Моля за съвет

 Дори и да приемем шамара като еднократен инцидент, прави впечатление, че ти нямаш дори един час за почивка, което означава , че мъжът ти с нищо не се включва в домакинството и отглеждането на детето. Работата му не е оправдание, просто вместо да ти е опора, той ще ти бъде бреме.
 Щом изключваш раздялата като вариант,пробвай да го приобщиш към проблемите в семейството и изслушвай неговите, подтискането им уж да не те товари, рефлектира пак върху теб и отношенията ви като цяло. Бъдете приятели, споделяйте и се доверявайте един на друг, иначе отчуждението ще се задълбочава.

Ти познаваш най-добре съпруга си , разбиранията му , както и твоите също. Знаеш каква е обстановката у вас и у твоите роднини, също и на кого можеш да разчиташ. С малко бебе, наистина не е лесно да се разделяте, нито е добре за бебчето, но при всички случаи трябва да покажеш С ДЕЙСТВИЯ, че такова поведение не минава при теб и се санкционира крайно, както е и краяна мярка шамара - това е НАСИЛИЕ ЗА БОГА, то ще продължи ако не се прекъсне  в зародиш, и може и към детето да премине след време.
Ако имаш къде да отидеш при роднини, отиди с много багаж, да се стресне, не му обяснявай нищо, на роднините ако не можеш да кажеш, кажи им че искаш да им гостуваш, че ти е скучно сама и постой колкото можеш. УСПЕХ!

Тук няма ясли,в детската градина приемат след 3 г.Не мога да започна работа.Наскоро брад ми се разведе,съсипа се и е станал едва ли не алкохолик,разделиха си децата.Едното при нея другото при него,а това което е при него се гледа реано само.7 ми клас е и е денонощно сам.Много му е тежко ,за другото не знам,не подържам връзка с майка му,не искам да причинявам това на сина си.Мисля си че всички имаме право на грешки и да се поправим.Ако нещата се задълбочат естествено че няма да търпя.Но от онзи ден е различен,нищо че не поучих прегръдката...Има разлика,дано да се запази и за напред.След удара имахме сериозен разговор,при което ми обесняваше че проблема не се решава с бой,но не знае кво му е стнало.... и че много съжалява....

Никой не казва да хукнеш да се развеждаш. Въпроса е това повече НИКОГА дори и "инцидентно" да не се повтаря!

Мъжа ти полицай ли е? Гледам снимките долу в подписа ти...

Не мога да повярвам, че тия думи ги казва жена

Не ,това са на негов приятел нещата.Той се занимава с компютърна диагностика на коли и ел техник за сод.

Нормално е да си изнервена,като стоиш по цял ден в къщи.Казваш,че мъжът ти е напрегнат.Може би има проблеми в работата.Поговорете.Кажи му как се чувстваш,попитай го как е той.Намерете някой да гледа бебо за една вечер и излесте на вечеря.А шамарите-понякога са последни,но понякога са първи.Според мен това не е повод да го напуснеш.Изчакай да видиш как ще се развият нещата,но те зависят и от двама ви.Успех.

Много ми се иска да напиша, ами ти защо не го удари?!
Говорете и успех 

Трябва да можете да общувате и в трудни времена, както и да се отърсвате от стреса ефективно. Това са неща, за които се правят целенасочени усилия. Лесно е да ти падне пердето и да се развикаш (и аз се изкушавам), но човек трябва да се владее и да помни, че това семейство е създавано с обич.

Понеже аз лесно паля, периодично се извинявам без определена причина и благодаря на мъжа си за обичта и грижата. Така с времето той се научи да реагира много удачно. Ако аз се сопна за нещо, той започва да ме имитира на шега, при това много смешно. Аз естествено започвам да се кикотя и се извинявам и пуф, ситуацията не ескалира в скандал.

Мда.То така се почва -с шамарче(две,три,пет...).Имах много сериозна връзка,която трябваше да завърши с брак.Ама не стана така...Защо ли?Ами,първо беше Негова милост Шамара.О,да,той се разкайваше(мъжа де,не шамара )."Извинявай",целувки,прегръдки,бла бла...Останах.Казах си точно това:"На всеки му идва малко нанагорно понякога".А и тайничко си мислех,че си го заслужавах.После,след известно време(връзката с въпросния "джентълмен"почваше да се превръща в някакъв ужас )дойде и Негово величество Юмрука.Трябваше ми малко повече от месец,за да си възвърна нормалния вид.Няма да обяснявам цялата история ,как ,кога и защо и прочие.Не е нужно.Но според мен.....след шамара идва и още нещо .Най-малко още шамарчета.
Не,че моята история има кой-знае какъв аналог с твоята..Нямаше деца,брак и т.н.Но за мен мъж,който е имал "доблестта"да  посегне веднъж ,значи ще има "куража"да го направи и втори път.....

Моят мъж колкото и да ми се е ядосвал,никога,никога не ми е посягал.Не ме е докоснал дори.А,определено сме в труден период...заради разни битовизми и хора и обстоятелства и...т.н.

Говорете,обсъждайте проблемите си без напрежение.Излизайте някъде само тримата с дечко.Радвайте се на живота си като семейство.И аз не излизам,честно казано.И на мен майка ми не ми помага(почти никак)с детето.Може да се смеете,но за мен е  удоволствие да отида с дечко на пазар...До кварталния супермаркет.Да я возя на количката за пазаруване и да й взимам разни неща от ръцете,които нямам намерение да купувам.Да се засилваме яко с количката ,докато тя вика с пълен глас "Миииууу" .Обичам да върша и домашната си работа с малката...И тя помага .Просто....Изчакай.Детето като навърши годините го дай на детска и започни работа.Ще завържеш контакти,ще почнете да излизате с колегите,за теб-малко разнообразие и оттърсване от домашната обстановка.....Няма да е все така.
Занимавай се с неща,които обичаш.
Можеш да направиш някаква промяна със себе си..Например нова прическа,да си купиш нещо...Това може да те накара да се почувстваш по-добре.

И,не се задълбавай много.След дългата,студена зима,винаги идва пролетта...

И аз не мога да повярвам
Докато има така разсъждаващи, ще има и побойници, и малтретирани.

Ясно е 4е тр да поговорите....Ясно е че няма да се разделите ....Научи го че в семейството няма главни роли ,всички сте важни.....

Сега,като се прочетох,ми стана гадно,че разказах случката.Но няма пък да го изтрия. Единственото,за което трябва да ми е гадно е,че не хванах тефлоновия тиган от кухнята...

Заради тези мои емоции ще се въздържа от това да дам съвет и мнение по случая какво би трябвало да направиш,след като мъжа ти те е ударил...Лесно ще ми е да кажа:Ами,напусни го!Но....случая си е ваш.Вие си знаете какво ви е и защо всичко това се е случило и как точно.Дали има вероятност да се повтори...Малко време сте заедно(поне както разбрах от лентичката),но това не означава непременно,че не сте се опознали почти напълно така,че да знаете какво да очаквате един от друг за в бъдеще.