Патриархат,матриархат или "дайте да бъдем хора"?

О, не е въпрос до сценарии.Аз, като се зажених, за развод не съм мислила. Просто избягвай да казваш "никога".И наивността си има своите очарования.Пак казвам-вие сте в етап на Заедност.Семейство сте.Днес.Нормално е да не мислиш в момента за подобни неща.Нормално е обае Заедно да решите за дете.Ако единя иска, а другия не-да имате възможността да се изчакате.Ако пък сте на фаза-ако се случи-добре дошло-пак няма как да се замислиш за резонността на "мъжкото За".Ама няма как един да не е готов, да не иска, а друг да му заповяда с отказа си и с детинското си настояване-аз пък искам.Ми-като искаш, пич-сметката за детето-предварително.Щото утре може и да ти хрумне, че не искаш.Фактите сами говорят в съседния подфорум, че и на свой гръб съм го изпитала.Щото после с новородено, ако не си предвидливо погрижила се Ти/жената/ си много в джаза, ама мнооого.

 Чуждият опит ми е интересен и полезен, но не мога автоматично да го пренасям за нашето семейство. Всеки има право да извърви своя си път, със собствения  си  наивитет или защитни механизми. Като цяло смятам, че съмненията могат много да съсипят и най-хармоничното съществуване. Така, че предпочитам без тях или поне натоварена само с моите си  собствени.
пенелопа, писали сме едновременно. Съгласна съм, че е възможно, просто споделям какво мисля в момента за нас. Не казвам, че е общовалидно, не се съмнявам и в чуждата болка.

РАзбира се-аз напълно ясно знам какво чувстваш и как го виждаш отстрани.И за своя си път-така е.На мен мисълта ми беше по-скоро за "разрешението"на осеменителя за аборт.Какво се случва?Та то и сега го има, негласно.Когато една жена забременее-очаква отговор и от него-как смята, какво мисли...ей такива.И когато той и каже-ок, ще ставаме родители и тя влезне в 7 месец и той изведнъж каже...мииии, аз таковата, ама размислих, я преди да си родила да си бия камшика...??Това е обричане на повече самотни майки.Щото самотните бащи са кът, има ги, ама са кът.

То това е и самообричане. Такъв не заслужава да бъде баща, а това е едно от най-големите самолишения, които някой може доброволно да си причини.

valerie, струва ми се, че си във фаза, в която искаш още едно дете, затова разсъждаваш така но ако не беше, последното нещо, което щеше да те накара да родиш е желанието на мъжът ...

È, това е Масата.Как на подобни да им се даде "глас"???А на "нормалния"мъж, дето таквиз неща не прави-не съм чула до сега да не му е родила дете някоя жена....Ето-ти на твоя си.Или, ако не е готова жената сега и веднага-мъжа ако е на място-ще изчака.И обратно.Или ще стигнат до консенсус колко да са-едно, две, пет...А даваш ли си сметка-мъжа -кръшкач, да забремени семейната любовница и да и забрани аборт, а тя да не иска да се развежда, а той да иска...баси сапунките ще настъпят, не,че сега ги няма... ма поне можеш сама да сложиш своите приоритети.

Здравейте момичета,

Виждам, че съм малко като "овца сред вълци", но ще продължа 

Belinda,
Неправилно си ме разбрала  В никой момент не съм свеждал ролята на жената до биологичен инкубатор, чиято роля се заключава да износи и роди детето  Напротив - ролята на жената-майка е много важна както за отглеждането на детето, така и за неговото пълноценно възпитание и израстване. В тази връзка мога само да кажа, че ако говорим за обидно отношение то то идва от вас жените по отношение на нас - гледам, че сме наричани с епитети от сорта на "осеменителя" и т.н. безлични и обобщаващи определения 
Въпросът беше следва ли мъжа да има право на глас при взимането на решението дали да се направи аборт или да се роди детето и моето мнение, че това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО !!! И това не почива на някакъв мой мъжки каприз, а произтича от желанието за равнопоставеност, което всички жени прокламират, а именно - ако един мъж е несъгласен с това да се роди детето, жената, против мъжката воля, ще си роди детето и ще го отгледа - нали ? И ако мъжа поиска тя да направи аборт всички жени скачате и казвате - "що за мъж е този, пълен безотговорник, заслужава ..... " и да ви кажа - ще сте напълно прави на 100%  След като си извършил действия от които реално има вероятност да се роди дете, то тогава ще поемеш и съответните отговорности, както по отношение на това дали да бъде родено, така и по неговото отглеждане и т.н.  Е добре, след като така реагирате, ако мъжа поиска аборт от жената защо не реагирате по същия начин и когато жената пожелае аборт, а мъжа не ??? Къде му е равнопоставеността ??? Защо след като жената е извършила действия, от които е произтекло забременяването да има право ЕДНОЛИЧНО да вземе решение дали да поеме съответните отговорности или да си бие камшиците ???
И последно - БЕЗ ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ Е ЛЕСНО, НЕЗНАЧИТЕЛНО КАТО ВРЕМЕ, НЕСЪЗДАВАЩО НЕУДОБСТВО ЗА ЖЕНАТА И Т.Н., но не мога да се съглася, че износването на едно дете и раждането му е нещо, което е толкова нетърпимо и непосилно, че ако една жена няма желание да отгледа едно дете, а мъжа има, то той няма право да иска това от жената, защото това е нещо неописуемо трудно на което жената не трябва да се кара да прави. Жалко, че именно жени разсъждават по този начин след като вие най-добре следва да знаете, че едно дете е Божи дар и НИКОЙ няма прави да го убие.
Спирам да дискутирам темата, т.к. виждам, че егоистичното виждане по нея надделява.
Само ще кажа - дано мъжете ви никога не узнаят, че са щастливци да имат деца, само поради вашата прищявка да имате такива 

От изказванията ти личеше точно на инкубатор, че правиш жената едва ли не. Ако бащата трябва да разреши, то това е като бутон на машина. Аз лично довечера ще разкажа накратко темата на моя мъж и съм убедена, че ще подкрепи мнението ми. Ти не можеш да бъдеш убеден, че грешиш. Не казваме, че е непосилно да се износи дете! Ти говориш за егоизъм, а сам не съзнаваш колко егоистично би било да накараш заради ТВОЕТО ЖЕЛАНИЕ жена да износва дете при положение, че тя не го иска!

Барба...не четеш!Къде е застраховката на жената, заставена да износи и роди, че мъжа няма да се отметне?Пак те питам?Почети изоставените бременни в съседния подфорум.....

Нали знаеш, всеки луд с номера си
Както и да е, желанието не може и не трябва да бъде еднолично.
По принцип си мисля, че който си има нормално семейство, ще си народи толкоз деца, колкото иска или физически може да има. Това при двама взимащи решението, не при един вместо двама. Независимо от пола.
А който стигне до разводи, раздели и т.н....е, може би най-нормалното нещо в случая е да се въведе примерно нещо подобно на германското законодателство. Там при развод издръжките са в хиляди евро, за да не се стига до глупости от рода на издръжка за детето в размер на 50 лв. Трябва да се установи минимален праг на издръжка за самотния родител. Ако мъжът/жената (която е виновната страна) не може да го покрие, се плаща от държавата, но под формата на заем към виновния.
и му се удържат по всички правила на изкуството, включително и с намесата на съответните комисии
И не, че щетите са само материални, но поне това би могло да бъде стъпка към решаване на проблемите на самотния родител.

Аз мисля, че мъжете са ощетени. Защото един мъж ако иска да има деца трябва да намери жена, която да го обича и да му роди дете. /не е същото да си осинови/. Докато една жена ако иска да има деца и банката за сперма може да й свърши работа /колкото и да е егоистичо от нейна страна, защото детето се нуждае както от майка така и от баща и те не са взаимно заменяеми/.
Ако си представим, че децата преди да се родят са на място, което не зависи нито от мъжа нито от жената - тогава щеше да има и жени отказали се от децата си точно толкова наброй, колкото мъже. Защото нямаше да ги има хормоните и оттам майчинските чувства и щеше да се окаже че сме абсолютно еднакви.  Обвиняме мъжете, че се отказват от децата си преди да се родят - но според мен това е, защото те просто не могат принудят жената да направи аборт.Броя на жените направили аборт или след това изоставили децата си е сигурно почти толкова колкото броя на мъжете, заразяли децата и майките им безотговорно. А и не мисля, че имаме реалистичен поглед над нещата, защото никъде във форума не пишат жени за това, че мъжете им са искали децата, а те са ги махнали - а съм убедена, че има и такива.
А за ситуациите, в които мъжа казва, че иска детето и после се отмята сигурно има някаква друга причина, а не е това, че е мъж - и съм сигурна, че подобна причина би повлияла и на жена по същия начин ако не носеше детето в себе си.
Че това е моята теза - еднакви сме, различаваме се както казва Никол по това, че имаме различни полови белези и по ролите, които природата ни е отредила да играем в разможаването.  Но това не ни дава право да поставяме мъжете в позиция на "осеменители" или да омаловажаваме техния принос.

А аз мисля, че всеки мечтае за дете от любимия до себе си.И за жената не е като да си няма мъж, ама да изтича да си направи едно....и да фърчи от щастие.Жената също търси бащата на детето си.Така, както мъжа-майката за децата си...
Ели...съжалявам, но при мен фактите друго говорят.3 близки приятелки.И трите зарязани Заради появата на детето.Искаха, а ги достраша ли, що ли...единя даже на инсеминация води бившата си вече години наред жена.Би следвало да е през ден пред вратата на детето/на дома им/ независимо от раздялата с майката и причините.ФАкт е, че не се знае жив ли е даже...И нали се разбрахме, е не слагаме под общ знаменател всички.
За да съм в тон, ще разкажа и случай с прекъсната бременност от жената, а мъжа го искаше.Еми...беше и четвърта бременност...Все по-често се наблюдава раждането по-късно-след 35 да речем.Мъжете са кът-също е фактор.На един мъж се падат по две жени.
Не омаловажавам в никакъв случай аз приносите..някак фактите ме обременяват мен.Прекалено много дали назад мъье заради децата знам, та затова.И ни една жена...а, всъщност знам за една, не я познавам лично.Остави дете и хукна по чуьбина, ма и това дете не го гледа бащата, а братовчед на онази жена.

Не омаловажаваме позицията им. Защитаваме тезата, че един мъж няма право насила да накара да роди жена, която не го иска. А за мен детето ми и баща му са незаменими и вълшебни. Но не може да ме оковат, както се каза по-горе, и да ми кажат - раждай (а гафове стават дори и с предпазни средства).

TATKO BARBA, ти разсъждаваш едностранно, в смисъл, желанието или нежеланието едно дете да бъде родено и от двете страни може да е породено да кажем от нежелание за обвързване, финансови причини, кариера и т.н., ето, тези могат да са и на двата пола, но има и други, които няма как да са на друг, освен на жената - че чисто физически или психически няма да се справи с бременността. Та кажи ми как в този случай ще решава мъжът?

Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против децата, няма да откажа да отгледам още 2-3, но не и да бременея и раждам пак, ако стане фал, въобще не бих търсила съгласието на мъжа ми за аборт.

ТАТКО БАРБА,  като толкова много говориш за равнопоставеност дай наистина да погледнем реално на нещата.
Да оставим на страна какво се случва след раждането, Да видим какво може да се случи при една бременност или аборт - вероятности от усложенения, придобиване на хронични заболявания, дори вероятност от смърт - само за жената. Тя поема този риск решавайки да износи едно дете. При решение за аборт - има риск пък да не може повече да има деца. Къде е ролята и риска на мъжа в цялата тая история? Какъв риск поема той за себе си?
Не, нещата не са равнопоставени в случая и за това равноправието е всеки да може да отговаря сам за собственото си здраве и сам да си поема рисковете по него.
Да не говорим наистина за случаите на биене на отбой на мъжа, щото изведнъж после решил, че не му се гледа дете, ама неможе жената в 7 месец приемрно да му го прехвърли на него въпреки, че той е настоявал. Но има и по фрапантни - на една позната мъжа и беше казал - ми аз не искам да правиш аборт, ама не искам и да го раждаш... И какво правим в тоя случай?

За насилието - далеч не сте прави, че една жена не може да малтретира или дори пребие мъж... Просто това не е начин на общуване подходящ за едно семейство.