Ще се развеждам!

Съжалявам,че се е стигнало до развод,но както са те посъветвали момичетата не мисля,че трябва да лишаваш децата от баща им.
Все пак вие двамата се развеждате,а не те с него.Той винаги ще им бъде баща независимо дали сте заедно или не.Но това което
казвам не е нещо ,което не знаеш.Сигурно в момента си много обидена,наранена,но помисли и за децата,за нуждата от баща.

И аз изказвам съжалението си,че сте стигнали до развод и се присъединявам към мнението и на другите момичета,че не бива да лишаваш децата от баща им.В крайна сметка ти си им майка и ще бъдеш с тях,но контакта с бащата също е важен и нищо не би могло да го замени,и е по-хубаво да го има,отколкото изобщо да го няма.Самата аз съм израсла без баща и повярвай ми-трудно е.
Сега се чувстваш зле заради създаващото се положение,но с времето ще се успокоиш,ще уредиш живота си и ще размислиш.
Бъди наясно,че ще ти е трудно,но с вяра и кураж всичко се преодолява!

Да и моят съвет също е не наказвай бащата като го лишиш от срещи с децата, защото всъщност това ще се отрази повече на децата отколкото на него. Аз също в момента съм в развод, но не си и помислям да лиша детето си от баща му (слава богу той е свестнен като баща и обича малкия). Колкото и добре да го гледам не мисля, че мога да заменя баща му и това което ще научи от него. Да не говорим, че времето когато те са заедно е една малка почивка за мен в която мога да свърша всичко, което има да се върши или просто да си почина, което нямаше как да стане, когато живеехме заедно с баща му. Разводът наистина е нещо много неприятно и опъващо нервите и ти си знаеш най-добре защо се е стигнало до тук. Но се въоръжи с търпение и гледай смело напред  

Звучи тъжно, но не отмъщавай на бащата чрез децата, защото този стремеж към недопускане на децата до него ми звучи в такъв дух.

magi36, аз съм в такава ситуация. Разбирам те прекрасно.
Баща им все нямаше време за тях, когато живеехме заедно, винаги беше на работа или зает с нещо важно.
Не искаше и да знае как се справяме  сами, а когато го молех за помощ, той си мислеше че го изнудвам
за внимание и време с нас.
Сега ги взима през седмица за уикенда и ги води при родителите му. Прекарва го изцяло с тях
води ги по забавления, учи заедно с каката. Децата чакат с нетърпение тези дни и
ходят с огромно желание. Обичат го и имат нужда от неговото внимание и обич.
Аз не намирам за редно да ги лишавам от обичта му.
Само искам да ти кажа, че ще навредиш повече отколкото ще спечелиш ако ги спираш да общуват
с него.
Когато нещата поулегнат и ти намериш своя вътрешен мир, и ти ще си щастлива, че
има кой да те отмени за 2 дни в седмицата от грижите по децата и ще можеш да обърнеш внимание и на себе си.

Имам няколко близки познати, които са в подобно деликатно положение в момента.

Едната от тях, след като се раздели с бащата на детето си, започна да го ангажира финансово и емоционално много повече, отколкото го правеше, когато бяха семейство. Обажда му се за всеки проблем или повод, свързан с момченцето им, оставя детето при него, когато има някакъв служебен или личен ангажимент, осведомява го какви пари са необходими за детската градина и за други разходи. На моменти имам усещането, че самото дете не осъзнава, че родителите му са разделени, защото те се виждат и общуват почти ежедневно, просто се прибират да спят в различни къщи.
Нейното мото за нещата е, че "Това дете е общо и всичко свързано с неговото отглеждане и възпитание, е отговорност на двамата родители."


Другата моя позната, след развода, се озлоби към бившия си мъж и започна по всякакъв начин да ограничава общуването между бащата и детето. Реши даже, че не и е нужна и материална подкрепа за ежедневните разходи на сина им, и едвам свързваше двата края в резултат на това. С времето се превърна в една изнервена, отачаяна и самотна майка и жена, на която силиците стигат само да осигури храната и дрешките на детето си.

Естествено, важен елемент във всяка подобна ситуация, е личната позиция и отговорност на бащата. Ако той е сериозен и свестен родител и човек, ще се опита раздялата да не попречи на нормалните отношения между него, жената и детето. Същото се отнася и за майката.

Но определено смятам, че в такава ситуация, жената трябва да се опита да превъзмогне обидата, отчаянието и болката, и да не допусне цялата отговорност за отглеждането на децата и, да се стовари само върху нейните плещи.

здравей и от мен!

след като минах през бракоразводната зала, където развежадат така сякаш не хора стоят там , а предмети, винаги когато чуя, че някой щял да се жени, препоръчвам му първо да посети едно дело по някой развод и после ако му стиска още, да се жени!

виж какво , мило момиче! да се развеждате с твоя съпруг само заради това, че имате проблеми Е НЕСЕРИОЗНО!!! вярно е, че хората убедено считат, че брака е въпрос на избор, че само от тяхната "любов" зависи дали ще успеят, но колко са тези, които наистина проумяват същността?! според мен, бракът е една от най- трудните КАРМИЧНИ ситуации и затова никога няма готови решения! дори да се разведеш, с това нищо няма да промениш всъщност, защото докато не отработиш в този живот проблема, заради който си в този брак, за теб ще става само по-трудно, всячески погледнато! ако сега ти се вижда трудно, то знай, че най-трудното ти предстои, ако избягаш, ако се разведеш просто защото "не издържаш повече"! ще ти кажа още и това: в кармичен именно смисъл, когато си в брак твоите постижения и грешки стават отговорност на съпруга ти и обратно, а каквото така ти казвам не е ! метафора, а фактическото положение на нещата! за всичко, което е твоят съпруг , държат отговорна свисше теб!, и обратно! когато си в брак, стоиш СРЕЩУ СЕБЕ СИ и каквото причиняваш, следствията непосредствено са за теб! Наприме: ако разделиш децата от баща им, все едно че си прерязала своята неформална връзка с тях!

ОПИЧАЙ СИ АКЪЛА, МОМИЧЕ! Някой ден и твоите деца ще се влюбват, ще искат семейство и деца..., живей в този брак разумно, помагай на съпруга си да реши своите проблеми и му помагай така, като би искала да помага той на теб, когато ти ще си в нужда. Когато живееш така, съпружескара ви връзка ще е полезна за децата ви, защото в тях няма да има морално разцепление и ще стават само по-силни личности.

БРАКЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ПРИГОДНОСТ В СЛУЖЕНЕТО! И  щом веднъж си приела да се научиш да служиш, няма връщане назад! - дори да се разведеш, под тая летва няма как да минеш! 

ГОРЕщО ТИ СТИСКАМ ПАЛЦИ!

Хора, жената пита "как", а не "дали".

Към авторката: внимателно премисли как искаш да отрежеш достъпа на мъжа си до децата. Не за друго, а защото точно тази част от бракоразводното дело (за попечителството) ще остане в главите на децата ти доста ясно. Най-добре ще е ако можете да се разберете извън залата за това, или по някакъв друг безболезнен начин. Защото аз и до днес си спомням всеки детайл от коридорите на съда, от залата, от съдията, помня как беше облечена майка, помня какви реплики си разменяха с баща ми.... Грозна картинка, повярвай ми. Но и не го оставяй да те шантажира чрез децата.

Ок, тогава правилния отговор е "никак".  Няма право