Публикувана: 27 ноем. 2008, 21:36 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2008, 10:39 ч.

За думите....

3 570
32
1

# 15 28 ноем. 2008, 14:04 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

аз пък се 4увствам страШно неудобно като се прибера в България и като по4нат да мнодумстват. то едни комплименти, едни благодарности, едни пожелания, глава ме заболява просто ooooh!

да не говорим колко ги смятам за искрени Rolling Eyes

в твоя слу4ай конкретно, едно мерси и комплименти за организацията ми се струват задължителни_въпрос и на възпитание все пак Peace

# 16 28 ноем. 2008, 14:06 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Гърците също са по приказките Wink

, няма значение дали за похвала или критика.
Това, което казва fata morgana, тук е невъзможно да се случи. За децата дават мило и драго. Няма ден, в който да не заговорят или просто да закачат дребната на улицата или в магазините.

# 17 28 ноем. 2008, 15:34 ч.

Мнения: 1 761

Имала съм всякакви случки тук.Понякога съвсем непознати много се радват на сина ми.Ама и той ги заговарямпоздравява ги...има и хора,които не обичат деца и ме гледат така,сякаш съм ги ощетила,ако седна на мястото за майки с деца.
Изобщо не им обръщам внимание,не очаквам да ми благодарят или д аме хвалят,ако го направят по-скоро съм изненадана,но поне знам,че наистина съм се справила добре.

# 18 28 ноем. 2008, 15:51 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Цитат на: kartinka в пт, 28 ное 2008, 15:34

Изобщо не им обръщам внимание,не очаквам да ми благодарят или д аме хвалят,ако го направят по-скоро съм изненадана,но поне знам,че наистина съм се справила добре.

По принцип или от тях....
Направи ми впечатление и криво, защото съм по 5 дена в седмицата с тези хора и знам наизуст какво казват, когато те организират нещо. Вчера след моята проява имаше друга организирана, която не беше успешна и имаше много малко хора, но въпреки това сега слушам колко добре е минало.....Може моите прдстави да се разминават....

# 19 28 ноем. 2008, 17:21 ч.

Мнения: 3 932

Кофти емоция определено. И на мен ми се случи нещо подобно, като започнах във фирмата, в която съм вече втора година. Участвах в организирането на годишно събрание с поканени около 400 човека. Бяхме общо трима колеги, които работихме по проекта + обичайните си задължения. Всичко мина на шест, имаше специално "пост-мортем" събрание, за да се отчете успеха на мероприятието, само дето благодариха не другите двама, а мен леко ме позабравиха Whistling

. Не съм се врягала много, рекох си, че така е с новаците! Но оттогава напомням по=честичко за себе си и не ми се е случвало да ме забеавят.

Иначе тук (поне в моята фирма) задължително се благодари за всяко мероприятие, било то с имейл, устно или със специално събрание (според машаба на постигнатото).
Миналата година организирах коледното парти и след това получих "благодарствени" имейли от почти всички колеги, които даже звучаха искрено...

# 20 28 ноем. 2008, 23:14 ч.

Мнения: 3 638

Цитат на: О'Хара в пт, 28 ное 2008, 13:50

аз пък не бих се впечатлила особено ако някой си не обърне внимание на гарджетата ми, самата аз съм по-...холандка Laughing

и не ми идват думи какво да кажа
трябва изключително много да ме впечатли някое хлапе, тогава наистина ми идва спонтанно да ахна и си го казвам.

Въобще не държа някой да се "превъзнася" по гарджетата ми, всъщност понеже са близначки винаги сме обградени дори с прекалено много внимание, на всяко излизане трябва да сметна поне 15 минути за спиране на приказки с непознати Crazy

. Но когато заведеш децата си в работата, където никой не ги е виждал, поне едно "Ама това ли са дъщеричките ти?", ми се струва нормално, а не да се правят, че не ги забелязват.
Живяла съм и в Италия и наистина италианците са поне по-сърдечни, пък дори да е от чиста куртоазия. И с американци съм работила доста дълго и те също са различни, тук най-странното е как хора, които познаваш могат да са съвсем безразлични в даден момент и това понякога действа доста зле на морала. Докато за мен познатите са познати - винаги ги удостоявам с нужното внимание.

# 21 28 ноем. 2008, 23:54 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

ох беее, ама що всичко приемате лично.
fata morgana, аз говорих що за човек съм и че има хора, които знаят как да намерят думите в конкретната ситуация, аз за съжаление не съм от тях. малко съм пън.
но им се радвам и малко им завиждам на такива хора Grinning

опитах се да оправдая холандците Mr. Green

# 22 29 ноем. 2008, 02:30 ч.

Мнения: 3 367

Въпрос на стил и светоусещане на конкр.човек е тук.
В Америка хвалят за щяло и нещяло като цяло,особено децата,но колкото по-нагоре се качваш-толкова по-малко сякаш стават похвалите.
От жената с к работя вече 8 години и сме делили какво ли не добра дума съм чула може би 3 пъти,вкл като се родиха децата не се обади по тел или с мейл,но знам че би застанала зад гърба ми ако се наложи (к ми е по-важно).
Моят личен мениджърки стил е да благодаря много за помощта и мисълта на колегите под мен,хваля трудно.
Децата хваля много.

# 23 29 ноем. 2008, 03:12 ч.

Мнения: 1 169

Децата ги хвалят даже прекалено много. В работата- зависи. Аз лично чувам много добри думи от прекия ми бос.

