Оооо, били сме, били сме и ние сме били в това положение.
Единственото нещо, което успя да ми внушиш с изказването си е факта, че си егоистка!
- Публикувана: 2 дек. 2008, 20:04 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2008, 14:48 ч.
Просто искам да се оплача
И какво, хубаво ли ти беше?
Единственото нещо, което успя да ми внушиш с изказването си е факта, че си егоистка!
Досега не казах, че мъжът ми е чужденец /сега да не вземете да ме пратите в чужбина 
/ Това малко утежнява финансите на моето лично семейство, защото за личните документи на чужденците се плаща много, нямат право на работа, така че имаше период когато само аз работех. Той незнаеше езика.....сега голяма част от всичко това премина, мъжа ми ходи на работа, но заплатата му не е висока. Аз все още съм в майчински.
Не сме в провинцията, в голям град сме. Скоро ми предстои да се върна на работа, но въпреки това не съм сигурна дали ще се справим с наем от порядъка на 250-300 лв, за повече е абсурд
Цвете за това, кой какво има право да решава в дома на родителите си - по-напред в темата имаше момичета, които се изказаха много правилно.
Мадам Х - племенника ми за всичките си седем години живот, е живял само три, максимум четири месеца с баща си, през другото време е бил с баба си и дядо си, и малко с майка си,незнам как може да се травмира от нещо, което не е имал? Той гевезелъка му не е от сега, още от съвсем малък си тръгна така.
/ Това малко утежнява финансите на моето лично семейство, защото за личните документи на чужденците се плаща много, нямат право на работа, така че имаше период когато само аз работех. Той незнаеше езика.....сега голяма част от всичко това премина, мъжа ми ходи на работа, но заплатата му не е висока. Аз все още съм в майчински. Не сме в провинцията, в голям град сме. Скоро ми предстои да се върна на работа, но въпреки това не съм сигурна дали ще се справим с наем от порядъка на 250-300 лв, за повече е абсурд
Цвете за това, кой какво има право да решава в дома на родителите си - по-напред в темата имаше момичета, които се изказаха много правилно.
Мадам Х - племенника ми за всичките си седем години живот, е живял само три, максимум четири месеца с баща си, през другото време е бил с баба си и дядо си, и малко с майка си,незнам как може да се травмира от нещо, което не е имал? Той гевезелъка му не е от сега, още от съвсем малък си тръгна така.
Питаща, 
.
Цветенце, нали знаеш, че всяка ситуация си има различни гледни точки и всяка от тях е права за себе си?!
Да, безспорно внучетата трябва да ходят често при баба си и да имат близка връзка помежду си, но бабата трябва да има отделен дом, за да може всички внуци да се събират там накуп, а бабата да бърка вкусни манджи и да им се радва.
Брат ти сега вероятно няма свое семейство и всичко, което има, е за твоето дете. Но един ден, когато се ожени, ако няма шанса да живее отделно, а остане при вашите родители, повярвай ми, картинката придобива съвсем други краски. Тогава той ще работи, жена му ще работи, вашите ще слагат в хладилника според възможностите си, и цялото това бъхтане, е логично той да иска да е за неговите деца. Не става дума за гостуване, но гостите идват, хапват, пийват и си тръгват. И следващият път, когато пак ще дойдат, е когато ги поканиш. А в моя случай просто ти си лишен от личен живот заради тези чужди деца, работиш, за да има те какво да ядат, плащаш ток и парно, а теб те няма цял ден вкъщи, но те са там.. Ако се впусна в подробности, всичко това ще добие много дребнав оттенък, но всички тези битовизми формират моето ежедневие.
Обаче все пак искам да дам още няколко конкретни примера за хората от теоритичната страна на тая тема-
Моето дете е на градина, а ние с мъжа ми сме си у дома. Лежим си в стаята и се гушкаме. Изведнъж се чува "баммммммм" по вратата. Детето рита топка в коридора. Питам го къде да майка му и баща му, а то ми отговаря, че са си вкъщи и "тате спи, а мама гледа телевизия". А то е къде? При баба и дядо да рита топка в коридора.
Друг случай-звъни и влиза едното дете и носи шише с антибиотик. Майка му излизала на пазар и го пратила да седи у нас и баба му да и даде антибиотика. Но моето дете не е болно. Аз неискам някой болен да стои наоколо, да му кашля в лицето, да подсмърча. Неискам, ама стои. И какво ми остава? Да затворя аз моето дете, което принципно си е вкъщи в нашата стая, за да не ходи в хола да седи до болното дете,а? Е, това стана, да.
