Купи ми, купи ми!

  • 2 779
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 804
единственния на4ин да я преодолееш е с разговори-с каките навремето се бяхме разбра ли така-преди градина се купува нещо малко-бонбони или солети,и след градина пак нещо подобно.За игра4ките -пак така купува се само по повод,имаха достатъ4но 4е и в пове4е
Сега с дреби прилагам същия метод-когато запо4не с купи-това,това и това и предлагам да си избере само едно и купуваме него,за игра4ките-имам един отговор-сега няма пари ,когато има после ще купим,та сега преди да поиска някоя игра4ка пита-имаш ли пари newsm78

# 16
  • София
  • Мнения: 6 999
Въвеждам правила.
Примерно: Купувам по 1 нещо. Книжка, играчка... каквото тя избере, но само по 1 на излизане. Ако е казала, че иска книжка, а после реши, че е кукла. Питам: "Сигурна ли си, че искаш тази кукла? Ако я купя, няма да ти купя и книжка." Понякога се отказва, понякога решава, че иска куклата.
Не я водя с повод и без повод в магазини за играчки, както аз не ходя непрекъснато в дизайнерски магазини, когато съм излязла да си купя маратонки /примерно/.

Отделно ако сме излезли за играчка, преговаряме колко точно да е голяма кутията, с която идва... Обикновено давам размери не по-големи от 30-тина см.

Никога не казвам: "Това е скъпо." или "Това е боклук." ....имам си съображения по въпроса. Не смятам за редно да разговарям с дъщеря си за това какво мога и какво не мога да си позволя да й купя, нито колко пари имаме или нямаме. Още по-малко кои от вещите й са евтини, кои скъпи и прочие и прочие...

От скоро съм въвела джобни - на 4 и половина е  /май малко ранко, но.../ - по 1 лев на ден. Може да си купи каквото тя иска в рамките на този лев - смятам така много по-лесно и на свой гръб ще разбере за стойността на парите.

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
При нас проблема е, че като купя едно нещо почва да иска и второ и трето т.н. тогава обяснявам, че ако иска второто ще трябва да върнем първото. И трябва да избере едно от двете. Избира си и е щастлив, че той го е избрал. Когато нямам пари въобще да купя нещото му обяснявам, че ако го купим няма да имаме парички да купим хляб, мляко и сок.повечето пъти се успокоява. Особенно като чуе за сок.  Mr. Green
Абсолютно същата ситуация е и при нас. Включително и любовта към сока  Laughing
Понякога обяснявам какво се купува и плаща с парите, че не са само за играчки, на нея й е интересно да слуша, даже се включва, последният път реши, че и за улиците се плаща.  Simple Smile

# 18
  • Мнения: 5 877
Въвеждам правила.
Примерно: Купувам по 1 нещо. Книжка, играчка... каквото тя избере, но само по 1 на излизане. Ако е казала, че иска книжка, а после реши, че е кукла. Питам: "Сигурна ли си, че искаш тази кукла? Ако я купя, няма да ти купя и книжка." Понякога се отказва, понякога решава, че иска куклата.
Не я водя с повод и без повод в магазини за играчки, както аз не ходя непрекъснато в дизайнерски магазини, когато съм излязла да си купя маратонки /примерно/.

Отделно ако сме излезли за играчка, преговаряме колко точно да е голяма кутията, с която идва... Обикновено давам размери не по-големи от 30-тина см.

Никога не казвам: "Това е скъпо." или "Това е боклук." ....имам си съображения по въпроса. Не смятам за редно да разговарям с дъщеря си за това какво мога и какво не мога да си позволя да й купя, нито колко пари имаме или нямаме. Още по-малко кои от вещите й са евтини, кои скъпи и прочие и прочие...

От скоро съм въвела джобни - на 4 и половина е  /май малко ранко, но.../ - по 1 лев на ден. Може да си купи каквото тя иска в рамките на този лев - смятам така много по-лесно и на свой гръб ще разбере за стойността на парите.


Иса, а как ги харчи тези джобни... защото нали не могат да излизат сами. На моята това й е дертът.

