Публикувана: 24 ноем. 2008, 13:24 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2008, 13:50 ч.

Немога да свикна с промяната

6 636
60
1

# 15 24 ноем. 2008, 15:53 ч.

Мнения: 22 436

Аз пък честно казано не разбирам....
Първо, защо стоиш сама в къщи с бебето? Нямаш ли приятелки с които да излизаш, или ако се притесняваш от студеното време на вън - можеш да поканиш в къщи на кафе.
Ако толкова нямаш никой познат, с който да излезеш - намери си. Тук във форума може да се запознаеш с един куп майки, с които да излизате заедно на разходки и т.н. и да се сприятелите.
Отношението към мъжа ти в скоро време ще ти изиграе много лоша шега. Какво означава, че ти е все тая като се прибере и даже не ти се говори? Едва ли на него му е приятно да стоиш и да му мълчиш и две думи да не обелваш. С подобно поведение проблемите идват много бързо.
Ако бебето ти пречи за вашите разходки и излизания, намираш на кого да го оставиш за няколко часа (майка, баба, детегледачка) и излизате само двамата със съпруга ти.
И ако смяташ, че си в депресия, посети специалист. Не че ще ти помогне кой знае колко, но някой хора така се чувстват спокойни и смятат, че се справят с проблема, когато ги напътства спецалист.
Ако ти сама се затваряш в къщи и отказваш да комуникираш - няма кой да го направи вместо теб.
Нашият живот почти не се е променил след появата на бебето, в крайна сметка е както човек сам си го направи.

# 16 24 ноем. 2008, 15:58 ч.

Мнения: 2 099

Познато ми е това което пишеш.Много гадно.Все като пандизчия,неможеш да се отпуснеш да изпиеш едно кафе навън,все бързаш все режими,хранене,памперси.Вечер слагаш вечеря,пране ,простиране,гладене затворен цикъл.Да ти кажа почни да поспиваш повечко-спи ли бебето спи и ти.Зарежи малко къщните истории и си почивай сериозно.Купи си витамини и пий.Ако си много дебела след раждането(аз бях много 106 кг)започни с лека диетка и упражнения.Смени нещо вкъщи-размести мебелите-помага .
Да ти кажа в момента съм сама с 2 деца-едното е бебе на 7 месеца почти,другото е хиперактивно дете на 4 ри години.Трудно ама се свиква.И да ти кажа на моменти се натоварвам ако трябва да пътуваме за някъде-дрехи,шшета ,каши чудесии.Не е лесно с деца,но поне е забавно.Ще трае макс.3-4 години и после стават по-самостоятелни.Кураж и не му се тормози излишно.
Ако нямаш перални,миялни и други уреди за помощ сега му е времето да си купиш.Пери всичко в пералня и хич не се връзвай на това да переш беб.дрехи на ръка.Почивка му е майката,спокойствие и да не си даваш много зор.Няма кой да ти даде тиквен медал за чиста къща и топла вечеря.По добре отпочинала жена !

# 17 24 ноем. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 1 737

Защо си стоиш в къщи? Излизай по градинките, запознавай се с такива като теб - майки с бебета и започвайте да джиткате заедно.
На мен пък толкова ми липсва това време - такава свобода и липса на ангажименти, за които да се притесняваш всеки ден в работата... Бяхме група от 10-тина майки и ходехме на глутница из квартала с количките. Не беше необходимо да се уговаряме предварително по телефона даже, просто излизахме и се събирахме по улиците. По 6 часа на ден не съм се прибирала и зимата, и лятото. Като ни станеше студено зе завирахме в някое празно малко гаражно кафене, където не оставаше място да влезе пушач от нас и си хапвахме и пийвахме, хранехме бебетата и т.н.
Така групово сме ходели и по центъра на пазар по магазините, или по кварталните пазари. Спираме 5 колички пред магазина и една остава отвън да пази децата. Много бяхме и силни при това! Grinning

Беше страхотно.

# 18 24 ноем. 2008, 16:27 ч.

Мнения: 4

И аз бях така първите два месеца после всичко се оправи пожелавам ти и при теб да е така.

# 19 24 ноем. 2008, 17:14 ч.

гр.София
Мнения: 380

Здравей! И аз преживях нещо подобно, още повече, че след раждането изглеждах много зле. Като бременна се харесвах, но като родила-не и това много ме потискаше. При мен помогнаха разходките-всеки ден, по няколко часа/аз имах късмета да родя през лятото/. Също така започнах да ходя на фитнес и вече влизам в старите си дрехи. Това страшно ми повдигна духа. Постепенно нещата ще си дойдат на мястото. Бих те посъветвала да не мислиш в дългосрочен план, че животът ти няма да е същият и т.н. Недей да задълбаваш в тази насока. Мисли ден за ден. Това е период, който ще отмине. Дай си време, за да свикнеш с промяната и не се самообвинявай. Хубаво е, че има кой да те отменя за час-два. Използвай ги пълноценно и се постарай да не отравяш хубавите мигове с лоши мисли. Нищо не пречи да сте си пак чудесна двойка. Късметлийка си в това отношение, защото много майки няма на кого да оставят детето и за половин час. Трябва ти малко време и да се поуспокоиш, не си единствената, минала през това. Стискам палци скоро да се почувстваш по-добре!