Друго- купила съм мляко, сок, кашкавал. Има уж супа за вечеря. Обаче вечерта като се прибираме в хладилника няма нищичко за ядене. Децата си седят сити и доволни пред ТВ, а моето дете какво да яде?
И накрая като за капак: Слагам детето да спи, но отттаък се чува силен шум. ТВ върти Планета и фолк музика. Аз отивам и казвам да намалят музиката, че детето ми трябва да спи, а по-голямото дете ми отговаря: "Тук не е твоят дом, а на баба. Само тя може да ми казва какво да правя". Дали сам се е сетил за това,а?
.Цветенце, нали знаеш, че всяка ситуация си има различни гледни точки и всяка от тях е права за себе си?!
Да, безспорно внучетата трябва да ходят често при баба си и да имат близка връзка помежду си, но бабата трябва да има отделен дом, за да може всички внуци да се събират там накуп, а бабата да бърка вкусни манджи и да им се радва.
Брат ти сега вероятно няма свое семейство и всичко, което има, е за твоето дете. Но един ден, когато се ожени, ако няма шанса да живее отделно, а остане при вашите родители, повярвай ми, картинката придобива съвсем други краски. Тогава той ще работи, жена му ще работи, вашите ще слагат в хладилника според възможностите си, и цялото това бъхтане, е логично той да иска да е за неговите деца. Не става дума за гостуване, но гостите идват, хапват, пийват и си тръгват. И следващият път, когато пак ще дойдат, е когато ги поканиш. А в моя случай просто ти си лишен от личен живот заради тези чужди деца, работиш, за да има те какво да ядат, плащаш ток и парно, а теб те няма цял ден вкъщи, но те са там.. Ако се впусна в подробности, всичко това ще добие много дребнав оттенък, но всички тези битовизми формират моето ежедневие.
Обаче все пак искам да дам още няколко конкретни примера за хората от теоритичната страна на тая тема-
Моето дете е на градина, а ние с мъжа ми сме си у дома. Лежим си в стаята и се гушкаме. Изведнъж се чува "баммммммм" по вратата. Детето рита топка в коридора. Питам го къде да майка му и баща му, а то ми отговаря, че са си вкъщи и "тате спи, а мама гледа телевизия". А то е къде? При баба и дядо да рита топка в коридора.
Друг случай-звъни и влиза едното дете и носи шише с антибиотик. Майка му излизала на пазар и го пратила да седи у нас и баба му да и даде антибиотика. Но моето дете не е болно. Аз неискам някой болен да стои наоколо, да му кашля в лицето, да подсмърча. Неискам, ама стои. И какво ми остава? Да затворя аз моето дете, което принципно си е вкъщи в нашата стая, за да не ходи в хола да седи до болното дете,а? Е, това стана, да.
Друго- купила съм мляко, сок, кашкавал. Има уж супа за вечеря. Обаче вечерта като се прибираме в хладилника няма нищичко за ядене. Децата си седят сити и доволни пред ТВ, а моето дете какво да яде?
И накрая като за капак: Слагам детето да спи, но отттаък се чува силен шум. ТВ върти Планета и фолк музика. Аз отивам и казвам да намалят музиката, че детето ми трябва да спи, а по-голямото дете ми отговаря: "Тук не е твоят дом, а на баба. Само тя може да ми казва какво да правя". Дали сам се е сетил за това,а?
Питаща аз не разбрах ти защо пусна темата? Помощ не искаш, други мнения също, какво очакваш и приемаш- само съчувствени прегръдки ли?
Повечето момичета ти казахме, че не си в положение (нямаш никакво право) да обвиняваш някой друг за ситуацията, в която си. Леко нагличко ми звучи, учудвам се, че не го усещаш сама. Твоето желание е, хем да не се ръсите за квартира, хем ако може всичко да е съобразено с вас. Е, няма такъв филм, мила!
Аз, всъщност не успях да разбера кого точно обвиняваш за нарушеното спокойствие? Сестра си, детето и, майка си- май всички са ти виновни? Стана ясно, че отношенията ти със семейството ти са с особен привкус и докато не ги изясниш за себе си, няма да имаш душевен покой, работи в тази посока.
Не ми е мъчно за теб и ще ти кажа защо. Не си готова нищо да пожертваш, за да си осигуриш самостоятелност, но пък за сметка на това изискваш, околните да го направят. Е, нямам думи, наистина. Не те нападам, съжалявам ако така ти звуча. Опитвам се да ти обясня, че грешката е в теб, другите са просто подробност.
Повечето момичета ти казахме, че не си в положение (нямаш никакво право) да обвиняваш някой друг за ситуацията, в която си. Леко нагличко ми звучи, учудвам се, че не го усещаш сама. Твоето желание е, хем да не се ръсите за квартира, хем ако може всичко да е съобразено с вас. Е, няма такъв филм, мила!
Аз, всъщност не успях да разбера кого точно обвиняваш за нарушеното спокойствие? Сестра си, детето и, майка си- май всички са ти виновни? Стана ясно, че отношенията ти със семейството ти са с особен привкус и докато не ги изясниш за себе си, няма да имаш душевен покой, работи в тази посока.
Не ми е мъчно за теб и ще ти кажа защо. Не си готова нищо да пожертваш, за да си осигуриш самостоятелност, но пък за сметка на това изискваш, околните да го направят. Е, нямам думи, наистина. Не те нападам, съжалявам ако така ти звуча. Опитвам се да ти обясня, че грешката е в теб, другите са просто подробност.
Добре, явно в точно тази тема, мненията трябва да са само еднакви. Аз лично, не видях, нападки, но щом казвате...
Ето новото ми мнение.
Ужасно е положението в което се намирате. Щом живеете там, са длъжни да се съобразяват с вас, когато не желаете, сестра ти няма право да води детето си при баба му. Амаха. И от какъв зор, това лигаво сополиво и нагло хлапе ще ходи на гости при баба и дядо. Че и по цяла събота и неделя. Я марш при майка ти, какво те натриса при родителите си. Много нагло от страна на сестра ти. Да си оставя детето на майка си, а тя да си почива от леката си работа, (дето даже не е работа, а по цял ден си сърфира в нета), за да може да се натиска с новото си гадже. Да подчертаем дебело, че тя има жилище от бившия си мъж, и ново гадже. Това е от голямо значение. Какво нахалство. А майка ти..., кой и дава право, да иска да вижда внучето си всяка седмица. Да не говорим за това, че времената са трудни, от какъв зор ще мислите за квартира, че вие сте във вашия дом, на майка ти, значи ваш. Обаче в никакъв случай, това не е дома на сестра ти. Тя си има апартамент.
Е, явно в този дух ще трябва да е всичко. Иначе, ако някой смята, че не си права, значи е ССФ, моралистка и незнам още к'во си.
Още нещо - била съм и в твоето положение. Подобно. И аз съм се ядосвала. Разликата беше, че отношението беше от страна на свекърва ми, към мъжа ми. Живеехме в три стаи. В едната аз и мъжа ми, в другата брата на мъжа ми, а в третата една приятелка на свекърва ми с детето си (защото нямала пари за квартира). Подробности няма да разказвам, защото повярвай, има много по-фрапиращи случки от твоите, които споделяш. Така, че знам и какво е да нямаш пари за жилище и за квартира. А и не ставаше дума за гостуване на внуче.
И след като съм имала подобни проблеми и какво. Разбирам те до някъде, но това не означава, че съм съгласна с разсъжденията ти. И автоматично това ме прави ССФ.... Ужас. Сега прочети само мненията, които ти харесват. Не се опитвай да видиш нещата от друг ъгъл. Права си за всичко.
Успех!
Ето новото ми мнение.
Ужасно е положението в което се намирате. Щом живеете там, са длъжни да се съобразяват с вас, когато не желаете, сестра ти няма право да води детето си при баба му. Амаха. И от какъв зор, това лигаво сополиво и нагло хлапе ще ходи на гости при баба и дядо. Че и по цяла събота и неделя. Я марш при майка ти, какво те натриса при родителите си. Много нагло от страна на сестра ти. Да си оставя детето на майка си, а тя да си почива от леката си работа, (дето даже не е работа, а по цял ден си сърфира в нета), за да може да се натиска с новото си гадже. Да подчертаем дебело, че тя има жилище от бившия си мъж, и ново гадже. Това е от голямо значение. Какво нахалство. А майка ти..., кой и дава право, да иска да вижда внучето си всяка седмица. Да не говорим за това, че времената са трудни, от какъв зор ще мислите за квартира, че вие сте във вашия дом, на майка ти, значи ваш. Обаче в никакъв случай, това не е дома на сестра ти. Тя си има апартамент.
Е, явно в този дух ще трябва да е всичко. Иначе, ако някой смята, че не си права, значи е ССФ, моралистка и незнам още к'во си.
