Да си спомним за прехода или за началото на 90те.

В гимназията към химичката се обръщахме с "госпожо", към математичката с "другарко". Със съквартирантката ми ходехме късно вечер до нощната градска аптека, за да си купим дамски превръзки, даваха по 2 пакета само и така няколко вечери трамбовахме между квартирата и аптеката. Получих колетче от Германия, вътре имаше куп благинки, чорапогащник, за първи път видях "фабричен"течен шоколад; до тогава все сами си го правехме у дома. Някой беше споменал Аско Деница, тогава беше като сегашната мода да се ходи в МОЛ Първите опозиционни ТВ предавания и преса. Моите родители бяха толкова объркани, горките..

През 89 г бях на 7 години.Но помня,съобщението по ТВ за сваленият президент Т.Живков.
Лятото на 90-а отиваме с майка ми и сестра ми на плаж и за първи път видях на един ъгъл жена,която продаваше на опъната черга всякакви бонбони.Майка ми купи ужасно много.
Помня купонната система,дългите опашки и празните щандове в магазините.
Спомням си много добре първите излъчени реклами по телевизията.
Помня митингите,помня мутренските времена и сигурно още много неща.
Но ме е пощадило това ,че съм била дете и не си спомням много от негативите изброени по-горе от Балу и olipmiia.
Стана ми ужасно тъжно,след техните разкази

Спомнм си рецепта за палачинки - без яйце, без прясно мляко, без мазнина.
Спомням си и след-Жан-Виденовата-зима, когато стачкуваше транспорта и трамбовах от Люлин до Лозенец в снега заради едно скапано класно.
Невероятният лукс нар. принцеса с кашкавал.

Помня 93 г.когато се оказах прясно разведена с пеленаче на ръце.Майчинските не стигаха дори за мляко на малката/за което се чакаше дълго пред празния супер/.Ако не бяха родителите ми да помагат не бих могла да се справя по-никакъв начин.Никога не бих могла да им се отплатя.
Помня студентските си години , когато да отличен успех преминах от платено обучение / таксата я плащаше баща ми/ на държавна поръчка.Върнаха ми семестреалната такса с коя си купих чифт обувки/ инфлацията беше   /

Юни 1990г. станах мама на 24 години.Прекрасно лято беше,бях щастлива и горда,имах помощта на мама и тако,беше супер.Есента си взех бебето и хайде в София при мъжа ми...и дойде зимата-страшна и тъмна.2 часа има ток,2 няма,нямям телефон,сам самичка с бебето,мъжът ми работи на смени.Баща ми като лекар поне осигуряваше хумана и пюрета за бебето от помощи,мъжът ми носеше сирене и масло от шведската маса в Новотел Европа,където работеше,та поне не съм се редила на опашки сутрин.За попарка на детето имаше,ние не помня какво сме яли.1991г. есента започвам първата си работа в частна фирма за внос и износ.Сблъсквам се с далаверите и митническите измами.1993г. разбирам колко безскрупулни и жестоки могат да са мутрите.Беше страшно време,на анархия.1996г.-Виденов,3000лв за долар,барикади,народът полудя....Партийният дом гори,събориха Мавзолея,фалираха банки,разориха се стотици хиляди хора ,ужилени от пирамидите,видя се,че и Костов е измамник,на хората им беше нужна светлина.2000г. на бял кон дойде Симеон,другото го знаете....

1989 бях на 14.

Помня еуфорията от първите митинги, страхът на майка ми докато разлепвахме обяви за тях, който аз не разбирах, после концертите на открито, Васко Кръпката, купоните, празните магазини...

През декември 1990 или 91 си купихме първия цветен телевизор, защото бяха "пуснали" в РУМ-а, а за ядене нямаше нищо.

Колети от Германия със захар, брашно, дамски превръзки...

Хранехме кучето и котките с лой и хляб, но не ги изгонихме на улицата, както направиха много хора.

Нямаше олио.

Научих се да играя табла в часовете без ток.

Беше много интересно време за мен, сигурно защото съм нямала грижата да храня семейство, а бях весел тийнейджър.

