Публикувана: 29 ноем. 2008, 17:25 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2008, 17:48 ч.

Наказанието на децата?

1 913
30
1

Отговори

# 15 30 ноем. 2008, 14:32 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: pasinet в сб, 29 ное 2008, 17:25

Има ли други такива деца като моето, които не могат да бъдат наказани? Rolling Eyes

Не наказвам в класическия смисъл на думата. До стената, на столче, в стаята си...
Не отнемам любими вещи, нито лишавам от любими занимания...

Ако се тръшка, реве /от година не го е правила/ или по някакъв друг начин шумно се опитва да се наложи я пращам в стаята си да се успокои и после не й натяквам, а продължаваме все едно нищо не се е случило.

Ако не си е подредила стаята, давам й време като предупреждавам, че след края му всички играчки по пода заминават при децата, които нямат играчки и ще ги ценят повече. Ако се бави с приготвленията за сън... изяжда си от времето за приказка в леглото. Ако се бави с приготовленията за излизане /както в момента/ изяжда си от времето на вън или пък то свършва. Предупреждавам по няколко пъти какво става, не й спускам резултата като гръм от ясно небе. Давам й малко аванс, все пак е дете...

За най-големите ужасни и непростими провинения я поглеждам много, много тъжно и казвам: "Разочарова ме." - не помня кога се случи за последно, но едва ли съм го казвала повече от 2-3 пъти.

# 16 30 ноем. 2008, 15:21 ч.

Мнения: 3 367

Това са стихчето и Коледа е абсол.по учебник пример как не се наказва.
Не го казвам като критика изобщо,всеки преценява как да си гледа децата,но предполагам дори за секунда не си си помислила да го оставиш без подарък,к той чудесно знае и усеща. "Заплашва се" с нещо к със сигурност се случва ако поведението не престане. В този случай аз бих говорила за неприятното усещане като всички си кажат стихчето, а той не може,бих му предложила да пропусне тържеството за да не се "изложи" и пр. , бих говорила че доста неща не се ни кеф,но ги правим (мием съдове,перем,готвим-защо и последствията ако не и пр). Дост.голям е за подобни концепции,съдейки по щерка ни. Търпение ви желая!

# 17 30 ноем. 2008, 15:39 ч.

Мнения: 8 999

Физически наказания никога не съм налагала - да стоят с вдигнати ръце, или да седят неподвижно на стол. Това не действа. Действат само заплахи, че ще ги лиша от нещо реално. Няколко пъти съм изхвърляла играчки на боклука, прибирам им електронните игри, не им позволявам да гледат телевизия, не купувам любимо лакомство, не ги водя на детски сборища /на гости или на РД на някое приятелче/. Ето тези неща им взимат страха, защото пряко нарушават, при това задълго, техния комфорт.

# 18 30 ноем. 2008, 15:49 ч.

Мнения: 1 447

Дъщеря ми я наказвам като я лишавам от нещо любимо и това за сега действа.
Най -често я наказвам като и спра детските филмчета.
Случвало се е да я наказвам и до стената,стои не мърда от там,но като я освободя тя си продължава
по същия начин.Видях,че този вид наказание не е удачен за мен,за нея е по-лошо да не гледа детско
и затова на този етап прилагам това наказание.

# 19 30 ноем. 2008, 15:55 ч.

Попово
Мнения: 687

Ще следя с интерес темата Peace

# 20 30 ноем. 2008, 15:59 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: anette1104 в нд, 30 ное 2008, 15:21

Голям е , но не разбира колкото децата на неговата възраст, нито може да говори колкото тях. За това и се налага да учим в къщи. Това със срама от излагане е твърде далеч от разбирането му изобщо. Както и да му обясня, че нещо се прави не по желание изобщо не може да разбере какъв е смисъла. Казвала съм му, че с някое действие ще нарани мен, ще ми е мъчно - изобщо не го интересува. Дори се е случвало да ми каже, че иска аз да плача или да ме изпъди на улицата и да имам кръв, само защото съм му забранила нещо!!! Shocked

За него щом не иска е достатъчен повод да не го прави.И разбира се, че ще го оставя без подарък, ако не каже стихче. Както и съм си изпълнявала всички "заплахи" за спиране на детски и т.н. любими занимания. Вчера беше спрян телевизора тотално през целия ден, заради едно истерично негово тръшкане за ужасно филмче по cartoon.

# 21 30 ноем. 2008, 16:15 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: pasinet в нд, 30 ное 2008, 15:59

И разбира се, че ще го оставя без подарък, ако не каже стихче.

В градината?Всички деца ще имат подаръци=а той не? Това ми се струва много зловещо и честно казано ненужно,аз по=скоро не бих го завела на празника при това положение.
Не познавам детето,и ние учим у нас нищо че щерка ни си върви със връстниците и срещам не рядко съпротива,само споделих опит.
Колкото до причина-следствие-ако не сготвя-няма вечеря не би ли разбрал?Ние така минахме през "ако не си сгъна прането-нямам дрехи за у-ще",не беше лесно,ходи мърлява няколко дни,разбра.

