един ден на новородено

Може в началото да няма време дори и за нощен сън!

Е, може и да няма нощен сън. Обаче ще има едно хубаво бебче!
Моят ден с новороденото бебе минаваше в сутрешен тоалет, кърмене, пране/готвене, пак кърмене, спане понякога, кърмене, пак някаква дом.работа, кърмене, почивка, приготвяне за нощен тоалет и кърмене. През нощта 2 кърмения задължително. И вече е минал един ден.

Наистина не звучи чак толкова страшно, но да видим като ми се случи дали още ще мисля така  А и така изглежда, че бързо се нижат дните... Доста майки казват, че не са усетили как са минали първите 3-4 месеца. Дали и с мен ще е така?....

Наистина минават неусетно. Първо дните, а после и месеците.
Успех и леко раждане ти желая!   

Каквото и да се случва трябва да знаеш едно:
 Ти си човекът, който каквото и да прави, както и да го прави е НАЙ-ДОБРО ЗА ДЕТЕТО.

Сигурно си прочела много неща, те ще ти влязат в употреба неусетно.
Пожелавам ти много подкрепа и от страна на мъжа ти.
 

Въпрос на организация.Ти ще си създадеш с времето режим,то детето ще ти покаже.Успух и леко раждане!

леко и безпроблемно раждане
първите дни са най-сладки и минават неусетно

Първите дни минават наистина много бързо. по скоро не спиш от вълнение, а не че няма време за сън. Хубаво е обаче когато бебето спи и ти да спиш с него, а не да се хвърляш в домакинстване,  ще имаш време и за това. В общи линии се редува смяна на пелени, хранене и спане. Бебето се буди когато е гладно, за това е хубаво да решиш дали ще го храниш на поискване или на определен часови режим. И двата варианта имат предимства и недостатъци.
Не се плаши, а бъди уверена и спокойна, защото бебетата усещат много добре емоциите на майката и се вълнуват и те. Бавно ще влезете в ритъм и ще се опознаете взаимно, само повече търпение и сили. Ще се справиш.
Леко раждане и живо и здраво бебе.

Моите първи дни минаха изключително спокойно, хапваше през ок. 3 часа и пак в леглото. Чак ми беше скучно. Лекарите казват, че жълтеницата ги успива. По-екстремното бяха гостите  
Свекърва ми беше при мен да ми разнообразява дните, но не се бъркаше с бебето, а ме глезеше. Можех и сама да си готвя и чистя, но щом имаше мерак да ме отменя  
Не се притеснявай за нищо, всяко нещо само ще си дойде на мястото и много бързо ще свикнеш с режима. Желая ти много увереност и търпение!!!!!

Моето новородено бебе само ядеше и спеше.Нямаше колики и като цяло беше и е много спокойно бебе/дете.Първите дни не ставах от РС-то та така,че до сега.
Желая ти леко раждане!

спомени,спомении

Моето първо новородено ядеше през 3 часа, през останалото време спеше и аз заедно с него. Много, много не съм домакинствала. Сега второто яде на поискване, но през три часа като по часовник /вече взе да разрежда/, доста будува, но е кротък и спокоен, аз през деня не спя, ставам сутрин рано, вечер лягам късно, но все още не съм се уморила от това. Когато не кърмя или не съм в кухнята /а там прекарвам много малко време/, съм нон-стоп на компа, пред тв, чистя си, разтребвам си из къщи, въобще ми е страшно приятно всяко едно задължение, което имам. Имам време и за почивка, и за всичко. Но много зависи от бебето и от твойта организация, разбира се. Всичко ще бъде наред, ще се справиш . Пожелавам ти много леко раждане и много спокойно бебе след това !

не е чак толкова страшно колкото си го мислиш.Ще се организираш след няколко дни,спокойно с всичко се свиква.Хубаво е и да има някой за първите дни да помага,след това всичко си идва на място.Успешно раждане и да гушкаш сладко бебе и да те радва 

Моето новородено бебе беше изключително кротко- спеше и се хранеше.
Нямаше колики, не плачеше......
С една дума мечтата на всяка майка, но сега ще видим второ как ще ми разкаже играта

Желая ти най-спокойното и кротко бебе на света!
Леко раждане!

