Публикувана: 2 дек. 2008, 20:20 ч.
Последно мнение: 13 фев. 2009, 23:22 ч.

Спомени от детската градина

27 925
225
1

# 15 2 дек. 2008, 21:11 ч.

Мнения: 2 891

Помня Генчо от яслата и баба му, която държеше да ни ожени.
Помня и репликите на околните - "Ааааааааааааа, там, при надарените деца!" и "Кажи нещо на английски!", съпроводено с поклащане на глава и многозначително пощипване на бузите ми.
Мога да изредя всички деца от групата по имена до ден днешен.
Пликове с дрехи:

жълт етикет - вторник
оранжев - сряда
зелен - петък

# 16 2 дек. 2008, 21:12 ч.

Мнения: 46 523

Сутрин, рано, навън зверски студ, искам да остана вкъщи на топличко и да се наспя поне един ден Tired

Прабаба ми ме облича в полусънено състояние, нямам сили да си отворя очите, всички други са на работа.

Със сетни сили успявам да долазя до градината, още на входната вратае лъхва мирис на кухня, повдига ми се и коремът ми остава това състояние остава за цял ден Sick

(това усещане съм го запазила и до днес като пристъпя в детска градина)

Време за хранене - закуска, обяд, сл. закуска - толкова ясно са ми се запечатали в съзнанието, че не вкусвам нищо, което ми е давано там ...

Идва време за сън, не обичам да спя на обяд, 2 часа лежа, без да смея да мръдна, после всичко ме боли от стягането на мускулите ...

Оооо, щях да забравя, бях влюбена в един Росен, който имаше пискаша картинка на тениската - единственото нещо, което помня с добро Mr. Green

# 17 2 дек. 2008, 21:14 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Имах една двойничка в групата, Хатидже. Веднъж дойде татко да ме вземе и даде на нея 20 ст. за театър, събираха ни. Grinning

# 18 2 дек. 2008, 21:14 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Звънче, и ние имахме малко руски, пък в обикновена градина Wink

Но така и нищо не научих освен "Как тебя зовут? - Свински бут на парашут" Joy

Сетих се и за Асен, който ходеше с чорапогащник и къси панталони - ужас! hahaha

# 19 2 дек. 2008, 21:17 ч.

Мнения: 227

На целоседмична ходихме със сестра ми(близначката)-тя вдига висока температура,обаждат се на майка да я вземе,а аз им гледам гърбовете от прозореца и се скъсвам от рев.
Любимка на учителките-учеха ме на най-различни песни.Така например пеех с цяло гърло вместо-"Млад кум да стана"-Локум да стана Crazy

(какво ти разбирах от кумове...).
Въшки-всички деца с тази придобивка бяха изолирани в изолатора,сестра ми беше също там.Аз не.Рев пред вратата на изолатора докато не ме пуснаха вътре.Натърках се хубаво във възгланицата на систъра и хоп и двете въкщи при майка(горката,как ли се е почувствала).
Трепетното очакване на петъците,когато майка ще ни прибере.
Спускам се по една нанадолнище с един от онези големи самосвали/играчка-охлузвам си доста сероизно ръката,още си личи белега.
В общи линии не ми харесваше градината.Цяла седмица без майка-не си е работа.

# 20 2 дек. 2008, 21:20 ч.

Мнения: 1 240

Бой с възглавници по време на следобедния сън. Всички учителки се изнасяха в директорския кабинет, ние се правихме на заспали и до като се върнат голяма игра падаше.
Помня престилките, крем карамела (от който веднъж повърнах, защото ме накараха насила да го изям) и страхотната дестка площадка пред градината. Още ходя там от време на време.

# 21 2 дек. 2008, 21:24 ч.

Мнения: 3 405

Леля Ленче помня. Много страшна беше. Който не си изяждаше храната го заключваше в офиса (от там идваше храната по един асансьор от кухнята). Аз редовно там висях, още помня как мирише - на загоряло мляко и белина Grinning

Или ни засмукваше престилките с прахосмукачката. Ужас, тогава малцина имаха такова устройство в дома си и си беше страшно.

Аз не обичах да ям, да спя.
Обичах да пея и да танцувам.
Имахме престилки на калинки с много къдрици и воланчета (като на амеркиканска домакиня от миналото) и играехме на майки с куклите от кукленската къща.

