Кое ви срещна? Къде е сега това?
- Публикувана: 2 дек. 2008, 08:59 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2008, 15:23 ч.
Противоположностите се привличат или...?
Любовта. И сега си е тук (поне в нашия случай). Но само любов не е достатъчна за да живеят двама души в хармония и разбирателство. В един момент се уморяваш от всички тези компромиси, целият ти живот се превръща в един компромис. Загубваш себе си някъде по пътя... докато не си дадеш сметка, че и ти си човек със собствени нужди и желания. И когато човекът отсреща ти каже същото какво правиш?
Не може да няма пресечна точка. Кое ви срещна? Къде е сега това?
За да живееш с някого, а не само да те впечатли с нещо, е нужно много повече от една точка.
А при две противоположности може и да е било нещо малко и то точно това да се е променило, защото всички малко или много се променяме.
Като прочетох в кои сфери са различията на авторката с мъжа и, напълно разбираемо да се чувства така.
В предния пост съм написала личното си мнение какво се случва обикновено в такива случаи. Когато през повечето време правиш компромиси отколкото да си себе си, няма как да издържиш дълго... Не и затворен във връзката си.
магията е някъде другаде.
магията е някъде другаде.
Хах сега кажи, че всички, които са заедно до края го дават на магия.
Да оставим магиите в приказките , където им е мястото. 
Освен това фактически развод може и да няма, но семейството отдавна да не е двойка. Това прави ли ги останали до края и има ли магия между тях, да,може би магията на търпимостта заради децата или други интереси, най често финансови.
Може би най-сериозния проблем е разликата ни в годините (10г. е по-голям от мен).Той се е "наживял", за разлика от мен.Както се казва "там накъдето аз отивам той се връща".Аз искам вечер да излезнеме да хапнеме навън, а той иска пред ТВ-то на спокойствие.Аз предпочитам да отида в някой бар с приятели и да танцуваме цяла нощ, той предпочита спокойно да си седи в някоя кръчма.Не говоря за всяка вечер разбира се.Просто той е улегнал вече, иска сигурност и спокойствие, а аз не мога да стоя мирна и кротка.Забелязала съм, че аз ако не кажа да излезнеме, дори и на едно кино, ще си стоиме месеци наред вкъщи и ще правиме едно и също всяка вечер.Той прави много компромиси заради мен, безброй пъти не е искал това или онова, но го е вършел заради мен.Аз да съм щастлива.Но така нещата не се правят с желание и той не се чувства добре, от там и аз, защото го забелязвам...
За възпитанието на детето пак сме на различни мнения.Добре, че поне се научихме да не спориме пред него.
Другото, което ме тормози е факта, че той е абсолютен работохолик.Работата е на първо място за него.Кара ме да се чувствам второстепенна и най-лошото е, че той го осъзнава, но казва че просто си е такъв и не може да се промени.Хиляди пъти ме е пренебрегвал, заради колеги или служебни задължения.
П.П. от 7 г. сме семейство
За възпитанието на детето пак сме на различни мнения.Добре, че поне се научихме да не спориме пред него.
Другото, което ме тормози е факта, че той е абсолютен работохолик.Работата е на първо място за него.Кара ме да се чувствам второстепенна и най-лошото е, че той го осъзнава, но казва че просто си е такъв и не може да се промени.Хиляди пъти ме е пренебрегвал, заради колеги или служебни задължения.
П.П. от 7 г. сме семейство
Различията, които съм споменала са общо изказани, защото другите (може би по-дълбоките) са прекалено лични, но...
Той е останал сирак на 18г.Борил се е сам с всичко и срещу всички.Постигнал е всичко самичък.Така е свикнал да живее.Затворен в себе си, защото не е имало къде да потърси упора и утеха.Но сега не е сам!Сега има мен и сина ни.Снощи му го казах и той го осъзнава, но по навик си живее затворено.Искам да споделя, да търси помощ от мен, да я приеме когато му я давам.Не мисля, че така накърнявам достойнството му.Дълго се борех да свикне да споделя с мен и го постигнах...но за кратко.Щял да ме натоварва с неговите глупости.Аз искам да участвам в живота ти, а не да съм страничен наблюдател.