Тони като новородено 50% от времето сучеше, 40% сучеше спейки, 10% спеше 

Мислиш ли, че изобщо ще има сутрин Денят и нощта така ти се сливат, че няма да разбреш кога започва и кога свършва денят и нощта. Денят преминава в кърмене(хранене), сменяне на памперси и приспиване. За друго нямаш време. Моето не беше от ревливите и не спящи деца и пак нямах никакво време. Сучеше максимум на 2 часа, за по 30-40 минути, та докато се обърнех и пак дошло време за хранене. Честно да си кажа не ми оставаше време в банята да влезна, един душ да си взема. Ако имаш кой да ти помага поне в началото, възползвай се (а аз нямах )
Ама споко, след месец неусетно ще усетиш, че имаш доста повече свободно време. В началото времето бързо лети и скоро след това ще разбереш, че животът с бебето съвсем не е само ядене и сменяне на памперси

Първите две седмици след раждането бяха тежички. Бебето беше кротко, но мен ме боляха шевовете от епизотомията и ми беше много отпаднало. Имах и големи проблеми с кърменето. Почти през цялото време през тези първи две седмици си лежах в леглото, до мен беше залепено креватчето и бебето си спеше вътре. Всичко около домакинството и бебето го вършеха мъжа ми и майка ми. На мен само ми подаваха бебето, за да го нахраня. Единствено нощните ставания поемах напълно аз, за да могат и те да поспят. След като минаха тези трудни седмици, аз се почувствах по-добре и си създадох някаква организация. Общо взето  в началото и денем и нощем бебето ядеше и спеше, като стана на около месец и нещо през деня  будуваше, но беше кротък, а нощом спеше по много -12, 14часа.

В началото бебчо спинка доста, ако има колики се проявяват предимно вечер и следобед - тогава повечко го гушкаш. Сън няма много, но пък можеш да лягаш с бебчо през деня когато и мъничето спинка. 
На мен въобще не ми се видя толкова страшно, даже напротив! Просто бебо иска да суче много често, сменяш пампита непрекъснато. 
Много бъро минават тези дни, наслаждавай им се доколкото можеш, сега даже се напъвам да си спомням какво точно е било!

с изключение на това,че аз хранех с АМ.

  Миличка, не е редно, нито е моментът да описваме такива неща....Хубавото е,че първите месеци отминават бързо и остава смътното усещане за някакъв кошмар 
  Все пак имай предвид,че дори и най-кроткото и спокойно дете минава през критичен период на адаптация към света, през който се бори със живота във всеки един момент. Не че са толкова крехки...но някак си са прекалено "нови" и непригодени. Не ядеш, не спиш, както са казали посестримите по-горе- и в банята няма кога...Съзнанието ти е превключило на режим "бебе" и след първите дни на паника автоматично и в полусън сменяш памперси, дундуркаш, къпеш, храниш и пак...Аз бях с усложнения след секцио, на инджекции, но не съм лежала и ден след изписването.  Поех си и домашната работа-чистене, миене на съдове, готвене. Никой у дома не сметна за необходимо да ме улеснява откъм задължения, освен евентуално пазаруването.
  За мен лично психологическият стрес от появата на сина ми и осъзнаването на огромната отговорност се комбинираха с неуспех в кърменето, денонощно пищящо дете и 10 месеца зверски колики. Разбира се, това е единичен случай, а даже и при тези обстоятелства съм още тук и мърдам, както виждаш

Желая ти спокойно и леко раждане, здраво и красиво бебче! Останалото ще се нареди!!!

  Много сладко си го написала duhi_puhi! Сори, че спамя

Аз пък в началото имах предостатъчно време, винаги се чудех как на другите майки не им стига.
Като се изключи храненето на около 3часа през нощта, с което доста бързо свикнах и не ми правеше впечатление, останалото беше същото. Хранене и преобуване на около 3часа, разходки и основно сън в началото. Дъщеря ми се роди новородена и първите 2месеца в къщи почти само спеше. Така аз имах време да стоя и на компа, да изчистя и сготвя, да имам време и за себе си и всичко останало. )))
Изобщо не е толкова страшно, въпросът е какво бебе ще ти се случи и как ти ще гледаш на нещата.

