Калинка, в България оплакването, за жалост, е все още като "глас в пустиня" 
- Публикувана: 7 дек. 2008, 15:24 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 20:57 ч.
Работите ли за промяна на това което не харесвате?
Калинка, в България оплакването, за жалост, е все още като "глас в пустиня"
Да, така е. Но си мисля, че някои българи не се оплакват в чужбина, защото знаят как е там.
само си разсъждавам.....
Някъде бях чела, че холандките консултанти са най- добрите в света и най- високо платени. Вярвам го, за мен холандците са "евреите" на Европа (казано в положителния смисъл). Ще те купят и продадат без да се усетиш
абсолютно вярно
пс. аз гледам все да си пасувам
. падам си по това да енджойвам битките и да консумирам благата 
. Калинка, в България оплакването, за жалост, е все още като "глас в пустиня"
За мен истински интегрираният човек се опитва да подобри мястото към което се е приобщил,не с борба за световен мир,а забелязвайки малки и всекидневни неща.Понеже темата какво не ни харесва и тази за интеграцията се радваха на интерес ми беше любопитно да видя колко народ следва моя мисловен поток.Мерси на включилите се!
Всъщност точно това,темите за интеграцията и "какво не ни харесва където живеем" предизвикаха тази тема.
За мен истински интегрираният човек се опитва да подобри мястото към което се е приобщил,не с борба за световен мир,а забелязвайки малки и всекидневни неща.Понеже темата какво не ни харесва и тази за интеграцията се радваха на интерес ми беше любопитно да видя колко народ следва моя мисловен поток.Мерси на включилите се!
За мен истински интегрираният човек се опитва да подобри мястото към което се е приобщил,не с борба за световен мир,а забелязвайки малки и всекидневни неща.Понеже темата какво не ни харесва и тази за интеграцията се радваха на интерес ми беше любопитно да видя колко народ следва моя мисловен поток.Мерси на включилите се!
Аз все още не съм убедена, че интегриран и добре чувстващ се са едно и също нещо. Според мен, хората имат желание за подобрение на едно място, когато се чувстват сигурни в него. Например, в началото си напълно чужд, не смееш да кажеш / направиш нещо, защото си такъв. След време получаваш по един или друг начин права наравно с останалите и се развива чуството за промяна. Но дали си интегриран? Мисля си, че има случаи, в които можеш да протестираш, но да живееш напълно встрани от другите, в своят си свят.
"активистите дето поправят света"
Това ми е професията. Но и в личния си живот не одобрявам цинизма и пораженчеството. Можеш да им напомниш на твоите приятели, че много от нещата, които днес приемаме за даденост, ги дължим на някой такъв активист.
не знам как да отговоря. не съм от тези, които си мълчат, казвам си мнението. за борба обаче не мога да претендирам, че водя. имам предвид, че например уведомявам директорката на училището за възраженияа си по въпроса за неподходящи изказвания на учителка по тема "еволюцията", но не пиша до вестника и не заставам пред училището с плакат от рода на "free the evolution!" или нещо от този род. не се чуствам удовлетворена от поправките, които съм донесла на света, но пък и не понасям всичко безропотно. така че трудно ми е да реша в коя категория да се категоризирам - мекотело или борец 
... абе изводът е, че работя върху себе си - нуждая се от известно развитие, но има хляб и надежда в мен.
... абе изводът е, че работя върху себе си - нуждая се от известно развитие, но има хляб и надежда в мен.
В личен план не съм попадала в ситуация, в която да се налага да се 'боря' за нещо тук.
Изключвам скорошна случка с некоректна услуга, или някакви малки дразнещи ситуации на някоя каса , например, когато по-скоро ми е досадно да се занимавам изобщо, и отминавам без да се 'боря'.
Мисля, че общината ни е много подредена и организирана, не съм забелязала някакви ... хм, нужди, които да имат нужда от борбена намеса, нито пък съм забелязвала самата общност да е активна. Администраторите, с които аз съм се срещала са по-скоро 'да' ориентирани и не съм се чувствала притисната, нито съм чувствала някакви несправедливости.
Нещата, които тук ме вбесяват са по-скоро от манталитетно естество- мудност, протакане, дълги срокове, невъзможност да се приоретизират повече от 2 неща за деня и в този дух. Аз идвам от много интензивна среда и докато свикна на живот тип "айде другата седмица пак да говорим", изхабих доста нерви. Но свикнах и сега самата аз не се х-ризирам със солови изпълнения с 3 бухалки и 2 ленти. Всичко е маняна.
Изключвам скорошна случка с некоректна услуга, или някакви малки дразнещи ситуации на някоя каса , например, когато по-скоро ми е досадно да се занимавам изобщо, и отминавам без да се 'боря'.