# 19
  • Мнения: 3 367
Не купувам никога (освен в 3-4 спец.случая за целия им живот за к е говорено много предварително )нищо,освен храна и дом.потреби,с тях.
Случва се да каже "много искам...",имам станд.отговор "днес няма да купим ...,разбирам обаче защо ти харесва,много е и нтересно/а". Никога не е правила драми защото никога не е получавала предмета. Често играят с  игр.в магазина (к не мисля че е позволено в Бг)
Близалки,дъвки и пр. изобщо не влизат у нас под никаква форма,не би ми хрумнало да им правя удоволствие с захаросани боклучавости.
Колко се говори за пазаруване,пари,неща  и пр в дома за мен също има значение.Отдавна знаят че купуваме каквото ни трябва,а не само заради купуването.

# 20
  • Мнения: 14 654
При нас неприятното е, че в кварталната книжарница освен книги, се продават и играчки и то кое от кое по-голям боклук. Често се случва да отидем за точно определена книжка и детето да е привлечено от някой боклук, който ще се счупи преди да отвориш опаковката. 2 пъти му взех от там по нещо, което се разпадна същия ден.

# 21
  • София
  • Мнения: 2 298
Ох,  и аз го имам тоя проблем. Като излизаме двете и врънка и се сърди, като не купим нещото. При баща й е по-скромна. И още един проблем сама си създадох - като тръгна на градина един месец беше ад от реване, а аз й обещавах ако не плаче, като я взема ще има награда. И така всяка вечер в едно съседно кафене за шоколади, бонбони, вафли, сокчета, после от това се отказа за щастие, но сега иска всяка вечер в книжрницата за награда, и като влезе там, няма спирка - книжки за оцветяване -добре, но иска и всякакви играчки, пособия не за нейната възраст и неизменните 2-3 листа стикери, с които вече е опаковала цялата къща. Понякога като й откажа, тръшка се и тича в офиса на баща си (ние сме в два съседни офиса) и му иска пари за да си купи нещо в книжарницата. Той й дава и ако е зает аз я водя, тя си избира нещо и гордо вади пари сама да плаща ... Нямам идея как да я отуча ...  

# 22
  • Мнения: 3 880
Нямам идея как да я отуча ... 
Като за начало се разберете с таткото да сте на едно мнение, а не да си противоречите- единия не дава, а другият дава Wink

# 23
  • София
  • Мнения: 958
Незная дали си чела книгата на Франсоаз Долто "Всичко е език". Авторката е психоаналитик и в книгата си чудесно разкрива разликата между желанието и потребността. Желанието е да бъде купено нещо видяно, но зад това желание стои потребността от внимание и любов на детето.

В момента в който започваме да удовлетовряваме всички желания правим сериозна грешка. Тя дава за пример как едно желание може да бъде чудесен повод да изградим отношение с детето си. Например ако то види на витрината красива кукла и я пожелае някои родители бързат да я купят от страх да не наранят детето си, а други бързат да отклонят вниманието. Долто предлага да влезем в магазина, да разглеждаме, да докоснем куклата, да поговорим с детето си за нея и да използваме този момент за внимание и общуване. Ако детето настоява да му обясним, че сега нямаме възможност, но някой друг път може да вземем тази толкова красива кукла, но може през целия път до вкъщи да си говорим само за куклата....... Simple Smile Може да помолим детето да ни я опише отново, да ни каже кое най-много му харесва и т. н. Същото може да направим и за един бонбон или шоколад - да говорим с детето за това.........

Защото според авторката истинският копнеж на детето ни е всъщност нашето внимание и обич.

