Изключително злоядо дете

И аз имах подобен проблем. Все още не яде много, но поне опитва.
Имаше период в който дори и това отказваше.

Против съм тъпченето в уста и гоненето из къщата. Не ми се бори с дете заради 1 лъжичка.
Специално ходих на детска консултация за съвет. Това, което ми казаха е същото,
което Франческа Салиери е описала.

Сядаме всички на масата, сипваме и на нея, но не я подканяме или караме да яде.
Ние се храним, приказваме и така. Плахо започна да си иска и да опитва.
Сега вече дори си иска купичката и сама си яде. Може да пробваш, току виж и при вас работи.

И ние имаме проблем с яденето. Аз отдавна съм спряла да тичам след нея, не че не се ядосвам, де. Супи и готвено никога не е яла, не е опитвала дори. Има периоди в които е гладна, но отказва да яде каквото и да е, дори отказва да го опита. Храни се с нас, но предимно си игра с храната, а да я нахраня е абсурд.
Сега е на период пиле и макарони, преди беше ориз и банани, преди това хляб. Като откаже едно пробвам друго и така докато налучкам. Например от макароните яде тези на спирала, а другите отказва. Ей такива ти му дивотии. Пробвай различни форми, цветове, вкусове храна, но без да я насилваш. Аз предлагам, ако не иска след 15 мин нещо друго и т.н. Забелязах също, че когато има други деца е по-склонна да опита и яде нещо с тях. Така се научи да яде пиле, например.
Аз много държах да я науча да се храни разнообразно и здравословно, но май ще почакам.
Майка ми все ме успокоява, че тя е яла само хляб до 3 годишна и е оцеляла. Искрено се надявам да го израсте.

Благодаря на всички за съветите. Искрено се надявам при нас проблемът да е пробиващо зъбче, тъй като от известно време е много неспокойна и миналата седмица и проби едно от кучешките зъбчета. Днес сутринта изяде един кроасан, но след като се правех на луда. Отчупвам и хапка и тя не я иска, тогава се правих все едно аз ще я лапна и тя вика "нама" и отваря устата. Та днес и нищо друго да не хапне пак ще съм спокойна.
Но консултацията с лекар си остава де....

Есме, би ли споделила колко килограма сте? Децата са ни почти на една възраст и ние имаме също голям проблем с храненето.
Вие изследвали ли сте хемоглобина на детето? На нас ни казаха, че ако има анемия с железен дефицит това намаля драстично апетита. В момента сме 10.2кг.
Ние сме пили Саностол, но не видях някаква разлика.
Може да пробваш и Апетонин, който е с пчелен прашец. Пихме и Перитол за алергия, който като страничен ефект действа върху апетита. При нас нямаше ефект.

Когато се разболее дръпва назад ужасно много. Отказва съвсем да яде и веднага отслабва. После й трябва много време да започне да се храни по малко. След разстройство и неядене ни изследваха за цьолиакия и ни сложиха на безглутенова диета. Спазвахме я 3седмици и мога да кажа, че започна да се храни редовно-неголеми количества, но 4 хранения на ден.

Наскоро четох, че неяденето при децата може да е и на психическа основа, но не знам ние къде сбъркахме със захранването, че се получи така ( докато беше само на кърма си ядеше нормално и наддаваше добре).

Ето някои от моите трикове при хранене: Слагам й книжка с картинки и започвам да й разказвам за любимите неща, като променям интонацията си ; нареждаме патета и кукли и храним тях; аз рисувам с едната ръка, а с другата я храня; пускам Анимал Планет и гледаме за животните, аз обяснявам какво дават, като е много важно да й се разказва увлекателно, за да се зазяпа и да отваря уста.
Знам, че тези методи хич не са възпитателни, но при нас друг начин засега няма. Когато има някой друг вкъщи се комбинираме и единият я занимава, а другият я храни. Винаги вечер сяда с нас на масата. Понякога й обещавам да излезем да видим котетата след като си изяде супата.

Ако детето има страх от лъжицата, просто спри да го храниш с такава. Прави храната на малки парченца и да яде сама. При нас действа понякога.
Аз гледам да не я насилвам, защото става още по-лошо и намразва храната.
И аз държах на разнообразното хранене, но разбрах, че няма да стане. Леща, грах, боб не ще и да помирише. Гледам поне един път на ден да хапне месо, като й давам и кюфте, защото обича. Жълтък пасирам в плод или кисел, за да си набавя желязо.

