КГБ = Клуб на Готините Баби - 51

Привет на студентите по душа.Да е весел купона.
Да е живо и здраво слънчицето на Мими, да слуша баба си и да я радва.
При нас в момента е в като снежна приказка - нищо не се вижда от сняг,като пелена е.
Мастерче,
 
Недей и поспри,аз така бях,като пренавита пружинка.Ама нали знаеш ,като пренавиеш и се скъсва.
Понеже съм била ІV клас и виждаш ли трябва да се преставим добре,съм през ден през два посещавана.Затова и тука се вясвам от дъжд на вятър ,понеже съм затрупана с работа и всяка вечер се готвят уроци до 12, 1 часа.Така че си дай почивка.

Деска 

Жабче ,не знам още кои дни ще са почивните за нас....Сигурно от 24.12-28.12 и от 31.12-04.01.....Ама още не знам....

В момента имам чувството,че нещо ще ми се скъса в гърдите...Така се чувствам....

Милото, Мастерче
Пожелавам ти по-лека и спокойна седмица, ако е възможно, рабира се

Чакайте да ви развълнувам душите с мой ученик,какво е написал.
Вярвате ли в чудеса
есе на тема  „Моето семейство”

                                  Християн Николаев Христов
                                  ІV клас ОУ „Иван Вазов”
                                   Габрово
Има мънички,малки, големи и още по – големи семейства.
Например моят дядо е живял в голямо семейство,имал е шест братя и една сестра.Баба също е от голямо семейство – има три сестри и един брат.Баба и дядо живеят на село и когато ходя при тях, много обичам да ми разказват истории...А моето семейство се състой от мен,по  - малкия ми брат ,мама и татко.Харесвам си семейството ,харесвам и разказите на дядо за неговите братя и сестри,но на мен един брат ми е достатъчен  - той е за трима.За това смятам ,че и моето семейство е голямо.Когато се прибера от училище,помагам на брат ми ,обядваме заедно и следя дали си пише домашните.
А вечер ,когато родителите ми се приберат след работа,с един поглед успяват да разберат дали сме весели или сърдити.Братчето ми понякога е голям инат, дразни ме,караме се ,но бързо гледаме да се сдобрим.Защото моите родители непрекъснато ни казват,че сме братя и трябва да държим един на друг, че не е страшно да се извиниш, да признаеш ,че си сгрешил.Срамно е да не го направиш.
Всъщност аз обичам малкия си брат и знам ,че и той ме обича.И как не – заедно с него караме смело кораба „Пакост”в океан от смели,геройски бели.
Само дето след това мама и татко викат,карат се и издават заповеди и забрани.Казват,че някой ден със сигурност ще полудеят.
Обичаме вечерите, рождените дни,християнските празници.Цялото семейство се събираме ,гледаме филми,играем на шах с татко,припомняме си наши пакости,пакости,когато и родителите ни са били малки.Родителите ни винаги ни учат,че е много важно да казваме истината.И аз знам,че:
Когато някой ме удари или ме нарани с думи.Когато се скарам с приятели и сърцето ме боли.Когато съм радостен ,тъжен или болен.Когато имам своите проблеми,победи, успехи, объркан съм или влюбен – Споделям с моето семейство,усещам любовта и добрината на мама,а татко от своята сила ми дава.И аз се чувствам сигурен и защитен.
Наскоро гледах репортаж по телевизията за изоставени от родителите си деца.Мама се разплака и излезе от стаята,а на мен ми беше трудно да разбера ,че е истина.Не е игрален филм.Та нали да се роди дете трябва да има майка и баща.
Къде са те ?
След този репортаж доста мислих.Аз ходя на спортна стрелба.Стрелям по чашки.Стрелям бих казал точно.И си мисля ,че Бог е посял в сърцето  на всеки човек по зрънце доброта,човещина ,любов ,но при някои хора,може би тези зрънца са изгнили.И ако Бог ми помогне, много бих искал да изстрелям отново в сърцето на всеки човек това зрънце Човещина.И съм сигурен ,че няма да има повече такива репортажи.
И с тези деца заедно сега щяхме да пишем за „Моето семейство”
В  нашето семейство вярваме в чудеса.А за да стане чудо,мама и татко казват ,че трябва да вярваме и силно да го желаем.
Помислете си само ,ако всеки човек си пожелае по зрънце доброта,любов и състрадание.
Моето семейство вярва в чудеса!
Вие вярвате ли?Вярвате ли в зрънцето доброта?!

