Нервите са ми на краен предел какво да я правя тази свекърва

И според мен не е правилно да искаш такова нещо от него. Аз на моя съм му казала - родител ти е - оправяй се, но мен не ме намесвай в роднински драми. Не желая да ходя, не желая да се виждаме, освен ако не е крайно наложително. Съответно не изисквам от него, ако не му е приятно да се събира с моята рода .
Детето не съм го спряла да води, но при определени условия, които ако не се спазват ще има запор на свижданията .

Игнорирай я, ако трябва я сложи в игнор листата на телефона, остави го - щом и той вижда проблема сам ще стигне до съответните изводи.
Убий простака с мълчание и не се тормози за такива неща. Важно е, че имаш подкрепа.

Евка, моят съвет - имам известен опит, макар и не със свекърите ми, а с други хора - е пълна дистанция и никакви контакти. Ако някога се наложи тел. разговор, прекъсвай на 30-тата секунда и нека това ти стане навик. Никога не си и помисляй, че положението ще се оправи или че тези хора ще се нормализират спрямо теб, защото това няма да стане. Забрави за тях и помоли мъжа ти да не ги обсъждате заапред. От мен успех!

внасям яснотаведнага. Снощи бях доста ядосана та малко неясно съм писала.Да търпяла съм доста неща от това семейство за тези години. Това се предизвика от факта,че спрях да позволявам да ни командва и да се опитва да управлява мен и семейството ми. Тя реши,че аз не съм я уважавала защото цитирам - не съм я слушала за детето а съм искала да се оправям сама и като ми казвала с какво да го храня съм я унижила,че не съм послушала,а съм давала друго. Давала муе десет см пирони да си играе защото искал, аз съответно казах,че забранявам тя ми отговаряше,че била отгледала две деца и няма да и казвам как се гледа дете. Ако и кажех,че детето не може да яде еди си какво,че е алергично измислям си и лекарите също си измислят. Казвала ми е че ще уморя детето от лекари и точнотогава детенце влезе в болница по спешност излезе след десет дни със сонда в стомаха за хранене. Много съм я уважавала според мен  не смятям,че съм направила нищо лошо.Видях че не се разбира от дума и си вършех всичко сама не съм я занимавала с нищо тогава пък дойде да ми  каже,че съм се дистанцирала от нея. Обясних нормално защо съм че се чувствам неловко да ми се сърди за всичко и че не искам да се сърди и за това съм се отдръпнала и си върша каквото мога. И това не я задоволи уж се разбрахме каквото било било и на  другият ден последва този скандал. Тя крещеше като истеричка  и сега съм и била разбила нервите с нашата неблагодарност. Та за каква неблагодарност става дума ? Всичко самички сме си вършелии домакинство дете на пазар съм си ходила с детето не съм я ангажирала с нищо освен ако тя не изяви желание сама.

Изобщо не си го слагай на сърце, гледай собственото си спокойствие и това на детето!
Никога и по никакъв повод не съм позволявала да ми се казва как да си гледам детето,
нито на майка ми, нито на свекърва ми!
Колкото повече се опитваш да се харесах, да угодиш, да си добра, толкова по-зле става,
никой няма да ти каже "благодаря", не се натоварвай с простотията на хората!

Мъжът ми не искаше да ходи в моето жилище и сега не е доволен от ситуацията напрегнат нервен с нежелание тръгва.Като му казвамм защо не се радваш че най-накрая ще сме нормално самостоятелно семейство. Ми не му се говори на тая тема защото го дразнела отивал в баркотията на еди си кой град да не можел едно кафе да изпие като хората  да не бил спокоен. Не разбирам от къде този панически страх от големия град като освен  минусите има мн плюсове за развитието на детето. Та дори инфраструктурата това че няма да  излизам час и половина от работа по - рано да стигна в работно време да взема детето от детската и прочие

Имам въпрос:
Това, което си цитирала, написано от свекърва ти ли е? Защото много правописни грешки допуска тази жена бе, ако го е писала тя де. Че на всичкото отгоре и точки не слага. Трудно се чете така

Да цитирах дословно

Моят съвет е да се успокоиш и колкото се може да тушираш нещата!
Нормално е като живеят две поколения да има търканици! Това можеше да се случи и в дома на твоите родители!

Ти си по-малка- преглътни някои думи, все пак те са родители на съпруга ти, дори и да имат вина, това да прекратите отношения е много сериозно и не е добър пример.

Винаги, когато съм проявявла благородство и съм подавала първа ръка, ми се е връщало стократно!

Като живеете отделно, ще видиш, че по-добре ще се спогаждате и не е голяма беда човек понякога да си премълчава! Така и съпругът ти ще е по-спокоен и няма да му е толкова криво, че не сте там!

Ако аз съм в подобна ситуация и съпругът ми успее да подходи с такт към моите родители и ситуацията, само би ме накарало да го оценя и обичам още повече!

Евка,успокой се.Няма смисъл.Само себе си тормозиш.Познато ми е това което пишеш.Няма смисъл,ще мине време,мъжа ти ще миряса,ще се успокои,ще ги отсвири.Само дето ще си разбила нервите си.Остави я да прави и да дрънка каквото си ще.Не общувай с нея,все едно няма никой срещу тебе.

Евка, по емоциите ти схващам, че си многоооооо младичка. Една по-зряла жена като мен ще й тегли една яка и сочна и ще направи купон по случай раздялата. Смени номера на мобилния или когато видиш регистриран СМС от нейни номер й го върни без да го четеш. Щом имаш самостоятелно жилище, родители, мъжът ти е с теб - къде е проблема? Той е в това, че се впрягаш и си хабиш емоциите и нервите. Купила си й печка - купила си. Твоята ще е по модерна. Нека си говори каквото ще - от прост човек друго не очаквай. И не мисли, че й дължиш някакво уважение, защото е майка на мъжа ти. Това са много вредни и опасни разсъждения. Не я мисли, ядът и обидата ти ще отминат. Какво да кажа аз - живея 17 години с нещо, неподлежащо на описание. Така съм се специализирала в даването на отпор, че....

Да именно и аз нещо такова същото исках да ти кажа.Само разбиваш нервите си.Когато бях млада и зелена(на 23) и с 1 дете по цели нощи не съм спала от яд,що нерви потоших и що скандали ставаха вкъщи между мен и мъжа ми колко съм била глупава.Сега вече на 28 хич ми е през оная работа какво дрънка и прави.Прас телефона и да се спасява,да чета смс-и,я па  аз рядко телефон вдигам!Пък и вече с 2 деца на главата даже не я и чувам какво говори през повечето време.Ако видя да прави нещо не като хората и правя твърдо забележка и си сяда на задника.

Радвай се все пак, че мъжа ти е на твоя страна. Така лесно можеш да игнорираш свекървата.

Все едно чета себе си преди няколко години....Събрах си багажа и се изнесох заедно с детето, и мъжът ми. От тогава не им говоря, в редките случай когато се видим по задължение се държа студено като от лед. Сега разправят, че снахата е лоша и крива ама на мен нищо не смеят да кажат, не закачат мъжът ми да му говорят глупости за мен, детето го виждат когато ние имаме време да ми я заведем. И така извоювай си спокойктвието, защото иначе ще ти  вгорчат животеца.

След време ще се успокоиш. Не се виждай с неговата рода, както и не настоявай той да вижда твоята. Ние с мъжа ми сме се разбрали по този въпрос, тъй като аз не желая да виждам изобщо майка му и баща му. Свекърва ми направи всичко възможно да си развалим тотално отношенията, въпреки моите опити те да са поносимо нормални и така си живеем много добре.