Дъщеря ми се роди 92-ра, помня, че бях пресипала хумана в една кутия, и я бях скрила на дъното на хладилника, ако не мога да намеря в аптеките, да има какво да яде. Помня, че веднъж след като чаках 5 часа на кучи студ за хляб, магазинерката хлопна вратата точно под носа ми и аз се разплаках. Имах много еднакви бели памучни пелени и сини ританки, които събирах напикани и перях веднъж на два дни като дойдеше водата. А веднъж спах в колата на една бензиностанция, чакайки да ми дойде ред за бензин, и после треперех някой да не ми го източи. Единственото хубаво беше, че до края на 92-ра все още бяха безплатни лекарствата за децата.

Два часа има, два часа няма. Като няма - всички натъркаляни под одеала в дневната или пишем домашни на свещи.
Дънки тип шалвари, кожено яке от кръпки.
Бретон, висок две педи, намазан със захарна вода.
"Флашданс" и "Мръсни танци".
"Каква другарка съм ви аз на вас, бе, нито сте ми на годините, нито на акъла!" - математичката, опитваща се да ни избие навиците за 'другарко' в първите години след прехода. Така и не разбрах какво лошо има в думата 'другарю'.
Буфан ръкави и подплънки на раменете, с които всички жени се разхождат като генерали по улиците.
Пясъчна коприна, ръчно рисувана - абсолютен хит.
Като се зададе абитуриентски бал или сватба, цялата рода се гърчи да намери подходящи рокля, обувки, украшения... и да имаш пари, и да нямаш - няма, братче.
Все още всички стоки са разпределени по магазини - Месо, Плод и зеленчук, Супермаркет, само че вече чакаш с часове, за да купиш нещо.
Сутрин ни изстрелват със сестра ми в 5 за мляко, зима и студ, дано поне едната от нас успее да вземе. Но стоката стига и до двете и ние, като не знаем какво да правим, за всички пари купуваме прясно и кисело мляко. Майка почти припада при мисълта за толкова пари, замразява млеката на терасата.
Някои деца имат раници за училище, а аз имам обикновена ученическа чанта с два ремъка. Тогава още не знам, че тя по-добре пази гръбнака и в отчаян опит за подражание я провесвам само на единия ремък, а те ми се подиграват.
Майка ми някак се сдобива с текстилни бои. Рисува ми раница, оригинално тъмносиня и скучна, и става супер, всички ми завиждат.

    Тогава започна " голямото пребоядисване". Някак неусетно и изведнъж ярко червени хора станаха тъмно сини. Появиха се сред тях и зелени,оранжеви,жълти,пембени. Беше толкова абстрактно за свикналите ни само в един нюанс сетива! Изпокараха се семейства,бащи и деца,заради различните си окраски. Двадесет години не стигнаха,за да разберат,че истината не е в боичките,а някъде другаде.

Спомням си... спомням си поне по една тема за 80-те и за 90-те. Явно хората имат нужда да си преповтарят миналото.

Бу,малко ти се размива границита между 80-те и 90-те години,ама карай,малка си била тогава.Буфан-ръкавите и подплънките са запазена марка на 80-те години,Флашданс и Мръсни танци също.

О, аз тогава бях от силно ентусиазираните.
Помня как съобщиха за свалянето на тато и гробната тишина, която настана около нас (бяхме в заведение). Помня как отидох на втория митинг (май беше на 17 ноември) и как майка ми ме молеше да не отивам, защото все още не се знаеше какво ще става и колко ще бие милицията. Помня студентската стачка, в която участвах, и шествията. Помня митингите и най-вече този на Орлов мост.  Помня концерта на Жан-Мишел Жар в Париж през 1990, яда и безсилието ми, когато той поздрави всички източно европейци със свалянето на режима, изреждайки всички без българите - тогава изборите бяха фалшифицирани. И това го помня, защото години наред ходех по изборни комисии.
Помня естествено купонната система и колетите, които мои приятелки ми пратиха с по кило олио, ориз, брашно, салам и т.н - бяха три колета с храна
Всъщност май всичко, което помня от този период е свързано с бунт в душата ми срещу нещо.
След това май спрях да се бунтувам.

Поименно, другарко, поименно Тези ми спомени са след прехода, всички. От преди прехода имам други. И по-приятни, честно казано. Но това е друга тема.

Е,хайде сега,на другарко ли ще си говорим.Хич не обичаш да ти се направи макар и лека забележка.Нищо лично,просто 90-те са друга бира.

Извинявай за другаркото Само попитах - защо го казваш.