После какво става?

Имаше една поговорка: "Красивата жена прави мъжа си щастлив, грозната - философ." Очевидно думите красива и грозна могат да се заменят съответно с вярна и невярна.

Всеки случай е индивидуален, логически схеми няма. Но принципите явно са общи. Лошо е когато N години си обичал някого и изведнъж  ...

Замислих се, че би било добре в училище освен сексуална култура, да се преподава и "семейна". С реални примери. Вероятно тогава ще има по-малко такива проблеми. Това се случва, откак свят светува. Толкова ли не се е сетил някой, да го направи?! А ние си зубкаме интеграли или каква е формулата на акрилонитрил-бутадиен-стирена, например...

Жалко, много жалко... За едно стъпкано цвете, за една убита мечта, за едно хладно слънце, за една черно-бяла дъга, за един провален живот... 

Сега разбирам и защо все искат да изобретят машина на времето.

Благодарско за съпорта!

Ето още едно мое разсъждение по темата:

"Какво е да обичаш?

Какво е за мен любовта? А за теб, а за него, а за нея, а за тях…? Ако попитате 10 души, сигурно ще получите поне 11 отговора. Когато говорим за чувство, то е чувство. Не може да се измери, трудно е да се опише извън собственото аз. Именно човекът усеща нещата и само той за себе си може да се опита да ги определи.

Колко време трае влюбването? „Девет седмици и половина”? Три години http://curious.actualno.com/news_136223.html ? Четири години http://ivayloslavkov.log.bg/article.php?article_id=617 ? Или само година http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&am … ;mater=MTc3NjszNQ ? Със сигурност при всеки е различно и всеки го усеща и преживява различно.

По продължителна обаче е обичта, любовта. Когато свалиш розовите очила на влюбения и „вденеш”, тогава идва истината дали наистина обичаш някого, или всичко е било хормони, нагони и розови облаци. В крайна сметка, именно способността да обичаш показва колко струваш наистина и колко цениш другия. Осъзнатото и насочено чувство може да е много по-силно, по-пълноценно и обземащо, от влюбването. Когато другия вече е част от теб, ти просто си се слял с него.

Важно е да го разбираш. Ако той намира любовта си в някой жест, начина на усмивка, или просто весела бръчица, а ти цениш времето с другия, споделените тревоги и мечти или просто безсмислено бъбрене – то важно е да го разбираш. Да даваш, за да получиш. Да се радваш на всеки миг и да позволяваш на другия да се радва. По неговия си начин. Като един отбор, който дава най-доброто от себе си, за общия успех. С ясното съзнание, че единия без другия не може. И когато един ден някой от вас вече го няма, другият да може да каже с пълно съзнание, че животът му е бил щастлив, че той не е пропуснал нищо и че всичко това дължи на любимия. Така и скръбта ще е нищожна, и покоя ще е по-лесен.

А ако някъде там има нещо и след земните ви дни, то нека блаженството бъде ваше. "

Бутвам темата, за да може автора да я види  и да си разчисти личните, не мога да му пиша...