Благодаря!Ако има и други мами,които по някаква прична са оставили детето си при баба и дядо,нека пишат,да леем сълзи заедно.Знаете ли,през ясичките години брак,аз много се разбирах със свекърва ми-страшно много.Сега не се разбираме и е естествено-ще мине време и пак ще се разбираме.Но интересното е,че от развода насам някак си събрах много сили за бъдещето(може би това се дължи и на сегашния ми партньор в живота,защото това е най-доброто същество на света,което обожава дъщеря ми).Никога не съм противоречала на свекито,но винаги съм била костелив орех.Отдавна бягам от живота ми със бившия-дори бях в америка за година и половина.И сега разбирам колко много съм изстрадала,за да бягам.Ето защо знам есента колко мъки още ще понеса като отида за дъщеря ми и как тя няма да иска и как ще плача,но сега вече сразбирам щастието и бих се противопоставила на всеки!Страшно много сила се е събрала в мен,затова не искам да мислите,че ме е страх да отида сега д аси я взема.Не,не исакм да я стресирам и да я вкаевам в допълнителни тревоги.Има време за това-то е неизбежно.Но нека всичко бъде готово-и апартамента и второто ми дете ще се е родило, и всичко ще е така както трябва да бъде.Аз знам,че моето 4-членно семейство ще бъде най-доброто.Дано сте ме разбрали,защото и аз съм объркана!обичам ви и ви благодаря за всичко-давате ми много надежда,въпреки,че не съм я изгуби;ла! 