Преди работех в казино и съм срещала и работила с различни националности.
Случайните ми срещи с ХОЛАНДЦИ- клиенти на казиното не бяха никак леки и с изпълнени с доста снобизъм от тяхна страна.
Всички те винаги ме питаха саркастично: "Как можа да дойдеш точно тук в САЩ? Никога не бихме дошли да живеем тук..."
В същото време работех с трима колеги холандци- много весели и добри хора, големи дружки бяхме.

# 24 29 ноем. 2008, 11:26 ч.

Мнения: 1 910

Според мен не опира до нация, а до човек. Пример в случая е в работата на мъжа ми. Човека си изкара снимки в размер 50х75 и си ги сложи в работата. Ами масово му ги коментираха, почти всеки изразяваше мнение коя му харесва най-много и защо. Не знам...може да са ти завидяли за посещаемостта, хем ти е за първи път. А може да са очаквали ти да ги попиташ...

Сега видях, че и за децата сте коментирали. Ами мен много често холандци ме спират или направо говорят на Борил, колко бил красив, какви хубави очи имал...не че един не ни напсува, защото Борил се дереше от рев. Ама този вече го приех, че не е с всичкия си...или просто не е имал деца...или и двете. Това не означава, че "давам представителна извадка".

С две думи...свят, като цвят. Simple Smile

Последна редакция: сб, 29 ное 2008, 11:33 от windy [YES]

# 25 29 ноем. 2008, 11:28 ч.

Мнения: 1 550

Калинка, изненадана съм, че поне едно "добре си се справила' не са казали.
Представям си как си се почувствала. Всеки иска да знае, че в крайна сметка усилията ми не са отишли напразно.
Но и за пореден път се изненадвам, че в една малка Холандия разликите могат да бъдат толкова големи Crazy

Аз съм с точно обратните впечатления- как се хвали за най- малкото нещо и то с какви суперлативи Crazy

В такива случай обикновено не знам какво да кажа и къде да се дяна. Още по- малко се сещам какво да кажа в отговор.
Особено по отношение на децата- внимание, усмивки, комплименти Crazy

Нещо, което винаги ми е правило впечатление, защото нали пък в България е точно обратното. Да не погледнеш дете или кажеш нещо, че видиш ли си го урочасал Crazy

Vanhorne, определени места привличат определени хора Peace

В България работех в хотел с немски и холандски туристи. Холандците никога и за нищо не са създавали проблеми. Докато германците бяха страшно претенциозни Crazy

и винаги се оплакваха. Това не ми дава основание да твърдя обаче, че германците са мърморковци и знам ли там какво още Crazy

. Познавам достатъчно германци, които за оставили много приятни впечатления.

Аз рядко изпадам в крайности и по принцип не генерализирам, за това и се дразня когато някой тръгне да прави общовалидни заключения. Няма еднакво валидни норми и характеристики, за която и страна да става дума.

Последна редакция: сб, 29 ное 2008, 11:36 от Милен@

# 26 29 ноем. 2008, 16:33 ч.

Мнения: 5 710

тук не пестят от похвали.

# 27 10 дек. 2008, 19:19 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Джи в пт, 28 ное 2008, 00:15

Лицемерието, аз поне, го улавям винаги, тъй че общо взето знам кога го казват от немай къде и кога са искрени. Аз съм същата, гледам като лицемернича да играя добре. Mr. Green

А и съм се научила от кой тип хора да очаквам думи и от кой - крив макарон.

И аз (смея да се надявам). Особено в резултат на активната работа с хора си мисля, че развих похвален усет (ей за това нещо никой още не ме е хвалил с думи, а бих се поласкала. Flutter

)
Моят приоритет в момента са децата, и работим с тях по този въпрос - на кого да вярват, кои от хората, които ги бълвочат с похвали, наистина имат чувство за качество и може да им се вярва, и не трябва да ги губим; на кого просто му е все тая за тях и им хвърля прах в очите по инерция, защото така е куртоазно, защото мери с половинчат аршин, или просто за да измъкне някой и друг долар от банковата сметка на родителите им. Ей такива работи. Големички са, ще ми се да вярвам, че все по нещо разбират.

# 28 10 дек. 2008, 19:30 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Kalinka в пт, 28 ное 2008, 13:38

О'Хара,
това за бисквитката не е много вярно. Аз поне не съм била свидетел.

калинка, аз съм постоянен свидетел на феномена с бисквитката. Peace

може по вашите ширини да са по-цивилизовани Hug

# 29 10 дек. 2008, 21:22 ч.

Мнения: 1 783

И мен са хвалили и на детето ми се радват (второто и в България, и в САЩ). Принципно, предпочитам хубавата дума, дори от от куртоазия, отколкото темерутниченето. Но да не отива към мазнене. Моят опит е положителен, когато нещата остават реални.

Цитат на: Vanhorne в сб, 29 ное 2008, 03:12

Случайните ми срещи с ХОЛАНДЦИ- клиенти на казиното не бяха никак леки и с изпълнени с доста снобизъм от тяхна страна.
Всички те винаги ме питаха саркастично: "Как можа да дойдеш точно тук в САЩ? Никога не бихме дошли да живеем тук..."
В същото време работех с трима колеги холандци- много весели и добри хора, големи дружки бяхме.

Същото и мен са ме питали Laughing

, направо ми стана неудобно от въпроса.

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: