Как се "пречупава" инат у детето и въобще възможно ли е?

Само дружески съвет- като "пречупвате" ината гледайте да не скършите и волята и характера на човека, че разликата е много тънка, а последиците- трайни и сериозни. Не по- малко сериозни са и последиците от оставяне да надвие на пустия му инат. И двете са кофти.

е, поне не съм сама в проблемите си.
мерси ви за мненията и аз като вас правя, ту гушкам, ту вътре ми кипи и ми се реве, понякога даже аз почвам да се тръшкам 

ама дечица, какво да ги правиш......

Моята дъщера е в тази фаза, но и това е от инат. Обаче и аз казвам не.

Много ми хареса това мнение,напълно съм съгласна с него

както казаха по горе,ще мине това ще дойде друго

Не разбирам защо трябва да се пречупва едно дете, особено на такава малка възраст. На теб ще ти хареса ли да те пречупва някой? Жестоко е. Има други начини да се справиш с ситуацията. Например, обясняване, говорене или просто избягване на ситуации и места, където започва със захласването.

когато каката беше на тази възраст сега като се замисля съм била доста строга с нея, мислела съм я за голяма вече  , с малката сега съм по толерантна, тя наистина  си е малка, и ако аз се ядосвам то явно и за се заинатявам в дадени ситуации, а така не трябва,
В много случаи когато искам да върви в посока а тя в друга се опитвам първо да я залъжа с нещо и да тръгне на където трябва, дали куче, котка или друго, те се лъжат лесно, ако не сработи я гушкам и тръгваме, след малко я пускам, ако имам време просто я изчаквам да ми се помота и после тя сама тръгва,
За всичко първо пробвам разни хитринки, ако не станат ставам по строго но все пак се съобразявам че са си малки още, но наистина като станат на три са много по инатливи и трудни, сега са си малки глупачета не им се ядосвайте много

В различните ситуации, постъпвам различно. Според зависи. Ако се глези с яденето, приключваме с храненето. Ако се тръшка за нещо или го оставям да му мине или обяснявам. С преобличането също не е лесно, но преди да започнем, гледам да му привлека вниманието по някакъв начин и през това време по най-бързия начин приключваме с обличането. Най - трудно ми е, когато започне да удря - себе си, нас, други деца. Пробвала съм много начини за преодоляване, надявам се скоро да се справим и с това.

И моето малко момче се държи по същия начин, а е на 1г. и 8м. Явно е нормално поведението им, след като всички пишем, че децата са такива. Права е Клара, че наистина са малки глупачета.
До скоро нямаше проблем с храненето. Но сега играя театър около него, за да го нахраня. И доста пъти не съм сама-включвам и таткото, и каката. Преди смятах, че това само едно лигаво, глезено, малко тиранче може да причини на майка си, но сега въртя около него съчетание с топка и лента. Дори ми изглежда нормално. Знам, че е период. Ще отмине. Така или иначе чакам следващия. Тази вечер му светих с един часовник, той търсеше къде е отражението и не разбра как си изяде супата. Какво да пречупвам и да налагам, като той просто трябва да се нахрани, за да спи цяла нощ и всички да сме спокойни. Не може да говори, какво му остава, освен да се пробва с някой номер. Ако се тръшне за нещо, веднага му отвличам вниманието и след това той продължава да играе съвсем спокоен.
А думите на Клара за каката исках аз да ги напиша. Клара,   За съжаление, ако сега имаме някакъв опит, излиза, че е за сметка на първото дете. Аз също се разправях с нея като с равна и освен, че я изнервих смятам, че не постигнах нищо друго. Само се изнервихме взаимно. Съжалявам, че съм била толкова строга и страшна с нея. И въпреки, че я "пречупвах", тя и сега си остана същия инат и продължава да пробва до къде може. Така че, такова нещо като "пречупване" няма. Или поне при нас не върви. Затова сега с малкия смятам да не се вземам толкова на сериозно.

понякога каквото и да направя той си знае своето,друг път разбира от първия път.голям е инат,ще изчакам да мине този период и дано да се кротне малко.Де късмет де

Ами значи ние сме изключение. Колкото по голям става толкоеа по голям инат става. Аз го оставям да си се нареве и натръшка и когато реши да поговорим да дойде при мен.

И моят син до към 1г-1г2м беше много послушен. Палав, но спокоен. След това се почна с инатите, тръшкането. Нищо не постига с тръшкане, но въпреки това не престава да пробва. На майка си се е метнал - за моя детски инат легенди се разказват  . Сега от няколко месеца е на вълна "НЯМА" и "НЕ". Дори за неща, които иска, пак казва "НЯМА".  . Действам различно според ситуацията. Понякога игнорирането има ефект, друг път му отвличам вниманието. Това последното обаче понякога не помага, а само утежнява ситуацията. Малкият дявол усеща, че се опитвам да го забаламосам и страшно много се ядосва. Говорене и обяснение вършат работа, ако не се е вкиснал тотално. В краен случай, ледва скарване и шляп по дупето, когато много прекали. Абе няма универсална формула. Гледаш си собственото дете, пробваш различни варианти и виждаш при вас кое действа. Във всеки случай ти трябват железни нерви, защото поне Виктор много често го прави напук. Просто иска да види до къде може да стигне. Единствено мога да те успокоя, че не е така постоянно. Общо взето се редуват спокойни периоди с инатливи такива.
И не мисля, че ината трябва да се пречупва, а по-скоро да се овлаее и да се насочи в правилна посока. Аз все още съм си голям инат и мисля, че това повече ми помага, от колото ми пречи.

Големи сте сладурани.Те просто искат да открият света,да видят докъде могат и до къде ще ги оставите да стигнат.Сега,като се върна назад /за което съм ви много благодарна / ,ми се ще да не беше проговаряла.На почти пет нещата са доста по-сериозни.Разбира всичко,обааааче и за всичко си има готов отговор.А трудностите са тепърва
Мога само да кажа,че това е времето,което е ваше и само ваше
Когато след време започнат да затварят вратата отвън-става страшно.Просто им се наслаждавайте-и на хитростта и на ината и на всичко/когато ми се стъмни пред очите и на мен ми е адски трудно,повярвайте ми/.Но когато тъмнината изчезне се замислям как така е станала толкова хитра и изобретателна?
Само трябва да сте на крачка пред тях по отношение на хитростите и за важните ,ама наистина важните неща да сте бетон

Според мен децата също имат нужда да бъдат уважавани желанията им, разбира се, когато те са в рамките на нормалното. Често се съобразявам с това, кето иска синът ми. Отстъпвам, правим така, както той го е пожелал. Следващият път пък става моето и така. Не смятам всяко негово тръшкане за прищявка, по - скоро недоволство от това, че е неразбран. Опитвам се да му обясня защо постъпвам така и често имам успех. В случаите, които съм сигурна, че нещата не търпят две мнения съм категорична, и ако не става с говорене, тогава ми се случва да обсъдим нещата с по- различен тон