Другото, което е че не приема за нужно да бъде до мен в труден момент.Мисли си, че след като той се справя сам, значи и аз го мога.Имам няколко спонтанни аборта.Трябва да си направя изследвания, спряла съм се на лекар и клиника, но ме е страх да отида сама.Искам, когато изляза от кабинета да знам, че отвън ме чака той.Че мога да поплача на рамото му или да изживееме заедно радостта ( зависи какви са резултатите от изследванията)Искам заедно да извървиме пътя до така мечтаното второ бебе.А той не го разбира.Само ме ръчка и все ме пита кога ще отида.Като му кажа да дойде с мен ме пита за какво ми е, да ми държи ръката ли?!Да, ако трябва за това, но да знам че си с мен.
Просто не сме единни.За вас това може да са глупости, но за мен е самота!
Той е останал сирак на 18г.Борил се е сам с всичко и срещу всички.Постигнал е всичко самичък.Така е свикнал да живее.Затворен в себе си, защото не е имало къде да потърси упора и утеха.Но сега не е сам!Сега има мен и сина ни.Снощи му го казах и той го осъзнава, но по навик си живее затворено.Искам да споделя, да търси помощ от мен, да я приеме когато му я давам.Не мисля, че така накърнявам достойнството му.Дълго се борех да свикне да споделя с мен и го постигнах...но за кратко.Щял да ме натоварва с неговите глупости.Аз искам да участвам в живота ти, а не да съм страничен наблюдател.
Другото, което е че не приема за нужно да бъде до мен в труден момент.Мисли си, че след като той се справя сам, значи и аз го мога.Имам няколко спонтанни аборта.Трябва да си направя изследвания, спряла съм се на лекар и клиника, но ме е страх да отида сама.Искам, когато изляза от кабинета да знам, че отвън ме чака той.Че мога да поплача на рамото му или да изживееме заедно радостта ( зависи какви са резултатите от изследванията)Искам заедно да извървиме пътя до така мечтаното второ бебе.А той не го разбира.Само ме ръчка и все ме пита кога ще отида.Като му кажа да дойде с мен ме пита за какво ми е, да ми държи ръката ли?!Да, ако трябва за това, но да знам че си с мен.
Просто не сме единни.За вас това може да са глупости, но за мен е самота!
Всичко е въпрос на компромиси от всяка страна.
Ние с мъжа ми също сме противоположности,но имаме и общи неща.Да кажем-разбиранията за живота и любовта,общи ценностти и т.н.Но,разликите са доста.Аз обичам реда и организираността,не съм разсеяна,лесно се ядосвам,нетърпелива съм.И други.По отношение на тези неща той е пълна моя противоположност.Реда за него е нещо,което може да се пропусне,страшна шматка(много е разсеян),много трудно се ядосва(но ядоса ли се....нека да не си му пред очите),страшно търпелив.И така....За другите неща,за различните вкусове и т.н. и двамата правим компромиси и за щастие,успяваме да живеем що-годе щастливо,без големи сътресения.
Ако има компромиси и жертви само от едната страна...лошо.Аз няма да обичам мъж,който не иска да бъде с мен в трудните моменти...БИх ти дала следния съвет,пък ти си знаеш какво е между вас.Ако прецениш,че така ще стане,пробвай.
Спри да се "молиш".(не го приемай като заяждане,обида,кофти критика,а най-добронамерено,затова слагам думата в кавички).След като не иска,и продължава да отказва,за известно време се дистанцирай.Заживей "сама".Разбираш ли накъде бия?Може би всичките тези разговори са му досадили,поставили са теб в някакво молещо положение в неговите очи....Покажи малко твърдост.
При мен това имаше ефект.Надявам се и при вас да има.
Ние с мъжа ми също сме противоположности,но имаме и общи неща.Да кажем-разбиранията за живота и любовта,общи ценностти и т.н.Но,разликите са доста.Аз обичам реда и организираността,не съм разсеяна,лесно се ядосвам,нетърпелива съм.И други.По отношение на тези неща той е пълна моя противоположност.Реда за него е нещо,което може да се пропусне,страшна шматка(много е разсеян),много трудно се ядосва(но ядоса ли се....нека да не си му пред очите),страшно търпелив.И така....За другите неща,за различните вкусове и т.н. и двамата правим компромиси и за щастие,успяваме да живеем що-годе щастливо,без големи сътресения.
