Това са твоите ежедневни обувки. Любимите. Те те водят до пясъчници, клечки, буууу-та, по върховете на пързалки и до пейките в парка. С тях газиш по есенни листа и пееш за оранжевите майки с оранжеви деца.
Ще газиш във вода, ще ти позволят да ги събуеш, да ги изцапаш. Обувките не са претенциозни, подобно на местата им.
Същите тези предлагат пътешествие в южната част на Витоша, довеждат те до чай с коняк или ром в топла хижа. Ще съхнат до голяма стара печка на дърва и въглища, докато ти ядеш топла супа и слушаш как една група красиви възрастни пеят планинарски песни.
Обувките няма да забравят да те заведат до любовно заоблените Родопи. Там, ако поискаш ще видиш всичко.
-Ниските сандали те завеждат до мястото с делфините и щастливите. До издрасканите гърбове и пясъка навсякъде по теб.
- Тези са шарени и артистични. Дават ти усещането, че сцената е голяма и твоя. Ще отидете до малко уютно магазинче, където сама ще си направиш бижу. Ще се отбиеш при Деси да ти направи любимата прическа. Там ще слушаш за ондулиране, боядисване, диети и мързеливи мъже и ще наблюдаваш котешкото изражение в огледалото. Ще те понесат към приятели и любим филм в "Одеон", водка в "Шипка" 6 , ще си занесеш вкъщи набързо стъкмена рисунка от непознат никому известен художник. С любов.
-Гуменките отиват в читалище с аромат на самодейни състави и баби, които вият шопски песни. При бивша балерина с надграждащи се във времето спомени за музикант и подарения от него за нея танц , играеш каланетика, звучи "Лебедово езеро".
-Тези са по-различни. Прилягат на добре поддържани крака. Завеждат те до скъп ресторант, където бавно ядеш гурме и пиеш вино, което прилича на теб. Избрал го е мъжът с добре подбран костюм, той те познава стряскащо отлично и знае кое ще вдъхнови небцето ти за нова глътка. Ще пътешестваш навсякъде с него, без да са ти необходими обувки. Разговорът умее да те заведе където искаш, а уж неволните жестове обещават поредното прекрасно пътуване тази вечер.
- Това са твоите ежедневни обувки. Любимите. Те те водят до пясъчници, клечки, буууу-та, по върховете на пързалки и до пейките в парка. С тях газиш по есенни листа и пееш за оранжевите майки с оранжеви деца.
Сутрин, първо маратонките и бягане. Затова е малко вероятно,някой да иска да ми влиза в обувките. Из кафенета не кибича. Но, ще минем през Старбакс или Дънкин донътс да си вземем кафе и после край реката, да гледаме лодки, делфини и ако имаме късмет и морски крави. Мога да съзерцавам реката с часове, докато ти тичаш след децата.