Мои близки имаха такъв проблем, да не кажа, че и до сега дъщеря им е супер злояда и слаба. Ходиха на лекар, доста изследвания и правиха, включително и стоматолог, за да види дали няма нещо на зъбките и за това да не иска да се храни. Стояла е гладна с дни, най големия период е седмица, само на вода, като на 8 ден изяла 3 маслини.  Това беше периода с ходенето по лекари. Нищо, казаха здрава и злояда. Хапва , колкото да не е без хич.
То направо стомахчето му свито на това дете, сигурно го боли като хапне. Консултирай се с лекар и давай някакви мултивитаминни сиропи.

Моята щерка(голямата)на годинка тежеше 7,800кг.Като и дам една хапка на обяд,спеше си с нея следобяда и към 17-18 часа благоволеше да я глътни.За да не умре от глад съм я хранила с шише докато спи ,лъгала съм я по всевъзможен начин е не стана и не стана,нашето прояждане.Какви ли не витамини давах,НИЩО нямаше ефект,само пари на вятъра!Взе да се храни по нормално като изкара всички зъби,ако това ще те успокои.Но да те ориентирам какво е по нормално ,бебка е на 11 месеца и яде два пъти повече от колкото кака си Бебка е 10кг.,а кака и на 6 години е 14,500 Та исках да кажа ,че все пак яде ,не е на пълна диета И пак ще стане човек ,та по спокоино я караи
Успех!

Знам за много злояди деца, но не знам за нито един родител, който признава, че е направил детето си злоядо, а в повечето случаи е точно така. Първото нещо, което иска едно новородено, е да се храни - инстинктът е безпогрешен. За злоядо кърмаче не съм чувала, нито за 6-месечно, което не иска шишето с мляко с дни. Ако един човек има проблем с храненето, с огладняването, с рефлекса или каквото и да било още, то той се проявява още с раждането и съответно се лекува. Останалото е дело на родителите - създаване на вредни хранителни навици отрано, липса на хранителен режим, преекспониране на процеса, преследване с лъжички, "изяж си всичко" и т.н, списъкът е безкраен. За дете, което е злоядо, но не поради здравословни причини, Франческа Салиери е дала перфектен съвет. Забележете обаче, че докато родителят не е готов да признае грешките си и продължава да смята, че детето е генетично обременено със злоядост, всички съвети са напълно безполезни.

crazy chick, не е вярно това, че инстинктът на кърмачетата е безпогрешен. Моя брат е бил толкова злоядо бебе, майка ми е имала кърма за 3 бебета дето е казва, а той почти не е сучел. Така си беше до седми клас, скаран с яденето. Како му стана тогава, изведнъж като се отприщи, ела да го видиш, сега яде за трима. 
Моя син като бебе беше много лаком, но след две годинки като започна да има свой вкус, много от нещата отказва да яде, не казвам, че е злояд в смисъл, че не иска да се храни, но харесва определени храни. Не мога да му се сърдя, при положение, че самата аз съм така, обичам да си хапвам, но съм много капризна към вида на храната.

Така де, то и у нас е така  За мен е нормално човек да има предпочитания към една или друга храна и макар да не ги толерирам на 100% при моите деца, все пак се съобразявам с тях. Но тук говорим за пълна злоядост, доколкото видях. А тя може да се породи дори от това, което ти отбелязваш - нежелание от страна на родителя да приеме индивидуалните нужди на детския организъм.

Не желая да засегна авторката, но тук ми прилича или на някакво заболяване /пуснете бактериална проба- чревни инфекции, инфекции на ГДП, не изключвам и зъби/ или на грешка в храненето, допусната от родителя. Отвращението от храната, особено от лъжицата, поднесена от него, такава, каквато е в описаната ситуация, прилича много на последното.
Също съм убедена, че няма да намеря родител, който да си го признае, че е имало моменти, когато е проявявал насилие по отношение на храненето, но достатъчно ми е че съм виждала такива грешки и резултатите от тях- "злоядите" деца.
Моите деца не каня за хранене отделно. Откакто са станали 8 месечни масата се сервира за хранене в определеното време и всеки си заема мястото. Ако не яде- не яде- става и си се занимава с неговите си неща. Не каня никого специално. На следващото хранене не ялият вече е сред ядящите. Случвало се е, ако детето няма апетит той да се "събуди" само докато ни гледа как се храним ние, без никой от нас да му натяква, че е време за ядене.
Наскоро попаднах на сходна тема за кърмачета. който не желае да търси наистина обективно корена на проблема си има проблем, но по- лошото е, че създава такъв и за децата си. Лично аз бих изследвала детето за здравословни проблеми, да изключа всичко възможно от този характер и ако няма такива- не бих давала насила.
Историята не познава човек, умрял от глад, ако е здрав и има на разположение храна. Ако вие знаете за такъв случай- споделете, бих предпочела обективна информация, не "чух от едно място", "мама така каза", "съседката...".