# 20 24 ноем. 2008, 18:38 ч.

Мнения: 2 448

Детето ми е на 5. И да, никога живота ми няма да е същия. Да, липсва ми безтегловността , в която можех да се потопя, когато ми е тежко или когато просто искам да се забавлявам. Сега го правя, когато може, (защото баби нямам) не когато искам. Не сме излизали само двамата със съпруга ми не помня от кога, или единия го гледа , или другия.
Минах на втори план след детето в собствените си очи, но никога и не съм мислела, че е лесно да си майка.
Приела съм, че в живота е така и търся други радости.
И не, децата не растат бързо, не и собствените, особено когато няма "помощен персонал".
Вярно , когато беше бебе по цял ден с други майки по кафета, нямах проблеми да вляза в старите си дрехи, но никога не ми е било първа радост разговорите за памперси, пюрета и кога му проби първото зъбче. Сега като по голям нямам много избор къде да го водя - 2-3- смотани заведения със закрит детски кът, народ, задимено, но иначе трябва само в къщи да го държа.А да отидем само с мъжа ми до друг град, не смея и да си го помечтая дори. Трябва някоя фея да извикам да и оставя детето на нея. Laughing

Ама свиквам, добре, че има интернет, иначе щях да полудея. Поне мога да говоря и чета за каквото си искам.

# 21 24 ноем. 2008, 22:52 ч.

София
Мнения: 18 679

Добре де, аз пък не разбирам защо чак толкова се е променил начинът на живот след детето newsm78

Ние нашето го разнасяме навсякъде с нас - по работа, на пазар, на дълги разходки, на къси разходки, ето миналия месец ходихме на Велинград с бебе на 3 месеца и 4-годишно торнадо Simple Smile

Водихме го на спа hahaha

Кибичеше си в шезлонга до басейна, докато таткото си игра вътре с баткото, а мама релаксира малко на парна баня, масажче, туй-онуй. Ето нещо такова ви трябва. Да се позабавлявате заедно. Да се почувствате семейство. А не - ти по цял ден каторжник вкъщи, а той вечер заложник на собствената ти неудовлетвореност Sad

Направете го! Разнообразете се! Ще видиш, че ще живнеш. На майчинството трябва да се наслаждаваме... То може само да даде на една жена, да я разцъфе, да я обогати - емоционално, духовно и всякак. Не бива да тежи, не бива да угнетява. Не може нищо да ти вземе, само да ти даде Peace

Успех

# 22 24 ноем. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 231

Аз за това им викам на моите приятели:
- К'во лошо съм ви направила бе хора, че все ме питате кога ще се омъжа... Laughing

Ей това,което описвате ме плаши най-много Confused

# 23 24 ноем. 2008, 23:21 ч.

София
Мнения: 18 679

Няма нищо страшно. Проблемът не е в това, което ни се случва, а в отношението ни към него. Ето например теб те плаши бракът и майчинството, други пък ги плаши да не се окажат на 35 сами и изпуснали влака за дете, на трети не им пука ни от едното, ни от другото Laughing

Всичко е до отношение Peace

# 24 24 ноем. 2008, 23:23 ч.

Мнения: 3 416

Аз ще реагирам малко остро,ама наистина не разбирам-то всички минават през труден период,да те обземат други мисли разбирам,ама кога ти залипсва социалния живот? То детенцето ти е на месец и нещо...ами трудно е,спор няма,но я се зарадвай малко на това прекрасно същество! Още повече,че има кой да ти помага,аз в началото до 6-ия месец най-много за час съм я оставяла на свеки и то защото съм имала работа,не да ходя по разходки,а ти имаш и възможност да разпускаш с мъжа ти и да не губите връзката. Еее залипсвал ти секса,абе няма да избяга,пък изчакай и хормоните да се нагласят! Знаеш ли колко бързо минава времето и малкото ти бебче ще стане голямо детенце,ще ти е мъчно,че не си изживла пълноценно момента,аз да ти кажа честно,ако ми вземат детето един ден в седмицата само до гимназия ще си я гледам дето се вика. Толкова ми е хубаво с нея,разбира се има моменти,дето и аз съмплакала със сълзи,от умора...защото едновременно съм и домакиня и затова също никой не ми помага,ама не може да не се жертваш малко. Извинявай,ама не се стърпях!

