Така ли е при всички с деца?

                Сетих се аз като родих, бях доста млада. Събиране на вече бившия клас, аз съм единствената с бебе... Ами нямаше какво да си говоря с другите... Те разказваха за гаджета, за дискотеки... а моя живот се въртеше около сина ми.
                 Наистина има майки, за които детето е центъра на вселената. Вярно, че по този начин, като забравят, че и те са хора, правят лоша услуга на децата си... ама можеш ли някого да промениш, особено ако той не го иска. 
                  А може ли с майката просто на нямате общи теми за разговор? За мен по-притеснително е, ако те нямат приятели, с които е нормално да говорят и за нещо друго. Вие с дядото като вземете детето, те може би, докато са сами, не приказват само за него. Сега като се замисля и с мойта свекърва освен за детето,  нямаме кой знае какво да си говорим... Понякога тя говори, аз я слушам.... щот съм възпитана  , ама нито тя би разбрала моите проблеми, нито аз мога да и помогна за нейните... Иначе много си я уважам, някой да не ме разбере погрешно 

Въпрос, вземи помоли модератор да заключи темата.
Не си струва да плащаш толкова пари за тока на компютъра.

Я преди да и тракнат ключа на темата да питам:

Въпрос, ти си видимо неудволетворена от отговорите в темата ти. Какво всъщност очакваше да ти кажем?

Според мен жената просто искаше да сподели с някой,че и е писнало да се говори едно и също,когато е при семейството на бебето,но остана "недоразбрана"от ССФ.Въпрос,дано наистина след празниците нещо се промени.....

Ето това е приказка - вземате детето и оставяте младите сами. Майката ще има време да се поосвести от целия денонощен маратон с бебето.

Винаги ми е било чудно едно нещо. Когато някой говори непрекъснато за работата си, всички му се възхищават и казват "евалла, той е работохолик, супер специалист, той живее за професията си". Но, ако една майка така говори за детето си я смятат за досадна и превъртяла. Защо така? Нали на тази жена за един период от време това е работата и живота - бебето и то по 24 часа на денонощието?! Работата на работа по-важна ли е от работата с детето?

Разчекнахте я жената. Ами не е права майката, елементарното възпитание изисква да попиташ човек, с който си близък как е, как е минал деня/седмицата? А това с информационните бюлетини - думи нямам - директно ще го сложа в игнор листата. И аз съм майка, работеща майка, но не надувам ничия глава нито с проблеми/възходи в работата си, нито с детето си. И мен много ме дразнят майки в близко обкръжение, предимно неработещи са, чиято тема за разговор са изявите на децата. Ами освен майка съм и човек, държа да се държат с мен като такъв, а не като с НЕЧИЯ майка/съпруга. Да се зачуди човек какви ли разговори са водели тези хора преди да станат родители.

Въпрос, аз те разбирам 
Имах една колежка, заедно работихме 7 години, първо в една фирма, аз се преместих (избягах от нея), тя след един месец се премести в новата ми фирма.
Ей няма такова чудо, говори само за сина си. Една от причините да откажа цигарите е, винаги като излизахме да пушим тя идваше да говори за детето. Накрая колегите се криеха от нея.
7 години всички бяхме в час, кога яде, пикае, с... и т.н. това дете.
Коя буква се е научил да пише, как било в градината, как отишъл на училище за първи път, и т.н.
Тогава нямах деца и ми беше супер досадно, после родих и пак ми беше досадно.
Момчето вече е голямо и майка му още го води и взима от училище, не му дава да излиза, обсебила го е отвсякъде.
И тя продължава само за него да говори. Вече работим на различни емста, но ако се засечем случайно, пак за него се говори.
Това е страшно натоварващо за околните, и някои хора не го надживяват.
Айде, някак си нормално изглежда да говориш нон стоп за бебе, ама когато това бебе стане 10-12 годишен момък вече е смешно.

Според мен има граница, не може нон стоп да говориш за детето. Наистина това е голяма промяна в твоя живот, но той продължава, ти също си личност, нищо че вече си майка. Аз лично избягвах градинките, защото там само това се говори. Като ни дойдат гости гледаме да си говорим странични неща, в офиса рядко говоря за детето, защото не мисля че на околните им е приятно да слушат само бебешки истории. Да похвалвам си я понякога, или се оплаквам как не съм спала, ама пък само за детето да се говори, това вече е  мания. Свеки и майка ми акто почнат да надхвалват детето, понякога се дразня, ама айде свеки по-рядко го вижда и и е позволено .
но всяко нещо си има граници. Въпрос, дано твоята доведена дъщеря, надживее този период, защото ако се превърне в нещо като бившата ми колежка, не знам как ще се оправиш.

Зависи колко ти е писнало, всякак можеш да процедираш. На мен ми е неприятно това, че много често хората се оплакват колко не могат да се разберат с роднините или колко лоши са им роднините, как са такива или онакива, но в действителност нищо не предприемат. Невероятно грозно е за мен да се оплаква някой от най-близките си роднини, а като е с тях да им се усмихва мазно или да си мълчи и да търпи. Нека да имат смелостта да го кажат право в очите на роднината, вместо да го правят по форумите или на комшийката или на някой меко казано не особено добре познат човек. За себе си мога да кажа, че ако нещо не ми харесва у някой близък или му го казвам, или търся сама изход, или си мълча и не се оплаквам пред когото и да било.

Много вярно казано 

Като имаш малко такт може поне да не се оплакваш от това момиче. Още повече, че е имало толкова трудности по нейния път, докато се стигне до раждането на детето. Точно така е, коренно различна може да бъде след раждането. След всички мъки не само я разбирам, но и я подкрепям. Точно, щом детето е отритнато от другата рода е добре, че майката и бащата на бебето са толкова близки и сплотени. Ако трябва да се избира между прехласването и незаинтересоваността, по-добре да се прехласват по бебето, отколкото бащата да започне да се дистанцира от бебето и майката заради родителите си. ТОва прехласване ще започне да отслабва с времето и нещата ще си дойдат по местата. Твърде висока цена е платила за това бебе. Има право да му се наслаждава колкото си иска, защото му е майка.
А ти, ако искаш да помагаш - помагай, но недей да се оплакваш публично. Аз каквато и да съм, не съ ревнала по форумите да се оплаквам от близките си.