Имам хубав спомен от тия дни, макар да са ми малко замътени вече. Сама се справях по цял ден.Той висеше на цицата в голяма част от времето, аз пък си висях на компа с него, или на масата, дори да имаме гости. Имаше колики, вечер ревеше повече, но към 12ч заспиваше, и така докъм 5, когато го гушвах при мен и продължавахме да спим. Нищо страшно няма. По-трудно е след като проходи, поне за мен. Но пък е и по-забавно

Освен от способността за организация на майката, нещата зависят и от бебето. Приятелките ми, родили преди мен, ме убеждаваха, че първите месеци е най-лесно. Бебето непрекъснато спи и яде и имаш време за всичко, включително и за много сън. Това било времето за почивка от бременността и за наслада от новия живот. При тях явно е било така.
Да, но синът ми още от първата минута след като се роди зарева и не млъкна до четвъртия месец. Досега не съм чувала друго бебе да реве така. Беше с ужасяващи колики, с много трудна адаптация в извънутробния живот. Дните ми минаваха в непрестанно гушкане, носене, пеене, доколкото е възможно да се пее при такъв шум. Въпреки всичко това бях невероятно щастлива. Уморена, но щастлива. Дано не съм те наплашила, нашият случай е по-скоро изключение. Сега Иво е прекрасно ведро дете.

И двете ми дъщери бяха изключително кротки бебета, имах време за всичко. Разбира се, в началото се натрупва умора, на мен ми се губеха моменти първите 2-3 седмици

Бебетата са различни, но въобще не е страшно. Както казваш - въпрос на организация. Първите дни докато се настроите към новия живот, докато влезнете в синхрон с бебчето, ще са малко по - динамични, но в никакъв случай не са толкова страшни, както са те наплашили. Освен това зависи и от теб, от това как възприемаш нещата и дали се вманиачаваш в детайлите. Не казвам да си безотговорна, но не е и нужна прекалена педантичност или вслушване в какви ли не налудничави суеверия, с които да си затрудняваш живота.
Пожелавам ти леко раждане и едно прекрасно послушно бебче!

Първия месец дъщеря ми вечер почти не спеше.Ядеше на 2-2.30 часа.Струваше ми се доста трудно отначало.Като порасна малко(4-5 месеца) вече всичко си дойде на мястото.

И двете ми деца са кротки и спокойни бебенца. Пожелавам ти леко, безпроблемно раждане, много положителни мисли и чувства и да си прегърнеш скоро бебенцето, след това всичко ще се нареди.
Ще си направиш режим на хранене, в началото ще имаш много време за почивка 
Времето теченеусетно, с дечица е много весело, ще се убедиш 

Макар,че беше кротко бебе в началото нямах време за нищо.Добре че майка беше при мен да ми помага(за къщната работа,с бебето се справях сама).Ядеше през 3 часа.Докато го нахраня,преоблека,приспя и то минал 1 час.После да хапна,да се пооправя и то станало време пак да яде и така.

Много зависи от детето! Не се шашкай! Аз също леко се бях стресирала, но се оказа че дъщеря ми е кротко бебе и имам време за всичко. Само да знаеш колко книги съм изчела в свободното си време! Има време за всичко, въпрос на организация е! Е, вярно че съпругът ми ми помага и че детето е кротко, но въпреки това не е чак толкова сложно! Даже си мисля, че когато беше новородено беше още по-лесно, защото тя само спеше и се хранеше, а сега иска да си играем заедно и да я занимавам.

Зависи много от бебето.
Моето първите 3-4 месеца само ядеше и спеше. Спеше по 18-20 часа на денонощие - чак го водих на лекар, че ми се струваше че много спи . Разминаха ни се и коликите. А се бях подготвила и с помощнички - майка ми взимаше бебешките дрехи и ги переше и гладеше и ги носеше готови за употреба. А майката на половинката ми ни готвеше и ни носеше. С две думи умирах от скука. Висях в интернет и правехме целодвевни разходки. Ама сега... То явно това спокойствие първите месеци се компенсира. Не се спира по цял ден и не ми остава и минутка да свърша нещо.
Леко раждане и едно здраво и послушно бебе.