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 2 452
  Мартин имаше период, в който искаше "нещо", каквото и да е. Аз от бебе го водя по всякакви магазини с мен - нямаше на кого да го оставя, поради което и той придоби доста добри покупателни навици. Никога не купувам нещо, когато го взимам от градина /за разлика от бабите му  - ми то се радвало детето  ooooh!/, обикновено излизаме с точна идея и списък какво и как да се купи. Винаги сме говорили с него за пари, за стойността на вещите, защо е нужно да се плаща, за рекламите и защо не е жизнено необходимо да му купя витамини Марсианци и т.н. Днес например ме питаше защо когато ходим в болницата не плащаме - баща му умря от смях, когато започнах да му разказвам за здравните осигуровки, но на детето му беше безкрайно интересно. По едно време бяхме на системата "ще купя само едно", но всъщност сметнах, че не е правилно - така искаше да купим каквото и да е на всяко излизане. Единственото нещо, което купувам без ограничение, когато пожелае, са книги. Отдавна се каня да му определя собствен бюджет за излизане, крайно време е да почна.

# 25
  • Мнения: 8 917
 Laughing И аз си мислех, че е фаза, но Ц! Grinning.........стигало се е дотам, че искаше и от аптеката да й купя нещо Laughing По едно време ме изнервяше искрено обаче като казваше "купи ми нещо" - "не искам да чувам купи ми нещо!, купи ми сок, купи ми шоколад - ок, но "нещо" - не искам да чувам!" - научи се Wink По въпроса за играчките - постоянно иска нещо и й казвам - ок, за еди кое си ще ти го купя- а повод все се намира Simple Smile Хем не е на момента, хем знае, че ще го получи Simple Smile

# 26
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Laughing И аз си мислех, че е фаза, но Ц! Grinning.........стигало се е дотам, че искаше и от аптеката да й купя нещо Laughing
По-миналата седмица имахме същата сцена... което безкрайно ме учуди, защото от доста време уж преминахме през това Купимикупимикупими (а също ако ходим заедно по магазините, предварително казвам, че няма да купя нищо), но човек никога не знае...
След като месеци наред не го беше правила, от няколко дена пак ме посреща след градина с "Взела ли си ми нещо, имаш ли изненада за мен?", и е недоволна, че няма Tired

# 27
  • София
  • Мнения: 6 999
Иса, а как ги харчи тези джобни... защото нали не могат да излизат сами. На моята това й е дертът.

Бавачката я взема всяка вечер от училищния автобус. По пътя минават покрай няколко мгазинчета и си купува нещо /не всяка вечер/. Обикновено шоколадово яйце, което /о, изненада  Mr. Green/ струва лев и нещо. Иска го заради играчката, шоколада аз го ям.
Около 2-3 седмици нямах ниакви отзиви от това как се справя с този 1 лев и вече започвах да се трвежа, когато разбрах, че бавачката й додава, това което не стига  ooooh! . Забраних подобни практики и няколко дни по-късно проведохме следния диалог:
- Мами, може ли да ми даваш вече по 2 лева.
- Защо искаш 2 лева?
- Ами...
- Ако искаш нещо да се промени, се аргументирай.
- Ами... има някои неща, които не струват 1 лев.
- Кои неща?
- Шоколадовото яйце.
Отказах да й увелича джобните и я посъветвах да пести 1 ден, за да може после 2 дни да си купува яйце. Обаче ентусиазма й за джобните отново секна май наистина й е било рано.

# 28
  • Мнения: 41
  Аз нямам този проблем- моите деца знаят че не се поддавам на прищявките им и не ме дрънкат. Играчки купувам само за Коледа и рожден ден, а лакомства всеки ден по нещо, но каквото аз преценя. Питам голямата дъщеричка какво иска за Коледа, а тя ми отговаря:" Не знам, каквото ти решиш" От малки трябва да знаят,че не магат да имат всичко,забелязала съм, че колкото повече играчки имат,по не играят с тях- една приятелка обича да казва, че днешните деца са "презобени коне"

# 29
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 828
Питам голямата дъщеричка какво иска за Коледа, а тя ми отговаря:" Не знам, каквото ти решиш"
Че трябва да знаят, че не могат да имат всичко е безспорно, но мен лично такъв отговор безкрайно би ме учудил и честно казано, би ме притеснил. Не е нормално едно дете да не знае какво иска за подарък и да казва майка му да реши вместо него.

Общи условия

Активация на акаунт