Спокойно, след време ще се успокоиш. В началото и аз бях много шашната, имах чувството, че всички лоши неща ще се случат на детето ми. Не помислях да го оставям на друг, защото може да се разсее и например да не го провери 100 пъти дали диша. Чаках мъжа ми да си дойде от работа, за да се изкъпя. ПОстепенно започнах да се тревожа по-малко, да оставям детето на мъжа ми, на майка ми. Първо ми се наложи да отида на зъболекар, после се престраших и да изляза на кафе с приятелки. Вече се притеснявам само за реални неща. Е, измислям си и някоя глупост, за която да се тревожа, но се случва значително по-рядко, отколкото в началото.
- Публикувана: 30 ноем. 2008, 19:55 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2008, 06:13 ч.
Изпитвате ли тревога за детето си ?
Моето "ошашавяне" 
започна един-два месеца преди да се роди дъщерята,и продължава и досега.Разбира се,вече не се притеснявам толкова за нея,но си спомням,че като се роди и си дойдохме вкъщи,я проверявах дали диша по няколко пъти на нощ.Събуждах се при всяко нейно простенване.Спомням си,беше на 6 месеца,когато се задави по-лошо от обикновено.Сърцето ми биеше в гърлото 10 мин след това.
Не съм спала по цели нощи след изписването,защото в главата ми витаеше духа на внезапната детска смърт
Абе,много работи има,но мисълта ми е,че бях същата като теб.Не се притеснявай,нормално е.И недей да се тревожиш .Наслаждавай се на майчинството и..това е.
започна един-два месеца преди да се роди дъщерята,и продължава и досега.Разбира се,вече не се притеснявам толкова за нея,но си спомням,че като се роди и си дойдохме вкъщи,я проверявах дали диша по няколко пъти на нощ.Събуждах се при всяко нейно простенване.Спомням си,беше на 6 месеца,когато се задави по-лошо от обикновено.Сърцето ми биеше в гърлото 10 мин след това.Не съм спала по цели нощи след изписването,защото в главата ми витаеше духа на внезапната детска смърт
Абе,много работи има,но мисълта ми е,че бях същата като теб.Не се притеснявай,нормално е.И недей да се тревожиш .Наслаждавай се на майчинството и..това е.
Долу-горе съм така и аз.Но при мене по-късно стана това.Понеже преживях реално голям ужас и почти изгубих детето си.Сега тя живее втори живот.Но от деня на злополуката аз не съм същата.Сънувам кошмари, събуждам се с тях.Мозъка ми твори невероятни сценарии, за това как я губя по най-различни причини.Ужасно е, но поне е само в една част от денонощието.През останалото време съм нормална.Но никога не съм била спокойна, независимо дали са я гледали родителите ми, свекъра или дори мъжа ми.Ума ми е все с нея.Странно защо , когато е в градината съм спокойна. А именно за там трябва да се притеснявам най-много, поради естеството на проблема ни.
Психика...кой да ти каже защо е така
Психика...кой да ти каже защо е така
Преди две години синът ни почти си отиде пред очите ни. Глям кошмар беше. Отделно преди това го оперираха от тумор...и колкото и идиотско да звучи сега, когато някое от децата е болно наред с лекото пшритеснение изпитвам вече непоносима досада.
А за кашлици, сополи и др. тривиални неща изобщо не се стряскам, само ми е ужасно досадно вече
Бяха ми казали, че съм коравосърдечна и безчувствена...пък аз преливам от чувства (еле в съседната тема 
). Иначе както писах в горния пост, чат-пат ме хваща параноя, ей тъй от нищо ме обзема луда паника, но бързо ми минава. 
Ве4е е на 2 г. от 1вия и ден когато се роди не съм се спряла да не я мисля (както всеки тук)но докато беше бебе и го проверявах за дишане сега ве4е ме естрах за съвсем др. неща .Не искам да те плаша но ти ве4е си мама и тази тревога винаги ще те съпътства.Мисли позитивно 
Аз като видях моит как го къпаха в родилното и на 2 рия ден имах 
запас от думи )все пак за пръв път осъзнаваме 4е оби4аме някои пове4е от себе си 
Аз като видях моит как го къпаха в родилното и на 2 рия ден имах запас от думи )все пак за пръв път осъзнаваме 4е оби4аме някои пове4е от себе си
Не мога да кажа,че не съм изпитвала и не изпитвам тревога,но тя е в рамките на нормалното.
Няма майка,която да не се притеснява за детето си,но не трябва да допускаме това да ни става фикс идея.
Съзнанието да ни е заето само от тревожни мисли,защото в един момент изпускаме хубавите моменти от живота на децата ни.