Ако имаш късмет - пожелавам ти го най- сърдечно - ще имаш няколко часа нощен сън.
Аз имах най- кроткото и спокойно бебче. Особено в началото.

И въпреки това яде по 7 пъти на ден. По 10 - 20 минути.
Толкова пъти се и оригва. 5 - 15 минути.
Капки против колики - след всяко хранене, гушкане - 5 - 10 минути - за вс. случай.
По толкова и ака. 5 - 10 минути за преобуване - зависи от... хм...
И по няколко се преоблича - я ще се е изпотило, я ще е повърнало (дори и малко) при оригването. - пак 5 мин. на преобличане, особено зимата.
Къпане. 30 минути.
Масаж. 30 минути.
Гимнастика - 1 - 2 пъти по 30 минути.
Разходка - ? Според разбиранията и желанието ти.
Миене на шишета, залъгалки, стерилизиране, миене на  играчки - според зависи от теб.
Пране, сушене, прибиране, подреждане.
Гушкане, пеене на песнички, танцуване, приказване, изобщо - общуване с мъника - според зависи от теб.
Последното хранене е в 24.
Първото - в 6.
А по средата има едно в 3.

Не знам за какво точно очакваш да имаш време, общо взето, ако смяташ да учиш, примерно, възможно е - първите седмици бебчето прекарва голяма част от времето си спейки, нагушено в теб.

Много зависи от детето. Моята Йоана почти само спеше и ядеше. Имаше период на бодуване от 17.30до 19часа през който постоянно ревеше. Иначе
кърмене на поискване 7-8пъти наден.
оригване
чакане да се изака
преобуване
около час свободно време за домакинстване /пране, простиране, прибиране, гладене, готвене/ или разходка
отново всичко

Първият месец се чувствах като парцал, но то месеца бързо минава и всичко си влиза в ритъм.

Както са казали по-горе,различни са бебетата.Има такива с колики,и такива без колики (в началото това май е най-осезателната разлика).Моето не беше от спокойните,нощен сън нямах за повече от два часа през първите два месеца.Хубавото беше че се роди през лятото и почти от самото начало бяхме доста време навън(в количката спеше докато сме на разходка).Приятелите ни не ни вярваха че имаме ревливо бебе ,понеже навън беше като ангелче .
Иначе ми беше лакомичък,кърмех го често,обожаваше да го къпем,да го гушкаме нон-стоп и така....С умиление се сещам за тези моменти ,въпреки безсънните нощи.

И все пак се надявам бъдещата ни дъщеричка да е от поспаливите

Аз лежах и кърмих. Само това съм правила. Бях при свекърва ми първите 10 дена После вече се започна шоуто - переш, кърмиш, не спиш, гладиш, стерилизираш, къпеш... дрън дрън до 3 месец. Като започнах да се наспивам станах Мучо по- добре, преди това май бях в тази следродилна депресия ли какво се води много зле бях... нерви нерви нерви....всичко се забравя обаче като видиш бебешока после

Да, и аз мислех точно като теб, че жените, които се оплакват просто не са достатъчно организирани. Истината е, че с малко бебе във всяка минута трябва да си готова да променяш първоначалните си планове за каквито и да е домакински или други дейности. Разбира се, всичко зависи и от темперамента на самото бебе. Добре е да се подготвиш психически, че първият месец-месец и половина ежедневието ти може да се стори малко хаотично. Това е нормално, постепенно ще влезеш в ритъм. Приеми, че хаосът и безредието ще са временни и постепенно подлежат на овладяване. По въпроса за безсънните нощи-искам да те успокоя-аз почти не съм имала такива. За сметка на това през деня бебето ми почти не спи и е доста трудно да се организирам да свърша нещо. Аз очаквах, че между храненията детето ще спи и ще имам на разположение по три часа, за да си свърша работата. Само че излезе друго. Съветът ми е поне през първия месец да има някой да ти помага. Друг съвет-не се опитвай да свършиш всичко от домакинската работа в един ден. Аз например в един ден от седмицата чистя, в друг готвя и т.н. Успявам да намеря време и за себе си-е, има дни, в които се сещам да се погледна в огледалото чак около обед, но не всеки ден е такъв. Пожелавам ти леко раждане, здраво бебенце и бързо влизане в ритъм!