# 22 30 ноем. 2008, 16:20 ч.

Мнения: 2 448

Стихчето , което го карам да учи не е за градината, Доколкото знам, не са му дали да учи за там изобщо, защото не им се занимава с него. Но това е друга тема.
Лишаване от подарък имам предвид в къщи под елхата. Не може да позволя на 5 години да не е научил нито едно стихотворение, а да знае диалозите на 20 филмчета наизуст без проблем. Просто ината и своеволието му е голям и до сега сме го щадяли много точно заради проблема му с говора по препоръка на специалистите, но вече трябва да влиза в крак. Имам основания да смятам, че се справя с определени неща и е време да се изисква от него малко повече послушание отколкото от едно бебе да речем.

# 23 30 ноем. 2008, 16:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Малкият също не искаше да учи наизуст стихотворения. Бях се притеснила по едно време, че нещо не успявам да го мотивирам или че не умее да учи наизуст. Но и той знаеше диалозите от Цар Лъв, например. Нещата се промениха в момента, в който тръгна на предучилищна. Изведнож се оказа, че учи невероятно бързо стихчета. Не зная дали е до зрялст или аз нещо не съм направила както трябва.
Затова недей да го мъчиш детето. Едва ли е от инат. А и не е длъжен да знае стихотворения наизуст.

# 24 30 ноем. 2008, 16:27 ч.

Мнения: 14 654

Ако ще се успокоиш, pasinet, мога да ти кажа, че и моето 5-годишно не знае нито едно стихче наизуст. И за какво трябва да знае точно стихче? Според мен наизустяването на разни стихчета няма никаква полза, никаква и винаги съм се гнусяла от учителки, които държат на това.
Един единствен път детето ми учи стихче - да го каже на едно тържество и после го забрави - много смотано стихче беше. По принцип му е досадно, иначе децата лесно запаметяват. Знание не се придобива с учене наизуст.

# 25 30 ноем. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 2 448

Цитат

Нещата се промениха в момента, в който тръгна на предучилищна.

Дано, защото на моменти се отчайвам. Че няма никаква мотивация за каквото и да е свързано с реално учене не неща, не само стихчета а въобще всичко, което му е трудно (рисуване например). Confused

Притеснявам се, че няма да иска да стои в час, сега в градината се отнасят доста либерално с него, заради това че по късно проговори, някак им е по мил и не го тормозят, но искам да започне да разбира, че като каже на госпожата не искам, това няма да му реши проблема.

# 26 30 ноем. 2008, 16:38 ч.

София
Мнения: 958

pasinet - не бих насилвала детето си да учи стихчета........обучението в тази възраст трябва да бъде под формата на игра, да бъде интересно за тях, да им доставя удоволствие.

Задълженията и правилата са повече за отношенията към хората и някои полезни навици относно хигиената, например, но без наказания. Наказанията можеш да ограничиш само за грубо и предизвикателно отношение, например, както и за физическа агресия. Но преди да правиш това е добре да бъдеш сигурна дали не е налице хиперактивност или друг поведенчески или обучителен проблем. Понеже там нещата са по-различни и наказанията трябва да са сведени до минимум и внимателно подбрани.

# 27 30 ноем. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: mila71 в нд, 30 ное 2008, 16:38

.............

Е, точно заради това до сега сме били винаги много внимателни и толерантни към него, но виждам, че започва да се усеща, че много от номерата му минават. Наказания както казах така и не съм прилагала (говоря за стоене до стената) той не може да бъде накаран да направи това. Всичкото ни внимание към него с цел да не се провокират кризи на истерии, но няма как да му се разрешава да прави каквото иска, защото например той е в състояние да се тръшне , защото съм му спряла телевизора. Не мога да се съглася, че трябва ТВ да върви по цял ден. Мисля, че е вредно. А те основните ни тръшкания са за това или за отказ да му се купи играчка при всяка разходка. Няма как на тази възраст да му се угажда за подобно нещо.

По въпроса със стихчето с подкупи успях да го запаля да ме слуша като му го казвам и го запамети, но пак казвам, че не мисля, че не е от интерес толкова, колкото желанието му веднага да се противопоставя на нещо което го карам да прави. например като кажа дай да кажем за "пухкави снежинки ...." той да ми казва, не, искам "аз съм сънчо". Това са си чисти номера. Simple Smile

# 28 30 ноем. 2008, 17:03 ч.

София
Мнения: 958

Разбирам те..... Hug

Синът ми е е с известна хиперактивност и овладяването е изключително трудна задача. Но понякога дори и да искат тези деца просто не могат да се овладеят. В момента започнах да взимам новия телефон и до известна степен това работи......... Simple Smile

Постепенно си направи няколко правила и започни от тях. Когато се затвърдят въведи и други....
С много търпение и твърдост.