Няма майка,която да не се притеснява за детето си,но не трябва да допускаме това да ни става фикс идея.
Съзнанието да ни е заето само от тревожни мисли,защото в един момент изпускаме хубавите моменти от живота на децата ни.
Според мъжа ми съм параноичка, аз пък мисля, че се притеснявам в рамките на нормалното.
Когато се роди първото практически не спях (само за няколко пъти в денонощието дремех по 20-30 мин.)... ден, нощ- всичко ми се сливаше, тотално ми се обърка биологичния часовник. Всичко това беше от някаква постоянна напрегнатост и тревога за детето. С времето си наложих да се отпусна. Отдавна не ставам да проверявам дали са завити (нищо, че спят на 18-19 градуса и много се въртят)- да се оправят
Когато се роди първото практически не спях (само за няколко пъти в денонощието дремех по 20-30 мин.)... ден, нощ- всичко ми се сливаше, тотално ми се обърка биологичния часовник. Всичко това беше от някаква постоянна напрегнатост и тревога за детето. С времето си наложих да се отпусна. Отдавна не ставам да проверявам дали са завити (нищо, че спят на 18-19 градуса и много се въртят)- да се оправят
Описваш майчиния инстинкт. Природата си знае работата.
Някъде бях чела или гледала, че организмът на майката се настройва така, че да е изцяло в услуга на бебето - спи леко, когато го чуе да плаче - кърмата теква, някои дори усещат и кога му се ходи на детето по нужда и т.н. Но при всеки явно е изразено в различна степен, според темперамента на жената.
А съвсем скоро в едно предаване казаха, че жената ставала по-интелигентна, с всяко следващо дете. Не е лесно да мислиш и вършиш няколко неща едновременно и да взимаш бързи решения в екстремни ситуации, а такива при младата майка - бол.
Някъде бях чела или гледала, че организмът на майката се настройва така, че да е изцяло в услуга на бебето - спи леко, когато го чуе да плаче - кърмата теква, някои дори усещат и кога му се ходи на детето по нужда и т.н. Но при всеки явно е изразено в различна степен, според темперамента на жената.
А съвсем скоро в едно предаване казаха, че жената ставала по-интелигентна, с всяко следващо дете. Не е лесно да мислиш и вършиш няколко неща едновременно и да взимаш бързи решения в екстремни ситуации, а такива при младата майка - бол.
" Като закъсняваш, да не ти се случва това, дето го мисли майка ти, а да ти се случи което го мисли жена ти" 
" Като закъсняваш, да не ти се случва това, дето го мисли майка ти, а да ти се случи което го мисли жена ти"
Той е в подкрепа на преобладаващите мнения в темата, включително и на твоето - за вечните тревоги на майката.
Не знам дали е нормално или не, но не си единствената. Дали, защото в края на 6-месец сина ми реши да излиза, дали заради болницата и нещата, които видях там, или защото едва излезе, когато най-сетне му дойде времето за това 
, но и аз бях като теб и май все още съм така, въпреки че е в по-лека степен. Първите 3 месеца спях полу-легнала, полу-седнала, по 100 пъти го проверявах дали диша, а и той беше много ревлив. Сега пък вече е див 
, така че пак постоянно съм в стрес - ако не е поне на едно място посинен, значи не говорим за моя син. Пък е само на три години. Докато не стана на 2.5 не го бях оставяла на друг за повече от 2-3 часа. За първи път тогава го оставих за една нощ на две баби, дядо, леля и кака, и отидох на купон. Никакъв спомен нямам от тоя купон, даже не помнех, че съм седяла до най-добрата си приятелка - все за малкия мислех. Дали е добре, дали е ял, заспал...Въпреки, че вече не съм чак такава паника, все пак съм паника. Това не се променя.
, но и аз бях като теб и май все още съм така, въпреки че е в по-лека степен. Първите 3 месеца спях полу-легнала, полу-седнала, по 100 пъти го проверявах дали диша, а и той беше много ревлив. Сега пък вече е див , така че пак постоянно съм в стрес - ако не е поне на едно място посинен, значи не говорим за моя син. Пък е само на три години. Докато не стана на 2.5 не го бях оставяла на друг за повече от 2-3 часа. За първи път тогава го оставих за една нощ на две баби, дядо, леля и кака, и отидох на купон. Никакъв спомен нямам от тоя купон, даже не помнех, че съм седяла до най-добрата си приятелка - все за малкия мислех. Дали е добре, дали е ял, заспал...Въпреки, че вече не съм чак такава паника, все пак съм паника. Това не се променя.