Първите дни и месеци даже се нижат бързо, защото деня е пълен с ангажименти един след друг и не усещаш кога е свършил. Аз пък и учех тогава и съвсем беше веселба 
Леко раждане и едно здраво и спокойно бебче 

По принцип бебето яде и спи  . Денят и ноще са някак си слети 

Ние сме едва на няколко дни, но общо взето денят ни се слива с нощта и това, което се случва е кърмене-заспиване на цица- опит за събуждане и пак цокане - смяна на памперс- спане....след 3-4 часа всичко това се повтаря.....имам време и за мен, макар че сега всичко се върти около бебка

Аха.. въпрос на организация е... но бебето ще подейство много отрезвително на тези ти разбирания 

Най-важното е да знаеш, че всяко бебе е различно - и като четеш форуми и книжки за детегледане, да не се шашкаш, ако пише, че трябва да спи 18-20 часа, а пък то твоето да спи 12, или че трябва да плаче 3 ч, такива работи.

Второто най-важно е да не забравяш, че детето ти не може - и не иска - да има по-добра майка. Това когато ти е трудно и не знаеш как да спреш плача му и ти се иска да го заключиш нощем в гардероба, та да поспиш.

И трето важно - да разчиташ на някого. За мен това е само мъжът ми, баби не ползвам и не ща да ползвам, освен живот и здраве за кратките ни отсъствия по-нататък. Нямаш идея колко вечери ще броиш минутите до прибирането му, ако случаят ти е такъв

Ако кърмиш, първите дни ще ти се струва, че правиш само това - и да сменяш наакани памперси... независимо дали детето ти спи между храненията или не (моето не спи). Различно е ако даваш АМ, ние се кърмим горе-долу според нуждите на бебчо, режим не налагам, вода и биберон не давам и общо-взето мога да се откъсна за около час и половина-два най-много от нея.

Денем заспива само на ръцете ми и в леглото писва след 5 мин, но пък нощем спи (да чукна на дърво!) и се буди за ядене само веднъж.

И да, има такова нещо като колики, срещу което помага само много гушкане и търпение.

Малко разпиляни ми станаха мислите, но да знаеш, че има и такова нещо като 40 дни - разбира се, че ще излизате и ще се виждате с хора преди да изтекат те, едва ли ще робувате на бабини деветини - но горе-долу това е срокът, след който ще се вземеш в ръце и с бебето ще си понапаснете ритмите.

Пожелавам ти леко раждане и успех!

Ще имаш време за всичко спокойно - само не се шашкай излишно и ще е ОК!!!
Ще влезеш в крачко само за няколко дни- споко!!!

Въпреки, че моята беше спокойно бебе бях загубила представа за времето първите 3 месеца. И ме тресеше една следродилна депресия.... Но всичко си минава и заминава и аз се чудя сега как са минали почти 2 години от тогава. Имах свободно време, за да се седя на компа, което сега ми се връща тъпкано, защото е станала една малка фурия.  Беше ми стреснато, но сега като се обръщам назад ми се иска пак да си я кърмя, да си я гушкам и да заспива в мен.  Толкова бързо растат. Ще се справиш и наистина ще видиш как неусетно лети времето.    И поспивай, когато и бебето спи. Леко раждане и най - красивото и здраво бебе ти желая. 

много зависи от бебето - всяко си идва с характера  и аз не съм предполагала, че толкова малко същество може да е толкова времеизискващо. моето бебе изобщо не се вписваше в схемата "яде и спи". спа повече през първата седмица, от която 4 дни бяхме в болницата. от втората седмица нататък стана ясно, че си имаме любопитко, който няма никакво намерения да си губи времето в излишно спане 
сега за графика: моят син е хранен на поискване (с АМ), ядеше на всеки 2-2.5 часа първия месец, стомахчето е малко още. да, но той ядеше по 45 минути по часовник - бавничък си беше. значи денем-нощем, на всеки 2.5 часа 45 минути хранене. после понякога заспиваше, но за малко. и през деня гледах да си го държа при мен постояяно. един съвет - ако ти харесва, купи си слинг. много помага да е близо до теб бебето, а ти да можеш да си вършиш някакви неща все пак. и бебето се успокоява от усещането за мама. като махнеш това време за хранене, после да смениш памперс, да му поговориш или да попееш, и то пак дошло време за ядене.