Мисля, че общината ни е много подредена и организирана, не съм забелязала някакви ... хм, нужди, които да имат нужда от борбена намеса, нито пък съм забелязвала самата общност да е активна. Администраторите, с които аз съм се срещала са по-скоро 'да' ориентирани и не съм се чувствала притисната, нито съм чувствала някакви несправедливости.
Нещата, които тук ме вбесяват са по-скоро от манталитетно естество- мудност, протакане, дълги срокове, невъзможност да се приоретизират повече от 2 неща за деня и в този дух. Аз идвам от много интензивна среда и докато свикна на живот тип "айде другата седмица пак да говорим", изхабих доста нерви. Но свикнах и сега самата аз не се х-ризирам със солови изпълнения с 3 бухалки и 2 ленти. Всичко е маняна.
не знам как да отговоря. не съм от тези, които си мълчат, казвам си мнението. за борба обаче не мога да претендирам, че водя. имам предвид, че например уведомявам директорката на училището за възраженияа си по въпроса за неподходящи изказвания на учителка по тема "еволюцията", но не пиша до вестника и не заставам пред училището с плакат от рода на "free the evolution!" или нещо от този род. не се чуствам удовлетворена от поправките, които съм донесла на света, но пък и не понасям всичко безропотно. така че трудно ми е да реша в коя категория да се категоризирам - мекотело или борец ... абе изводът е, че работя върху себе си - нуждая се от известно развитие, но има хляб и надежда в мен.
... абе изводът е, че работя върху себе си - нуждая се от известно развитие, но има хляб и надежда в мен.Мисля просто да се подиШа под постинга на адаШката. Мнението ми се покрива напълно с нейното.
Хайде пишете още една активистка, дето и се смеят 
Не ми пука особено, защото разчитам на вътрешното си усещане за нещата, а когато става въпрос за несправедливост, дори и да не ме засяга съвсем пряко, но примерно да съм била свидетел или нещо такова - да, боря се с вятърни мелници. И често побеждавам. Например промениха част от детската програма по телевизията, за която направих оплакване, започнаха да чистят паркинга на училището ни извън пътечката до вратата, такива дребни неща.
Не ми пука особено, защото разчитам на вътрешното си усещане за нещата, а когато става въпрос за несправедливост, дори и да не ме засяга съвсем пряко, но примерно да съм била свидетел или нещо такова - да, боря се с вятърни мелници. И често побеждавам. Например промениха част от детската програма по телевизията, за която направих оплакване, започнаха да чистят паркинга на училището ни извън пътечката до вратата, такива дребни неща.
Хайде пишете още една активистка, дето и се смеят Не ми пука особено, защото разчитам на вътрешното си усещане за нещата, а когато става въпрос за несправедливост, дори и да не ме засяга съвсем пряко, но примерно да съм била свидетел или нещо такова - да, боря се с вятърни мелници. И често побеждавам. Например промениха част от детската програма по телевизията, за която направих оплакване, започнаха да чистят паркинга на училището ни извън пътечката до вратата, такива дребни неща.
Не ми пука особено, защото разчитам на вътрешното си усещане за нещата, а когато става въпрос за несправедливост, дори и да не ме засяга съвсем пряко, но примерно да съм била свидетел или нещо такова - да, боря се с вятърни мелници. И често побеждавам. Например промениха част от детската програма по телевизията, за която направих оплакване, започнаха да чистят паркинга на училището ни извън пътечката до вратата, такива дребни неща. Какво точно промени в програмата?
Какво точно промени в програмата?
Премахнаха една част от едно детско предаване, в която обясняваха за хранителната пирамида, а примера който даваха беше как пакетираният гроздов сок спада към раздел плодове и зеленчуци.
Избирам си битките. С годините улегнах и се боря само за каузи, които са ми важни. Всичко останало си го пропускам покрай ушите и очите, нямам енергия.
Моята чуденка беше дали някои от избраните битки са от рода "засягат не само мен и дома ми,но биха помогнали на повече народ".И отново-не като белег на индивидуален активизъм,а като маркер за интегрираност,т.е достатъчно у дома си ли се чувстваме където живеем че да променяме "реда". Не мен лично ми отне години да ми запука много,и то стана след като се родиха децата,дотогава бях доста "на гости".
Моята чуденка беше дали някои от избраните битки са от рода "засягат не само мен и дома ми,но биха помогнали на повече народ".И отново-не като белег на индивидуален активизъм,а като маркер за интегрираност,т.е достатъчно у дома си ли се чувстваме където живеем че да променяме "реда".
Досега (4г.) в Германия не съм имала подобни вълнения. Може би zащото немците са много подреден народ или моето мислене е насочено все още към семейната единица. Всъщност исках да говоря zа боядисването на една детска площадка, но сякаш прочели мислите ми го направиха преди да предприема инициатива.