Ако има компромиси и жертви само от едната страна...лошо.Аз няма да обичам мъж,който не иска да бъде с мен в трудните моменти...БИх ти дала следния съвет,пък ти си знаеш какво е между вас.Ако прецениш,че така ще стане,пробвай.
Спри да се "молиш".(не го приемай като заяждане,обида,кофти критика,а най-добронамерено,затова слагам думата в кавички).След като не иска,и продължава да отказва,за известно време се дистанцирай.Заживей "сама".Разбираш ли накъде бия?Може би всичките тези разговори са му досадили,поставили са теб в някакво молещо положение в неговите очи....Покажи малко твърдост.
При мен това имаше ефект.Надявам се и при вас да има.
Rumito, не се сърди, но искаш невъзможни неща. Ти казваш "не искам друг мъж, но искам мъжа ми да е друг".
Всеки може да се промени в някакви граници, не е редно да имаме претенции за промяна на другия. Ако не можем да живеем с неговите качества и не ни стигат, той не е длъжен да се съобрази. както и обратното.
Някой може да направи нещо заради нас, но не и да усеща нещата като нас.
Освен това човек прави компромиси в името на нещо. Трябва да е достатъчно мотивиран, защото да се пънем само на инат, или защото сме решили, че така трябва, няма да издържим дълго. Все от някъде трябва да си зареждаме батериите, нали така?
Всеки може да се промени в някакви граници, не е редно да имаме претенции за промяна на другия. Ако не можем да живеем с неговите качества и не ни стигат, той не е длъжен да се съобрази. както и обратното.
Някой може да направи нещо заради нас, но не и да усеща нещата като нас.
Освен това човек прави компромиси в името на нещо. Трябва да е достатъчно мотивиран, защото да се пънем само на инат, или защото сме решили, че така трябва, няма да издържим дълго. Все от някъде трябва да си зареждаме батериите, нали така?
Привличат се може би, по- скоро са си интересни временно, но това не значи, че могат да съжителстват, особено дълго време и много близко една до друга /тези пусти противоположности/. Ако двама души са тотално различни не виждам дългосрочни перспективи. Всеки следва да си открие себеподобни и да живее с тях. За мен определено животът далеч не е само низ от компромиси, последните са по- скоро изключение, особено когато говорим за дълготрайни отношения /семейство, работа, професия, приятели/. Диаметралните противоположности, за мен, следва да си стоят там, където са си.
Дали вие, конктерно, сте такива или просто е налице определен проблем или взаимно неразбиране по определени въпроси в отношенията ви е нещо, за което тук можем само да гадаем. Може да е налице временно препятствие, може да е нещо по- сериозно- не знам, не ви познавам.
Ако се различавам тотално от друг човек нас определено няма какво да ни задържи дълго време заедно. Ако пък си мечтаем взаимно да се променим това е кауза пердута. Поради тази причина дори преди да реша да имам семейство съм живяла година със съпруга си. Преди да решим да имаме деца- още една. Ако този човек го чувствам далечен и непознат не бих се решила на такива стъпки.
Дали вие, конктерно, сте такива или просто е налице определен проблем или взаимно неразбиране по определени въпроси в отношенията ви е нещо, за което тук можем само да гадаем. Може да е налице временно препятствие, може да е нещо по- сериозно- не знам, не ви познавам.
Ако се различавам тотално от друг човек нас определено няма какво да ни задържи дълго време заедно. Ако пък си мечтаем взаимно да се променим това е кауза пердута. Поради тази причина дори преди да реша да имам семейство съм живяла година със съпруга си. Преди да решим да имаме деца- още една. Ако този човек го чувствам далечен и непознат не бих се решила на такива стъпки.