Още нещо - била съм и в твоето положение. Подобно. И аз съм се ядосвала. Разликата беше, че отношението беше от страна на свекърва ми, към мъжа ми. Живеехме в три стаи. В едната аз и мъжа ми, в другата брата на мъжа ми, а в третата една приятелка на свекърва ми с детето си (защото нямала пари за квартира). Подробности няма да разказвам, защото повярвай, има много по-фрапиращи случки от твоите, които споделяш. Така, че знам и какво е да нямаш пари за жилище и за квартира. А и не ставаше дума за гостуване на внуче.
И след като съм имала подобни проблеми и какво. Разбирам те до някъде, но това не означава, че съм съгласна с разсъжденията ти. И автоматично това ме прави ССФ.... Ужас. Сега прочети само мненията, които ти харесват. Не се опитвай да видиш нещата от друг ъгъл. Права си за всичко.
Успех!
Виж сега Питаща, в никакъв случай не искам да звуча като нападаща, още по малко като егоистка, както една смешна жена ме нарече, просто искам да ти покажа нещата от другата страна. МНого скоро, пожелавам ви го от сърце, може да се обърнат нещата и вие да сте от другата страна. Не бива децата да се намесват във войните на големите!
Няма начин да не получиш и такива, по различни мнения.
ПП. Някой нещо за брат ми каза... Семеен е, в момента обаче прави ремонт на новото си жилище и е принуден да поживее месец, два в нашите. Опитах се да обясня на майка ми, че детето ми няма да ходи няколко месеца там, да не пречи, но брат ми сам ми се скара, и каза, че това, че се налага да отседнат в нашите не би трябвало с нищо да промени тяхното ежедневие...
Няма начин да не получиш и такива, по различни мнения.
ПП. Някой нещо за брат ми каза... Семеен е, в момента обаче прави ремонт на новото си жилище и е принуден да поживее месец, два в нашите. Опитах се да обясня на майка ми, че детето ми няма да ходи няколко месеца там, да не пречи, но брат ми сам ми се скара, и каза, че това, че се налага да отседнат в нашите не би трябвало с нищо да промени тяхното ежедневие...
Питаща, грешката в никакъв случай не е в теб. Хич и не търси вина в себе си затова, че искаш спокойствие, че пречупваш всичко през интересите на собственото си семейство. Всички хора правят точно това-гледат си своя интерес. Ако започнеш да слагаш претенциите на другите пред твоите собствени, просто изглеждаш глупав в техните очи, и от теб се иска още по-голяма саможертва.
Да, родителите не са ни длъжни-това вече го уточнихме и никой не твърди обратното, но стигнахме и до извода, че не всяко семейство може да се издържа нормално, ако живее на квартира или на кредит.
Аз като човек, който има сходни проблеми, също търся изход от ситуацията. Но не е толчкова лесно да се намери такъв, ако си обикновен човек със средна заплата.
Ако родителите нямат възможност да осигурят дом или други материални придобивки на децата си, значи нямат и за двете деца, а не само за едното. Когато двама брата или сестри не са семейни или е семейна само едната, нещата са коренно различни. Обаче имаш ли вече свое семейство, започваш да живееш с идеята, че хлябът, за който работиш, е за твоите деца, а не за всички.
Да, родителите не са ни длъжни-това вече го уточнихме и никой не твърди обратното, но стигнахме и до извода, че не всяко семейство може да се издържа нормално, ако живее на квартира или на кредит.
Аз като човек, който има сходни проблеми, също търся изход от ситуацията. Но не е толчкова лесно да се намери такъв, ако си обикновен човек със средна заплата.
Ако родителите нямат възможност да осигурят дом или други материални придобивки на децата си, значи нямат и за двете деца, а не само за едното. Когато двама брата или сестри не са семейни или е семейна само едната, нещата са коренно различни. Обаче имаш ли вече свое семейство, започваш да живееш с идеята, че хлябът, за който работиш, е за твоите деца, а не за всички.
....... а по-голямото дете ми отговаря: "Тук не е твоят дом, а на баба. Само тя може да ми казва какво да правя". Дали сам се е сетил за това,а?
gabiplus, при теб ситуацията е съвсем различна, надявам се го разбираш. Но при авторката - родителите и не са купили жилище на сестра и, а нея да я игнорират. Проблема не е , че делят двете си деца. Ако Питаща живее отделно, не вярвам родителите и да откажат да взимат детето и през почивните дни. Двете ви истории са абсолютно различни. Отделно, че авторката споменава, че си имат абсолютно отделен бюджет, тоест, тя не издържа ежедневно племенника си.
