Аз и съпругът ми познаваме най- добре детето си, прекарваме най- много време с него, най- близките му хора сме, така че ние сме хората, които трябва основно да се грижат за него. Бабите, дядовците и другите близки са важни, но по друг начин.
- Публикувана: 3 дек. 2008, 10:44 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2008, 13:28 ч.
Мислите ли, че никой не може да гледа децата ви по добре от вас самите
Относно възпитанието при гледането - мъжа ми я гледа най-добре,след това аз.Бабите и дядовците са за да я пазят когато аз не мога да я гледам,но не могат да я възпитат или научат на нищо.Просто те са възпитавали и учили когато им е било времето,сега вече са изгубили представа за кое - кога.Например свеки се опитва откакто детето е проговорило да я научи да брой до десет,което много я обърка и сега когато е време да я науча й е много по-трудно.
Същото се отнася и за хранителният й режим - ако я оставя на бабите след няколко месеца ще се търкаля.
Същото се отнася и за хранителният й режим - ако я оставя на бабите след няколко месеца ще се търкаля.
Мисля си, т.е. усещам, че аз гледам децата си най-добре. Защото са си моите деца, обичам ги и имам желание да ги гледам. За мен това е сбъдната мечта.
Но има моменти, когато умората надлелява и си изпускам нервите и съм много благодарна на таткото, че той е насреща да поема грижата за едното, например, докато аз си поема въздух и обърна внимание на другото.
След нас двамата - най-съм спокойна с майка ми. Тя мен ме е отгледала, явно сходни виждания имаме
Пък и тя най-съвестно изпълнява всичките ми "претенции" 
Но пък често получавам критики, че отглеждането на децата изцяло от нас двамата ги прави малко като под похлупак, не били виждали друг подход и не знам какво си. Вероятно има нещо вярно, но до към 3 г. възраст държа да съм максимално с тях, пък после мога да съм по-спокойна и те да имат по-разнообразни контакти
Но има моменти, когато умората надлелява и си изпускам нервите и съм много благодарна на таткото, че той е насреща да поема грижата за едното, например, докато аз си поема въздух и обърна внимание на другото.
След нас двамата - най-съм спокойна с майка ми. Тя мен ме е отгледала, явно сходни виждания имаме
Пък и тя най-съвестно изпълнява всичките ми "претенции" Но пък често получавам критики, че отглеждането на децата изцяло от нас двамата ги прави малко като под похлупак, не били виждали друг подход и не знам какво си. Вероятно има нещо вярно, но до към 3 г. възраст държа да съм максимално с тях, пък после мога да съм по-спокойна и те да имат по-разнообразни контакти
Да, има моменти, в които съм сигурна, че друг би се справил по-добре от мен, в гледането на децата. Когато съм уморена, когато съм изнервена, когато нищо не ми спори. Отделно смятам, че не винаги съм права за всичко и не се имам за безгрешна.
Със сигурност, обаче, по-добра майка децата ми не биха имали!
Със сигурност, обаче, по-добра майка децата ми не биха имали!
Но ако говорим за вътрешно усещане,аз най-добре се справям.Мъжът ми ги гледа точно по указания,свекърва ми също.За гледане ги гледат,но само толкова.Не могат да преценят кое кога,някак си нямат усет в дадена ситуация как да постъпят.Аз просто усещам децата в всякакъв смисъл,другите само ги гледат.
На свекърва си имам абсолютно доверие, но за съжаление тя не е онази слънчева баба, която децата да боготворят. Ходят при нея по принуда и винаги се дърпат и правят опити за споразумение с цел да изкрънкат някоя екстра. Затова си мисля, че тя не ги гледа толкова добре, колкото аз и баща им. Спокойна съм, че ще се справи отлично, но ме гризе съвестта, че децата са като вързани при нея.
Виж, за госпожите от детската градини или яслата, лоша дума не мога да кажа. И двете ми деца се втурваха към тях и се хвърляха на врата им още преди да съм успяла да им нахлузя пантофите. Изводът е ясен - ако не по-добри от мен, тези жени са били добри в гледането на децата ми поне колкото мен. По друг начин не мога да си обясня привързаността на моите зверчета.
Виж, за госпожите от детската градини или яслата, лоша дума не мога да кажа. И двете ми деца се втурваха към тях и се хвърляха на врата им още преди да съм успяла да им нахлузя пантофите. Изводът е ясен - ако не по-добри от мен, тези жени са били добри в гледането на децата ми поне колкото мен. По друг начин не мога да си обясня привързаността на моите зверчета.
Убедена съм,че никой не може да гледа децата по-добре от мен
Дори понякога и майка ми ме дразни в начина на отглеждане на детето ми въпреки, че когато детето ми е при нея съм спокойна и знам, че е добре. 
Да, мисля. Просто никой не ги е гледал толкова дълго колкото аз, и съответно не ги познава така добре като мен. Дори и мъжът ми. Точно вчера се замислих над това, малкият ми син нощува при майка ми, това се случва много рядко - само при нужда. За беда вечерта вдига температура - под 38 - нищо страшно. Еми, побърках я жената да и се обаждам и да я разпитвам, едва ли не и казвах кога какво да го прави като че не е гледала деца или не знам и аз какво.. 
При мен се е случвало да вдига и почти 40, но никога не съм се панирала и тревожила толкова, просто щом е пред очите ми не ме е страх и това е. Наистина май вярвам най-много на себе си и на своите преценки по отношение на децата си.
При мен се е случвало да вдига и почти 40, но никога не съм се панирала и тревожила толкова, просто щом е пред очите ми не ме е страх и това е. Наистина май вярвам най-много на себе си и на своите преценки по отношение на децата си.Никой не може да се справи като мен 
Това не значи, че бабите, както и още много други хора няма да намерят достатъчно добър подход, но аз си оставам най-добрата за моето дете.
Това не значи, че бабите, както и още много други хора няма да намерят достатъчно добър подход, но аз си оставам най-добрата за моето дете.
Естествено,че никой не може да ми гледа детето по-добре от мен!
Никога не съм го подлагала на съмнение.Въпреки огромните усилия,които полагат бабите му,за да го гледат по правилата,установени от мен,има неща които не могат да усетятИ абсолютно нормално!Нали връзката майка-дете е най-силна.
Точно в тази насока размишлявам през последните дни,защото ми предстои да го запиша да ясла.Много ми е притеснено,не дали бързо ще се адаптира,а колко грижи ще полагат за него и колко внимание ще му обръщат
Никога не съм го подлагала на съмнение.Въпреки огромните усилия,които полагат бабите му,за да го гледат по правилата,установени от мен,има неща които не могат да усетят
И абсолютно нормално!Нали връзката майка-дете е най-силна.Точно в тази насока размишлявам през последните дни,защото ми предстои да го запиша да ясла.Много ми е притеснено,не дали бързо ще се адаптира,а колко грижи ще полагат за него и колко внимание ще му обръщат