Захласване на бебе!!!

Аз не знам някое бебе да не се захласва, може да е мнооого рядко, но се случва. Съвет вече са ти дали. Голямата ми дъщеря се захйласваше на поразия, до голяма даже, бебето си реве рядко, каката е на 4г., бебето на 8м. и все още каката държи челното място по рев.  

Само запази спокойствие..Гушкане, духване в лицето и пак гушкане...

И когато тръгне на детска или ясли да предупредиш лелките да го следят.

Гушкаш и чакаш да изплаче. Няма бебе което да не е изплакало . Имаше си и медицински термин точно затова захласване и обяснение, но в момента не го намирам.  Моите и двамата се захласват до посиняване, ама вече не се шашкам.

Оооо,нашата дъщеря и до ден днешен се захласва, като че ли някой я коли  Такива драми и яко захласване,но като я гушна веднагически млъква,все едно не е било 

Намерих го. Ето : Детето плаче неутешимо и изведнъж спира да диша. В специализираната литература това състояние се нарича афективно-респираторен пристъп. На популярен език е известно като захласване. Среща се при 5–7% от здравите деца, най-вече на възраст между 6 и 18 месеца. Понякога то може да продължи до 6-ата година.

Причини

Добре е да знаете, че причината за афективно-респираторните пристъпи не е органично увреждане. Тези състояния не се отразяват на здравето на детето. Силният плач може да бъде предизвикан от някакво много неприятно преживяване (афект), неизпълнено желание, болка, уплаха, яд... В такива моменти дишането се потиска или сърдечният ритъм се забавя. В резултат се стига до загуба на съзнание, а понякога и до поява на гърчове.

Как се проявява

Афективно-респираторните пристъпи са два вида. Сини (цианотични) пристъпи. При тези пристъпи секунди след началото на плача детето спира да диша, устните и лицето му посиняват, то се отпуска и губи съзнание. Ако пристъпът е по-продължителен, може да настъпи и гърч.
Бледи пристъпи. По време на тези пристъпи детето отваря уста да заплаче, но не издава звук, пребледнява и внезапно губи съзнание.
Детето понякога може да получава и двата вида пристъпи.

Запомнете!

Поради спирането на дишането и загубата на съзнание захласването изглежда много драматично състояние. Неопитните и непросветените родители могат да приемат, че то застрашава живота на детето. Пристъпите траят от 5 до 30 сек (за мама изглеждат много продължителни), а честотата им е различна – ежедневни, седмични, месечни. Въпреки тревожната картина захласването преминава от само себе си и детето бързо се възстановява.

Nota bene!

Основното правило в такива ситуации е преди всичко да запазвате спокойствие. Не се паникьосвайте – хладнокръвието (колкото и да ви е трудно) е най-доброто поведение. Припомняйте си, че афективно-респираторните пристъпи не застрашават живота на детето и не са опасни. Дишането спонтанно се възстановява и няма риск от задушаване. С израстването захласването все по-рядко се появява и постепенно напълно изчезва.
Много важно е по време на пристъпите да реагирате правилно. Ако детето забележи, че в такива моменти се изнервяте и сте готови да проявявате изключителна загриженост към него, то ще се възползва от вашата слабост. Умело ще използва, че чрез захласването може да постига своето.
Когато малчуганът е в пристъп, напръскайте лицето му със студена вода, разкопчайте дрехите му, отворете прозореца. Уведомете педиатъра за случилото се. В повечето случаи не се налага медикаментозно лечение. Ако пристъпите са много чести, съпроводени са с гърчове, педиатърът ще прецени каква да е терапията.

Педагогически уроци

При децата, които получават афективно-респираторни пристъпи, наследствеността е от голямо значение. Атмосферата в семейството оказва особено влияние. Правилният възпитателен подход може да е ключът към отстраняването на захласването. Страхът от зачестяване на пристъпите води до много педагогически грешки.
Често, за да не се повтарят пристъпите, родителите са готови да задоволяват всяко желание на детето си. Това е много неправилно. Такова поведение издава пред малчугана вашата слабост и той ще ви манипулира и “върти на пръста си”.
Не разглезвайте детето, като изпълнявате всяко негово желание. Не правете компромиси само заради страха от появата на пристъпи!
Не му угаждайте винаги и във всичко. С обич му внушавайте, че то не бива да се налага.
Постарайте се да дозирате и отказите, и изпълняването на капризите на детето.
Консултирайте се с психолог, ако афективно-респираторните пристъпи зачестят и станат причина за конфликти в семейството. Специалистът ще ви даде съвети как да избягвате грешките във възпитанието. Това ще ви осигури не само спокойствие, но и здраве на детето ви.

и голямата щерка се захласваше като бебе, важното е да не се притесняваш както са те посъветвали повечето 

Алекс веднъж така се захласна, че посиня и получи гърч и аз какво да направя в такъв момент духах в лицето в устата ама не минава и я хванах за краката ,обърнах я надолу с главата и лекичко я тръснах. Тя изплю една храчка изрева силно и се оправи.
повярвайте ми аз щях да припадна след нея от страх и уплаха , но уви успях да се овладея.
Сега като се захласне и духвам в лицето и тя почва да се смее веднага(харесва и) на маймунката  хахха

Това сьс припадането направо ми звучи ужасяващо
Цвети Ети,какво правеше в такьв момент?Вижда ми се кошмарно изживяване

deizy13, това което си написала е много вярно. От медицинска сестра го знам, която го е прилагала на нейното дете. Когато се захласне детето, не само духане в лицето, защото може и да не помогне, тогава се хваща за крачето и се тръска леко надолу. Звучи гадно, но помага.

 Няма страшно! Геричка също се захласваше, но винаги са ми казвали малко да изчакам, и след това да и духна в личицето. По този начин детето свиква. Вече сме на 1 годинка и захласването е в много редки случаи. Бъди спокойна, всичко ще се оправи!

Блатодаря ви мами за съветите и аз търсех отговор на този въпрос!