Нещастна съм дори не заради несполуките в живота , а заради това , че не мога да запазя душевния си мир.
- Публикувана: 25 ноем. 2008, 10:20 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 20:08 ч.
Защо отчаянието ни обзема бързо?
Какво е то? Кажи си всичко, няма как да гадаем.
Ето за това е всичко. Направи нещо за промяна в тази посока и другите "симптоми" ще изчезнат. 
Твърде много премисляш предполагам, затова е. Питаш се често 'ами ако' или 'какво би било', или 'какво още бих могла да направя', или 'как иначе бих могла да постъпя'..., но всичко това постфактум.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Защото нямаме достатъчно вяра в себе си и Бога.
Не е от времето.
От 6 месеца си търся работа и се мятам между надеждата и отчаянието.
Има дни, в които се поддавам, седя и гледам тъпо и се тъпча с шоколад.
Има дни, в които мисля положително, пускам нови обяви и ходя на интервюта.
Но все пак е трудно.
Не е от времето.
От 6 месеца си търся работа и се мятам между надеждата и отчаянието.
Има дни, в които се поддавам, седя и гледам тъпо и се тъпча с шоколад.
Има дни, в които мисля положително, пускам нови обяви и ходя на интервюта.
Но все пак е трудно.
Ще перифразирам малко казаното от Дилянка - Защото нямаме вяра в Бога и в себе си.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
Вещица и вяра в Бог, по объркано от това няма на къде.
Ще перифразирам малко казаното от Дилянка - Защото нямаме вяра в Бога и в себе си.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
Вещица и вяра в Бог, по объркано от това няма на къде.
Твърде много премисляш предполагам, затова е. Питаш се често 'ами ако' или 'какво би било', или 'какво още бих могла да направя', или 'как иначе бих могла да постъпя'..., но всичко това постфактум.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Или не толкова бързо?
Как е при вас ?
Защо от известно време и най-малките спънки ме отчайват ,сърцето ми започва да бие бързо при всяка несполука , не ми се говори , а мислите в главата ми ме докарват до полуда?
Може би е вече време за розови хапчета или ми липсват розови сънища ?
Как е при вас ?
Защо от известно време и най-малките спънки ме отчайват ,сърцето ми започва да бие бързо при всяка несполука , не ми се говори , а мислите в главата ми ме докарват до полуда?
Може би е вече време за розови хапчета или ми липсват розови сънища ?
Защото ти липсват розови емоции
Твърде много премисляш предполагам, затова е. Питаш се често 'ами ако' или 'какво би било', или 'какво още бих могла да направя', или 'как иначе бих могла да постъпя'..., но всичко това постфактум.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Да, и аз намерих точно себе си в тези думи.
И да съжалявам така съм родена, така и ще умра вероятно.
Трудно ми е да живея така и всеки ден се боря със себе си.
И аз мога да кажа за себе си нещо подобно както Иренка. И благодордно завиждам на хората непукисти, които не се замислят излишно, не се задълбават върху себе си и живеят по-леко в крайна сметка. Това може ли човек да го контролира, да го промени в себе си ? 