в общи линии бяхме залепени - разнасях го, показвах му разни неща вкъщи, слагах го за по малко в шезлонга - с  музика и вибрация, после пак в скута ми, активвната гимнастика той не я долюбваше тогава, та не можех дас е възползвам. истината е, че тогава почти припадах от безсъние, но след третия месец, когато той започна да спи повече и да играе с играчки, страшно много ми липсваше тази близост. сега ако се върна назад, съвсем няма да го пускам, само ще си го гушкам! 

не са толкова страшни нещата  
при нас минаха във спане и за мама и за бебка
направи си разбор на работата
например хранене, смяна на памперс и можем да подремнем през това време пералнята си пере  
както казват въпрос на организация и най важното е бебето - ако имаш време сготви ако не то навсякъде има готово ядене

Ако се занимаваш само с бебето..време  по ще имаш. Въпрос е на организация.
Обаче за домакинска работа или за другото дете / в моя случай/ доста е трудно. Айде домакинската работа как да е , но за баткото /ученик/ много исках да имам повече възможност да му помагам. Добре че идваха бабите да ми помагат . Тогава учихме с баткото.

пс/ бебето ми беше мнооого ревливо и НЕспящо. Бях постоянно недоспала и преуморена.
Всичко обаче минава и заминава

Аз най-после се появявам Мартин се роди на 9.12. и от 12.12. сме си вкъщи. Много правилно сте ми писали, че първите дни са абсолютен хаос. Хубавото при мен е, че таткото беше отпуска и точно тези първи дни беше нон-стоп при мен. Свекървата помагаше (и още помага) най-вече с готвенето, с прането и гладенето се оправям аз, а за чистенето пак на таткото разчитам. Уж почнах да влизам в час, но и аз май карам една следродилна депресия - на моменти ме обхващат мисли, че няма да се справя, че не правя нещата както трябва, че няма да ми стигнат силите и т.н. Сигурно и това ще мине, но вечер доста силно ме хваща. Иначе раждането ми мина сравнително леко, поне доколкото може да бъде леко Мартин има колики, но успяваме да ги овладеем с капки. Между храненията повечето време спи, рядко се буди, а пък от 24 до 6ч най-много веднъж да се събуди. Аз имах едни възпаления на гърдите, вдигах температура, абе бях като парцал и много ме беше яд, че не мога да му обръщам внимание колкото ми се иска, но скоро май и това ще отмине. Благодаря ви още веднъж за мненията и препоръките!

Честито бебе,да е живо и здраво и много да ви радва.
Ще отмине болката от раждането,гърдите и ще влезнеш в ритам,така е първите седмици,не се притеснявай ще се справиш. Аз бях същата,докато не се почуствах добре и не "изгоних" свеки, че чак зе да ми пречи,като не си намирах нещата.

Как ще минава денят, а и нощта, ще зависи основно от бебето. В началото обикновено е лесно, основно спи и яде, после става малко по-сложно. Различно е. Едно е сигурно, обаче, каквито и да са представите ти в момента,ще останеш изненадана. 

Денят на моите деца, та да не кажа и първите два-три месеца, беше безумно еднообразен и скучен. Ядене, преобуване, три часа сън, ядене, преобуване, три часа сън, ядене, преобуване...
Единствено вечерната баня внасяше малко разнообразие.
Всеки ден излизахме на разходка, поне по два пъти. Имах достатъчно време за почивка, за домакинство, за себе си, за пазар, за бебето. Стана малко по-натоварено, когато бебето попорасна и престана да спи като заклано, след 6тия месец.

Предстоят ти прекрасни мигове, мога само да ти кажа да се наслаждаваш на всеки един от тях, не се оставяй на безсънните моменти и на плача на бебето да те изнервят 
Никога бебчето ти няма да е толкова малко, колкото в първите моменти, много бързо минават, много бързо растат, моето бебче е вече на 2 месеца, все едно обаче вчера разбрах, че съм бременна, времето лети