Много съм се чудила над този въпрос. От години не спим с мъжа ми заедно, но имаме дете на 9 г. И в крайна сметка "съквартирантстваме" поради две основни причини: 1. Няма някой на хоризонта, който да е готов да се грижи за мен и детето и да НИ ДАДЕ И НА ДВАМАТА повече отколкото той дава (а то не е много) Имам приятел. Дава всичко за мен и детето, но.. няма да дойде да живее у нас. А детето е много привързани към баща си.
2 Втората причина вече е написах: детето е много привързано към баща си. Трябва да изчакам още няколко години.
2 Втората причина вече е написах: детето е много привързано към баща си. Трябва да изчакам още няколко години.
Дайте си малко почивка! Нека се прибере малко при родителите си, а ти си отпусни душата и прецени как се чувстваш. 
Но мисълта,че другия е по-слаб,как ще го приеме той, колко ще го нараня,как ще шреживее разочорованието и ще го приеме като един вид предателство,мъката,която ще причиня и на техните - всички тия неща не ми дават мир и покой.....Затова съм нерешителна.За себе си знам,че ако аз бях от другата страна щях да го приема по философски и щях да се справя.Но той е друг тип човек..... 