# 25 25 ноем. 2008, 00:07 ч.

Мнения: 669

Аз успях да издържа година в положението 24-7 преди да усетя, че необратимо откачам от затвореният кръг в който 90% бях абсолютно сама с детето. Излязох 3 пъти сама (2 сватби и един юбилей) и нито веднъж само с мъжа си. Накрая просто казах, че така няма да се съхраня, а ще стана една истерична, мразеща, натякваща и неудовлетворена жена. Намерихме решение-върнах се на работа и наехме гледачка. Живота е прекрасен!
Но детето ти е само на един месец сега, тепърва ще ти става по тежко...Говори с мъжа си как се чувстваш, дано те разбере. И наистина го водете навсякъде с вас, децата не са толкова крехки същества. Просто се нуждаят от мноооого грижи и много любов! Hug

# 26 25 ноем. 2008, 09:03 ч.

Мнения: 2 448

Какво значи водете го навсякъде с вас. Аз дори в супера не искам да влизам с моя, щото такъв покупчик, трябва бездънна кредитна карта да имам. Mr. Green

Към авторката - свикването с промяната е като приемеш, че вече ти си на втори план. Ако искаш да правиш всичко когато и както ти е кеф, няма да стане. Освен, ако не зачислиш детето на някой друг да го гледа.

Цитат

Добре де, аз пък не разбирам защо чак толкова се е променил начинът на живот след детето

Ами зависи какъв е бил живота ти преди появата му. Wink

Ако е бил от работа в къщи и излизане на кръчма един път седмично, може и да не се промени. Но ако е бил свързан с повече пътувания, танци, манци вечер до до зори, много ясно, че промяната ще ти се види голяма. Laughing

# 27 25 ноем. 2008, 09:22 ч.

Пловдив
Мнения: 306

Цитат на: sladurka в пн, 24 ное 2008, 23:23

Ще започна с това, че със сигурност се радвам на малкото същество. Второ, не случайно написах, че имам нужда от съвет от жени, които са преминали през това, защото мисля, че който не го е преживял едно, че няма как да разбере, второ ще му се стори тъпо и неважно. Не съм егоист, винаги съм поставяла любимите хора преди мен, не ми липсва самото ходене на кръчми или там каквото и да е. Много мога да се жертвам - такава съм по принцип. Просто още ми е безумно странно. Няма с кой да излизам, защото аз съм първата, която има дете /от моите приятелки/ и около мен няма нито една жена с дете.

И другото което искам да кажа е: в този форум /аз съм от скоро тук/ забелязах, че нападките са мнооооого повече от съветите. Тук в "Дом и семейство" е много добре в сравнение с "Майки, бъдещи и настоящи". Там човек да не посмее мнение да изкаже. Водят се словесни войни на теми, които авторките са пуснали с цел помощ. А уж сме тук да споделяме и подкрепяме. То е като на някакъв пазар. Извинявам се ако обиждам някой, но това ми прави впечатление и съм сигурна, че има и други мами на моето мнение.

# 28 25 ноем. 2008, 09:30 ч.

София
Мнения: 18 679

Ами тя авторката е написала в каква посока се е променил - че не ходят вече никъде заедно, а преди са били неразделни. Аз поне така ги схванах нещата, а не че с бебето не може да ходи по танци-манци Simple Smile

На пътуванията децата категорично не пречат! В нашата отчетна тема поне няколко майки си водиха децата на по 500-1000 км. екскурзии още преди да станат на 3-4 месеца. Ние се отказахме от Нова година в Алпите единствено, защото селцето, където ни поканиха, е на неудобно място и няма хубав въздушен транспорт дотам, а бричката ни няма да издържи пътя Laughing

Иначе утре тръгвам Grinning

И сме с две! Както казах - въпрос на отношение.

Пасинет, това със супера ме разсмя. Сетих се как веднъж Ники, като беше на 2 години, го бяхме завели в Била сънен и крив и той овърша целия магазин по чорапи, защото категорично отказа да си обуе обувките Joy

Ели, какво мислиш за моето предложение за кратка семейна почивка, да речем след празниците, бебето ще е достатъчно голямо за да види малко истински сняг Grinning

# 29 25 ноем. 2008, 09:49 ч.

Мнения: 637

Трудно е първите месеци, но свиква. Намирисва ми малко на следродилна депресия. Иначе не мога да си обясня как само за месец и нещо са ти залипсвали толкова излизанията.
Ако наистина ти е трудно да се адаптираш помоли мъжа си да си вземе малко отпуск и да поостане с теб. Така ще имате възможност да сте заедно тримата с бебето и да се настроите един към друг. Струва ми се , че там е проблемът. Досега сте били двама и ви е било хубаво, сега сте трима и ще видиш че е още по-хубаво

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: