Дискусия - какво трябва да бъде образованието на децата ни?

Ще кажа за "едно време" за себе си. Родителите ми са доста добре образовани, но не помня да са ми следили домашните или да са са ми пояснявали уроците, да не говорим да ми наемат учители. Ако може да се каже, че са ме контролирали, то този контрол се изразяваше в това да ми видят бележника. За кандидатстване в гимназия, а после и за университета се готвих сама. Разликата между "тогава" и "сега" е в това, че системата е работила добре и не е било нужно допълнително да се работи с мен, че да мога да изляза достатъчно добре ограмотена и образована от училище. А сега като гледам само какъв ужас е във форума откъм правопис косата ми се изправя - масово се използва Й вместо И, употребата на пълен и непълен член е пълна боза, а най-любимо ми е "ходих ме" и от сорта. И това се все хоа, които са завършили училище през последните няколко години. Всъщност, това ме улеснява да разпозная хората от моето поколение (на соца) - по добрия правопис. Е, ако толкова грамотни са вече настоящите майки от демократичното поколение, то какво остава за децата им?

Разликите от тогава и сега са много и очевидни и не са само в ефективността на системата.
Е, и аз съм от поколението на соца, но родителите са ми помагали много. Не в основното, а за допълнителни разширяващи въпроси, с компетентност и насоки. Към разликите бих добавила и условията на живот, по-голямата достъпност до информация, по-голямата заетост на родителите, по-голямата незаинтересованост на управляващите.
Правописът във форума и мен ме дразни, но пък си признавам, че все още не съм усвоила добре пунктуацията.
Аз не говорех за следене, а за това доколко се интересуват родителите какво учат децата им. Защото на мен не ми е все едно как възприема детето ми информацията, загубих доверие на издателствата списващи сегашните учебници. Не мога и да се огранича само с интерес към бележките на децата ми, ами интересно ми е какво и как изучават по различните предмети.

И аз не разсъждавам в посока детективщина. Искам да знам просто по всяко време къде и какво може и знае детето ми, защото ме интересува лично. За мен също не е нито неприятно, нито отегчително да си припомня и да науча някои неща. Що да лъжа- не всичко съм усвоила на времето идеално, като всеки човек имам пропуски, що да не си ги наваксам сега?
Това ми се чини нормално, обясних и причините- пропуски и неясноти или интерес и необходимост от още. Училището не може обективно да даде това "още", тъй като то си е за масовия потребител на услугата образование. Горницата- по друг ред. Добре би било държавата да помогне и да не се разчита само на платежоспособността на родителите или на тяхната лична подготовка, но не живея с илюзии.
И по "мое време" си беше така: добрият художник си ходеше на уроци, певците и инструменталистите- по школи, баскетболистите, футболистите, тенисистите- по тренировки, литераторите и математиците- по кръжоци.
И аз не съм ходила по частни уроци с цел прием в следваща образователна степен. Но ходех на хор, на уроци по китара, на лека атлетика и т.н.- според интересите ми, които не можеха обективно да бъдат задоволени от общоучилищната програма. Сега с моето дете подхождам по същия начин.
 

Джуди,
Ти говориш за извънкласни занимания или кръжоци. И сега, и тогава много деца ходеха на нещо, но не на частни уроци, зада си покрият материала в училище, защото иначе ще закъсат по математика, например. Аз имам предвид задължителната подготовка, която би трябвало да не изисква намесата на родител, за да може детето да завърши училище с добър успех. Ако детето има интерес в други области - чудесно. Винаги може да се запише на нещо допълнително.

Да, затова говоря. Децата, които са ми в обкръжението, не ходят на частни уроци, за да се справят с учебния материал. Не мисля, че той е толкова сложен, освен ако нямаме болни амбиции за отличен по всичко /писах за такива, за мен са си болни амбиции, за съжаление- често срещани по нашите ширини/. За по една тройка всеки средностатистически ученик може да скалъпи положението, дори без родителска и допълнителна помощ. Ако е чак толкоз зле- като едно време- ще има и частни уроци /имах и аз съученици, които ходеха поради неразбран материал, по математика/.

Изобщо не говоря за закърпване с тройка. Става въпрос за ниво и качество на образованието. Например, едно дете да изкара средно образование с отличен успех и съответния обем знания без да се налага да ходи на уроци или майка му да му обяснява задачите по математика, защото то не ги е разбрало заради малкото часове за упражнения или заради некомпетентността на учителя или да му поясняват физиката, защото учебникът е написан неразбираемо. Е, тук не става въпрос за занижени критерии. Мисля, че вече постигнах ясна дефиниция какво имам предвид.

За мен лично не е много лесно да се определи "ниво" и "качество" на образованието, при липса на критерии за оценка в тази насока. Не съм сигурна изобщо дали, кой и кога учи качествено/ некачествено. Матурите ги приветствам, но те сега "прохождат", имат доста неща за изглаждане по организацията, иска се работа.
В моя клас имаше деца под и над средното ниво, както при всички  класове и години. Сега знам за моето си дете. Понеже нямам критерии, по които да преценя кога до къде би следвало да може и знае точно еди какво си се стремя именно да знам материала и да следя. Познатите ми са различни- има такива, които не се занимават въобще с децата си и те пак изкласяват що- годе добре, но според критериите на съответното училище. Не мога да кажа, че са по- добре или по- зле от останалите. И във ВУЗ влизат- сега май въобще не е трудно.
Упражненията в училище са определено недостатъчни. Нов материал- добре, засега не го намирам за лош и некачествен, все пак сме в началото, но упражняването на новонаученото е недостатъчно. Може би би било добре да се кара по- бавно през материала, не същият в общи линии да приключва в VІІІ клас и след това да се преговаря още 4-5 години  и да се тъпче на едно място излишно, а да се разпредели по- равномерно и да се затвърждава наученото.
Лично аз намирам, че е по- добре да знаеш и можеш по- малко неща, но да е по- качествено, отколкото да се форсира напред, да сме първи на международните състезания при децата и да я закъсваме в качествено отношение след това, защото специалистите ни са енциклопедици, но не и това, което трябва да са- специалисти в определена област.  Затова съм привърженик и на диференциацията.
Това само го нахвърлям. Мога и по- подробно, но така или инче тука си четем и пишем няколко души и знаем в общи линии кой какво мисли. 

Според мен зависи и много от самото дете. Има деца, които учат с желание, горят за някакво знание или умение, търсят го, независимо дали е спорт, наука или друго. С тях е нужно просто да им даваш възможност да учат, да се развиват, да посещават школа, кръжоци, тренировки, уроци.......Други сякаш нямат афинитет към нищо или към всичко, нужно е да им даваш възможност да опитват различни неща, независимо, че бързо се отказват и така да намерят къде е мястото им. Други хич не им се учи, необходимо е все пак да постигат някакъв минимум езикова култура, да вървят нагоре, макар и на средно ниво......

Аз лично се моля децата ми да бъдат здрави - физически и емоционално. Да бъдат удовлетворени, независимо дали ще изберат да учат наука или ще станат техници. Важно е да са там, където са силни, където ще се чувстват в мир със себе си.

Защото понякога говорим за образование, за култура и т. н......., но дълбоко в себе си мислим за постигането на успех - успеха в съвременното му разбиране - работа в богата фирма, пари, хубава къща и пак пари.........

Хубавите коли и къщи са индиректно свързани с морала на децата (ако няма сигурност в държавата, как ще си гарантираме запазването на благата, ако няма правов ред, как способните ще успеят?) и директно свързани с качеството им на мислене. Този мутробарок сега е преходно явление.

Смятате ли, че трябва да се отрази близкото ни минало в учебниците по история без субективизма, който сега е там - да се говори за концлагерите, за Народния Съд, за бележките от ОФ за Университета, за изселванията и другите репресии? В момента онзи период е представен едностранно, без лошите аспекти 

За този период не съм сигурна колко са достоверни източниците на информация и как ще бъде отразен в учебниците. Не е необходимо да се навлиза чак в такива детайли. Могат да се споменат правителствата и управляващите ги, но да се навлиза в подробности - няма да е много добре, защото предусещам, че няма да са обективно подбрани.
Вчера погледнах урока на сина ми по ЧО. Там турците са представени като заграбващи и само толкова. Спестени са кланетата, изнасилванията, потурчването. Донякъде съм съгласна, но доста се набляга на вярата, че само тя е помагала - това не ми хареса. Като цяло урокът беше за султана как се издържал от заграбени земи и много вяра у българите. Нещо не се връзват, ако се замисля повече.
Та и с репресиите кой знае как ще се подходи...

Толкоз новите данни не ги намирам за история, а по- скоро за политика /все още/.

Ако се представят само факти, без изводи в тях, т.е оставят учениците сами да формират гледната си перспектива, не мисля, че ще е толкова субективно. Пълното затъмнение на онзи период в момента ни прави лоша услуга, защото децата не мгоат да го оценят обективно, В МОМЕНТА са субективни (При Тошо не беше лошо), смятам, че субективността в една посока не бива да се превръща в субективност в друга - именно затова смятам, че трябва да се учат всички факти от близкото минало, без да се дават никакви изводи и оценки 

Нещата от близкото минало ги знаем ние и бабите на децата ни. Няма да си останат непросветени.
Аз помня как дядо ми ми е разказвал, ще помнят и моите деца.

Има правота в писаното от теб, raylight, но мисля, че изводи въз основа на представени факти може да направи само един по- зрял човек, не и дете, поне не и такова, учещо в основно училище. Освен това лично аз не мога да си представя изцяло обективно пресъздаване на факти, без уклон на оценъчността им. Затова, на този етап бих предпочела в Историята да не се упоменава период след 44-та, примерно, година, особено при малките деца. Те без друго не могат поне до 14 годишна възраст да асимилират смяната на правителствата и партиите до 09.09 от новата история, какво остава за чудесата след този период, за който и за нас, възрастните, да си признаем, нещата не са обективно изяснени, тъй като определено истината- пълната такава, не се знае и от нас.