Деска разчуствах се наистина. 
Много ми хареса есето.  Браво на детенцето , а и на преподавателката. 
Накараме да се замисля и аз. 

Мастерче , много напрежение си събрала бе миличка. Незнам , какво да ти кажа вече. Приказвали сме не веднъж , но вземи почини. Така всички се претесняваме за теб. 

   Браво Деси! Това ти е наградата за всичКи нерви и положен труд. Това е магията на учителската професия. Много ме зарадва ,благодаря ти. Да поздравиш и родителите,защото рядко се срещат вече такива. А на Християн от сега 6-тица за годината . Сладур.

Браво на детето! Страхотно есе! Браво и на родителите,че са отгледали такова умно и чувствително дете.Браво на учителката му,че е запалила този огън в сърцето да детето,че да може да си изрази мислите и чувствата така вълнуващо!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

Честит рожден ден на малката Петя да е живо и здраво детенце.


Миме това е за теб.
Деси разплака ме твоят ученик.
Браво ако сам го е писал.

Това е за учителката на Християн.

Деси, и мен ме развълнува  есето на детенцето.
Браво на родителите,че дали любов,обич и топлота на детето си.Браво и на неговата учителка,дала му знания и го е подтикнала да изрази така чувствата си,че да развълнува всички.Позаинтересувай се.Има детски конкурси за деца за писане на есе.Убедена съм,че ще спечели.

Съвсем сам го е написал.Просто само го накарах да напише това което чувства,което преживява.А наистина е дете което расте в едно чудно семейство.

Деси, браво на Християн! Ама то и името му подхожда на расъжденията! Браво на детето, на семейството му, и на тебе миличка, такъв ученик е гордост и огледало на учителя си. Намери начин да го похвалиш- пред класа, на родителска- нека и семейството му да се гордее с него, също и пред колегите си го прочети. Браво, чак ме разплака!
Айша, много си права, обаче младите са все те прави, та не ми се спори на вятъра!

Честит рожден ден на порасналата ПЕТИНКА,
да е жива, здрава и красива като картинка,
да е умна, сръчна и да порасте голяма,
за радост на баба, дядо, вуйчо, тате и мама!
                    Наздраве в Бургас, Кубрат и Варна!



                

Деси, чудесно есе, много ми хареса и развълнува! Ако остане време ще накрам и Веско да го прочете. Тая година им смениха учителката по литература и той си харесваше начина на преподаване на предната и беше свикнал с нея. Тая е преподавала  в горен курс и им поставя изисквания като на големите. От предната седмица им казала, че ще им дава да пишат в клас и днес последния момент, от днес та за утре. Да знаеше по-рано още събота и неделя щеше да го напише по-спокойно, пък то и други уроци има, че и аз сега да го преживявам това напрежение с него.

Мими, благодаря за сайта, аз разгледах доста неща в интернет, сега хапваме набързо спагети и ще видим какво ще скалъпим.

Мастерче, отпусни това напрежение. Измисли начин с разходка, кино, телевизия, книжка, приятелки....или сготви нещо ново. Не го трупай, отвлечи си вниманието с нещо приятно след работа.

Безкрайно съм впечатлена от есето - това са разсъждения и чувства на един порастнал и помъдрял човек! А и израза е подобаващ!
Деси, за мен това е изключително чувствително, умно и направо талантливо дете! Браво! Аз наистина нямам поглед върху деца и нивото им, но определено Християн ме впечетлява! Благодаря, че сподели с нас!
Мастерче, да вземеш да караш по-кротко с работата - да не се наложи да си стоиш в къщи! Ами така си е! Колкото и да ни се иска да сме неуморими и вечни - ами никой не е и трябва да се пазим! Съжалявам за грубия тон!
Танита, прати едно наздраве и към Русе, де!
Хубава вечер, момичета!

опаааа,още един стрелец много сме,силни сме
честит рожден ден на малката петя!да е здрава и щастлива и да има най-прекрасното детство!дядо коледа да й донесе най-големите подаръци!
мими,а ти да почерпиш след 15 години за една студентка-отличничка!/петя си е потенциална студентка още по рождение/