]
Нещо много бързо даде на задна! Мила!
ако брат ми някой ден каже на майка ми, че му е писнало дъщеря ми да е всяка събота в тях - доста ще сгреши, в дома на майка ми, право да решава кой колко време ще стои и как ще се тръшка по земята и дали ще пиши или ще спи и мълчи, имат само и единствено тя и баща ми!
Нещо много бързо даде на задна! Мила!
Някой нещо за брат ми каза... Семеен е, в момента обаче прави ремонт на новото си жилище и е принуден да поживее месец, два в нашите. Опитах се да обясня на майка ми, че детето ми няма да ходи няколко месеца там, да не пречи, но брат ми сам ми се скара, и каза, че това, че се налага да отседнат в нашите не би трябвало с нищо да промени тяхното ежедневие...
[/quote
[/quote
....... а по-голямото дете ми отговаря: "Тук не е твоят дом, а на баба. Само тя може да ми казва какво да правя". Дали сам се е сетил за това,а?
Приемам мнението ти като шега. Ако греша, пожелавам ти да попаднеш в такова положение, за да преживееш моите емоции! А дано!
Разбираемо влизам по този начин - не обичам да коментирам лични неща, но ще ти споделя как е от другата страна.
Когато се събрахме с мъжа ми имахме една пейка, телевизор, уредба и дунапрен /не матрак/.
На брат ми семейството остана при мама - моята мама.
Изгледах си детето с подръчни материали, нямаше кой за 2 ст. да ми удари рамо, един душ на спокойствие да взема, те все се тупаха в гърдите как всъщност сами си гледат детето, пазаруват, готвят - да ама не, когато ходех понякога, примерно в 10 сутринта - спяха, защо? Защото все има кой едно рамо да удари за детето, да му сложи, вдигне, да го нагледа.
Така, че когато някой ми твърди, че като живее с по-възрастните всъщност всичко сам си прави - не му вярвам и най-злата свекърва предполагам понякога готви, чисти и чисто по бабешки помага за детето.
Такаааа, взеха си апартамент и влезнаха след няколко години, щот нам си к'во нямало. Е питам те, ако и аз се бях закотвила при мама, щот нямам нам си к'вото как ще издаяним?
Та мисълта ми е, че когато сам си месиш хляба, тогава разбираш какво е да си самостоятелен.
Не защитавам сестра ти, но винаги казвам - семейство се създава когато си емоционално, физически и ФИНАНСОВО дорасъл да поемеш отговорност за него - и не визирам само мъжете.
Дълго стана, има и други неща, но ме мързи да пиша. Гледай твойта копанка. Аз мога да си позволя САМА да реша кога детето ми да отиде някъде на гости, кога да се види с братовчед и всичко останало, защото съм си го изгладувала това право.
Когато се събрахме с мъжа ми имахме една пейка, телевизор, уредба и дунапрен /не матрак/.
На брат ми семейството остана при мама - моята мама
. Изгледах си детето с подръчни материали, нямаше кой за 2 ст. да ми удари рамо, един душ на спокойствие да взема, те все се тупаха в гърдите как всъщност сами си гледат детето, пазаруват, готвят - да ама не, когато ходех понякога, примерно в 10 сутринта - спяха, защо? Защото все има кой едно рамо да удари за детето, да му сложи, вдигне, да го нагледа.
Така, че когато някой ми твърди, че като живее с по-възрастните всъщност всичко сам си прави - не му вярвам и най-злата свекърва предполагам понякога готви, чисти и чисто по бабешки
помага за детето. Такаааа, взеха си апартамент и влезнаха след няколко години, щот нам си к'во нямало. Е питам те, ако и аз се бях закотвила при мама, щот нямам нам си к'вото как ще издаяним?
Та мисълта ми е, че когато сам си месиш хляба, тогава разбираш какво е да си самостоятелен.
Не защитавам сестра ти, но винаги казвам - семейство се създава когато си емоционално, физически и ФИНАНСОВО дорасъл да поемеш отговорност за него - и не визирам само мъжете.
Дълго стана, има и други неща, но ме мързи да пиша. Гледай твойта копанка. Аз мога да си позволя САМА да реша кога детето ми да отиде някъде на гости, кога да се види с братовчед и всичко останало, защото съм си го изгладувала това право.