Хайде да се запознаем!

  • 221 065
  • 885
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 847
Desitr, добре дошла!
моите съболезнования за това, което ти се е случило! дори не мога да си представя през какво си преминала ... за мен това е един кошмар!

извини ме, ако съм неуместно любопитна, но как е възможно да се случи това -
... за зла участ по време на раждането ми се пръсна матката и моето момиче се задуши и умря. Докторите я извадиха с операция  ...
как така са изпуснали детето?! как така не са реагирали по-навреме?! извинете, не е нашият форум мястото, но аз още съм в шок от прочетеното!

извини ме още веднъж, че навлизам в такава деликатна за теб тема.
желая ти да намериш наистина равновесие и щастие в живота си след това!

# 376
  • Мнения: 23
Здравей ,мила Vella M. съжалявам че сега ти отговарям днес го видях.Първото ми раждане  беше с операция детето беше  седалищно.Когато забременях 2път всичко с бебето беше наред то беше с главата затова реших да се опитам да родя нормално.Доктора дори не ми обясни ,че може да се случи нещо такова.Първо  реши да предизвика раждане със система на 20.05.2009 но матката не се повлия, после ми даде лекарство за предизвикване и си отидох във вкъщи. На 21.05.2009 в 80.00 отидох да раждам с 7сантиметра. разкритие всичко вървеше добре до 11.00 тогава загубиха тоновете на моето момиче в последствие разбрах , че бебето е мъртво вътре в мен.Оперираха ме за до го извадят тогава са ми извадили и матката обясниха ми ,че друга бременност е била невъзможна да се износи матката е била ужасно скъсана.Когато се събудих  доктора ми каза ,че не е трябвало да ме слуша  . Представи си как си почуствах тогава. В този момент за мен светът беше свършил на 33 години нямах вече възможността да имам други деца.Единствена моя утеха бяха детето ми Валентин и моят мъж Петър на тях дължа това че се възстанових до някъде.Всичко се промени когато в ЕДИН МОМЕНТ  реших какво искам. Искам от цялото си сърце и душа да имам още едно дете.Затова реших ме да си осиновим детенце .Много съм емоционална още дано си ме разбрала.Ако те интересува друго пиши ми пак.Сега с нетърпение очаквам да стана отново мама.Дано не чакаме прекалена дълго.Всичко с моето злочестно раждане беше поредица от грешки.Но човек трябва да продължи да живее.Късмет на всички чакащи.

# 377
  • Мнения: 847
мила Desitr, приеми още веднъж съболезнованията ми! Възхищавам се на силата, с която си приела случилото се и продължаваш напред! Желая ви много късмет и щастие, определено някой горе има да ви компенсира!

на мен твоето описание ми прозвуча като лекарска грешка, затова и попитах. аз съм много чувствителна по темата, има лекари - светци, но и такива, които ... впечатлена съм, как няма гняв в думите ти! сигурно си много силен човек, за да преминеш през всичко това и да не таиш гняв и злоба. аз не знам бих ли могла, аз въобще не мога да си се представя в твоята ситуация ...
поздрави и пожелания за много късмет! но нови срещи тук Simple Smile

# 378
  • Мнения: 23
Здравей ,отново Vella M.нямаше как да не продължа напред.Както ти казах и преди единствената ми упора и надежда в този живот е моят син Вальо. От начало за мен беше ад плачех постоянно а детето и то с мен ,просто трябваше да спра заради него.А сега ме крепи и  надеждата скоро да си осиновим и едно момиче за да е пълно равновесието у дома.Човек трябва да се бори с живота макар и да не му се иска да живее.

# 379
  • космополитно
  • Мнения: 942
...Всичко с моето злочестно раждане беше поредица от грешки...

Нерядко поредиците от привидни грешки или злочести събития в живота ни са част от не винаги понятен нам вселенски сценарий, водещ ни към най-стойностни развития в живота ни.
Ако не беше това драматично изпитание в живота ти нямаше как да стигнете до очакващото Ви Ваше второ дете, предопределено свише вам!  Peace Hug

# 380
  • София
  • Мнения: 837
Редактирах

Последна редакция: ср, 12 май 2010, 23:32 от Lindt

# 381
  • Мнения: 256
   Мила Desitr, много здраве ти пожелавам за начало и добре дошла! Трудно се живее след такива загуби Sad! Трябва да продължим напред! Аз на 30 години започнах да живея отново, осинових си 2 деца, но психическата травма от такава операция е огромна`Бързо възстановяване и скоро да гушнеш една кукла, която да изгони от мислите ти болката!

# 382
  • у дома
  • Мнения: 1 195
Никой и нищо не може да изгони болката!
Трябва да свикнеш да живееш с нея.
Всеки намира опора или решение за себе си.
Сложно е...не знам...ако не беше се случило така,сега нямаше да имам Нея...и тя нямаше да има мен...
За всички,който знаят какво чувствам  Hug

# 383
  • Мнения: 256
 Извинявам се, dgidgi, просто ми стана много тъжно и спонтанно съм ги надробила Embarassed!
Наистина, всички си носим и кръста и болките си. Hug Hug Hug
Дано не съм засегнала още някого!

# 384
  • у дома
  • Мнения: 1 195
Не си ме засегнала по никакъв начин Руми.
Просто едното не замества другото,ако е така жалко(разбираш ме,нали)
Мина време и сега повече от всякога искам да ме боли,не искам да забравя...

# 385
  • Мнения: 6
Здравейте момичета, да се представя: казвам се София, настояща мама на голямо момче 29 год. и бъдеща приемна мама. Надявам се, че сме преминали голямото чакане на проучването, обучението, доклада - след като два пъти си вадих док. със смяна на личната карта, на 25.01.10 подадохме документите със съпруга ми. На 10.07. тази год. бяхме на голямата комисия, разбрахме, че сме одобрени и вече две седмици чакаме официално да ни го съобщят, но ..... още няма офиц. отговор. Моля някоя приемна мама да сподели колко горе долу се чака за вписването в списъците на доброволни приемни родители.

# 386
  • София
  • Мнения: 837
Не си спомням точно, но около 3 седмици след комисията излезе официалния документ, че сме одобрено приемно семейство. Получава го отдела който ви е проучвал, така че социалният ви работник трябва да  ви се обади.

# 387
  • Мнения: 90
Здравейте, аз съм мама на момиче- 20 г. и на момче-10 г. Завършила съм детска социална педагогика, работя с деца лишени от родителски грижи и върху сайт за родители. Ще ми е приятно да се запознаем и да намерим общи теми на разговор. С поздрав!

# 388
  • Мнения: 6
Lindt , благодаря. Значи вече може да очакваме резултата. А каква е процедурата нататък? И при приемните родители ли се чака с месеци и години?

# 389
  • София
  • Мнения: 837
Колко време ще чакате след това, зависи най-вече от това какво дете искате и имат ли такова отговарящо на вашите изисквания.
На нас дете ни предложиха, като отидох да си взема документа, че сме одобрени, в ОДЗ. Очевидно социалния ни работник беше обмислял предварително за кое дете сме подходящи.
Процедурата после - представят ви дете по документи и ви показват негова снимка. Ако поискате се урежда среща и после започва така наречения "период на напасване", който според наредбата трае от 4 до 6 седмици и включва срещи с детето и гостуване на детето в дома ви. Процеса се наблюдава от социален работник, който в края на периода написва социален доклад. След това следва заповед за настаняване, вземате си детето въз основа на нея, а по-късно и дело в съда.
Има 2-3 теми за приемна грижа в този подфорум, които вероятно ще ти бъдат полезни.
Успех!

Общи условия

Активация на акаунт