Телевизор имаше само в кабинета на директорката Grinning

# 22 2 дек. 2008, 21:25 ч.

Мнения: 14 654

Другарката Попова ни събираше в антрето, сядаше на едно малко столче и избираше едно дете да разресва дългата й червена коса - това вместо излизане навън. Останалите седяхме в кръгче около столчето и ако някой гъкне - праща го за наказание при леля Радка-еднооката, която работеше в кухнята - на тъмно. Тя пък ни заплашваше, че ще ни съблече голи и ще ни изкара навън така. Криех си сините точки(полагаха се за провинения) под шкафчето, но един ден гадната леля Веска ги откри и ги даде на майка ми наведнъж всичките.

# 23 2 дек. 2008, 21:26 ч.

Мнения: 2 070

Помня дървените столчета ,триъгълните масички в занималнята,и легла с железни табли и мрежички отстрани.И първата любов си спомням,пак от този ранен период

# 24 2 дек. 2008, 21:28 ч.

Мнения: 6 039

Спомням си, че бях любимка на учителките. Спомням си, че въпреки, че никак не съм артистична и трудно помня 2 реда от стихче, винаги играех главните роли в пиеските. Една от любимите ми беше Златка Златното момиче / с тъмна коса съм Mr. Green

/ , но мразех да ме гримират.
Спомням си, как по коридорите поливахме с метални лейки хилядите цветя градината.
Спомням си как бях толерирана, майка ми ми носеше пижама без копчета специално за мен, защото ме беше гнус от копчета. Също така, никога не ме караха да ям супа или още по-лошо крем, кисел или мляко с ориз.
Абе, нямам идея защо, но все едно майка ми ми беше учителка.

Имам чудни спомени от градината. И големите жълти хапчета за глисти си спомням. Mr. Green

# 25 2 дек. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 1 240

Спомням си как на един 8-ми март баба (на майка майката) ме научи да кажа друго стихче на тържеството, а именно:

Мили татко,
лошо ти бодеш
също като таралеж,
я вземи се обръсни
и мене сладко целуни! Heart Eyes

# 26 2 дек. 2008, 21:32 ч.

Мнения: 875

миризмата на супа, която се носеше из цялата сграда;
дебелия вълнен чорапогащник на другарката;
скърцането на топлинки с твърди подметки по паркета;
изгладени и прилежно сгънати кърпички във всяко джобче;
хапченце в купичката алпака с чай;
и някакво страхотно трепетно вълнение, особено около празниците!

# 27 2 дек. 2008, 21:37 ч.

София
Мнения: 1 176

Двуетажното легло.
Крем Пинко, който не обичах.
Катерушките на двора.
Белите обувки на малки дупчици на всички другарки.
Момченцето Даниел, което си сваляше гащите.

# 28 2 дек. 2008, 21:42 ч.

Велико Търново/Latitude: 43 ° 32 '47 "North - Longitude: 6 ° 56' 17" East
Мнения: 1 221

Престилките и шортичките към тях.
Избродираната буквичка на името ми на споменатите престилки.
Купичките грис, които бяха непреодолимо препятствие.
Компот от сливи.

# 29 2 дек. 2008, 21:46 ч.

София
Мнения: 23 097

Помня вкусният боб, който ни даваха всеки понеделник на обяд!
Също така и гаджето ми Яворчо, с който имахме сериозни намерения да избягаме с Лада-та на баща му в София и да му родя 10 деца! Един ден беше взел 2 х 50 ст и учителката се скара на баба му, че му дават толкова много пари да носи в себе си. Баба му в недоумение - защо баба носиш тези парички, за какво са ти? А той - за бензин до София Joy

Помня оранжевата си престилка и големите топлинки с пухче, на фона на които, и без това слабите ми крака, изглеждаха комично кльощави Mr. Green

И сладките задушевни разговори с приятелките, когато учителките ни оставяха уж да спим, а ние си бръщолевехме глупости.
Също така и най-горчивият ми спомен - Баба Марта раздаде мартенички на всички децича, само на мен - не! Баба ми забравила да остави мартеничка в детската градина, та следобяда Баба Марта се върна специално заради мен и ми донесе цели две мартенички, но аз що сълзи бях изплакала вече...
И подаръците на Нова Година - моят беше в малко пакетче, 2 романа на Ангел Каралийчев - умрях от яд, голям рев. Оказа се, че нашите решили, че е по-удобно да оставят големите и обемни подаръци за вкъщи Mr. Green

Ох, има и още толкова много Grinning

Препоръчани теми

Русия 2

ХАМАС нападна Израел

Политиката в България - Тема 5

Криминални досиета

Причина:

Причина: