Публикувана: 5 дек. 2008, 12:18 ч.
Последно мнение: 8 дек. 2008, 09:42 ч.

За еманципацията на жените в домакинството

3 953
61
1

# 15 5 дек. 2008, 15:49 ч.

Мнения: 301

Цитат на: Tristan77 в пт, 05 дек 2008, 15:38

Мога да се справя с всичко сама, но не го правя.

Аз пък не мога! Глезла съм някаква явно. Мога да се справя c всичко за една седмица, но два месеца...издъхнах. Два месеца само аз и детето (на 3 г.) - няма баби, приятелки, комшийки ... помощ никаква...само двамката и целия хаос софийски (детето пък се скъса да боледува). Колкото и да съм се оплаквала преди, че не помага или малко помага ... сега с удоволствие бих му събрала чорапите, който зарязва навсякъде. Понякога е по-кофти, когато липсва не просто физическата помощ, а по-скоро психологическата. Няма даже на кой да се оплачеш и накараш, пък той да ти каже "за..би го това пране, пиле".

# 16 5 дек. 2008, 15:51 ч.

Мнения: 2 448

Няма лошо да има разделение на мъжка и женска работа, стига женската да не е цялата , а мъжката да е останалото. Laughing

# 17 5 дек. 2008, 17:49 ч.

Мнения: 139

Български мъж не би ме изтраял и 2 дни - само чинии мия и то от време на време. Веднъж седмично 1 от всичките манджи правя аз. Половинката ми даже ме сресва. Жалко, че няма да имам възможност да видя онази източна жена, неговата майка, и да й благодаря, че го е възпитала толкова грижовен.
Ама и аз готованец не бих си взела Wink

# 18 5 дек. 2008, 17:50 ч.

София
Мнения: 7 990

В началото, преди да дойде "новия ред", у дома имахме големи разправии за това кой какво да върши. Мъжът ми идваше от къща, в която майка му е маниак на тема чистота, блясък и гланц, докато аз съм възпитавана в бохемска среда, в която винаги насладите за душата са били в пъти по-важни, отколкото да дежуриш с парцала вкъщи.
Отне ни около 2-3 години, докато се напаснем изцяло и докато той установи, че всъщност аз не само, че не искам, но и категорично отказвам да присвоя всички домакински задължения. Дотолкова, доколкото и двамата сме работещи, с равен принос в семейния бюджет и с еднакво ниво на натовареност, считам, че и задълженията трябва да са поравно. Има негласно правило, че аз пера и готвя веднъж седмично (макар и него да го научих Mr. Green

), а той чисти, мие прозорци, тенджерите след моето готвене, реже и чисти продуктите за манджите и пуска съдомиялната. Аз правя кафето рано заран, будя го и когато съм в настроение, сервирам масата. И така сме постигнали относителна симбиоза. Laughing

Накратко: Категорично отхвърлям патриархалния ред, защото когато той е бил наложен, позицията на жената в семейството е нямала нищо общо с днешния динамичен живот.

# 19 5 дек. 2008, 19:36 ч.

Мнения: 5 940

Не сме си ги разпределяли точно по равно, графици не сме правили. Всичко стана някак естествено. Предимно съпругът ми готви, защото обича да го прави, защото това за него е начин на разпускане. Готвене всеки ден мен лично би ме натоварило безумно. Помага ми и в чистенето, най-често събота и неделя, защото просто няма физическа възможност да го прави през седмицата. С останалото криво ляво се справям сама.
Има жени, които просто не изтърпяват гледката на мъж, заел се с домакински задължения. Смятат го за скверно навлизане в полето им за самоизява.
Има и мъже, които сериозно се опасяват, че ще пострада мъжествеността им от пет измити чинии. Обикновено поговорката "търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака" си важи и за тази житейска ситуация.

# 20 5 дек. 2008, 20:56 ч.

Мнения: 76

винаги се правят компромиси - бе компромиси не може да се живее - дали с домакинството, дали с вниманието за детето или пък к кариерата - това е

# 21 5 дек. 2008, 23:12 ч.

Мнения: 2 563

И двамата не сме обсебени от чистота. У нас много често е разхвърляно и мръсно. Който е на кеф, чисти. Той готви и пазарува, аз пера и пускам прахосмукачка, оправям сметки и файлове. Той сам си носи ризите на химическо, въобще не се занимавам с това. Като усети, че ми е много натоварено, поема сам всичко.

Единствената ми забележка е, че няма усет към разтребеното и чистото и трябва да му казвам кое как да бъде.

# 22 5 дек. 2008, 23:17 ч.

Мнения: 304

Най-странно ми е че много млади мъже са наследили от бащите си да лежат и да четат вестник и около тях да обикаля милата женица с парцала или пък като се седне на масата се започва: "подай солта, нарежи хляб, сипи ми бира" ooooh!

абе боже все едно някои им е длъжен. Да бе да..... Ама майките така ги учат. Всичко е в семейството модела се прехвърля от баща на син ит.н.

# 23 6 дек. 2008, 00:36 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 695

Слугиня в къщи няма. Всеки върши по нещо и никой не чака другия да го обслужва. Ако никой няма желание да направи нещо, просто не прави нищо и така. Въвела съм демокрация в семейството Mr. Green

Иначе слугинажа край няма.

# 24 6 дек. 2008, 09:40 ч.

София
Мнения: 1 819

В къщи изцяло аз се занимавам с домакинската работа. И не ми тежи. Не работя. Имам достатъчно време. Предпочитам през деня да свърша всички домакински задължения, за да може вечерите да са пълноценно прекарани със семейството.
От друга страна, съпругът ми много иска да помага. Ама аз не искам. Всяко негово ходене до магазина е последвано от няколко телефонни обаждания от сорта: "Къде са кокосовите стърготини?", "От коя марка да купя?", "А сали вместо едно голямо да взема две малки?". hahaha

Не мога да разбера как някой, който взема всеки ден решения в офиса не може да реши дали да купи средни или големи яйца??!! И аз се изнервям...

# 25 6 дек. 2008, 13:40 ч.

Мнения: 227

При нас нещата са по следния на4ин - от както съм тук (3години) не работя, а си гледам къщата и детето. Мъжът ми работи 6 дни в седмицата и до късно (понякога и до 23ч.), прибира се след 2 часа път, 4есто е в командировки и много трудно би ми помогнал за каквото и да било докато работи така. Но, например, винаги той приспива детето(тя ляга късно), докато аз имам друга работа, сега например е в по4ивка цял месец и мога смело да заявя, 4е дори върши пове4е неща от мен - мие съдовете, 4исти, 4есто преоблича и храни малката... с две думи, когато има възможност се включва доста активно във всичко удома. От друга страна, аз като не ряботя и ми се струва кофти той след работа.. изморен, да го карам да прави нещо повече, при положение, 4е аз друга работа освен домашната нямам и имам времето и възможността да се занимавам със къщата и детето. Но сме говорили, 4е например и ако аз работя, нещата ще са 50% -50% ...тоест за всеки "по нещо".. Hug

# 26 6 дек. 2008, 13:52 ч.

Мнения: 4 292

У дома всичко правим заедно и няма нужда да се моля и да казвам. Само че на мен друго ми прави впечатление - как има жени, които не си мърдат пръста за нищо и не могат едни яйца да изпържат. Сигурно от еманципацията ще да е.

# 27 6 дек. 2008, 15:47 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Знаеш ли, аз когато бях бременна не исках никой да ми помага в домакинството - направо изпадах в истерия. Мъжът ми го наричаш "синдром на гнездене" както птичките свиват гнезда преди това. Домът ми никога не е бил толкова излъскан и подреден както тогава, а аз по принцип съм си педант.
И след като веднъж ходих след мъжа ми докато той чисти с прахосмукачката и му казвах къде е пропуснал, после пък се разплаках защото не е подредил чашите в шкафа както аз правя, той се отказа да помага.
Сега помоща му е в гледането на децата, готвене когато почива, хвърляне на боклук и чат - пат простира (защото аз и за простирането съм с претенции).

Така, че недей да мериш всички по своя аршин.
И въпреки че имах тежки бременности, след като спря повръщането бях пълна с енергия и направо ОБИЧАХ да си излъсквам дома.

# 28 6 дек. 2008, 18:18 ч.

Мнения: 1 517

В къщи повечето домакинска работа е моя: и като количество и като време. Но ми помага често. Той пък си има други ежедневни задължения, за които аз понякога помагам. тъй че има известна доза разделение на труда.
По принцип, когато и двамата работят (е носят почти еднакви доходи) е редно да си поделят всички останали задължения: домакинство, деца, но и цепене и мъкнене на дърва, грижа за домашните животни, ако ги има (в началото имахме овце, кози, кон, кокошки...сега куче и риби Mr. Green

), човъркане в градината...щото не всички живеят в апартаменти.
У нас се случва от време на време известен период да се разиграва следния сценарий: и двамата се връщаме по едно и също време от работа, той сяда на ракийка, а аз се мятам: домашни недописани, манджи, пране и т.н....и накрая ако вземе и направи забележка за нещо си, избухвам, насмитам го и си сменяме ролите Mr. Green

Истината е, че трябва да живеем с мисълта, че има ли работа, тя трябва да се свърши. А не кой ще я свърши. Ще е този, който може в момента. Не е важно, че съм измила повече чинии от него. Важното е, че за сега не се чувствам прекарана и използвана, нито пък той. А най-важното е, че когато ми е зле и не съм в състояние да свърша нищо, знам, че ще ме замести и ще го свърши ПОЧТИ Mr. Green

както искам аз (а не като при моя приятелка, която след седмичен престой в болница намира всички чинии в мивката, всички дрехи в коша за пране - неизпрани...).

# 29 7 дек. 2008, 00:07 ч.

На морето!
Мнения: 5 756

Вкъщи чисти, който свари. След половин час ако детето си е вкъщи все едно никой не е подреждал. Готви, който има желание. Ядем от едно и също ядене макс. 2 пъти и после се хвърля, така че готвим в малки количества и то рядко- 2, максимум 3 пъти в седмицата. През седмицата сме на работа по цял ден и вечер хапваме навън или си правим салата или нещо готово от магазина. Пера аз, по 1-2 перални пускам на ден, също и аз простирам и гладя, харесва ми да го правя, а и използвам момента да изпуша една цигара на терасата Mr. Green

Той кара и прибира детето от ясла или го закарва при бабите ако е болно. Ходи с него и на лекар. Моята работа е в предимно в офис, с фиксирано работно време, той има повече свобода и съответно през делничните дни той отговаря за детето, поне докато съм на работа. Да не забравя най-важното нещо свързано с детето- през нощта когато плаче и се буди ставам само аз, винаги така е било, но пък събота и неделя като се събуди в 8ч той става с него, а аз си поспивам понякога и до 11ч. Mr. Green

Общо взето сме на принципа- има нещо за вършене, който е свободен и има желание ще го свърши, ако никой от двамата не иска и не е неотложно оставяме го за по-късно или и двамата се включваме, за да стане по-бързо.

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Панахида около Великден

Причина:

Причина: