Как сте с нервите?

Аз също се чувствам така от време на време.  А и ми е второ майчинство и като ми се съберат дни, като сега, в които и тримата са болни, у нас става весело.  Но общо взето за целия период от майчинства разбрах, че няма нужда да пиеш лекарства, да биеш децата или да крещиш по който да било в семейството ти. Не помага! 

Нормално е да си изнервена от еднообразието и огромната работа покрай близнаците. Измисли си сама нещо, което може да те разнообрази. Че няма да намериш време да се наспиш хубаво, няма, но поне си намери нещо, което ще е различно... това също е вид почивка.  Въпреки работата и децата, откъсни време и прочети няколко сраници от хубава книга или списание. Ако можеш, остави децата на мъжа ти за 2 часа и излезнавън - пий кафе с приятелка или просто се разходи и позяпай витрините, купи нещо на домочадието и ще видиш колко освежена ще се почувстваш.  Ако имате възможност, идете някъде извън София за една събота и неделя. Дори и да сте с децата, ще си е разнообразие. Мен това много ме освежава, въпреки че ми се случва доста рядко. На мен ми се е случвало да оставя децата на мъжо и да излеза сама до магазина. "Разходката" е около 15 мин, но се връщам винаги усмихната. 

ПП Не си го изкарвай на децата. На тях сега им е времето да чупят, да се цапат, да мажат пюре по килима, да драскат по стените. Нищо няма да разберат от шамарите, а само ти ще си изпилиш още повече нервите от вината, която ще те изяжда отвътре.  Не си струва заради няколко петна да шляпаш малките маймуни.

Аз ги гледам сама от около 3 месеца и то не всяка седмица сама - от време на време идва свекърва ми, но тогава пък мъжа ми го няма, отива в командировка. Но през всичките тези месеци от както са се родили, много рядко съм ги оставяла на някой, за да изляза аз сама. На моменти така ми се иска да отида някъде без тях, но няма как да стане за сега. И аз като теб обичам да си седя вкъщи, домошарка съм и не ми тежи, че не ходя по купони, кръчми или други такива. Разнообразявам се с висене в Интернет и чатене с приятелки. Това с приятелките много помага - ако можеш и ти е приятно, намери начин да контактуваш с хора и гледай да си говорите за теми различни от бебетата.
Само веднъж ми се прииска да набия момченцето, и то защото плака близо час - какво ли не пробвах, за да го успокоя и приспя, защото май това беше проблема - никакъв резултат. Идеше ми да го оставя да си реве, а аз да отида в другата стая. И викам "ей сега ще го шляпна, щото ми писна", да ама къде да го плясна, толкова е мъничък, крехък, и какво ще постигна - нищо! Най-много да го заболи и да заплаче още по-силно. И се отказах. После се успокои, заспа и като се събуди беше такава свежарка, толкова весел

Кое те вбесява теб? За какво се ядосваш на децата? Каси мисля спомена, че пие някакви лекарства за успокоение, след престоя в болницата, дано и тя се включи тук. Пробвай ако искаш и ти с някакви лекарства, пък дано да помогнат, поне докато мине зимата и дойде пролетта

И моите дечица са на 8 месеца.Откакто направиха 2 месеца си ги гледам сама,разбира се таткото много ми помага за децата и в домакинството.Без проблем мога да му ги оставя между храненията и да изляза на кафе или на пазар,което много ме освежава,колкото и да не съм се наспала.Иначе и аз имам такива моменти.Питах докторката за хапчета,тя ми написа рецепта ,но мен ме беше страх да ги почна.По принцип не съм от най-спокойните,но като ми падне пердето си го изкарвам на мъжа ми- и ето ти скандал.
Когато ти стане нервно,просто излез от стаята,където са децата, и ти ще се успокоиш,а и те също,защото винаги усещат напрежението.
Аз моите ги оставям да си играят в кошарките и през това време си върша друга работа.
Пази си нервите,защото тепърва ще ти трябват.

Здравейте, момичета! Като ви чета и направо ме е срам да пиша. Откакто са се родили децата ги гледам сама (само от време на време си ходя при мама "на почивка"). Вече до такава степен са ми изпилили нервите, че пляскането през ръцете и ступването на памперса не са мираж. Откакто проходиха нямам и минута свободна- постоянно някой търчи след мен и ревейки ми увисва на панталоните. Като разказвах на мъжа ми за ситуацията той не ми вярваше (при него не ги въртят тези номера) Но като видя "на живо" какво става и се хвана за главата. Другата мания е рев и дърпане на деколтето да сучат- да има как през 1 час да са ми на циците. Уж се бяха отучили да сучат денем, но напоследък е ад. А най страшното е като застанат пред телевизора и започнат да го удрят с играчки... горкия губи и картина и говор, а ни е чисто новичък. Вече започнаха да се бият за всичко- като си намери Божидар играчка и Божана бърза да му я вземе. Започва едно дърпане, един рев- единия- че го дърпат за играчката, а другия, че не му я дават. Даже и да имаме две еднакви започват да се бият кой да държи и двете.И така през 5 минути. А като види едното дете, че нося другото (това напоследък е почти през целия им буден период) започва да реве, да се тръшка и да ми се катери по краката... Понякога се чудя кога станаха такива... чудовища... хем сама ги гледам и пак са невъзможни. Ако не кърмех още щях да се замисля за някакви медикаменти, че вече не издържам... Чак пропуших от зор. Ето, оплаках ви се! А сега отивам да запаля, че пак се натоварих... само докато разказвам

Вчера беше един от тези дни,забелязах че единствено при мен го правят тръшкането реването ината.Аз имам детегледачка,не трябва и да пиша,но при нея не правят такива неща,вчера три пъти ме гони и щом излезна от стаята спират да се тръшкат.Това ме кара вчера да рева и да се замисля каква нескопосана майка съм.Не знам как да се справя.

има дни в които ми се иска да се грьмна  просто ужас, обаê има дни в които са страьно добри4ки. zа zалост ло6ите дни преобладават. вьпреки 4е са на 3 години ве4е, това трь6кане и висене по панталоните продьлжава. сега се нау4иха и се бият, като не стане каквото са наумили. zа игра4ки се бият много. реве се ако едната е спряла лампата и другата искала.  реве се 4е едната е zатворила врата и другата искала. по 10000000 на ден 4увам zа всяко не6то което кажа zа6то  лудвам. тамьн сьм ги обула zа детската и една ре6ава да се трь6не, искала била сама да се обле4е и обуе. това zна4и 4е се сьбли4а до голо и zапо4ва да се обли4а сама  и така

Привет момичета!
Децата почнаха да ходят на ясла, но това е за по няколко дни, после болни вкъщи...
Та когато не са на ясла, всяка сутрин става с идеята, че днес няма да им викам или шляпам... Но се започва мрънкане, бой за една и съща играчка, и не дай си боже да е неподходящо времето за разходка или да не работи асансьора, това вече идва в повечко...
Някои дни са спокойни, но общо взето доста енергия изхабявам покрай тях.
И това ежедневие, примесено с различни проблеми (които не се съмнявам, че има при всички вас понякога), ме накара преди няколко дни и аз да рева в градинката, докато децата си играеха...
Е, казах си, понякога не мога да се контролирам...

Като чета какво пишат мамите с по-големите дечица и ме хваща страх.За сега уж е лесно,слагам  в кошарата и няма мърдане,играят си,обикалят си,побутат се,поскубат се,но са там,а за после не ми се мисли.

Най -лесния период наистина беше от 6мес. до 1.2год. и това единствено и благодарение на огромната кошара , която бяхме сковали /3:2метра/ . Там играеха с часове  и ако имам работа и мрънкат просто включвах телевизора на програма с реклами / направо онемяват от рекламите/. След като се научиха да прескачат кошарата , стана наистина весело. 
Забелязвам , че колкото по-големи стават, толкова по-големи са и белите / направо са станали малки унищожителчета , най-лошото е , че белите не са безопасни за тях , могат сериозно да се наранят.
Иначе така като ви чета , почуствах се леко успокоена, че лудницата май е пълна при всички близнашки семейства. При нас плясването по дупето или ръцете вече никаква работа не върши - единият ми се хили насреща , а другият ми се тръшва на земята  и почва да се дере ...и по-лошо става. А за лиготиите при мама и при нас важи правилото / при който и да ги оставя след това отзивите са "много кротки деца"
Мисля, че причината за лудницата е първо това, че мама е "специална" и второ , че като ги отглеждаме сами ни се налага да свършим през деня куп домакински работи , вместо вниманието ни да е на 100% към децата.
В този смисъл  скоро тръгвам на работа и ще ги оставя на детегледачка ... искрено вярвам , че ще са доста по-добри при нея / пък и на нея няма да  й се налага да върши домакинска работа/.
А пък аз ще се връщам вечер заредена с усмивки и целувки , защото цял ден ще са ми липсвали.
Мисля , че за тях това е най-доброто на този етап.

И аз не трябва да пиша, понеже имам бавачка, но тъй като не съм добре с нервите по същите причини и аз пиша През уикендите като остана с децата с татко им все едно, че съм си сама, той изобщо не помага, само като го викна като истерясам съвсем, тогава волю-неволю идва Това са ми най-кошмарните дни от седмицата, понеделник ми е най-хубавия ден, защото идва бавачката И в нашия случай като са с бавачката са по-кротки и спокойни, ние с баща им или бабите като са тук става страшно.

Днес идваха да ни снимат за едно предаване за близнаците и за здравето им и аз ги похвалих колко са послушни, защото само вадеха играчки и ги показваха и ядоха бонбони на корем, за да седнат за първите и послените кадри, през останалото време сноваха напред-назад, но безшумно. И като ги похвалих оператора опули очи Горкия изобщо няма идея за какво става въпрос.

Ами, какво да ви разкажа още и аз крещя, пошляпвам от време на време като ми правят напук, а когато вече вдигна ръце просто ги оставям да правят каквото си искат, разбира се заключвам всички места които могат да бъдат опасни - кухня, баня, тоалетна, шкафове с техника/у нас всички шкафове, които са достъпни са с ключалки, както и повечето врати и прозорци / и така докато събера сили. Просто се тръшвам на дивана или в леглото и слушам какво става. Онзи ден например бяха извадили всички налични в шкафовете обувки и ги бяха подредили по чифтове из целия хол. Нямаше къде да се стъпи. Всичко това тихомълком, докато аз почивах със затворени очи, като отворих очи и видях, щях да падна, покрещях, обувките бяха преместени от хола в коридора по цялото му протежение, докато накрая не станах и започнах обучителна игра - дай ми червените обувки Ти ми подай сините, ти оранжевите и така да учат цветовете Хем те клякаха,  хем учеха нещо, а аз само поставях обувките. Това ми е тактиката на мен напоследък. Но има моменти в които наистина ми причернява И тогава за никакви обучителни игри не мисля, анаказвам в другата стая, докато почистя, за да може след 20 минути всичко да е пак нагоре с краката

За боя между тях и за тръшкането дори не споменавам

  Малееееееееееее, момичета, като ви чета си мисля, че сигурно аз не съм добре.... Въпреки, че и моите са специалисти по белите и щуротиите, аз доста рядко излизам от кожата си. Не съм имала никога бавачка - гледаме си ги с огромна любов цялото семейство /разходка в парка с вуйчо им, до магазина с дядо и т.н/ - научих се да ценя всеки миг с децата и всяка помощ и отмяна. Може би разковничето е в това, че така или иначе не можах да спра служебните си ангажименти /просто ги понамалих/. Работата ми е такава, че знам предварително кой ден и за колко време ще имам ангажимент извън вкъщи, а голяма част от нещата си ги върша по нощите, когато е тихо и спокойно и мога да мисля и да се организирам по-ефективно. Разбира се, помощта на таткото в случая е незаменима - понякога само присъствието му, погледа му или две думи стигат, за да запазя самообладание и да добия нови сили...
Не смея да давам съвети... но правете и нещо друго, което ви харесва, докато сте по майчинство и оценявайте подкрепата на семейството и близките си. 

лесно е да се каже, прави и не6то друго, ама кой 6те ми гледа децата ? няма вуй4о, няма дядо, няма татко около нас. дефакто помо6т отникьде, вси4ко си е на моята глава и децата и кь6тата 

 

Аз по принцип не съм от най -спокойните, а сега вече положението е 
Вярно е, че след 1 г. започва трудното. Те започват да разбират и реват и се тръшкат за всичко.
Аз се чудя, как да реагирам и дали има начин да се промени това  .  Сега започва възпитанието и е много важно нашето поведение.