Ние с мъжа ми сме противоположни и като характер, и като реакции. Аз съм огън - лесно паля и набирам скорост, пък той е водата - гаси ме 
и ми укротява бесовете. Въпреки, че според мен той е малко като опериран от чувствителност, не за значими неща, като това да дойде с мен на преглед, по-скоро за дребните неща, които ме вълнуват мен, а той някак не успява да разбере защо толкова ми идва нанагорно. Става дума за моменти, в които просто да ти потрябва разбиране за нещо - как са ме изнервили в работата примерно - той просто ще каже "голям праз, не се връзвай". А пък аз имам нужда примерно да поговоря с него за това (ми емоционална и чувствителна съм беееее 
).
Докато с най-добрия му приятел сме винаги на една вълна, без думи се разбираме. Той винаги знае какво точно се опитвам да кажа. Това явно е очевидно защото много от познатите ни са ме питали как съм избрала мъжа ми, а не приятеля му. Ми незнам как. Обаче е факт, че вече 13 години той се опитва да влезе в моите емоционални моменти (да кажем) пък аз да стана по-голям непукист. И така си дерзаем. Не ми тежи, че не винаги ме разбира (е, понякога само), но не се чувствам самотна или нещастна. По-скоро обратното. Приоритетите ни са общи, обичаме се, детето ни е най-важното и за двамата - както се казва и двамата вървим в една посока, и ръка в ръка.
и ми укротява бесовете. Въпреки, че според мен той е малко като опериран от чувствителност, не за значими неща, като това да дойде с мен на преглед, по-скоро за дребните неща, които ме вълнуват мен, а той някак не успява да разбере защо толкова ми идва нанагорно. Става дума за моменти, в които просто да ти потрябва разбиране за нещо - как са ме изнервили в работата примерно - той просто ще каже "голям праз, не се връзвай". А пък аз имам нужда примерно да поговоря с него за това (ми емоционална и чувствителна съм беееее ).Докато с най-добрия му приятел сме винаги на една вълна, без думи се разбираме. Той винаги знае какво точно се опитвам да кажа. Това явно е очевидно защото много от познатите ни са ме питали как съм избрала мъжа ми, а не приятеля му. Ми незнам как. Обаче е факт, че вече 13 години той се опитва да влезе в моите емоционални моменти (да кажем) пък аз да стана по-голям непукист. И така си дерзаем. Не ми тежи, че не винаги ме разбира (е, понякога само), но не се чувствам самотна или нещастна. По-скоро обратното. Приоритетите ни са общи, обичаме се, детето ни е най-важното и за двамата - както се казва и двамата вървим в една посока, и ръка в ръка.
И ние с мъжа ми сме различни като темперамент и характери, но целите и вижданията в живота ни са еднакви. Вървим по една пътека и въпреки огромните разлики в навиците и предпочитанията ни с течение на времето някак си паснахме и сега всеки проявява толерантност към вкусовете на другия. Аз не се цупя когато излиза с приятели, ходи на мач, играе на компютъра /за стоенето пред компа има строг регламент/. Той пък от своя страна свикна с нещата, които аз харесвам да правя в свободното си време и постепенно и той ги хареса. Може би търпението е най-важното нещо и желанието и на двамата да постигнат хармонични взаимоотношения.
Rumito, от това което си описала, мъжът ти е силна личност, справяща се сама с живота. Възможно ли е да те смята за слаба и неравностойна като партньор? Казваш, че е започнал да споделя и после е спрял. Защо мислиш е станало така като оставиш настрана неговото обяснение с товаренето. Споделянето е трудно нещо особено за човек свикнал да не го прави. Щом обаче веднъж е започнал нещо в твоите реакции го е накарало да спре. Помисли какво може да е.
За това, че не иска да дойде с теб на лекар пак си помисли дали не иска да те накара да направиш нещо сама.
Rumito, изглежда, че причините за твоята самота и неудволетвореност, са много по-сериозни и не се заради едната противоположност в темперамента. Човек може да е сдържан и домошар, но винаги да разбира и да оказва подкрепа на половинката си за важните неща в живота.
Съпругът ти има психологически проблем коренящ се в миналото му. Но той сам трябва да поиска да се промени.
Съпругът ти има психологически проблем коренящ се в миналото му. Но той сам трябва да поиска да се промени.
Препоръчани теми