И синът ми е злояд. Периода в който го разбрахме, съвпада с вашия. Трябваха ми две години, за да проумея, че човечето просто е с различна нагласа към храната и виновни няма. За него хлябът е отделна храна, която не върви с другите - понякога топва по някой залък, ако ястието е със сос /казва му топило  /, а когато е във вид на кротони за супата - пуска рибки. На седмица му се събират към 3 филии. И картофите не му харесват, не бях виждала  дете, което не обича пържени картофи, е видях  С часове съм си играла да му готвя /на кухня никога не е записван/ и да аражирам - то не бяха човечета, то не бяха оризови острови /с палма от магданоз/ - Тц, като каже това ми е ГЮСНО /гнусно/, без дори да го опита, идело ми е да ... срам ме е да го напиша През последната година се усетих, че 3 неща никога не отказва - супа ФИЛЕ /с фиде/, салати /шопска и с марули/ и таратор. Когато сме навън, яде почти всичко /от тестените признава само пица - банички и кифли не признава/, омита всичко на скара в промишлени количества /огромни усилия ми костваше, да спра да мисля, какво има в каймата/ -  у дома скара не яде /понякога риба/, взимала съм готова за вкъщи - и нея отказва  От както се успокоих, че няма да се разболее от гладуване и спрях да му броя ребрата /в момента е висок 115 см, 17 кг./ нещата взеха да си идват на място. Дадох си сметка, че ако ставаше дума за възрастен човек, щях да му се възхитя на рационалното и разделно хранене.
Понякога отказва да яде до следобеда, тогава спретвам една супа и после салата. Салата винаги е последна, защото е най-любимото му нещо и се засища с нея. Все по-често чувам - Мамо, гладен съм - но се правя на отекчена, все едно е най-нормалното нещо на света, а вътрешно 

Съжалявам, че стана толкова дълго, но имай търпение и се успокой ако можеш - децата усещат напрежението, а резултатите са обратни. Успех   

crazy chick, никой не казва, че е безгрешен. Вероятно е да сгрешено някъде, но резултатите са налице. Аз лично съм чела доста по-въпроса със захранването, дори още преди да родя. Но детето ми има свое мнение по въпроса с храната и го устоява от най-ранна възраст. Това че твоите деца нямат проблем с яденето, а майките на злоядите деца са неиформирани си е лично твое мнение, което е много обидно за мен. Дай поне някакво решение по въпроса, явно ги разбираш тези неща.


Не разбрах само какъв е перфектния съвет. 

Не си разбрала, защото не искаш. Върни се на 1-ва стр. и пак го прочети, доста ясно е написано. Колкото до останалото, ще се направя, че не съм уловила сарказма ти. Нямам представа с какво скромната ми позиция те е обидила, но моята цел далеч не е тази. Вероятно аз и ти се различаваме по това, че според теб децата от най-ранна възраст имат мнение по въпроса с храната, а според мен не биха могли да имат такова. Оттук насетне очевидно е, че моите решения няма да ти вършат работа.

Дааа, точно така е! Аз също съм бивше злоядо дете, и майка ми все съжаляваше, че ме е карала да ям. Накрая сама си проядох. Моят син често се опъва, аз му оставям яденето, вилицата, лъжицата - да яде колкото иска и ако иска. Аз съм длъжна да предложа ядене, ако не ще - проблемът си е негов. Да бъде хранен хич не дава. Има дни, в които почти нищо не е ял. Здрав е, жизнен е и това не ме притеснява.

Абсолютно.
Моята почна на година и 2-3 месеца да яде сама.
Ти си я стресирала с това ядене. И аз така я бях стресирала, само докато видеше лъжиата и ревеше, лапне хапката и държи в устата и не дъвче и не гълта. Остави я сама с лъжица и излез от стаята. Ако до половин час не е изяла нищо, прибираш яденето и предлагаш на следващото хранене. Аз така я бях оставила почти седмица. После прояде.
Не че сега яде кой знае колко, но не я насилвам .